№ 1250
гр. Варна , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501289 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп №33, срещу решение №260756/05.03.21г.,
постановено по гр.д. №19808/19г. на ВРС, с което са отхвърлени исковете на
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД, ЕИК *********, срещу М. СТ. М.
с адрес: град Варна, жк.Младост бл.133, вх.1, ап.24, да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по заповед за изпълнение №3180/19.04.19г.,
постановена по ч.гр.д.№5973/19г. на ВРС, сумите както следва: сумата от 262,65лв.,
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб.
№1169599 за периода от 20.06.2016г. до 19.03.2019г. за обект -имот, находящ се в
гр.Варна, жк.Младост бл.133, вх.1, ап.24; сумата от 19,35лв, представляваща лихва за
забава за периода от 19.08.16г. до 11.04.19г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-17.04.19г. до оконч.изплащане на
задължението.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон и необосновано, постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди, че неправилен бил извода на съда за липсата
1
на доказателства за реално отчитане, тъй като в случая не бил налице отказ на потребителя
да осигури достъп, нито неосигуряване на такъв повече от 1 година, а считано от м.09.16г.
по партидата се начислявало служебно определено количество вода поради изтекъл срок на
метролог.проверка на индивид.водомер, в който случай подпис на карнета не бил
необходим. Намира за неправилен извода на съда, че не е изпълнена процедурата по чл.24,
ал.4 от ОУ, тъй като било налице неизпълнение на ответника да осигури метрологично
годен водомер. Оспорва извода на съда, че за ищеца не се е породило правото да извършва
служебно начисляване на изразходваното количество вода. Моли да бъде отменено
решението, като бъде уважен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна М. СТ. М.,
действащ чрез особен представител адв.Д.М., е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД, ЕИК *********, против М. СТ. М. от гр.Варна, иск с
правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че М. СТ. М.
дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД сумата от 262,65лв.,
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от
20.06.2016г. до 19.03.2019г. и сумата от 19,35лв, представляваща лихва за забава за периода
от 19.08.16г. до 11.04.19г., дължими за обект гр. Варна, жк.Младост бл.133, вх.1, ап.24,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-17.04.19г. до оконч.изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение №3180/19.04.2019г. по ч.гр.д. №5973/2019г. по описа на Варненски районен съд.
В исковата молба поддържа, че като В и К оператор, съгласно чл.2, ал.1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е доставил на
ответника като потребител в имот, находящ се в гр.Варна, жк.Младост бл.133,вх.1, ап.24, В
и К услуги, отчитани по партидата на абонатен номер 1169599, чийто титуляр бил
ответника. Твърди, че по подадено от него заявление била издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, с която ответникът бил осъден да заплати горепосочените суми. Излага се,
че длъжникът не е заплатил в срок ползваните В и К услуги.
Ответникът М. СТ. М., действащ чрез особен представител адв.Д.М., е
депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва иска по
основание и размер. Сочи, че липсвали доказателства ответникът да е собственик на имота,
както и не се установявало какво е потреблението за посочения период и как са отчетени
показанията на измерв.уреди.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
2
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1
ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл.3,
ал.1, т.2 от Наредбата е определено качеството на потребител, като съгласно тази разпоредба
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. В случая от приложените по делото доказателства – нотар.акт за замяна от
10.07.1997г., удостоверение за наследници и декларация по чл.14 от ЗМДТ от 2010г. се
установява, че процесният недв.имот е придобит от Стефан М. Митев и Дена Драгоева М..
По делото няма спор, че лицето Д.М. е починало, както и че ответникът се явява негов
наследник. Предвид тези безспорни обстоятелства съдът намира, че може да се приеме, че
ответникът има качеството потребител по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата.
Редът и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата
питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в
разпоредбите на глава ІІІ на ОУ и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
Следва да се отбележи, че едва в хода на устните състезания пред ВРС , а в
впоследствие и във въззивната жалба, ищецът се позовава на служебно начислена
консумация на вода поради изтекъл срок на метрологична проверка на индивидуалния
водомер, каквито твърдения е недопустимо да се въвеждат за първи път на този етап от
исковия процес.
От друга страна тези твърдения се явяват и недоказани. Така, видно от
приложените карнети за аб.№ 1169599, от 20.06.16г. до 19.09.16г. е вписан реален отчет,
като липсват подписи на потребител, а след 19.09.16г. до 17.01.19г. е вписана средна
консумация. Предвид оспорването на ответника в тежест на ищeца е да установи факта на
извършения реален отчет за периода 20.06.16г. до 19.09.16г. Карнетът е частен
удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл.32, ал.4 от
Наредба №4 от 14.09.2004г. удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя
обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните
водомери. В цитираната разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат
удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. В конкр.случай карнетът не е подписан,
като липсват каквито и да е данни как точно е отчетено количеството потребена вода. Няма
данни за този период инкасаторът да е влизал в имота, нито се твърди и се доказва да е
спазен при неизпълнение на задължението за осигуряване на достъп реда, предвиден в чл.24,
3
ал.4 от ОУ за изчисляване на изразходваното количество питейна вода.
На следващо място за периода от 19.09.16г. до 17.01.19г. е вписана служебна
консумация, начислена според твърденията на ищеца поради изтекъл срок на метрологична
проверка на индивидуалния водомер. По делото е представено уведомително писмо, което е
от дата 20.06.18г. за повреден водомер по кл.№1169599 и изтекла годност, но липсват данни
за това кога същото е връчено на ответника, доколкото върху писмото са обективирани
различни дати с отбелязвания „заето“ и „изкл.тел“. След като съгласно писмото, на което се
позовава ищеца, констатацията за непроверен индив.водомер е към 20.06.18г., то е налице
неяснота на какво основание и по кой ред е начислявана служебна консумация за
предхождащия период, доколкото ищецът не е навел други твърдения освен горепосочените.
Същевременно предвид липсата на доказателства за това към кой момент е връчено
посоченото уведом.писмо на ответника, то не може да се извърши преценка изтекъл ли е и
кога предвидения в чл.21 от ОУ, съотв. чл.34а, ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г. срок, от
който момент следва да се начислява вода по реда на чл.25, ал.8 и 10 от ОУ.
По изложените съображения, съдът намира предявения иск за недоказан, а
оттам и за неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до същия краен извод ВРС е постановил законосъобразен и
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260756/05.03.21г., постановено по гр.д. №
19808/19г. по описа на Варненски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4