№ 29424
гр. София, 23.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110120892 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано искова молба, подадена от "А. срещу М. Д. Б., с която
срещу ответника са предявени искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания, произтичащи от договор за потребителски
кредит, страна по който е бил ответникът, които вземания са прехвърлени на ищеца по
силата на договор за цесия.
От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население“ се установява,
че настоящият адрес на ответника е на територията на гр. Сливен.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /в сила от 07.08.2018 г./ исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В разглеждания случай се касае
за предявени искове за установяване дължимостта на суми по договор за кредит, сключен
между ответника и праводателя на ищеца. Предвид това несъмнено е, че по същия
ответникът има качеството потребител на основание § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, като потребителският характер на настоящото дело се запазва
независимо, че искът е предявен от цесионера и след като вземанията по договора за кредит
са били предмет на договор за цесия. Несъмнено е също така, че предметът на делото
произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, следователно спорът
е потребителски, поради което и приложение следва да намерят специалните
съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна
подсъдност по чл.113 ГПК. Аргументи в този смисъл се съдържат в определение №
18/16.01.2020г. по ч.гр.д.№ 2502/2019г. на ВКС, ІІ т.о, определение № 547 от 23.11.2016 г.
по ч. гр. д. № 4967/2016 г., на ВКС, IV г.о., определение № 117 от 12.03.2018г. по ч.гр.д.№
821/2018г. на ВКС, IV г.о. и др.
Ето защо при съобразяване на данните от изисканата по реда на Наредба № 14/2009 г.
1
справка, съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд.
С оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г./, вр. чл. 113 ГПК настоящият съдебен състав следва да прекрати
производството по делото и да го изпрати на компетентния да го разгледа съд – Районен съд
– Сливен.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 20892/2023г., по описа на
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 41 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Сливен.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2