Решение по дело №1773/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260024
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия: Валери Митков Ненков
Дело: 20201720201773
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                    

                   Р Е Ш Е Н И Е

                     В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                       26.Януари.2021година

Номер  260024                                                                              гр. П.Пернишки  районен съд                                                             01- Н. състав

На  12.І.                                                                                     година  2021г.

В  открито  съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Валери   Ненков

                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ :

                                                                                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

Секретар:   Цветелина Малинова

ПРОКУРОР:    

                Като разгледа докладваното от Председателя  АНД01773/20год. по  описа  на съда за 2020година, за да се произнесе  взе предвид следното:

       Производството е по чл.59 и сл. от   ЗАНН.

                    С Наказателно постановление № 502048-F520805/31.ІІІ.2020год. на Нач. Отдел “Оперативна дейности“-София в Централно управление/ЦУ/ на Национална  агенция за приходите/НАП/ на основание чл.53 ЗАНН и чл.185 ал.2 вр. ал.1 от “ЗАКОН за данък върху добавената стойност  на Лукойл-България“ЕООД-ЕИК: *******за извършено нарушение по чл.118 ал.6 от “ЗАКОН за данък върху добавената стойност”ЗДДС  е наложена  „Имуществена санкция“  в размер 500/петстотин/лева за това,че при извършена данъчно-осигурителна проверка  на   26.ІХ.2019год.  в  10,24ч. в  търговски обект по смисъла на Пар.1 от Допълнителните разпоредби на “ЗАКОН за данък върху добавената стойност”-БЕНЗИНОСТАНЦИЯЛикойл“ № Б 068 находяща се в гр.П.кв.“Ладовица“, стопанисвана от Лукойл-България“ЕООД-ЕИК: *******е установено,че обекта има функциониращо ЕСФП модел „KONTO  BENZ QR D1“ с ИН  на ФУ DT791708 и ИН на ФП № 02791708 регистрирано в НАП с потвърждение № 4256961 от 19.VІ.2019г.

     При извършената справка в ПП ФУДВ “Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво“ за наличното в обекта ЕСФП-FDRID 4256961 за дата 21.ІХ.2019г. са отразени постъпили  горива по документ в ЕСФП са подадени 8 501,00л. по АДД№ 0000000004826322/21.ІХ.2019г.  като за горепосочената дата от НИВОМЕРНАТА система в обекта има получени данни за получени количества горива-ПРОПАН БУТАН- 3 139,00л.

     От горното е видно,че не може да се определи реалното получено  количество гориво.

 

       Проверката е документирана с Протокол за извършена проверка № 0402502 от 26.ІХ.2019год.

  Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила  жалба от Лукойл-България“ЕООД-ЕИК: *******която се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление.

  Излагат се доводи, че нарушението визирано в акта и наказателното постановление не е извършено, че в административно наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуални правила,като се иска отмяната му.

  Въззиваемата страна, редовно призована изпраща ЮК Петрова,която изразява становище по същество.

 

    Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

                 Със АУАН № F520805/01.ХІ.2019год. съставен от Т.Е.М./Инспектор по приходите НАП-София/ в присъствието на свидетеля Л.Н.А. е посочено,че при извършена данъчно-осигурителна проверка на 26.ІХ.2019год.  в  10,24ч. в  търговски обект по смисъла на Пар.1 от Допълнителните разпоредби на “ЗАКОН за данък върху добавената стойност”-БЕНЗИНОСТАНЦИЯЛикойл“ № Б 068 находяща се в гр.П.кв.“Ладовица“, стопанисвана от Лукойл-България“ЕООД-ЕИК: *******е установено,че обекта има функциониращо ЕСФП модел „KONTO  BENZ QR D1“ с ИН  на ФУ DT791708 и ИН на ФП № 02791708 регистрирано в НАП с потвърждение № 4256961 от 19.VІ.2019г. При извършената справка в ПП ФУДВ“Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво“ за наличното в обекта ЕСФП-FDRID 4256961 за дата 21.ІХ.2019г. са отразени постъпили  горива по документ в ЕСФП са подадени 8 501,00л. по АДД№ 0000000004826322/21.ІХ.2019г.  като за горепосочената дата от НИВОМЕРНАТА система в обекта има получени данни за получени количества горива-ПРОПАН БУТАН- 3 139,00     От горното е видно,че не може да се определи реалното получено  количество гориво- нарушение на чл.118 ал.6 от “ЗАКОН за данък върху добавената стойност”/чл.118.(1)Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.(  2) Фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по ал.4, като се съгласуват с Българския институт по метрология. (3) Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал.4. В случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с наредбата по ал. 4.(3а) В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Условията за прилагане на тази разпоредба, формата и съдържанието на документа, както и редът и начинът за издаване на документа и задълженията за предоставяне на данни от документа към Националната агенция за приходите се определят с наредбата по ал.4. (4) Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите;4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им;6. условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); 7. изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер;8. изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин;9. формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта. (5)При експлоатацията на ФУ/ИАСУТД лицата по ал.1 сключват писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лица, получили разрешение по реда на наредбата по ал. 4.  (6) Всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове,  е  длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне  на  наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.  (8)Данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4.(9) Алинея 8 не се прилага от лице – получател по доставка на течни горива, което е бюджетна организация по смисъла на Закона за публичните финанси или общинско предприятие и не извършва продажби на течни горива.   (10) Данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.(11) Данни по ал.10 не се подават от: 1. доставчика и получателя за доставки на течни горива под режим отложено плащане на акциз;2. доставчика за доставки и за доставени количества течни горива, за които са подадени данни пред Агенция "Митници", че горивата са освободени за потребление по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;3. доставчика за доставки, които е отчел чрез електронната си система с фискална памет, с изключение на доставки, извършени от обект, който не е краен разпространител и използва като средство за измерване на разход измервателна система или разходомер;4. получателя за доставки, които са отчетени от доставчика чрез електронна система с фискална памет и получателят е краен потребител;5. получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет;7. доставчика и получателя по доставки за битови нужди на гориво в бутилки с вместимост до 50 кг или транспортирано чрез изградена газопреносна мрежа.(12) Когато органите по приходите констатират, че краен разпространител извършва продажби на течни горива от търговски обект и не разполага със стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари, незабавно уведомяват съответните компетентни органи за предприемане на действия по констатираните нарушения. (13) Алинея 12 не се прилага за продажби на течни горива за целите на речния и морския транспорт.(14) Производител/разпространител на софтуер за управление на продажбите в търговски обект може да декларира в Националната агенция за приходите следните данни и обстоятелства за такъв софтуер:1. наименованието и версията на произвеждания/разпространявания от него софтуер;2. че софтуерът по т. 1 отговаря на изискванията, определени в наредбата по ал. 4;3. че не произвежда/не разпространява софтуер, предназначен за промяна на функционалността на софтуера по т. 1 и за промяна, изтриване или друг вид манипулиране на информацията в базата данни, с която работи софтуерът.(15) Редът за деклариране на данните и обстоятелствата по ал. 14 се определя с наредбата по ал. 4.(16) Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, за които са декларирани данни и обстоятелства по ал. 14, достъпен на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Редът за вписване и заличаване от списъка, както и неговото съдържание се определят с наредбата по ал. 4.(17) Алинея 14 не се прилага към интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност и електронните системи с фискална памет. (18) Лице, за което е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискален бон и желае да ползва софтуер за управление на продажбите в търговски обект, може да избере за управлението на продажбите да използва в търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16. Редът за избор и отказ от него, изискванията към лицата, избрали да ползват такъв софтуер, към производителите/разпространителите му и към софтуера се определят с наредбата по ал. 4. В търговски обект, в който лицето е избрало да ползва софтуер, включен в списъка по ал. 16, за управление на продажбите е длъжно да ползва само този софтуер.(19) Алинея 18 не се прилага за лица, ползващи интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност и електронни системи с фискална памет. (20) Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен списък на електронните магазини, за които са подадени данни по ал. 4, т. 5. Списъкът е достъпен на интернет страницата на агенцията. Редът за вписване и заличаване от списъка, както и неговото съдържание се определят с наредбата по ал. 4./ Анотирана съдебна практика

      Проверката е документирана с Протокол за извършена проверка № 0402502 от 26.ІХ.2019год.

      След това,АУАН бил предявен за запознаване и подписване,при което жалбоподателя Лукойл-България“ЕООД-ЕИК: *******, НЕ е вписал, конкретно възражение.

   Срещу разписка на същия бил връчен и препис от съставения акт за нарушение.

   В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН  жалбоподателя Лукойл-България“ЕООД-ЕИК: *******не упражнил правото си на писмени възражения, срещу констатацията за посочено нарушение в АУАН.

       Въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН административно наказващият орган приел, че са налице основанията по на основание чл.53 ЗАНН и чл.185 ал.2 вр. ал.1 от “ЗАКОН за данък върху добавената стойност/чл.185.(1) На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.    (2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.  Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.   (3) В случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.(4) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция - от 1000 до 4000 лв.(5) При повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000 лв., а на имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4. (6) На лице, което не изпълни задължението си да съхрани документа по чл. 118, ал. 1 до напускането на обекта, се налага глоба в размер 5 лв., която се събира на място с квитанция./  на Лукойл-България“ЕООД-ЕИК: *******за извършено нарушение по чл.118 ал.6 от “ЗАКОН за данък върху добавената стойност” ЗДДС е наложена „Имуществена санкция“ в размер 500/петстотин/лева

       Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: АУАН № F520805/01.ХІ.2019год., Протокол за извършена проверка № 0402502 от 26.ІХ.2019год.,Пътен лист, Товарителница-л.23, Справка за регистрирани съобщения-л.30, Пълномощни, Заповед от 25.VІІІ.2020год. относно компетентност, както и показанията на свидетеля Т.Е.М./Инспектор по приходите НАП-София/ и свидетеля Л.Н.А..

 

      Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

     При извършване на служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт, съобразявайки доводите на страните, съдът констатира допуснати съществени нарушения на административно наказателната процедура, опорочаващи законосъобразността на обжалвания административен акт и обосноваващи отмяната му, които ще се разгледат по долу.

  Съображенията са следните:

      Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно наказателен   характер при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение  по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.

   Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент  от  всяко административно  производство.  Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи  в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган .

   Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска  от него да се произнесе по същия, като се  внася твърдение,  че е налице виновно  извършено административно нарушение от определен вид.

       Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,  което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно,  прецизно  и разбираемо, както  и  да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,  като нарушена норма от  съответния  нормативен акт .

       Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.                

       Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени  в чл.42 от ЗАНН.

       В съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН актът  е подписан от актосъставителя както и от  свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя  за запознаване с неговото съдържание.

       В графата му, предоставяща  му  възможност  да даде обяснения по нарушението и да изложи възражения не се  констатираха такива.

       При спазване на разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН  на нарушителя е   връчен   препис от акта  срещу   разписка.

       Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения, законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на чл.44 от ЗАНН /чл.44.(1) Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. (2) Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно./ от  която  жалбоподателя    НЕ се е възползувал.

       Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо  да  съдържа реквизитите, посочени  в  чл.57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган / в случая същия е оторизиран/.

       Изводът на състава е,  че при съставяне на  процесния АУАН и издаване на Наказателното постановление,НЕ са спазени установените към съдържанието им  императивни  изисквания  в  чл.42 /”чл.42.Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;2. датата на съставяне на акта;3. датата и мястото на извършване на нарушението;4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;  5. законните разпоредби, които са нарушени;6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер;7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива;9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.”/  и  съответно  чл.57 ал.1 от ЗАНН  /”чл.57.(1)Наказателното постановление трябва да съдържа:1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;2. датата на издаването и номерата на постановлението;3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6.законните разпоредби, които са били нарушени виновно;7. вида и размера на наказанието;8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд”/,.

                Конкретно по същество:

      І.Видно от изложената в АУАН и НП фактология/“…на 26.ІХ.2019год.  в  10,24ч. в  търговски обект по смисъла на Пар.1 от Допълнителните разпоредби на “ЗАКОН за данък върху добавената стойност”-БЕНЗИНОСТАНЦИЯЛикойл“ № Б 068 находяща се в гр.П.кв.“Ладовица“, стопанисвана от Лукойл-България“ЕООД-ЕИК: *******е установено,че обекта има функциониращо ЕСФП модел „KONTO  BENZ QR D1“ с ИН  на ФУ DT791708 и ИН на ФП № 02791708 регистрирано в НАП с потвърждение № 4256961 от 19.VІ.2019г. При извършената справка в ПП ФУДВ“Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво“ за наличното в обекта ЕСФП-FDRID 4256961 за дата 21.ІХ.2019г. са отразени постъпили  горива по документ в ЕСФП са подадени 8 501,00л. по АДД№ 0000000004826322/21.ІХ.2019г.  като за горепосочената дата от НИВОМЕРНАТА система в обекта има получени данни за получени количества горива-ПРОПАН БУТАН- 3 139,00     От горното е видно,че не може да се определи реалното получено  количество гориво.“/, жалбоподателя е санкциониран реално за това,че липсва съответствие, между подадената информация по електронен път /волево от жалбоподателя/ за получени и наличие на количество гориво  в размер на 8 501,00л./подкрепена и от приложените писмени документи/Товарителница-л.23/ и посоченото от нивомерната система в размер на 3 139,00л./техническа система/,като е вменено нарушение по чл.118 ал.6 от “ЗАКОН за данък върху добавената стойност” ЗДДС/“………(6) Всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове,  е  длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне  на  наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.………/.

              Видно от горното,необходимата  информация от страна на жалбоподателя е подадена,както следва в ясни и измерими количества, установеното различие е реално но тази разлика не е предмет на настоящия състав вменен за нарушение,още повече,че е налице техническо съоръжение,което е възможно да даде отклонение/което би следвало да се установи налице ли е такова и защо,което не е направено/-причината подлежи на доказване и изясняване от АНО с оглед доказване на виновното поведение,още повече,че жалбоподателя е посочил изрично възможна причина за процесното несъответствие по което не са предприети действия,т.е вмененото нарушение се явява недоказано респ. авторството на деянието.

      ІІ.Видно от наложената санкция по чл.185 ал.2 вр. ал.1 от “ЗАКОН за данък върху добавената стойност/чл.185.(1) На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.    (2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.  Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.………/ ,отнесена към горепосочената фактическа обстановка,жалбоподателя е санкциониран по чл.185 ал.2 от ЗДДС,която разпоредба е неясно приложена предвид следното:

      1.Жалбоподателя е санкциониран по ал.2 със санкция в размер по ал.1 от същата разпоредба/санкциите по двете алинеи са значително различни/.

      2. За да се приложи  ал.2 в размера на ал.1 е наложително  наличие на задължително изискване на изр.2/“…… Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.……….“/, което дори не е посочено в санкционната разпоредба нито в НП нито в АУАН.

      3.Въпросното изискване е задължително да е посочено в АУАН и НП, като липсата му води до произволно налагане размера на санкцията по съображения не ставащи достояние нито за санкционирания, нито за последващи органи и институции, което пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и прави санкционния акт незаконосъобразен респ. следва да бъде отменен, поради това съображение. Задължително следва да е ясно вмененото нарушение довело ли е до неотразяване на приходи или не за което следва да се изложи съответна фактология, в настоящия случай не е взето отношение в нито един от процесните актове.

      Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

  Р     Е     Ш     И:

        ОТМЕНЯВА  Наказателно постановление № 502048-F520805/31.ІІІ.2020год. на Нач.Отдел “Оперативна дейности“-София в Централно управление/ЦУ/ на Национална  агенция за приходите/НАП/ с КОЕТО на основание чл.185 ал.2  вр. ал.1 от “ЗАКОН за данък върху добавената стойност” на “Лукойл-България“ЕООД-ЕИК: *******за извършено нарушение по чл.118 ал.6  от “ЗАКОН за данък върху добавената стойност”ЗДДС е наложена  „Имуществена санкция“  в  размер 500/петстотин/лева

   РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–гр.П.на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на Глава ХІІ-та от Административно процесуалния кодекс-в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

            СЪДИЯ/п/

 

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ