№ 158
гр. Благоевград, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210201664 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
ул.“С.“ №, подадена чрез адв.Е. А. против Наказателно постановление № 22-
1116-001491 от 05.07.2022г. на Началник група към ОДМВР – Благоевград,
Сектор Пътна полиция - Благоевград, с което на жалбоподателя за вменено му
административно нарушение по чл.162 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1
т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200
(двеста) лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като се твърди, че атакуваното НП не е издадено
от компетентен орган. Сочи се, че същото е издадено при съществени
процесуални нарушения, тъй като не е описана ясно и точно фактическата
обстановка по нарушението, както и обстоятелствата при които същото е
осъществено, тъй като липсват данни за управление на МПС с невалидно
СУМП, данни за това кога жалбоподателя се е установил постоянно преди
повече от три месеца в страната и че същият е неправоспособен водач.
Развиват се съображения за неточно, неправилно и незаконосъобразно
приложение на санкционната норма на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. Иска се от
съда да постанови съдебен акт, с който отмени изцяло наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. Д. А. не се явява лично, не
ангажира процесуален представител по делото, както и не ангажира
доказателства и становище по същество на спора.
1
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не ангажира представители по делото, не ангажират и
допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 1 от делото) изразяват
становище по жалбата, като моли същата да бъде оставена без разглеждане и
да се потвърди наказателното постановление, както и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.63 ал.4 от
ЗАНН.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и
становище по същество на спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният
доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 24.06.2022г. актосъставителя Л. И. И. - мл. автоконтрольор при
ОДМВР – Благоевград, Сектор Пътна полиция и свидетеля по акт Х. С. И.
изпълнявали служебните си задължения на път граница Румъния-Видин-
Монтана-Враца-Мездра-София-Благоевград-Кулата-граница Гърция, където
на ПП-1, Е-79, 368 км. спрели за проверка движещ се в посока от
гр.Благоевград към гр.Симитли лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. №.
При проверкат установили, че автомобила е собственост на И. Д. А. с ЕГН
********** и се управлява от жалбоподателя Г. Д. А., без да притежава
свидетелство за управление на МПС, валидно за територията на Република
България. При проверката жалбоподателя Г. Д. А. представил свидетелство за
управление на МПС № ANDON807315GD9HX е издадено от
Великобритания, което не е заменено в срок от 3 месеца от датата на влизане
в страната, установено след справка с дежурния на 02 РУ – Благоевград за
граничен контрол. Проверяващите приели за установено, че лицето Г. Д. А. е
установил обичайното си пребиваване в Република България преди повече от
три месеца. При проверката жалбоподателя бил изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № 0080, който уред отчел
„0“ промила алкохол. С оглед констатираното актосъставителят Л. И. И., в
присъствието на свидетеля по констатиране на нарушението Х. С. И., на
място на проверката съставил на жалбоподателя Г. Д. А., Акт за установяване
на административно нарушение серия GA № 541717 от 24.06.2022г. (лист 13
от делото), в който квалифицирал установеното нарушение по чл.162 ал.1 от
ЗДвП, а именно: български гражданин управлява МПС с чуждестранно
национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 3
месеца. Актът е съставен в присъствие на нарушителя Г. Д. А., подписан е
лично от него, като същият не отразила по акта конкретни възражения, като
отбелязал единствено „имам възражения“. Писмени възражения не постъпили
2
в законоустановения за това срок. Въз основа на така съставения акт на
05.07.2022г., Началник група към ОДМВР – Благоевград, Сектор Пътна
полиция - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г.,
издал атакуваното Наказателно постановление № 22-1116-001491 от
05.07.2022г., с което за вменено му административно нарушение по чл.162
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя Г. Д. А. административно наказание “глоба” в размер на 200
(двеста) лева. НП е връчено на жалбоподателя Г. Д. А. с разписка и срещу
подпис на 23.09.2022г., като в законоустановения срок – на 06.10.2022г. по
пощата при наказващия орган е подадена разглежданата в настоящото
производство жалба с УРИ 24400-32350 от 10.10.2022г. (лист 2-5 от делото).
С показанията на разпитаните по делото свидетели Л. И. И. и Х. С. И. се
установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си
задължения, като полицейски автопатрул спрели автомобила управляван от
жалбоподателя, като при извършената му проверка установили, че не
подменил издаденото му от Великобритания СУМПС, след като е установил
постоянното си пребиваване в страната преди повече от три месеца. За
констатираното нарушение свидетелите му съставили акт на място на
проверката. Свидетелите подържат изцяло отразеното в акта. Освен това
установяват, че проверката е било иницирана по повод извършена неправилна
маневра от страна на жалбоподателя, поради което същият е бил спрян, както
и че при проверката е съставен и още един акт за установяване на
административно нарушение, а именно за неправилно извършена маневра.
Приложена е Докладна записка от 03.08.2022г., регистрирана с рег. №
1116р-5496 от 05.08.2022г. (лист 15 от делото) от полицай Л. И., от която се
установява, че случаят със спирането и проверката на жалбоподателя е
описан детайлно от актосъставителя и докладван на Началник Сектор Пътна
полици – Благоевград.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят Г. Д. А. (лист 16-21 от делото) е правоспособен водач на
МПС, като му е издадено СУМПС № от 19.07.2022г., валидно до 19.07.2032г.
за кате3гории В, М, А, АМ, както и същият е наказвана многократно за
нарушения по ЗДвП.
По делото е представена справка за задграничните пътувания на
жалбоподателя Г. Д. А., с ЕГН **********, от която се установява, че същият
последно е влязъл в Република България с лек автомобил през ГКПП
Златарево на 02.11.2019г. и след тази дата няма регистрирани напускания на
страната.
Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР (лит 10-
12 от делото), в т.3.11. удостоверява материалната компетентност на издателя
на обжалваното наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от
3
приложенията към административнонаказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок
от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган, видно от Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, поради
което неоснователни са възраженията на защитата в тази насока. Сочената за
нарушена разпоредба на чл.162 ал.1 от ЗДвП предвижда, че „Българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.“, което предполага актосъставителят и административнонаказващия
орган да посочат по ясен и недвусмислен начин следните релевантни за
състава на нарушението факти: датата, срокът на валидност и държавата на
издаване на СУМПС; датата на влизане на съответния водач на територията
на Република България. Първото е необходимо, за да се прецени дали
СУМПС е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария, в които случаи не важи
изискването за тримесечния срок по чл.162 ал.1 от ЗДвП. Второто, за да се
установи дали при проверката извършена на водача на 24.06.2022г. на
посоченото в АУАН и НП място същият е управлявал МПС с чуждестранно
СУМПС повече от три месеца след влизането му, респ. установяването му в
Република България. Съпоставяйки горните изисквания с текстовите части на
АУАН и НП се установява, че водачът Г. Д. А. е управлявал МПС с
чуждестранно национално свидетелство, издадено от Великобритания, без да
е посочено кога е издадено същото, каква е валидността му и най-вече кога Г.
Д. А. е влязъл в страната, за да се прецени дали към инкриминираната дата –
22.06.2022г. последният е управлявал със съответното чуждестранно
национално свидетелство повече от три месеца след влизането му в страната.
Въпреки, че не се спори, че жалбоподателя към момента на проверката е
представил на контролните органи именно СУМПС, издадено от
Великобритания и след проверка е установено, че пребивава в страната
повече от три месеца след влизането му в Република България, в случая е
налице сериозен пропуск при описването на релевантни и съставомерни
обстоятелства, както в текста на АУАН, така и в текста на издаденото НП,
което представлява процесуално нарушение по смисъла на чл.42 т.4 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, и което възпрепятства възможността на нарушителя да
4
разбере въз основа на какви точно факти се приема, че е осъществил състава
на вмененото му във вина нарушение по чл.162 ал.1 от ЗДвП, за да реализира
адекватно защитата си.
На следващо място, в нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН,
административнонаказващия орган е приложил спрямо жалбоподателя Г. Д.
А. санкционната разпоредба на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, според която
„Наказва се с глоба от 100 до 300 лева: ... 2. който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл.157 ал.4 или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на
чл.171 т.1 или. т.4 или по реда на чл.69а от НПК, или е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено“, която не кореспондира с
вменената като нарушена материалноправна норма, поради което съдът
намира направеното възражение в жалбата в тази насока за основателно. В
случая нито една от санкционните хипотези, неуточнена в случая от
административнонаказващия орган не покрива състава на нарушението по
чл.162 ал.1 от ЗДвП, доколкото не се касае за неправоспособен водач (същият
притежава валидно СУМПС, съответстващо за категорията), или такъв,
загубил правоспособността си, СУМПС не е временно отнето или обявено за
невалидно, тъй като е било изгубено, откраднато или повредено. Посоченото
несъответствие между нарушената разпоредба с приложената санкционна
норма също представлява съществено процесуално нарушение и
самостоятелно опорочава правото на защита и възможността нарушителят да
разбере по недвусмислен начин правното основание за налагането на
административното наказание.
По-нататък само за пълнота на изложението съдът намира за
необходимо да посочи, че по делото от страна на административнаказващия
орган не бяха представени никакви доказателства, които да установят на коя
дата българският гражданин Г. Д. А. е влязъл в страната, за да се прецени
дали същият е управлявал към датата на проверката 22.06.2022г. с издаденото
му от Кралство Великобритания СУМПС повече от три месеца след
влизането му в страната. Въпреки, че в този смисъл съдът служебно е събрал
данни, че това е станало на 02.11.2019г., и към 22.06.2022г. формално
разглежданият фактически състав на процесното нарушение по чл.162 ал.1 от
ЗДвП е бил изпълнен, в случая същото не е било осъществено от обективна
страна, тъй като видно от преамбюла на Споразумението за Европейското
икономическо пространство, като договаряща се страна по него фигурира и
„Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия“. Последното
обстоятелство сочи на извод, че случая попада в изключенията на предвидени
от законодателя в разпоредбата на чл.162 ал.1 от ЗДвП, което обуславя и
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН след, като
5
установи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
съдът намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на
АПК за основателно и доказано, поради което същото следва да бъде
уважено. Разноски от страна на жалбоподателя Г. Д. А., с ЕГН **********, в
качеството му на жалбоподател в случая не са реализирани, доколкото
сключеният Договор за правна защита и съдействие с адв.Е. А. е за безплатна
защита и съдействие, по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Именно на това правно основание, разгледано във връзка с чл.18 ал.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към Закона за адвокатурата и като съобрази, че в случая
реално процесуално представителство от адвоката не е реализирано, съдът
следва да определи и присъди на жалбоподателя дължимо адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 100 (сто) лева, дължимо единствено
за изготвяне на жалба, каквото задължение съдът има по чл.38 ал.2 от Закона
за адвокатурата при отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с чл.58д
т.1 от ЗАНН и чл.63 ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.143 ал.1 от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 22-1116-001491 от 05.07.2022г. на Началник група към
ОДМВР – Благоевград, Сектор Пътна полиция – Благоевград, с което на Г. Д.
А., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“С.“ №, за административно
нарушение по чл.162 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Благоевград да заплати на адв. Е. Ч. А. от САК с
личен номер, в качеството й на процесуален представител на Г. Д. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ул.“С.“ № по НАХД № 1664/2022г. по описа на
Районен съд – Благоевград, образувано по жалба срещу Наказателно
постановление № 22-1116-001491 от 05.07.2022г. на Началник група към
ОДМВР – Благоевград, Сектор Пътна полиция – Благоевград, сумата 100 (сто)
лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за един адвокат за
защита и съдействие – изготвяне на жалба, съгласно чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6