РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Монтана, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20211600500268 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на „П.Б.“
ЕООД против решение на Районен съд – Лом от 25 юни 2021 г. по гр. д. № 41/2019 г.
Жалбоподателят „П.Б.“ ЕООД твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъборазно в частта, с която искът за установяване задължение за възнаградителна
лихва от 269,57 лв е отхвърлен, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да
постанови ново, с което да уважи иска по чл. 422 от ГПК. Намира за неправилен извода на
ЛРС, че липсва идентичност между вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и
това, относно което е предявен установителният иск. Посочва, че вземането е едно и също,
произтичащо от един и същи договор за потребителски кредит, общата сума, за която е
издадена заповедта за изпълнение е еднаква с общата сума, заявена с петитума на исковата
молба.
Ответникът по въззивната жалба Л.Л. се представлява от особен представител адв.
Ц.П., който поддържа становище за правилност на обжалваното решение и неоснователност
на въззивната жалба.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във
връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259,
ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
1
неоснователна.
Пред РС – Лом е бил предявен иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването
на вземане на „П.Б.“ ЕООД против Л. Л., за което е била издадена зповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 1336/2018 г. на ЛРС. Заповедта за изпълнение се отнася до главница от 1434,10
лв, неустойка от 206,34 лв, 2,22 лв лихва за забава, както и за законна лихва и разноски в
заповедното производство. Петитумът на исковата молба е за признаване за установено на
вземане от 1434,10 лв лихва и 206,24 лв неустойка, както и за законна лихва върху
главницата.
От писмените доказателства по делото е установено, че между страните е бил
сключен договор за потребителски кредит на 24 ноември 2015 г. Заемополучателят Л.Л. е
плучил в заем сумата 600 лв, която се задължил да върне на 24 равни месечни вноски.
Договорено е и закупуване на допълнителен пакет услуги на стойност 600 лв. От дължимата
по кредита сума ответникът е изплатил само една месечна вноска. На 5 април 2016 г.
кредиторът е изпратил писмо до длъжника, с което го уведомява, че ще счита кредита за
изцяло предсрочно изискуем поради неизпълнение от страна на Л..
За да отхвърли частично иска, ЛРС е приел, че договорът е потребителски и относно
него са приложими правилата на ЗПК. Клаузата за допълнителния пакет услуги е нищожна
като противоречаща на Закона за защита на потребителите: в договора не са изброени
предоставяните услуги, нито е формирана цена по отделно за всяка услуга (нарушение на
чл. 10а, ал. 4 от ЗПК). Общата цена на този пакет е прекомерно голяма, съпоставена с
отпуснатата в заем сума. На следващо място плащането на цената на т. нар. допълнителни
услуги се дължи предварително, независимо дали те въобще са били ползвани. На последно
място този пакет включва заплащане на услуги, които представляват действия по усвояване,
управление и събиране на дълга, за които според ЗПК е недопустимо събиране на
допълнителни такси.
След като е приел, че длъжникът не дължи сумата 600 лв – цена на допълнителен
пакет услуги, ЛРС е приел, че задължението му се свежда само до получената в заем сума, от
която е приспаднал една месечна вноска, платена от длъжника. Така задължението възлиза
на 589,53 лв.
Относно претендираната неустойка ЛРС е изложил мотиви, че тя е предвидена в т.
12.2 от Общите условия, но съгласно тази клауза неустойката се дължи само при настъпване
на предсрочна изискуемост. В случая това условие не е изпълнено, тъй като кредиторът е
изпратил писмо до неизправния длъжник, че ще счита кредита за изцяло предсрочно
изискуем поради забава на погасителни вноски, но това негово волеизявление не е
достигнало до длъжника. Дължимостта на вземането е настъпила не поради предсрочната
изискуемост, а поради изтичане срока на договора за потребителски кредит.
Въззивният съд намира изложените от ЛРС мотиви за правилни и законосъобразни.
Решението е постановено след обстоен анализ на доказателствата и при правилно
приложение на материалния закон, поради което МОС го потвърждава като на основание чл.
2
272 от ГПК препраща към мотивите му.
Доводите във въззивната жалба, че съдът неправилно е отхвърлил иска за
възнаградителна лихва са неоснователни. Видно от петитума на исковата молба такъв иск
въобще не е бил предявен. Ищецът е заявил искане да се признае за установено
съществуването на главница от 1434,10 лв и неустойка от 206,24 лв, както и законна лихва.
Със заповедта за изпълнение освен главница и неустойка е присъдена и лихва за забава от
2,22 лв. Въззивникът нито в заявлението по 410 от ГПК, нито в петитума на иска по чл. 422
от ГПК е претендирал договорна лихва от 269,57 лв. Несъстоятелни са доводите, че тази
сума била включена в общата претенция от 1434,10 лв. Главницата и договорната лихва,
макар уговорени в един и същи договор, имат различни основания и обосновават две
отделни притезания. Съдът би излязъл извън пределите на търсената защита, ако раздели
глобално претендираната като главница сума от 1 434,10 лв на основно задължение и
възнаградителна лихва, като промени основанието на иска. Такова решение би било
недопустимо.
Като намира решението за правилно, МОС го потвърждава.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Лом от 25 юни 2021 г. по гр. д. №
41/2019 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3