Решение по дело №1084/2023 на Административен съд - Бургас

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите- Бургас, представляван от пълномощника Анна Михайлова Ковечава- юрисконсулт, против решение № 369 от 24.04.2023 г. по АНД № 4066/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се сочи, че до управителя на санкционираното дружество е изпратена покана за явяване, във връзка със съставяне на АУАН, получена от адресата на 10.09.2021 г., а актът е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, с което правото на защита на същото е осигурено. Изложено е, че в АУАН и НП са посочени фактическите основания за налагане на санкцията и тяхното наличие се установява от събраните в производството доказателства. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът представя писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

В съдебното заседание касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането ипо същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 93 от 11.11.2021 г., издадено от директора на РИОСВ- Бургас, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е наложена на „Хелт енд спа холидейс“ ЕООД с ЕИК ********** имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ. Прието е от съда, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в невръчване на съставения АУАН на наказаното лице. В тази връзка е посочено в мотивите на решението, че актът е съставен формално в присъствие на упълномощено лице, но по административнонаказателната преписка, няма данни дали това е така. Отбелязано е, че лицето не е управител на дружеството и макар да е посочено, че разполага с пълномощно, такова не е приложено в кориците на делото.

Според настоящия касационен състав касационната жалба е основателна.

От приложените в административнонаказателната преписка писмени доказателства се установява, че съставеният акт за установяване на административното нарушение е надлежно връчен на наказаното търговско дружество, съобразно императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. В акта е отбелязано връчване на лицето Христо Желев Христов в качеството на упълномощено лице, съгласно пълномощно № 54841/2008 г. В производството пред първоинстанционния съд е изискано цитираното пълномощно (в изпълнение на указания, дадени от касационната инстанция) и с протоколно определение от 18.01.2023 г. същото е приобщено към доказателствения материал. С него Христо Желев Христов е упълномощен да представлява търговското дружество пред всички държавни служби, като подава и получава всякакви документи. При тези данни следва да се приеме, че актът е надлежно връчен на дружеството, с което са изпълнени процесуалните изисквания на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е осигурено правото на защита на нарушителя. Представеното пълномощно не е обсъдено от районния съд, в нарушение на съдопроизводствените правила, установени с чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, в резултат на което е формиран неправилен фактически извод.

С нормата на чл. 48, ал. 1 от ЗВ е предвидено задължение за водоползвателите- титуляри на разрешителни да изпълняват условията в издадените им разрешителни. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 от същия закон. От данните по делото е видно, че „Хелт енд спа холидейс“ ЕООД е титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 2311 0032 от 24.03.2017 г., със срок на действие от 24.03.2017 г. до 01.04.2019 г. В т. 5 от раздел „Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“ на разрешителното е предвидено изискване за представяне в БДЧР и РИОСВ- Бургас на резултатите от провеждания собствен мониторинг в срок до 15 дни от изготвяне на анализите. В случая това изискване не е спазено от търговското дружество. За проведения собствен мониторинг за месец юли 2021 г. на обект „Канализационна мрежа с пречиствателна станция за отпадни води“ на хотелски комплекс „Зорница сендс“, м. „Козлука“, гр. Свети Влас, е съставен Протокол № 1458/09.08.2021 г., представен в РИОСВ- Бургас след изтичане на указания в разрешителното срок, на 01.09.2021 г. Налице са съставомерните елементи на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 369 от 24.04.2023 г. по АНД № 4066/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 93 от 11.11.2021 г., издадено от директора на РИОСВ- Бургас, с което е наложена на „Хелт енд спа холидейс“ ЕООД с ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.

Решението е окончателно.

 

	Председател:
	Членове: