Р Е Ш Е Н И Е  

 

 

.../10.10.2018 г.,  гр.Варна  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

  ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на  11 септември  две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

Районен съдия:  Даниела Павлова 

 

 

    при участието на секретаря Росица Чивиджиян  като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11418 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

   Производството е образувано по молба на К.Ж.А. с ЕГН ********** и Р.Х.А. с ЕГН **********  с правно основание чл.50 от СК. Към молбата е  представено споразумение по чл.51 от СК. В молбата се твърди, че молителите са съпрузи по силата на граждански брак, сключен на 26.09.1992 г. в град Нови пазар за което е съставен акт за граждански брак № 76 от 26.09.1992 г. в Община Нови пазар.  Излагат,  че бракът е първи  поред за молителите  и от него нямат деца. От 2011 г. живеят разделени и са напуснали семейното жилище.  Сочат, че са постигнали сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака им по взаимно съгласие без съдът да изследва причините за това. Молят  да бъде утвърдено постигнатото между тях  споразумение.

  Съдът след като се запозна с представените към молбата писмени  доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:  

  Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт № 76 от 26.09.1992 г.  страните са сключили граждански брак на същата дата  пред длъжностното лице по гражданско състояние в община  Нови пазар  и  съпругата е приела да носи фамилното име  А.,  което е  фамилното име  на съпруга.

  Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, както и прецени, че постигнатото между тях споразумение съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 51 от СК, а именно, същото е изчерпателно, не противоречи на закона и на добрите нрави,  намира че същото следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.

     На основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК от 2008 г., съдът определя държавна такса при допускане на развода  в размер на 40,00 лева, която следва да се заплати от молителите поравно съгласно постигнатото споразумение между страните. 

 

     Мотивиран от  изложеното,  съдът 

 

 

                                     Р Е Ш И :

 

 

     ДОПУСКА развод по взаимно съгласие и ПРЕКРАТЯВА БРАКА на  К.Ж.А. с ЕГН ********** и Р.Х.А. с ЕГН **********, сключен на 26.09.1992 г. в град Нови пазар,  община Нови пазар за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак № 76 от 26.09.1992 г.  от  длъжностното лице по гражданско състояние в Община Варна,  на основание чл. 50 от СК.

 

     Утвърждава споразумението по чл. 51 СК, както следва:

 

    ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното  си фамилно име А.. 

    

      ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

 

       ОСЪЖДА  К.Ж.А. с ЕГН ********** да плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна такса  в размер на 20 /двадесет/  лева,   на осн.чл.329 ГПК.

 

       ОСЪЖДА  Р.Х.А. с ЕГН ********** да плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна такса  в размер на 20 /двадесет/  лева,   на осн.чл.329 ГПК.

 

       Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                             Районен съдия: