№ 11680
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110130523 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба на „...” ЕАД срещу А. К. М. и
И. А. М., като наследници на К. И. М., с която са предявени при условията на
разделност обективно и субективно съединени осъдителни искове за следните суми:
сумата от 1521,58 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2021
г. – м.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане
на вземането, сумата от 194,75 лв. – лихва за забава върху главното вземане за
топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г., сумата от 54,93
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането, както и сумата от 11,93 лв. – лихва за забава върху
тази главница, дължима за периода 16.07.2021 г. – 17.04.2024 г., които суми се
претендират при квоти 2/3 за А. К. М. и 1/3 за И. А. М..
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: гр. ..., аб. № ....,
инсталация № ... за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците
като собственици на топлоснабдения имот, имат качеството на потребител на услугите
на ищеца съобразно наследствените квоти. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора
общи условия, последните са изпаднали в забава, с оглед на което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане.
Ответниците А. К. М. и И. А. М. в срока по чл. 131 ГПК подават отговор на
исковата молба, с който правят отвод за недопустимост на предявените искове, при
1
твърдението, че ползвател на имота е Анка Кънева, преживялата майка на починалата
им наследодателка, която е запазила правото си на ползване върху имота. По същество
поддържат, че не са потребители на топлинна енергия. Сочат, че съгласно
представения договор между ЕС и ТЛП се дължи сума за отчитане на топлинен
разпределител и водомер, което не съответства на заявената от ищеца сума, че не са
ангажирани доказателство за заплащането им от ищеца на топлинния счетоводител.
Оспорва съдържанието на представените от ищеца изравнителни сметки, прави
възражение за нередовно водено счетоводство от последния. При горните
съображения молят за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач „....“ ЕООД с молба от 07.03.2025г. е посочил, че
предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл.
235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че
спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., том ..., дело
№ ../1995 г. по описа на И. Д., I-ви нотариус към Нотариална служба при СРС, се
установява, че на 07.04.1995 г. А. Г. К. е дарила на дъщеря си К. И. М. своя собствен
недвижим имот, представляващ апартамент .., находящ се в гр. ... – процесният имот,
като дарителката А. Г. К. си запазва правото на ползване върху целия апартамент
докато е жива.
Представена е и молба-декларация от 23.05.2002г., подадена от К. М., с която
последната е поискала да й бъде открита партида за процесния имот, като е посочила,
че досегашният потребител е била Анка Кънева, че семейството са състои от трима
члена, като е декларирала, че дължимата сума ще бъде поета от нея, съответно, че ще
използва недвижимия имот за жилищни нужди на членове на нейното семейство.
От ангажираното по делото удостоверение за наследници се установява, че К.
И. М. е починала на 02.08.2020 г., оставяйки за свои наследници преживял съпруг – А.
К. М. и син И. А. М..
От служебно изготвена справка НБД за гражданско състояние, по искане на
ищеца, се установява, че вещният ползвател А. Г. К. не е починала.
От представените от ищеца по делото съобщения към фактури, извлечение от
сметка за аб. № ...., както и от индивидуални справки за отопление и топла вода и
документи за главен отчет, представени от третото лице-помагач и неоспорени по
делото, се установява, че за имота на горния адрес партида е била открита под аб. №
.... на името на К. М..
Съгласно представения по делото протокол от проведеното на 16.05.2002 г.
Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ...,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „....“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим
на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
неоспорен от ответниците, които с подписите си са удостоверили горното решение,
сред които и под № 29 е посочено лицето К. И. М., срещу което е положен саморъчен
подпис.
2
Представен по делото е и Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „...“
ЕАД – възложител и „....“ ЕООД – изпълнител , при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата
на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради
етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ –
024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Основният спорен въпрос по делото е относно наличието на облигационно
правоотношение между страните. По този въпрос съдът намира следното:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150,
чл.153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично
известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува
енергия за собствени битови нужди.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди, така и Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018г., постановено по т. дело № 2 по описа за 2017г. на ОСГК на ВКС.
Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен
3
състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява
субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът
/потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и
доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна
енергия. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна
енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото
договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо
вещни права върху имота. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че Анка Кънева има
учредено вещно право на ползване върху процесния имот, което не е погасено за
процесния период. При пораждането на ограничено вещно право на ползване възниква
т. нар. конститутивна сукцесия (учредително правоприемство), тъй като собственикът
отделя от притежаваното от него абсолютното сложно субективно право на
собственост едно вещно правомощие и го предоставя да бъде упражнено от друг
правен субект, който има право да ползва чуждата вещ по предназначение и да
извлича естествените и гражданските плодове, които тя дава - арг. чл. 56, ал. 1 ЗС.
Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради
което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено
ограничено вещно право на ползване. Потребител на топлинна енергия е неговият
носител, т.е. вещният ползвател. При наличие, обаче, на подадена молба-декларация
или други данни по делото, че голият собственик е поискал да бъде титуляр на
партидата за процесния имот, т.е. същият е отправил предложение до „...“ ЕАД за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия и това предложение е било
прието, с оглед изричните мотиви в цитираното по-горе тълкувателно решение съдът е
длъжен да приеме, че облигационно правоотношение е възникнало между голия
собственик и ищеца, доколкото това е последващо извършването на дарението и
учредяване на правото на ползване договорно отношение. С депозираното пред ищеца
заявление-декларация от 23.05.2002 г. волеизявлението на К. М. за договорно
обвързване с ищеца е достигнало до последния. От счетоводното открИ.е на партидата
на името на наследодателката на ответниците се установява и писменото приемане на
ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ
за продажба на топлинна енергия за процесния имот между „...“ ЕАД и К. М..
В конкретния случай, обаче, следва да се посочи, че наследодателката на
ответниците е починала преди процесния период 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., а именно
на 02.08.2020 г. Според чл. 63, ал. 2 ОУ при смърт на клиент – физическо лице
продавачът /ищецът/ променя партидата на името на името на всички наследници или
на един от наследниците по писмено споразумение между тях.
Уговорено е в ОУ, че е възможно наследниците по силата на уговорка между
тях да се съгласят, че само един от тях ще използва имота и ще заплаша задълженията
за доставената ТЕ, като в този случай интересът на ищеца е непълно охранен, понеже
той може да претендира всички суми от съответното лице. Възможно е обаче и
наследниците да не изпълнят задължението си по чл. 12, т. 12 ОУ, да не сезират ищеца
с молба за промяна на партидата на починалото лице, в който случай според ОУ
ищецът открива партида на всички наследници. Според чл. 63, ал. 2, изр. последно ОУ
при липса на споразумение между наследниците продавачът открива партида на
всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял.
Настоящият съдебен състав намира, че със смъртта на наследодателката на
ответниците не се е прекратило облигационното правоотношение с ищеца по
отношение на процесния имот, доколкото същото не е било с оглед личността на
4
починалия съконтрахент. Ето защо наследниците на К. М. – А. М. и И. М. встъпват в
облигационното правоотношение на тяхната наследодателка досежно процесния
топлоснабден имот. По делото не са ангажирани доказателства, някой от тях,
респективно трето лице да е депозирало заявление-декларация до ищеца относно
открИ.ето на партида при ищеца за топлоснабдения имот, то двамата ответници носят
отговорност в съответствие с наследствените си дялове за заплащане на начислената
топлинна енергия за имота.
В тази връзка неоснователни са възраженията на ответниците, че не са
потребители на топлинна енергия и не следва да отговарят за процесните суми.
Съдът намира, че с оглед ангажираните по делото писмени доказателства всеки
от ответниците на основание чл. 5 и чл. 9 ЗН отговаря за начислените задължения
съобразно квотата си в собствеността, доколкото не манифестира воля за
самостоятелно встъпване в такова облигационно правоотношение. Ето защо и съдът
приема, че през процесния период А. М. и И. М. като наследници на К. М., съгласно
гореизложените мотиви отговарят за по 1/2 част от начислените суми за топлинна
енергия, доколкото всеки от тях се явява наследник на по 1/2 част от наследството на
К. М. (активи и пасиви, в т.ч. и от правото на собственост върху процесния имот). Ето
защо неоснователна е претенцията на ищеца по отношение на ответника А. М. над
установената по делото част от процесните вземания – 1/2 до предявената част от 2/3
от процесните суми, доколкото на основание чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част,
равна на частта на всяко дете, а в случая има едно дете, следователно всеки се
легитимира на наследник на по ½ част.
Ищецът претендира от ответника И. М. заплащане на по-малка от установената
по делото част от процесните вземания – 1/2, а именно 1/3 част, поради което и с оглед
диспозитивното начало последният следва да отговаря до тази квота 1/3 част от
претендираните от ищеца вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „....” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ
дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия
в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да
са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време,
като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени сметките за
процесния период.
5
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по
уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването. Вещото
лице е посочило, че за целия исков период е начислявана топлинна енергия за
отопление на имот, сградна инсталация и БГВ. Начислената топлинна енергия за
имота е отчитана по електронен път, доколкото поставените ИРРО са с радиоотчет.
Съгласно заключението на СТЕ размерът на реално потребеното количество топлинна
енергия за процесния период, при съобразяване с изравнителните сметки е в размер на
1501,85 лв. за целия топлоснабден имот като не се твърди и не се установява сумата да
е била погасена чрез плащане. При съобразяване на установените квоти и
диспозитивното начало с оглед гореизложените мотиви горепосочената сума се
разпределя между ответниците, както следва: А. М. дължи 1/2 част или сумата от
750,92 лв., а И. М. – 1/3 част или сумата 500,62 лв. До посочените размери исковете за
главница за доставена топлинна енергия през исковия период са основателни и следва
да се уважат, а за горницата до пълните предявени размери следва да се отхвърлят.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 13а ЗЕ, сключен между ищеца и
„....“ ЕООД и заключението на СТЕ се доказва, че услугата е извършвана през
процесния период от третото лице - помагач, следователно и се дължи заплащане на
нейната стойност.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия през периода, а от
доказателствата по делото и от заключението на СТЕ е установено, че услугата е
извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо
и този иск е доказан по основание за периода 05.2021 г. – 04.2023 г. По отношение на
размера, съдът намира, че с оглед установените по-горе квоти, то ответникът А. М.
следва да носи отговорност за 1/2 част от претендираната сума за дялово
разпределение за имота или за сумата от 27,47 лв., до който размер предявеният иск е
основателен, а над тази сума и до пълния предявен от ищеца размер – 36,62 лв.
подлежи на отхвърляне. По отношение на ответника И. М. искът е основателен за
пълния предявен размер и следва да бъде важен за исковата сума – 18,31 лв.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия съдът намира следното.
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащане на
главницата и дължи мораторна лихва за процесния период.
6
В настоящия случай, при дължимостта на месечните задължения и установеност
на неплащането им в уговорения срок, води до автоматична забава на длъжника, без да
е необходимо същият да бъде поканен по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така и решение №
214/11.01.2024г. по в.гр.д. № 158/2022г. по описа на СГС).
Доколкото съдът установи, че ищцовото дружество се легитимира като кредитор
на вземане за топлинна енергия на ответника А. М. в размер на 750,92 лв., то
мораторната лихва за периода 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г., определена от съда по реда
на чл. 162 ГПК възлиза на сумата от 96,16 лв., до която сума исковата претенция по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважена, а над тази сума до пълния претендиран
размер от 129,84 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на ответника И. А. М. ищцовото дружество се легитимира като
кредитор на вземане за топлинна енергия в размер на 500,62 лв., поради което
мораторната лихва за периода 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г., определена от съда по реда
на чл. 162 ГПК възлиза на сумата от 63,97 лв., до която исковата претенция по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважена, а над тази сума до пълния претендиран размер от
64,91 лв. следва да бъде отхвърлен
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение
на ТЕ
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което акцесорната
претенция за сумата от 7,96 лв. по отношение на ответника А. М., съответно 3,97 лв. по
отношение на ответника И. М. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в процеса.
Ищецът претендира сумата за държавна такса и СУ в общо размер на 165,86 лв.,
депозит за изготвяне на СТЕ – 350 лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в минимален размер от 100 лв. Съобразно уважената част от исковете
ответникът А. М., отговарящ само за 1/2 част от разноските, следва да понесе тежест
за разноските на ищеца в размер на 189,75 лв., съответно ответникът И. М. следва да
понесе отговорност за сторените от ищеца разноски съразмерно на уважената част от
иска в размер общо на 168,62 лв.
Ответниците претендират адвокатско възнаграждение в размер общо на 800
лева, като са представени доказателства за сторените разноски, а именно Договор за
правна помощ и съдействие от 29.11.2024 г. Ищецът своевременно е направил
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за
основателно с оглед правната и фактическата сложност на делото, тежестта и
спецификата на предоставяната процесуална защита и положените усилия, труд и
време при осъществяването й. В случая процесуалните действия за двамата ответници
са извършени от един адвокат, при напълно идентичен интерес, а и с напълно еднакви
защитни средства -подаден е един общо отговор на исковата молба, при напълно
идентична позиция. Ето защо на двамата ответници следва да бъде определено общо
адвокатско възнаграждение (така Определение № 1809/10.04.2025 г. по к. ч. гр. д. №
4186/2024 г. на ВКС, Определение № 931/21.03.2025 г. по к. ч. т. д. № 2282/2024 г. на
ВКС). Наред с това фактическата и правната сложност на делото е ниска, прието е
заключение на СТЕ. При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
адвокатското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на А. и
И. М.и за сумата от 800 лв. общо се явява прекомерно, поради което същото следва да
бъде намалено на общо 500 лв., като при съобразяване на отхвърлената част от
исковете на ответниците следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
7
възнаграждение за настоящата инстанция в общ размер на 70,92 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. К. М., ЕГН ********** да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ..., на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 750,92 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за топлоснабдения имот: гр.
..., аб. № ...., инсталация № ... за периода м.05.2021 г. – м.05.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от
96,16 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна енергия, дължима за
периода 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г., сумата от 27,47 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 189,75 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ исковете по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ за сумата над 750,92 лв. до пълния предявен размер от
1014,40 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия, за сумата над
27,47 лв. до пълния предявен размер от 36,62 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 96,16 лв. до
пълния предявен размер от 129,84 лв., представляваща лихва за забава върху главното
вземане за топлинна енергия и сумата от 7,96 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
17.04.2024г.
ОСЪЖДА И. А. М., ЕГН ********** да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ..., на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 500,62 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за топлоснабдения имот: гр.
..., аб. № ...., инсталация № ... за периода м.05.2021 г. – м.05.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от
63,97 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна енергия, дължима за
периода 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г., сумата от 18,31 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 168,62 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ исковете по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ за сумата над 500,62 лв. до пълния предявен размер от
507,18 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия, както и исковете
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 63,97 лв. до пълния предявен размер от 64,91 лв.,
представляваща лихва за забава върху главното вземане за топлинна енергия и сумата
от 3,97 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 16.07.2021г. до 17.04.2024г.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ... да заплати на А. К. М., ЕГН ********** и И. А. М.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 70,92 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца- „....“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9