Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 4.3.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 4.3.2021
г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от съдия Вълкова ч.гр.д. № 10922 по описа на съда за 2020 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по
жалба на “З.А.И.” АД срещу отказ, обективиран в
писмо от 31.08.2020 г. на ЧСИ М., с което е оставено без уважение възражение на
длъжника за намаляване поради прекомерност на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение, както и на разноските по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят
посочва, че съдебният изпълнител не е съобразил адвокатското възнаграждение с
правната и фактическа сложност на делото. Действията на процесуалния
представител на взискателя се изчерпват с молба за образуване на изпълнителното
делото и искане за налагане на запор. Застрахователят е сигурен платец, поради
което възнаграждението следва да се ограничи до минимума в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Длъжникът с писмо от 18.02.2020 г. и 19.02.2020
г. е поискал от взискателя и
процесуалния му представител да посочи банкова сметка, ***ешението сума, но
взискателят е бездействал, което прави възнаграждението недължимо. Сумата е
заплатена в срока за доброволно изпълнение и таксата по т. 26 не се дължи. В
конкретния случай сумата е събрана не в резултат на изпълнителни действия, а
поради доброволното плащане от страна на длъжника. Съдебният изпълнител не е
изпълнил задължението си да изготви и връчи сметка на задълженото лице. По
изложените съображения моли претендираното по изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение да бъде намалено до 200 лв., и да бъде отменено постановлението
в частта, с която е начислена такса по т. 26 ТТЗЧСИ за сумата от 2136,58 лв.,
алтернативно - същата да бъде намалена до 10 лв.
Взискателят не е подал отговор на частната
жалба.
Частният съдебен изпълнител е депозирал
мотиви, според които жалбата е неоснователна,
тъй като процесуалният представител на взискателя е извършил действия по
образуване и водене на изпълнителното дело - искане за справки за регистрирани
МПС и налагане на запор, искане за
справки за банкови сметки.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
С писмо от 17.02.2020 г. З. “А.И.” АД е поискал отМ.К. да посочи банкова
сметка, *** по гр. дело № 42/2019 г. суми. Искане в същия смисъл е отправено до
адв. К.. Не се твърди и не се установява кредиторът да е посочил банкова
сметка.
*** №*********по описа на ЧСИ М. е образувано по молба вх. №
25917/20.08.2020 г. наМ.К., чрез адв. К., с искане за образуване на
изпълнително дело срещу З. “А.И.” АД въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 11.08.2020 г. по гр. дело № 451/2019 г. на ОС гр. Благоевград. Видно от
изпълнителния титул З. “А.И.” АД е осъдено да заплати наМ.К. сумата от 25000
лв. С молбата е указано на съдебния изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ да
предприеме необходимите действия за събиране на вземането, вкл. да определи
начина на изпълнение. Към молбата е приложен договор за правна защита и
съдействие, сключен от взискателя с адв. К., с отразяване за договорено и заплатено
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1008 лв.
В деня на подаване на молбата за образуване на
изпълнителонто делоМ.К., чрез адв. К., е депозирала и молба за налагане на
запор на МПС на длъжника, както и трета молба - за налагане на запор на банкови
сметки.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника
на 25.08.2020 г., като в същата са отразени като дължими суми: 25000 лв. -
главница, 198,50 лв. - разноски по изпълнителното дело, 2136,58 лв. с ДДС - такса по т. 26 ТТР ЗЧСИ и 1008 лв. - адвокатско възнаграждение. На 28.08.2020 г. длъжникът е
наредил по сметка на ЧСИ сумата от 28343,08 лв.
Съдът намира, че към датата на отразяване на дължимата
сума за адвокатско възнаграждение в ПДИ същите са ограничени до подаване на
молба за образуване на изпълнителното дело. Подаването на три молби в един и
същи ден, за да се посочат изпълнителни способи, разгледано в светлината на
чл. 3 ГПК, не съставлява водене на
изпълнителното делото. Доколкото действията на процесуалния представител на
взискателя са ограничени до подаване на молба за
образуване на изпълнително дело, възнаграждението е следвало да се определи по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно –
200 лв.
По тези съображения атакуваното
постановление следва да бъде отменено, като дължимите от длъжника разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело към 29.10.20018 г. бъдат
намалени на 200 лв.
Настоящият съдебен състав не споделя застъпената от
жалбоподателя теза за приложимост на т. 26 ТТР ЗЧСИ само по отношение на
сумите, събрани в резултат на действия по принудително изпълнение, предприети
от страна на ЧСИ. С влизане в сила на съдебното решение длъжникът (жалбоподател
в настоящото производство) е разполагал с възможността по чл. 97, ал. 1, изр.
второ ЗЗД да вложи сумата в банка по
сметка на длъжника и така да изпълни задължението въпреки липсата на съдействие
от страна на кредитора. Същевременно обаче сумата, върху която се изчислява
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е посочената в изпълнителния лист - в конкретния
случай главница в размер на 25000 лв., както и лихва до 20.08.2020 г. в размер
на 1008 лв. Съгласно т. 26 б. “г” за изпълнение на парично вземане от 10 000 до
50 000 лв. се събира такса 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. или в
случая такса в общ размер 1780,48 лв.
Разноски в настоящото производство не се
дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение
на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да
намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността
на действията на съдебен изпълнител, а
не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора
се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в
производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с
възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановлението от 31.08.2020 г. по изп. дело №*********по описа на ЧСИ В. М.
в частта, с която е оставено без уважение възражение вх. № 27652/31.08.2020 г. на З. “А.И.” АД, ЕИК*********срещу признато адвокатско възнаграждение в полза на
взискателяМ.В. К. за сумата над 200 лева и
определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над 1780,48 лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията наМ.В. К.
по изп.д. №*********по описа на ЧСИ В. М. за заплащане на
адвокатско възнаграждение за сумата над
200 лв. до пълния претендиран размер от 1008 лв.
ОПРЕДЕЛЯ такса по т. 26 ТТРЗЧСИ дължима от З. “А.И.” АД, ЕИК*********в
размер на 1780,48 лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З. “А.И.” АД за присъждане
на разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
ОМ 2/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Галя Вълкова
докладчик по ч. гр. дело № 10922/2020 г. на СГС, І гражданско отделение.
Подписвам решението с особено мнение в частта, с която
мнозинството от съдебния състав приема като дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в
хипотезата, когато длъжникът е заплатил сумата в срока за доброволно изпълнение
по следните съображения.
Съществува разлика в начина, по който нормативно е
определено дали длъжникът дължи такса върху събраната сума, ако същата постъпи
в срока за доброволно изпълнение.
Така според чл. 53, т. 2 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) Приета с ПМС № 38 от
27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г., доп.,
бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 30.05.2008 г., изм. и доп., бр. 24 от
12.03.2013 г., изм., бр. 35 от 2.05.2017 г., в сила от 2.05.2017 г. (2) Върху
сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се
събира.
Според ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, Приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006
г., изм. и доп., бр. 24 от 12.03.2013 г., доп., бр. 63 от 1.08.2014 г., в сила
от 1.08.2014 г.; изм. с Определение № 10729 от 29.08.2014 г. на ВАС на РБ - бр.
90 от 31.10.2014 г.; Решение № 15565 от 18.12.2014 г. на ВАС на РБ; Решение №
13014 от 2.12.2015 г. на ВАС на РБ - бр. 100 от 18.12.2015 г. За изпълнение на
парично вземане се събира такса върху събраната сума, определена пропорционално
в тарифата.
В случая се касае за такса върху сумата, погасена от
длъжника доброволно, в срока за доброволно изпълнение. В този случай вземането
се удовлетворява изцяло или частично, без да се извършват изпълнителни действия
от частния съдебен изпълнител по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ.
Следователно, тази начин на погасяване на парично вземане не представлява част
от предвидените в цитираната разпоредба основания за събиране на такси по
изпълнението. При липсата на законово ограничение, компетентният да определи
размера на таксите, административен орган по чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ, е
компетентен да определи и случаите, в които размер на таксата не се определя.
От тълкуването на законовата разпоредба следва, че
таксите в изпълнителното производство се дължат срещу извършването на насрещна
престация или за определена услуга, представляващи изпълнителни действия по
смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 или други действия съгласно чл. 78, ал. 1, т. 2
от ЗЧСИ. В т. 26 от Тарифата е посочено, че таксата се събира за изпълнение на
парично вземане, в процент от събраната сума. Така определената такса е дължима
срещу извършени от ЧСИ процесуални действия по принудително събиране на
паричното вземане. В случая с § 1 от ПМС 215/2014 г. се допълват забележките
към т. 26, като се посочва, че върху самата, платена от длъжника в срока за
доброволно изпълнение установената в тарифата такса не се събира. В този срок
по аргумент от чл. 428 от ГПК не се предприемат действия по принудително
събиране на вземането, предмет на изпълнителното производство, поради което и
на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ, такса не се дължи. С оглед на
изложеното § 1 от оспореното постановление изцяло съответства на посочената
законова разпоредба.
С решение Решение № 13014 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4389/2015
г., 5-членен състав, докладчик съдията Румяна Лилова, Обн. "Държавен
вестник", бр. 100/2015 г. е отменена Отменя изцяло Решение № 15565 от
18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 10545/2014 г. по описа на Върховния
административен съд, тричленен състав на първо отделение, вместо което е
Обявява нищожността на разпоредбата на т. 6 от т. 26 "Забележки" от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители,
приета с Постановление № 215 от 24 юли 2014 г. на Министерския съвет на
Република България за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към Закона
за частните съдебни изпълнители, приета с Постановление № 92 на Министерския
съвет на Република България от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 35 от 2006 г.; изм. и доп.,
бр. 24 от 2013 г.). В изложените мотиви се приема, че “оспорената разпоредба на
т. 6 от т. 26 "Забележки" от тарифата е приета при липса на
материална компетентност за Министерския съвет, поради което е нищожна”.
Считам, че мотивите на ВАС по отмененото решение
следва да бъдат споделени. Тричленният състав приема, че: “С оспореното
допълнение на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ се осигурява спазване
на принципа за равнопоставеност по чл. 5, ал. 2 от КРБ по отношение на
длъжниците на парични задължения, които са погасили задължението си доброволно,
в срока по чл. 428 от ГПК в производството пред частните съдебни изпълнители с
това на длъжниците, в същото положение в производството пред държавния съдебен
изпълнител, които съгласно чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК не дължат такса, върху сумата, погасена в срока
за доброволно изпълнение.”
Наличието на празнота в уредбата на хипотезата дължи
ли длъжникът заплащане на ЧСИ на такса върху сума, заплатена в срока за
доброволно изпълнение, води до неравноправност в третирането. Практически за
длъжника не съществува яснота за дължимите такси в производството по
принудително изпълнение и изцяло от волята на взискателя зависи какъв ще е
техният размер - в зависимост от избор на частен или държавен съдебен
изпълнител. Считам, че така се стига до нарушение на принципите на правна
сигурност и защита на оправданите правни очаквания.
Нещо повече, таксата се дължи срещу предоставяне на
конкретна услуга. В случая съдебният изпълнител е събрал такси за образуване на
изпълнителното производство, за налагане на запор и за установяване имуществото
на длъжника, за изпращане на покана за доброволно изпълнение. Няма основание да
се начислява и такса за събиране на суми, тъй като това “събиране” не е по
повод действия на принудително изпълнение, а в резултат на доброволно заплащане
от страна на длъжника. Практически бездействието на органа, на когото е
делегирана уредбата на таксите по ЗЧСИ, да уреди изрично недължимостта на тези такси
при доброволно изпълнение, има за последица начисляването им за услуга, която
съдебният изпълнител не е предоставил.
съдия
Галя Вълкова: