№ 3037
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110217308 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 74 ЗМВР.
Образувано е по жалба на А. А. Н., ЕГН **********, против Заповед за
задържане на лице рег. № 227ЗЗ-1768/16.11.2023 г., издадена от Е. Д. полицай
при 03 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по
отношение на А. А. Н. е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа".
С жалбата се претендира незаконосъобразност на атакувания акт, поради
което се претендира неговата отмяна. Твърди се, че атакуваната заповед е
издадена в нарушение на материалните и процесуалните разпоредби.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.В.Й., редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. П., служебен защитник, която поддържа
жалбата. Сочи, че в заповедта не е посочено каквото и да е фактическо
основание за задържане на подзащитната , а освен това задържането
противоречи на чл. 6 от АПК.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от
юрк. А., която оспорва жалбата и моли същата да бъде потвърдена, тъй като
отговаря на законовите изисквания.
Софийска районна прокуратура - редовно уведомена, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по
делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за задържане на лице рег. № 227зз-1768 от 16.11.2023 г.,
1
издадена от Е. Д., заемащ длъжността разузнавач при 03 РУ - СДВР, по
отношение на А. Н. А. била приложена принудителна административна мярка
"задържане за срок до 24 часа". Като правно основание за издаване на
заповедта била посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, ал. 1 ЗМВР, а като
фактическо – „извършено престъпление по чл. 198 от НК. А. А. била
задържана в 12.20 часа на 16.11.2023 г. След задържането ѝ на лицето бил
извършен личен обиск по реда на чл. 80 ЗМВР, при който у нея били
установени подробно описани вещи. А. била задържана в помещение на 03
РУ – СДВР и била освободена в 16.05 часа на 16.11.2023 г.
Към административната преписка са приложени протокол за личен обиск
на А. А. от 16.11.2023 г., Декларация от 16.11.2023 г. от жалбоподателя,
разписка от 16.11.2023 г. за върнати вещи на задържаното лице.л
По делото са представени заверени копия от материалите по досъдебно
производство № 227 ЗМК – 1955/01.12.2023 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр.
пр. № 58837/2023 г. по описа на СРП, видно от които досъдебното
производство е образувано на 20.12.2023 г. за престъпление по чл. 198, ал. 1
от НК.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които прецени като еднопосочни и кореспондиращи помежду си. Въз основа
на последните се изясняват обстоятелствата по издаване на атакуваната
заповед за задържане и осъществените спрямо А. А. действия за времето на
задържането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна,
адресат на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на
оспорване, респективно като такава следва да бъде разгледана по същество.
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна
мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата, с цел
постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай,
мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или
преустановителен характер.
Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК.
При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен
орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и
процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.
Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които
съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден
при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган
е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административния акт.
2
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е
обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата
на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за неговата отмяна.
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от
оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че
жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР - от разузнавач при 03 РУ-
СДВР, каквато длъжност заема издалият заповедта Е. Д., съгласно приложено
по делото удостоверение, издадено от Началник на 03 Сектор към Отдел
"Човешки ресурси" – СДВР. Заповедта е издадена в условията на оперативна
самостоятелност, с каквото полицейските органи разполагат, съгласно чл. 72,
ал. 1 ЗМВР.
Същевременно обаче, оспорената Заповед не съдържа задължителните
реквизити по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – фактически основания за
задържането. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че в процесната
заповед е посочено, че лицето се задържа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР и „извършено престъпление по чл. 198 от НК“, но от последното не би
могло да се релевира извод, че съдържателно заповедта е запълнена с
фактически основания за задържането, за да е наясно задържаното лице, по
каква причина са предприети действията срещу него, както и за да може да
организира защитата си. Дори и при издаване на Заповед за задържане на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – данни за извършено престъпление,
макар да не е необходимо да са налице доказателства за осъществено от
задържаното лице престъпление, а само данни, обосноваващи предположение
в посочения смисъл, категорично е необходимо да се опишат подробно
фактическите и правни основания за задържането, за да може да знае лицето
за какво е задържано. Става въпрос за описване на конкретни фактически
обстоятелства, сочещи на данни, че лицето, спрямо което се постановява
задържането, може да е извършило престъплението, за което се води
разследване или да е съпричастно с него. В процесната заповед липсва
необходимото описание на фактическата обстановка и индивидуализация на
деянието на задържаното лице. Дори и в случаите, когато действа в условията
на оперативна самостоятелност, полицейският орган е длъжен да обективира
в заповедта конкретните причини, обосноваващи необходимостта от
задържане на лицето. Това не е извършено в процесния случай – от
съдържанието на процесната заповед не може по никакъв начин да се
установят фактите, предпоставящи необходимостта от задържане на
3
жалбоподателя и съответно - лишаването му от право на свободно
придвижване и лична свобода за определен период от време.
Неизлагането на мотиви в очертаната насока винаги съставлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е
основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК – арг. от т.
2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ВАС,
съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на
издадения административен акт. Съдът в Страсбург също е имал
възможността да се произнесе по аналогичен казус с решение от 24 юни 2014
г. по делото "Петков и Профиров срещу България", по жалби № 50027/08 и №
50781/09, че разпоредбата на чл. 5, § 1, б. "с" ЕКЗПЧОС изисква лицето да е
задържано по "обосновано подозрение", че е извършило престъпление и че
такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно /вж. § 46/. Поради това
задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за извършване на
престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към
извършването на конкретно престъпление.
В заповедта не са посочени конкретни фактически обстоятелства, като
основание за задържането на лицето. Както беше отбелязано, отразяването на
фактическите и правните основания, обуславящи издаването на акта, е
задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се
в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, а отсъствието му
се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна. В съдебната фаза на
обжалването съдът не разполага с правомощия да замества липсващите
мотиви на акта, а само проверява неговата законосъобразност. При
отсъствието на такива, се налага обоснован извод за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради порок във формата и съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в
засягане правото на защита на задържаното лице, вследствие невъзможността
му да се запознае с фактическите съображения, въз основа на които
полицейският орган е издал процесната заповед за задържане. В същото
време, при липса на описание на фактическите основания за задържането е
нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за
основанията за задържането си, залегнало както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и
в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането.
Оспорената заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и
поради издаването й в противоречие с целта на закона - основание за отмяна
по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Целта на принудителната административна
мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин
престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши
престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез заличаване на
улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки
конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично
установени, което отново изцяло е в тежест на административния орган,
издател на акта. Издаването на оспорената заповед, с която е разпоредено
4
задържането на жалбоподателя, очевидно не допринася за постигане на
посочените цели и съставлява акт на необоснована държавна принуда върху
дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на
същността и предназначението на принудителните административни мерки,
съгласно легалното им определение в чл. 22 ЗАНН. От доказателствата по
делото не се установи наличие на данни, че жалбоподателят може да се укрие
или да осуети полицейско разследване, да укрие улики или лица и по този
начин да попречи на разкриване на конкретно престъпление. Още повече, че
видно от показанията на св. Н. А., нейната дъщеря е била призована в 03 РУ –
СДВР във връзка с „някакво педофилство“, а е била задържана с процесната
заповед, за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Следователно задържането
се явява несъразмерно с преследваната от закона цел. Административният
орган винаги трябва да следи за това дали задържането на вероятния
извършител е оправдано от гледна точка на наличието на общите
предпоставки за прилагане на принудителните административни мерки,
включително дали се налага с оглед поведението на лицето, предмета на
престъплението и разследването. В конкретния случай се установи, че
административният орган е излязъл извън рамките на съразмерност при
прилагане на мярката, като е нарушил принципа на съразмерността и е
засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото
от гледна точка на целта, за която той се издава. Видно от материалите по
делото деянието е извършено на 22.10.2023 г., а жалбоподателят е била
задържана на 16.11.2023 г., който изминал период от време не дава
възможност да обоснове задържане по горещи следи или друга спешна
необходимост от задържане на жалбоподателя.
Принудителните административни мерки следва да се прилагат
ограничително и при стриктното спазване на закона. В случая задържането на
жалбоподателя не допринася за постигане на посочените цели и съставлява
акт на полицейски произвол, упражнен върху лицето чрез лишаването му от
свобода за срок до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и
предназначението на принудителните административни мерки, каквато е
наложена и с процесната заповед за задържане.
Предвид изложените фактически и правни доводи, настоящият съдебен
състав намира, че оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна, поради издаването й при неспазване на установената
форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие
с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2 – 5 АПК.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на А. А. Н., ЕГН **********, със
Заповед за задържане на лице рег. № 227ЗЗ-1768/16.11.2023 г., издадена от Е.
Д. полицай при 03 РУ - СДВР, като ОТМЕНЯ същата.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6