Присъда по дело №581/2021 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ към Присъда №12 от 22.03.2022г. по НЧХД №20213530200581 по описа
за 2021г. на РС - Търговище:
Подсъдимата ЮЛ. ЮЛ. М. от с. Я. общ. А. е предадена на съд по тъжба на С. М. З. от
с. Г.С. общ. Търговище, в качеството й на майка и законен представител на малолетния ДЖ.
С. ЮЛ., с обвинение в извършено престъпление по чл. 131 ал.1 т.4 предл.второ във вр.с чл.
130 ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 29.03.2021 година в град Търговище причинила на
малолетния ДЖ. С. ЮЛ., лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Подсъдимата дава обяснения, но не се признава за виновна по обвинението и моли
съда да я оправдае.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от тъжителя
срещу подсъдимата граждански иск за сумата в размер на 3500.00 лева, представляваща
обезщетение за причинените в резултат на описаното в тъжбата деяние, квалифицирано по
чл. 131 ал.1 т.4 предл.второ във вр.с чл. 130 ал. 1 НК, неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждането, а именно 29.03.2021г. до окончателното изплащане
на сумата.
Частният тъжител е конституиран и като граждански ищец в настоящото
производство.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 29.03.2021г. следобед около 15.00 часа малолетният ДЖ. С. ЮЛ. /........ към
посочената дата/ се разхождал със свой приятел в района на кооперативния пазар в град
Търговище. В същия район се намирал и търговския обект – магазин за продажба на дюнери,
собствен на подсъдимата М. – леля на малолетния Д.Ю.. В посоченото време подсъдимата
била пред магазина, в който работела. Минавайки с тротинетката си край нейния магазин и в
близост до леля си, малолетният Д. изпсувал по адрес на последната и се изплюл, след което
влязъл в съседен хранителен магазин. При излизането му от магазина подсъдимата се
приближила до него и го запитала защо псува, хванала блузата му и я усукала, хванала го за
врата отзад и му ударила шамар по дясната буза като в резултат на стискането за врата го
одраскала в областта на шията под дясното ухо и в областта на десния долночелюстен клон.
Малолетният Д. се разплакал, отскубнал се от подсъдимата и избягал. След като съобщил на
майка си за случилото се, тъжителката С.З. пристигнала пред магазина на подсъдимата и
между двете се провел разговор на висок тон като тъжителката търсила обяснения от
подсъдимата за причините, поради които си е позволила да удари детето й. Като научил, че
синът му е пострадал, бащата на малолетния Д. помолил своя колега - свид. Е.Я., да го
закара с автомобила си до дома му, откъдето взели детето Д., за да отидат в полицията.
Докато пътували, детето разказало, че леля му го удряла и искала да го удуши, като лично
пожелало да говори с полицаите. Свидетелят Я. оставил детето и баща му пред полицията и
се върнал на работа. След 17.00 часа бащата на детето се върнал на работа, а след 19.00 часа
същият завел малолетния си син в Спешно отделение на „МБАЛ – Търговище“АД – град
Търговище, където Д. бил прегледан и било констатирано нападение чрез прилагане на
физическа сила. В издадения лист за преглед на пациент в СО е отразено времето на
извършения преглед, а именно : от 2.40 часа до 20.50 часа на 29.03.2021г., като анамнезни
данни са вписани съобщените от бащата такива, че детето е било нападнато от леля си,
констатирани са две охлузни рани на шията, причинени от одраскване от нокти, и наличие
на болки на лявото ухо. Детето е насочено към съдебен лекар. На 30.03.2021г. малолетният
Д. е прегледан от съдебен лекар при „МБАЛ – Търговище“АД – град Търговище, пред
когото е посочил, че на 29.03.2021г. е бил удрян с ръце и драскан по шията и лицето от леля
му – Ю.М., оплакал се от болки в областта на травмите. При прегледа съдебният лекар е
установил две лентовидни дълбоки охлузвания по лявата странична повърхност на шията и
1

в областта на левия долночелюстен клон, които могат да бъдат получени от човешки нокти
– одраскване. Направен е извода за причинено временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. В приетото в съдебно заседание заключение на допуснатата съдебно –
медицинска експертиза вещото лице е съобразило събраните по делото писмени и гласни
доказателства и въз основа на същите е установило, че на 29.03.2021г. на малолетния Д. са
причинени две дълбоки лентовидни охлузвания по шията и лицето – горното дълбоко
охлузване е разположено по дясната странична повърхност на шията под дясното ухо и в
областта на десния долночелюстен клон – хоризонталната му част, като тези увреждания са
в резултат от действието на твърд тъпоръбест предмет - добре отговарят да са получени от
човешки нокти. Потвърдено е заключението за причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота като при разпита му в с.з. вещото лице определя
продължителността на оздравителния процес от 25 дни до 30 дни. Според заключението на
допуснатата съдебна психолого – психиатрична експертиза са налице данни за преживян от
детето Д. конфликт с подсъдимата по делото като в резултат на преживения тежък психичен
и физически стрес при него е налице диагноза : посттравматично стресово разстройство,
което е с голяма тежест и се разгръща винаги като следствие на остра стресова реакция,
която е преминала във времето в по-късната и тежка фаза на психична реакция на преживян
тежък стрес. Вещите лица сочат, че при Д. това разстройство протича с клинична картина на
изразена депресия, в съчетание със специфични прояви като “флаш-бек”- често повторно
оживяване в съзнанието на сцени от преживения стрес, затваряне в себе си и избягване
контакт с хора или ситуации, напомнящи за психотравмата, с прояви на регрес в
психологическо развитие и поява на страхове, нощни кошмари, чести епизоди на нощно
напикаване. Същите заключават, че лечението е трудно и обикновено отнема месеци, и се
осъществява с високи дози антидепресанти и транквилизатори, като изходът от лечението не
винаги е оздравяване, а съществува реален риск от хронифициране на това състояние, което
пък води до диагноза: невротично-депресивно развитие с трайна промяна на личността и
трайно нарушение на социалното функциониране. Вещите лица са приели, че са налице
данни от проведеното психологично изследване и от свидетелските показания за промяна в
поведението на детето след случилото е с него - станало е затворено, постоянно е гневно и
лесно става агресивно към себе си и към близките. Според тях по механизма на впечатване
на преживяното съществува висок риск от формиране на по-нататъшно невротично -
депресивно развитие и без продължителна системна психотерапевтична работа по случая
може да останат трайни последици от травмата в следствие на преживяното насилие.
Гореописаната фактическа обстановка се установи от събрания по делото
доказателствен материал: в минимална степен от обясненията на подсъдимата, и изцяло от
свидетелските показания, писмените доказателства и експертните заключения. От събраните
свидетелски показания съдът кредитира тези, дадени от свидетелите М.А. и Е.Я., които се
базират на преките им и непосредствени впечатления от състоянието на детето Д. в късния
следобед и вечерта на 29.03.2021г. Двамата свидетели дават съвпадащи данни относно
възприетите от тях увреждания на детето. Свид. А. сочи: „Детето плачеше, стресирано, от
дясната страна беше одрано до бузата, вика: „..........“… Одраното беше от дясната странична
част на врата и продължаваше към дясната буза, до средата на бузата, така беше одрано.
Тези одрасквания, кожата беше одрана, прясно разранено, не да капе и шурти кръвта, имаше
прясно раздрано.“. Свид. Я. посочва: „Сигурен съм, че детето имаше от дясната страна на
врата две линии като одраскано, дълбоки, имаше следи от кръв, дълги линии, над десет
сантиметра, по шията надолу, едната линия отиваше към врата отпред, а другата към
дясната буза. Той постоянно показваше: „виж тате, виж тате“. Постоянно плачеше.“.
Показанията на тези свидетели кореспондират с приетите по делото писмени доказателства:
с отразеното в издадения лист за преглед на пациент в СО и събраните по преписка
№2675/2021г. на РУ – Търговище материали. Именно в приложеното на лист 27 от делото
сведение, подписано от подсъдимата на 08.04.2021г., същата е посочила, че е ударила един
2

шамар по дясната буза на детето Д.. Свидетелката М. Д., която в качеството си на
полицейски инспектор в РУ – Търговище е имала отношение към случая, също установява,
че подсъдимата лично е написала писмените си сведения и тогава свидетелката разбрала, че
детето Д. е казало нещо, след което подсъдимата му ударила шамар. Заключението на
извършената съдебно – медицинска експертиза прецизира мястото на причинените
увреждания като в разпита на вещото лице, същото пояснява, че в качеството си на съдебен
лекар, издал СМУ за уврежданията, причинени на детето, е допуснал техническа грешка,
като вместо да посочи, че са от дясната страна, той е описал уврежданията от лявата страна
на шията, обяснявайки си тази грешка с отразеното в листа за преглед в СО, че детето е
имало болки в лявото ухо. Заключението на съдебната психолого – психиатрична експертиза
също потвърждава наличието на възникнала остра стресова ситуация между малолетния Д.
и подсъдимата като именно същата е довела до установеното от вещите лице състояние на
детето, определено като посттравматично стресово разстройство. При прегледа на детето
вещите лица лично са установили, че то е напрегнато, страхово заредено, с хипер - реакции
на дразнители, а пред тях и детето е споделило, че след стресовата ситуация се напикава
нощем и спи винаги с родителите си. При тези взаимно подкрепящи се доказателства съдът
определи като непълни и недостоверни показанията на свидетелите И.И./съпруг на
подсъдимата/, Д.З. и А.И., според които подсъдимата не е ударила Д., нито го е стискала за
шията, а само го докоснала по раменете, за да го прикани да говорят. Съдът не съобрази и
дадените от свид. С.З./баща на пострадалото дете и съпруг на тъжителката/ показания, тъй
като същият е законен представител на детето, от чието име е заведена тъжбата и
респективно има качеството на страна. Ето защо съдът не взе предвид показанията му при
постановяване на съдебния си акт по настоящото дело.
Въз основа на обсъдените и кредитирани доказателства съдът прие за установено, че
на 29.03.2021г. около 15.00 часа в град Търговище подсъдимата е нанесла удар с ръка по
лицето на малолетния Д. и го е стиснала по врата, в резултат на което му е причинила две
дълбоки лентовидни охлузвания по шията и лицето – горното дълбоко охлузване е
разположено по дясната странична повърхност на шията под дясното ухо и в областта на
десния долночелюстен клон – хоризонталната му част, като тези увреждания са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При тези установени факти съдът
прие, че подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на чл. 131 ал.1 т.4
предл.второ във вр.с чл. 130 ал.1 НК, а именно нанасяне на лека телесна повреда на
малолетно лице, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От субективна страна деянието е осъществено виновно под формата на пряк умисъл, тъй
като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършваното, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им. Напълно очаквано е, че
при целенасочено нанасяне на плесница и стискане на врата на едно дете, ще бъдат
причинени някакви увреждания на същото от типа на отоци, охлузвания, синини или
драскотини.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с вида на
предвидената санкция в разпоредбата на чл. 131 ал.1 т.4 предл.второ във вр.с чл. 130 ал.1 от
НК: лишаване от свобода до три години, с умишления характер на вината, със съдебния
статус на подсъдимата, която не е осъждана и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на раздел четвърти от глава седма на НК, както и с липсата на причинени
имуществени вреди от престъплението. Ето защо при обсъждане на въпросите по чл. 301
ал.1 т.4 от НПК съдът прие, че по отношение на подсъдимата са налице условията на чл. 78а
от НК и след като призна същата за виновна в извършването на гореописаното
престъпление, я освободи от наказателна отговорност и й наложи административно
наказание глоба в размер на две хиляди лева. Размерът на определената глоба е съобразен с
тежестта на стореното – подсъдимата е извършила престъпление не поради
непредпазливост, за каквото също е допустимо прилагането на нормата на чл. 78а НК, а
3

умишлено такова под формата на пряк умисъл, което се отличава с по – голяма тежест. Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчете причиненото на детето посттравматично стресово
разстройство, което е определено от вещите лица като психично разстройство с голяма
тежест, което не винаги се повлиява положително от назначеното лечение и може да
хронифицира. Наличните по делото данни за трудова заетост на подсъдимата, която развива
търговска дейност в магазин за продажба на дюнери, предполага финансово състояние,
позволяващо налагането на глоба в размер, който да окаже своя превъзпитателен ефект
върху същата. Поведението на подсъдимата сочи на негативни характеристични данни,
показващи, че същата налага публично свои „превъзпитателни“ методи върху малолетно
дете и точно публичността на тази изява също се отчете като отегчаващо отговорността й
обстоятелство. Ето защо съдът определи размера на глобата над минималния, предвиден от
закона размер/от 1000 лева до 5000 лева/, а именно : 2000 лева.
По предявения граждански иск: Признаването на подсъдимата за виновна в
извършване на престъпление по чл. 131 ал.1 т.4 предл.второ във вр.с чл. 130 ал. 1 от НК
предполага не само реализиране на наказателната или административнонаказателната й
отговорност, но и на гражданската деликтна такава по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за морални вреди се определя от съда по справедливост. В този
аспект съдът отчете характера и тежестта на причинената телесна повреда, която като
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, се явява по –
тежката форма на лека телесна повреда в сравнение с леката телесна повреда по смисъла на
чл. 130 ал.2 НК. Съдът съобрази броя и естеството на причинените увреждания, които като
причинени на едно малолетно дете с все още неформиран от живота по – висок праг на
поносимост към болка, са му причинили по – дълбоки негативни емоционални
преживявания и по – силни болки. Отчетен бе и визирания от вещото лице по СМЕ период
на оздравителен процес на физическите травми – от 25 до 30 дни. Същевременно съдът взе
предвид и установените както от свидетелите, така и от СППЕ психически последствия за
малолетния Д. от стресовата ситуация, в която е бил въведен от подсъдимата. Според
свидетеля М.А./вуйчо на детето/ вечерта след извършване на деликта детето е било силно
стресирано и плачело постоянно, а след това не смеело да посещава дядо си/бащата на
подсъдимата/ от страх да не срещне леля си Ю.М.. Свид. Е.Я., видял детето скоро след
нанасянето на травмата, сочи, че то плачело и се наложило да го успокояват, а през
следващите дни свидетелят разбрал от бащата на Д., че детето треперело, не искало да ходи
на училище и се напикало през нощта. По делото е налице заверено копие на рецепта,
издадена от д-р И.Т. – психиатър от град Търговище, който е предписал на детето Д.С.
медикаментите анафранил /антидепресант/ и валериана/транквилизатор/, като видно от
приложения фискален бон на 18.05.2021г. са закупени тези лекарства. Посочените писмени
доказателства установяват, че детето е водено на преглед при психиатър след възникналата
стресова ситуация с подсъдимата. Категорично и ясно е заключението на вещите лица –
психолог и психиатър, които определят причиненото от деликта на детето посттравматично
стресово разстройство като психично разстройство с голяма тежест, което не винаги се
повлиява положително от назначеното лечение и за което съществувал реален риск да
хронифицира във времето, и дори да доведе до невротично-депресивно развитие с трайна
промяна на личността и трайно нарушение на социалното функциониране. Вещите лица са
установили и при прегледа във връзка с експертизата, че детето е видимо напрегнато,
страхово заредено, с хипер - реакции на дразнители, и същото е споделило, че след
стресовата ситуация се напикава нощем и спи винаги с родителите си. Отчетен бе и
експертния извод, че без продължителна системна психотерапевтична работа по случая
може да останат трайни последици от травмата в следствие на преживяното насилие. При
тези обсъдени доказателства за причинени с противоправното деяние на подсъдимата на
малолетния Д. неимуществени вреди, описани по - горе, съдът прие за справедливо
възмездяване на тези вреди обезщетението в размер на 2000 лева. Ето защо осъди
4

подсъдимата да заплати на тъжителката в качеството й на законен представител на
малолетното й дете Д.С. обезщетение в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от
деня на увреждането – 29.03.2021г. до окончателното заплащане на сумата, като отхвърли
предявения иск в останалата му част до пълния размер от 3500 лева като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати на
тъжителката направените от последната деловодни разноски в размер на 1170.00 лева,
представляващи платена държавна такса за завеждане на делото в размер на 12 лева,
изплатен внесен депозит за един свидетел в размер на 10 лева, изплатени внесени депозитни
суми за вещите лица по СППЕ в общ размер 468 лева и за вещото лице по СМЕ в размер на
80 лева, и платено възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева. С оглед
уважаването на част от предявения граждански иск съдът осъди подсъдимата да заплати по
сметка на РСТ сумата от 80 лева, държавна такса върху уважения размер на иска.
С така наложеното наказание съдът намира, че ще бъдат изпълнени специалната и
генералната превенции по смисъла на чл. 36 от НК.
Поради изложените правни и фактически съображения съдът постанови присъдата
си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	12
Дата:	22 март 2022 г.
Съдия:	Анета Иванова Петрова

Дело:	20213530200581
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	11 август 2021 г.

Присъда по дело №581/2021 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите