Присъда по дело №91/2018 на Районен съд - Гълъбово

МОТИВИ към ПРИСЪДА №5/06.02.2019г. по НЧХД №91/2018г. по описа на РС-Г.: 

Предявено е обвинение от частен характер от З.К.Г. против М.Т.Г., за това, че на 10.07.2017г., около 15.40 часа в гр.Г., ул.“А.“, причинил разстройство на здравето на З.К.Г., извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане и оток на носа, кръвонасядане и оток на дясно рамо, кръвонасядане на дясното бедро, счупване на носни кости, разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

В наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният от З.К.Г. против подсъдимия М.Т.Г. граждански иск за сумата от 8000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие престъплението по чл.130, ал.1 от НК.

Частният тъжител и граждански ищец, чрез поверениците си в съдебно заседание заявява, че поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимия, както и предявения граждански иск, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение, както и предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер. Претендира за направените по делото разноски.

Подсъдимият М.Т.Г. не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан, а предявеният граждански иск – отхвърлен. Защитата на подсъдимия заявява, че оспорва обвинението.

Съдът е съединил към настоящото производство и подадената от М.Т.Г. против З.К.Г. тъжба, с която е повдигнато обвинение от частен характер за това, че на 10.07.2017г. около 15:40 часа в гр.Г., ул.“А.“, З.К.Г. причинил разстройство на здравето на М.Т.Г. извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на гърба, кръвонасядане, оток и охлузвания по дясното коляно, охлузване по лявата подбедрица– престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

В наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният от М.Т.Г. против подсъдимия З.К.Г. граждански иск за сумата от 4000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие престъплението по чл.130, ал.1 от НК.

Частният тъжител и граждански ищец, чрез повереника си в съдебно заседание заявява, че поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимия, както и предявения граждански иск, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение, както и предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер. Претендира за направените по делото разноски.

Подсъдимият З.К.Г. не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан, а предявеният граждански иск – отхвърлен. Защитата на подсъдимия заявява, че оспорва обвинението.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен начин следната фактическа и правна обстановка:

З.К.Г. и М.Т.Г. ***, познават се и са в лоши отношения. Преди датата на деянието са си отправяли взаимно обиди и закани. На 10.07.2017г. двамата частни тъжители и подсъдими се разминали, управлявайки автомобилите си, при което З.К.Г. отправил неприлични жестове към М.Т.Г.. С намерение да изяснят отношенията си М.Т.Г. отишъл с автомобила си, в който бил и свидетелят В.Ж.Ж., до дома на З.К.Г. *** и подал звуков сигнал от автомобила. З.К.Г. излязъл от дома си, двамата се скарали и започнали да си нанасят удари. М.Т.Г. нанесъл удари с дървена бухалка по дясното бедро, дясното рамо и главата на З.К.Г.. Последният успял да вземе бухалката и също нанесъл удари с нея по лявата половина на гърба на М.Т.Г.. Двамата се сборичкали на земята, като си нанесли удари и с юмруци. След намесата на свидетеля В.Ж.Ж. боят бил прекратен, частният тъжител и подсъдим З.К.Г. се прибрал в дома си, а частният тъжител и подсъдим М.Т.Г. си тръгнал с автомобила си. След това З.К.Г. подал жалба в полицията, като за целите на наказателното производство бил освидетелстван. М.Т.Г. също бил освидетелстван от съдебен лекар. Било образувано досъдебно производство №168/2017г. по описа на РУ-Г. за престъпление по чл.325, ал.1 НК, приложено по настоящото дело. Досъдебното производство е прекратено с Постановление №971/26.02.2017г. на РП-Г., като е прието, че М.Т.Г. не е извършил престъпление по чл.325, ал.1 НК, а двамата участници в сбиването са си причинили един другимо телесни повреди по чл.130, ал.1 НК, което е престъпление от частен характер. В постановлението на РП-Г. е прието, че от събраните при разследването доказателства не се установява по беспорен начин кой от двамата - З.К.Г. и М.Т.Г. е започнал сбиването помежду им. Този извод се споделя и от настоящия състав, тъй като при разследването, извършено по настоящото дело това обстоятелство също не бе установено по категоричен начин.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства.

Видно от показанията на свидетеля Д.Д.Г. – майка на частния тъжител и подсъдим З.К.Г., същата е била в дома си по време на инцидента и се къпела в банята. Чула, че кучето лае и излязла да види защо лае. Видяла двамата подсъдими един срещу друг, но не разбрала дали се карат. Подсъдимият М.Т.Г. държал бухалка. Свидетелката извикала, но те не я чули поради лаенето на кучето. Тя се прибрала, за да се облече, и когато отново излязла З.К.Г. вече бил целият в кръв. Имал кръв по главата, по лицето. По тялото нямал кръв. Той веднага тръгнал за полицията, за да подаде жалба. Впоследствие ходил на лекар и установили, че има счупени костици на носа и спукване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо. Наложило се да лежи един ден в болница в гр.Стара Загора за наместване на костиците на носа, но въпреки това носът му пак останал крив. Вследствие на спуканото тъпанче З.К.Г. започнал да чува по-слабо с едното ухо. На свидетелката й правело впечатление, че не чува с дясното ухо и се „нагажда“, за да чува. Преди инцидента, не е имал проблеми със слуха. Провел е лечение с капки в ухото и антибиотици.

Видно от показанията на свидетеля А.М.Д., същият е съсед на З.К.Г.. По време на инцидента свидетелят си е бил вкъщи в обедна почивка. Когато излязъл, за да се връща на работа, видял как подсъдимият М.Т.Г. и свидетелят В.Ж.Ж. си тръгват от дома на З.К.Г. с автомобила на М.. След това подсъдимият З.К.Г. също минал с автомобила си покрай свидетеля. Свидетелят видял, че З. е пострадал. Той спрял при свидетеля и се виждало, че носът му бил разбит и от дясната страна целият бил в кръв. Окото му било надуто и от ухото му течало кръв. З. отивал до полицията, за да подаде жалба. Свидетелят му предложил помощ, но З. отказал. На следващия ден свидетелят отишъл до дома на З. и последният му разказал по-подробно за инцидента. Казал му, че М. отишъл до тях, извадил бухалка и го набил. Свидетелят и подсъдимият З.К.Г. разговаряли на двора на къщата на З. в беседката. В двора имало куче, но то било в долната част, а беседката, както и входната врата били в горната част на двора. Свидетелят разбрал, че оттогава З. има проблеми със слуха.

Видно от показанията на свидетеля В.Ж.Ж., същият е бил в автомобила, управляван от подсъдимия М.Т.Г. в деня на инцидента. Към 15,00 часа автомобилът на М. се разминал с автомобил, управляван от З.К.Г. в района на заведението „Тизала“, при което З. показал среден пръст на М. и по устните му личало, че го псува. След това М.Т.Г., заедно със свидетеля отишли до дома на З. и тъй като улицата била без изход, М. обърнал автомобила обратно на посоката, от която са дошли и спрял автомобила с лявата страна към входа на къщата на З.. Подал звуков сигнал и З. излязъл. Още с излизането З. започнал да ругае. Свидетелят ядял пица в автомобила и не следял какво правят М. и З.. Когато насочил вниманието си към тях, видял, че З. удря М. с бухалка. Бухалката била на М. и стояла на вратата на автомобила, но свидетелят не видял М. да я взема, нито видял З. да я взема. Свидетелят твърди, че предната лява врата на автомобила, където е била бухалката, е била отворена и З. е посегнал към нея, затова счита, че З. е взел бухалката. Свидетелят видял боричкане между двамата на земята. М. успял да вземе бухалката от З. и да я хвърли настрани. След това свидетелят и М. си тръгнали, а З. се прибрал. Свидетелят не видял М. да нанесе нито един удар на З.. Видял само удари с бухалката по гърба на М., и след това коленете на М. били обелени, а тениската му била скъсана. Всичко станало много бързо. М. не отишъл до дома на З., за да се бие, а за да разговарят.

Видно от показанията на свидетеля Г.З.У. – първи братовчед на частният тъжител и подсъдим М.Т.Г., същият е ставал свидетел на пререканията между двамата подсъдими. Разбрал за инцидента между двамата и отишъл да види М.. Той се оплаквал от болки в гърба и гръбнака в продължение на месец след инцидента. Свидетелят видял, че М.Т.Г. имал голямо синьо петно на гърба, което било причинено при сбиването със З.К.Г..

Видно от показанията на свидетелката Ж.М.Т. – майка на частният тъжител и подсъдим М.Т.Г., двамата подсъдими имали пререкания по между си доста време преди инцидента. В деня на инцидента М. се прибрал вкъщи със скъсана тениска, като гърбът му бил целият червен и колената му били наранени. Разбрала, че тези наранявания са причинени от подсъдимия З.К.Г.. Доста време се лекувал и когато станело по-студено пак го болели гърба и колената. Свидетелката не разбрала М. да е удрял З..    

Съдът кредитира частично с доверие показанията на свидетелите. Свидетелката Д.Д.Г. излага непосредствени и достоверни впечатления относно състоянието на частният тъжител и подсъдим З.К.Г. веднага след сбиването – видимите наранявания, които е получил. Недостоверни са изложените от нея твърдения, че не е чула какво си говорят двамата подсъдими, тъй като кучето лаело, тъй като от показанията на свидетеля А.М.Д.става ясно, че кучето е в долната част на двора и не пречи на възприятията в горната част, където е входната врата. Недостоверни са и изложените от нея впечатления, че след инцидента З.К.Г. има затруднения в слуха с дясното ухо, тъй като те се опровергават от заключението на съдебно-медицинските експертизи. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля А.М.Д., тъй като същите отразяват непосредствените му впечатления от състоянието на З.К.Г. веднага след инцидента, логични и непротиворечиви са, и не са налице данни за евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. По отношение показанията на свидетеля В.Ж.Ж. съдът намира, че с намерение да бъде в услуга на частният тъжител и подсъдим М.Т.Г. свидетелят избирателно излага станалите му известни факти. Свидетелят е единствения очевидец на сбиването между двамата подсъдими и макар да е нямало обективни пречки, твърди, че почти нищо не е видял, тъй като е ядял по същото време. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля относно отиването му с М.Т.Г. до дома на З.К.Г. и срещата между тях, но показанията относно самото сбиване са твърде откъслечни и нелогични, поради което и не допринасят за изясняване на обективната истина. Свидетелят твърди, че е видял как З.К.Г. нанася удари на М.Т.Г., а не е видял нито един удар на М.Т.Г. към З.К.Г., което не кореспондира с безспорно установените травми на подсъдимия З.К.Г.. Нелогично звучи твърдението на свидетеля, че докато приятелят му М. се бие на един метър разстояние, свидетелят яде пица и дори не поглежда за развоя на събитията. Единственото от показанията на свидетеля, което кореспондира с останалите доказателства по делото, е че двамата подсъдими са се боричкали на земята и са си нанасяли удари и с юмруци, а не само с бухалка, поради което М.Т.Г. е получил наранявания по краката. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Г.З.У. и Ж.М.Т., тъй като същите отразяват непосредствените им впечатления от състоянието на частният тъжител и подсъдим М.Т.Г. след сбиването.   

Никой от свидетелите не изложи достоверни показания по отношение на самия механизъм на сбиването между двамата подсъдими – кой е започнал първи и кой е отвърнал, поради което и съдът прие, че и двамата подсъдими са си нанасяли удари едновременно, като М.Т.Г. е нанасял първоначално удари с бухалка, впоследствие отнета му от З.К.Г., който от своя страна също е нанесъл удари с бухалката по гърба на М.Т.Г., двамата са паднали на земята, при което са получили допълнителни травми.

По делото беше назначена съдебно-медицинска експертиза с вещо лице лекар – специалист по отоларингология, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Видно от заключението на вещото лице в резултат на сбиването З.К.Г. е получил травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана, което в последствие е зараснало и е довело до нормализиране функцията на средното ухо. Към момента на прегледа от страна на вещото лице е било налице намаление на слуха на дясното ухо, за което не може категорично да се твърди, че е вследствие на претърпяната травма. Не е било извършвано аудиометрично изследване на слуха на З.К.Г. преди инцидента, за да може да се твърди, че именно претърпяната травма е причина за намалението на слуха. Намалението на слуха е от звукоприемен тип, а не звукопроводен тип. Тъй като лявото ухо не е увредено, то компенсира в пълна степен намалението на слуха на дясното ухо. В обичаен разговор З.К.Г. не би трябвало да има затруднения. Диоралната загуба на слуха била не повече от 5-10%, което обективно не се отразява на качеството на живот. Такова разкъсване на тъпанчевата мембрана можело да настъпи по различни начини и било възможно да е настъпило вследствие на удар с бухалка. При разкъсването лицето изпитва болка, може да има шум в ушите или заглъхване. Възможно е да има гадене и световъртеж вследствие засягането на вътрешното ухо. Ако травмата не се третира е възможно да се получи инфекция на ухото, което да усложни състоянието. Тъпанчевата мембрана зараства самостоятелно в рамките на 20 до 30 дни. Много рядко се налага оперативно лечение.

Съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза с вещо лице съдебен лекар, което да даде заключение за механизма на уврежданията на двамата подсъдими и травмите получени от тях, както и времето за възстановяване. Заключението на вещото лице не бе оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице частният тъжител и подсъдим М.Т.Г. е получил оток и кръвонасядания на гърба, кръвонасядане, оток и охлузвания по дясното коляно, охлузване по лявата подбедрица. Тези травматични увреждания е било възможно да са получени по начина, по който се сочи в тъжбата – удари с ръце, блъскане, падане върху терена, както и удар с дървена бухалка. Уврежданията са причинили болка. Възстановяването трае до 2 седмици. Травмите са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Частният тъжител и подсъдим З.К.Г. е получил оток и кръвонасядане на дясната ушна мида с кръв във външния слухов проход, кръвонасядане на клепачите на дясното око, оток и кръвонасядане на носа, кръвонасядане и оток на дясното рамо, кръвонасядане на дясното бедро, счупване на носните кости с последвало оперативно лечение, разкъсване на дясната тъпанчева мембрана. Тези травматични увреждания е било възможно да са получени по начина, по който се сочи в тъжбата – удари с ръце, блъскане, падане върху терена, както и удари с дървена бухалка. Уврежданията са причинили болка. Възстановяването трае до 2 седмици, като възстановяването на счупените носни кости и на разкъсаната тъпанчева мембрана трае до 30 дни. Травмите са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Намаляването на слуха на З.К.Г. било от звукоприемен тип, т.е. анализатора в мозъка не приема достатъчно силно звуковите сигнали. Поради тази причина не можело да се приеме, че намалението на слуха е вследствие на травмата и на разкъсаната тъпанчева мембрана, защото не било от звукопроводен тип. Намалението на слуха не се дължало на травмата.

Предвид така изложената фактическа обстановка, изградена въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият М.Т.Г. е нанесъл телесна повреда на частният тъжител З.К.Г., изразяваща се в оток и кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане и оток на носа, кръвонасядане и оток на дясно рамо, кръвонасядане на дясното бедро, счупване на носни кости, разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо.

 Предвид така изложената фактическа обстановка, изградена въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият З.К.Г. е нанесъл телесна повреда на частният тъжител М.Т.Г., изразяваща се в оток и кръвонасядане на гърба, кръвонасядане, оток и охлузвания по дясното коляно, охлузване по лявата подбедрица.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

Телесната повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. В медицината с понятието „телесна повреда“ се означава всяко нарушение на анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите и органите на човешкия организъм вследствие въздействие на увреждащи фактори от външната среда. В медицински аспект понятието „телесна повреда“ съдържа медико-биологичната характеристика на анатомични и функционални нарушения на организма, които той е претърпял от външния вредоносен фактор. Правното понятие „телесна повреда“ съдържа в себе си, освен медико-биологична характеристика на увреждането, така и социалния, общественоопасен характер на деянието, както и субективния елемент /вината в съответен вид и форма/.

Здравето на човека се изразява в неговата телесна цялост и нормално функциониране на органите му като конкретно състояние по време на посегателството. Към леките телесни повреди се отнасят тези, които са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

За да е налице фактическият състав на чл.130, ал.1 от НК, следва да са налице от обективна страна следните предпоставки: да е налице лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК; деянието да е извършено при пряк умисъл.

Безспорно пострадалите З.К.Г. и М.Т.Г., вследствие на действията на подсъдимите, са претърпели увреждания, имащи характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Деянията са извършени при пряк умисъл – за умисъла на едно лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай подсъдимите М.Т.Г. и З.К.Г. са нанесли по гореописания начин удари и са съзнавали, че извършват акт на физическо посегателство върху телесната неприкосновеност един на друг, и че ще последва телесно увреждане, в това число и на такова от вида на действително причиненото.

Подсъдимите са насочили всичките си усилия към осъществяването на съответния акт, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния резултат.

При така установеното съдът приема, че подсъдимият М.Т.Г. е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на чл.130, ал.1 от НК, като на 10.07.2017г., около 15.40 часа в гр.Г., ул.“А.“, причинил разстройство на здравето на З.К.Г., извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане и оток на носа, кръвонасядане и оток на дясно рамо, кръвонасядане на дясното бедро, счупване на носни кости, разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо. От заключението на вещите лица се установява по категоричен начин, че нанесените травми съответстват на признаците на леката телесна повреда, както и че съществува пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилите обществено опасни последици – травмите, получени от тъжителя.  

От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл.

Съдът не споделя становището на защитника на подсъдимия М.Т.Г., че същият е действал в условията на неизбежна отбрана, тъй като не се установи по категоричен начин, че З.К.Г. е нападнал пръв и М.Т.Г. е целял само да се защити от противоправното нападение. Както бе посочено по-горе, съдът приема, че и двамата тъжители едновременно са започнали да си нанасят удари, поради което институтът на неизбежната отбрана не може да бъде приложен.

 При така установеното съдът приема, че подсъдимият З.К.Г. е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на чл.130, ал.1 от НК, като на 10.07.2017г., около 15.40 часа в гр.Г., ул.“А.“, причинил разстройство на здравето на М.Т.Г., извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на гърба, кръвонасядане, оток и охлузвания по дясното коляно, охлузване по лявата подбедрица. От заключението на вещите лица се установява по категоричен начин, че нанесените травми съответстват на признаците на леката телесна повреда, както и че съществува пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилите обществено опасни последици – травмите, получени от тъжителя.  

От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл.

Съдът не споделя становището на защитниците на двете страни, че може да се приложи разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК. За да се приложи института на реторсията за всеки от подсъдимите, то следва да се установи по категоричен начин, че той е нанесъл лека телесна повреда на пострадалия, а пострадалият от своя страна му е отвърнал веднага със същия характер телесна повреда. Тъй като не се установи безсъмнено кой от подсъдимите е нанесъл първи удар, и съответно кой е отвърнал /т.е. нанесъл е втори удар/, то е невъзможно прилагането на реторсия за единия от подсъдимите, а за двамата е логически и житейски невъзможно. Няма как да се приеме, че всеки от тях е нанесъл първи удар и същевременно всеки от тях е отвърнал на удара на първия. Поради тази причина съдът не приложи разпоредбата на чл.130, ал.3 НК.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

При определяне на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, с преследваните цели на генералната и специалната превенция.

Съгласно принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.130, ал.1 от НК, предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години или „пробация“.

Съгласно вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия М.Т.Г. съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на лоши характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха по делото.

Съдът като взе предвид това, че М.Т.Г. не е осъждан за престъпление от общ характер и няма данни да е освобождаван до сега от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за същото се предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години или „пробация“, съдът на основание чл.78а НК освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание “глоба” в размер на 1000,00лв. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът намира, че минималния размер на наказанието предвидено в закон би изиграло своята превъзпитаваща роля и би постигнало целите на закона.

Смегчаващо вината обстоятелство за подсъдимия З.К.Г. е липсата на лоши характеристични данни, а отегчаващо вината обстоятелство – фактът, че е наказван по реда на чл.78а от НК. С Решение от 20.06.2016г. по АНД 121/2016г. по описа на РС-Г. З.К.Г. е признат за виновен за престъпление по чл.354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1 от НК, бил е освободен от наказателна отговорност и на основание чл.78а НК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00лв. С Определение от 01.02.2018г. по НОХД 18/2018г. по описа на РС-Г. З.К.Г.  е признат за виновен за престъпление по чл.343б, ал.3 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 НК. Деянието е било извършено на 26.12.2017г., т.е. след деянието по настоящото дело. Към момента на извършване на процесното деяние З.К.Г. е бил неосъждан, но е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, което е пречка за прилагането на тази разпоредба по настоящото дело. Съдът прие, че за изпълнение целите на наказанието по смисъла на чл.36, ал.1 от НК, следва да наложи наказание „Пробация” - съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, с периодичност на срещите два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

Така индивидуализираните по вид и размер на подсъдимите М.Т.Г. и З.К.Г. наказания, съдът намира, че ще съдействат за поправянето им и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на тях, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл.36, ал.1 от НК.

 

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

Предявен е граждански иск от пострадалия З.К.Г. срещу подсъдимия М.Т.Г. за сумата от 8000,00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането за причинените му с престъплението по чл.130, ал.1 от НК, неимуществени вреди.

В разглеждания случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по делото. В случая на пострадалия е нанесена телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане и оток на носа, кръвонасядане и оток на дясно рамо, кръвонасядане на дясното бедро, счупване на носни кости, разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо. Установи се по делото, че пострадалият е имал престой в болница за един ден за наместване на костиците на носа. Травмите са причинили болка, като възстановяването е траяло от 2 седмици до 30 дни. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния случай за нанесената обида, на пострадалия следва да се присъди обезщетение в размер на 1000,00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 10.07.2017г., до окончателното изплащане на тази сума. В останалата част до размера от 8000,00лв. така предявеният граждански иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Съдът присъди в тежест на подсъдимия М.Т.Г. направените от тъжителя разноски съразмерно с уважената част от гражданския иск.

Предявен е граждански иск от пострадалия М.Т.Г. срещу подсъдимия З.К.Г. за сумата от 4000,00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането за причинените му с престъплението по чл.130, ал.1 от НК, неимуществени вреди.

В разглеждания случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по делото. В случая на пострадалия е нанесена телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на гърба, кръвонасядане, оток и охлузвания по дясното коляно, охлузване по лявата подбедрица. Травмите са причинили болка, като възстановяването е траяло 2 седмици. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния случай за нанесената обида, на пострадалия следва да се присъди обезщетение в размер на 500,00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 10.07.2017г., до окончателното изплащане на тази сума. В останалата част до размера от 4000,00лв. така предявеният граждански иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Съдът присъди в тежест на подсъдимия З.К.Г. направените от тъжителя разноски съразмерно с уважената част от гражданския иск.

 

ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание и слабо морално-волеви задръжки.

 

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: