Р Е Ш Е Н И Е № 282
02.03.2020 г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 18.10.2019г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 1206 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Сливенският районен съд /СлРС/ е
сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К
- Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответника К.С.К. има открита при него
партида за недвижим имот, находящ се в гр.С. на ул.“Ч. К.“№..., който е свързан
с водопреносната мрежа и към него „В и К - Сливен” ООД ежемесечно доставя
питейна вода. Твърди се още, че мъжа не е заплатил стойността й за периода
01.03.2015 г. – 31.10.2018 г. и поради това дължи сумата 1 043.17 лв.
Дружеството счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение на
паричното задължение – мораторна лихва в размер на 193.15 лв. За тези суми то
депозирало пред Сливенски районен съд молба по чл. 410 от ГПК и му била
издадена, в производството по ч.гр.д. №7233/2018г., заповед за изпълнение, но не и изпълнителен
лист, тъй като ответника в заповедното производство - ответник и в настоящия
исков процес, депозирал писмено възражение. Поради това „В и К - Сливен” ООД
предявява иск съда с решението си да приеме за установено, че К. му ги дължи.
Дружеството претендира сторените от
него разноски в това заповедно производство- 26лв., а и направените в исковия
процес.
На ответника бе връчен препис от
исковата молба, но в установения с чл. 131 ал. 1 от ГПК едномесечен срок не е
депозиран писмен отговор.
На проведените по делото съдебни
заседания ищцовото дружество се
представлява от пълномощник-адвокат, чрез който се поддържат исковете.
Ответникът се яви лично и фактически преповтори доводите си, изложени от него
във възражението по чл.414 от ГПК, депозирано в заповедното производство.
След като
обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните
факти:
Ответникът
живее на посочения в исковата молба адрес- гр.С., ул.“Ч. К.“№...- това е
признат от самия него, в първото по делото заседание, факт. От представения от
ищеца карнет се установява, че имота е присъединен към водопреносната система
на ВиК Сливен /ответника признава и този факт- че дружеството доставя вода,
която той консумира/, а титуляр на откритата при него партида е К.К., за обект
№ 6319. Също така, че за отчета на консумацията на доставяната до адреса от
ищцовото дружество услуга е монтиран водомер, но той е повреден. Този факт се потвърждава от свидетелските
показания на Д. А. П.- инкасатор във „ВиК Сливен”, които съда кредитира. На
поставени му в съдебно заседание въпроси същия заяви, че водомера на процесния
недв.имот е повреден от дълги години.
По тази причина
за месечна консумация е записвано количеството 15куб.м. Видно от данните в
карнета, през процесния период от време отчета е правен и срещу подпис на
присъствало лице- веднъж през м.11.2015г. и неколкократно през 2017-та година,
както и през м.02.2018г.
За съответните
количества дружеството е издавало фактури- документите, представляващи
приложения на исковата молба.
За вземанията
си по тях „ВиК Сливен“ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по
чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.дело № 7233/ 2018 г., заповед за
изпълнение - № 86/ 10.01.2019г., с която на К.С.К. е разпоредено да му заплати:
главница в размер на 1 043.17лв.- представляваща стойността на доставена
питейна вода за периода 01.03.2015г.- 31.10.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 31.12.2018г. и до окончателното й изплащане, както и лихва за забава
в размер на 193.15лв. и разноски в заповедното производство- 26лв. Срещу нея, в
срок, мъжа е подал възражение по чл.414 от ГПК.
Така
установените факти налагат следните правни изводи:
Предявен е иск
за установяване съществуването на парични вземания, главното от които
представлява стойността на доставена до обект на ответника вода.
Установи се, че
ответника живее на адреса, посочен в исковата молба и за него той е титуляр на
откритата в ищцовото дружество партида за имота. От записите в карнета и от
свидетелските показания пък се установи, че предназначения за отчет на
консумираната вода уред-водомер, от дълги години е повреден. Поради това
правилно според съда ВиК дружеството е начислявало служебна консумация. Тя,
съгласно Общите условия на „ВиК Сливен“ /ОУ/ е 6куб.м. за топлофицирано и
5куб.м. за нетоплофицирано жилище за един негов обитател- чл.25 ал.8, т.1. От
изявлението на ответника в първо съдебно заседание, а и от съдържанието на
възражението му по чл.414 от ГПК в заповедното производство, съда установява,
че на същия този адрес живеят общо три лица- самия той; съпругата му и брат му.
Ето защо според съда ищцовото дружество е действало съвсем правомерно- при
повреден водомер и трима обитатели е начислявало консумация от по 15куб.м. вода
месечно. Вярно е, че ищеца не ангажира доказателства дали имота е или не
топлофициран, но може да се каже, че е ноторно известно обстоятелството, че
жилищата на ул.“Ч. К.“ Сливен не са топлофицирани, а пък в случая това дори е
без значение, щом ВиК Сливен е
начислявало по-малкия от двата възможни обема- по 5куб.м. на ползвател.
Във
възражението си по чл.414 от ГПК, депозирано в заповедното производство, както
и в
съдебно заседание по настоящото дело /късно сторено/, ответника направи
възражение, че брат му от 3 години живее в чужбина, т.е. не живее на адреса. Въпреки това изложеното по-горе
становище на съда остава непроменено и е така, защото ответника не е проявил
или поне не ангажира доказателства за това, нужната активност да бъде
отстранена повредата на водомера или пък той да бъде сменен и така-при действащ
уред, да се прави при реален отчет, а не служебно начислена консумация. Това
задължение на ответника произтича от разпоредбите на чл. 17 ал.4 от цитираните
ОУ, съгласно която доставката, поддържането и ремонта на индивидуалните
водомери се извършва от и за сметка на потребителите и чл.20 ал.1 от ОУ,
съгласно която при констатирана повреда на водомера, представителя на ВиК дружество
прави само предписание за отстраняването й, а не я отстранява.
Така също,
липсват по делото доказателства, че брата на ответника е в чужбина и в кой
точно период от време, а и в не малко на брой от месеците в процесния период от
време, начисленото количество от 15куб.м. вода е „засвидетелствано” с подпис на
потребител, което съда възприема като съгласие с него.
При тези
съображения съда преценя главния иск за изцяло основателен.
Поради липсата
на плащане мъжа е изпаднала в забава- защото съгл.чл.42 от ОУ на ВиК Сливен
такава настъпва с изчитането на тридесет дни от момента на издаването на
съответната фактура. Съгласно чл.86 от Закона за задълженията и договорите,
длъжника по парично вземане дължи на кредитора си обезщетение за вредите от
забавата, което се съизмерява със законната лихва за периода на забавата. Това
вземане е акцесорно по отношение на вземането за главница и по тази причина
следва неговата съдба, което означава, че щом главния иск е основателен, такъв
е и аксесорния.
С оглед горното
становище на съда ответника дължи на ищеца сторените от него разноски- както в
исковия установителен процес, така и в заповедното производство. В последното
„ВиК Сливен“ е направило разноски в размер на 26лв- заплатена държавна такса за
образуването на частното гражданско дело- за толкова е издадена заповедта за
изпълнение.
Сторените от
ВиК Сливен в исковия процес му се полагат също в пълен размер- съда уважава
изцяло и двата иска. Те са общо 435лв., от тях: 75лв.- доплатена държавна такса
за образуване на делото и 360лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение.
При горните аргументи, Сливенски
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422
ал. 1 от ГПК за установено, че К.С.К.
с ЕГН ********** и адрес: *** дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на
управление на дейността: ул. ”Шести септември” № 27 и ЕИК: *********, със съдебен
адреса***, сумите, за които в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№
7233/2018г. Сливенски районен съд е издал заповед за изпълнение- № 86/
10.01.2019г.
ОСЪЖДА К.С.К. с ЕГН ********** да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр.
Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство, развило
се в ч.гр.д.№ 7233/2018г., в пълен размер – 26 лв. /двадесет и шест лева/.
ОСЪЖДА К.С.К. с ЕГН ********** да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр.
Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия исков процес в
пълен размер – 435 лв. /четиристотин тридесет и пет
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се
обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с
въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от
момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: