№ 105
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Рени Ковачка
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000297 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 и чл.250 от ГПК.
С решение № 681 от 24.10.2022 г., постановено по в.т.д. № 297/22 г. по описа
на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е отменил решение №
260 106 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. № 145/20 г. по описа на Софийски окръжен
съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, в която съдът е осъдил на основание чл.93, ал.2
от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, „К и К билдинвест“ ЕООД да заплати на „Проджект три“
ООД сумата от 138 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г., до окончателното й заплащане, както и в
частта, в която съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К и К билдинвест“ ЕООД да
заплати на „Проджект три“ ООД сумата в размер на 14 796.18 лв., представляваща съдебни
разноски, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановил решение, с което
е отхвърлил предявеният от „Проджект три“ ООД срещу „К и К билдинвест“ ЕООД, с
правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД за сумата от 138 000 евро, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г., до
окончателното й заплащане, като неоснователен и недоказан; потвърдил е решение №
260 106 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. № 145/20 г. по описа на Софийски окръжен
съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил е иска с правно
основание чл.93, ал.2 от ЗЗД за разликата над присъденият размер от 138 000 евро, до
първоначално предявения размер от 276 000 евро, представляваща двойния размер на
заплатена авансово сума по предварителен договор за покупко-продажба на дружествени
дялове от 18.10.2019 г., развален по вина на продавача, съгласно чл. 13, ал. 3 от същия
1
договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 25.09.2020 г. до окончателното й заплащане, като законосъобразно и
правилно и е осъдил на основание чл.78 от ГПК „Проджект три“ ООД да заплати на „К и К
билдинвест“ ЕООД сумата от 2 846.18 лв., представляваща разноски пред
първоинстанционния съд, както и сумата от 8 000 лв. и сумата от 5 398.10 лв.,
представляващи разноски пред настоящата инстанция.
С молба вх.№ 26 912 от 14.12.22 г. „К и К билдинвест“ ЕООД, чрез
упълномощеният процесуален представител е отправил искане за изменение на
постановеното решение в частта за разноските. В молбата се твърди, че с решението си
въззивния съд е отменил осъдителното решение на първоинстанционния съд в частта
относно претендираната сума от 138 000 евро, като в мотивите си настоящата инстанция е
приела, че разноски се дължат на ответника, но с оглед на направеното възражение за
прекомерност ищецът дължи сумата от 12 326.18 лв. Прието е, че от така дължимата сума
следва да се приспадне присъденото с първоинстанционното решение възнаграждение за
един адвокат и е осъдил ищеца да заплати сумата от 2 846.18 лв. В тази връзка твърди, че от
мотивите не става ясно защо се приема за основателно направеното възражение за
прекомерност пред първоинстанционния съд, както и защо разноските следва да бъдат
намалени до минимума, предвиден в наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
На второ място твърди, че от диспозитива на постановеното решение не става ясно, че съдът
е потвърдил и решението в частта за присъдените разноски. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като
присъди в пълен размер направените такива и претендирани входа на първоинстанционното
производство и алтернативно да се допълн5и решението в частта за разноските, като се
посочи, че се потвърждава първоинстанционното решение в частта му, с която ищцовото
дружество е осъдено да заплати на дружеството сума в размер на 9 480 лв. и се осъжда
ответното дружество да доплати сумата от 2 846.18 лв., представляваща разлика между вече
присъденото от първоинстанционния съд и потвърденото от настоящата инстанция
адвокатско възнаграждение, до пълния предявен размер от 12 326.18 лв.
Ответникът по молбата „Проджект три“ ООД редовно уведомен оспорва
молбата. Твърди, че въззивния съд правилно е уважил направеното пред
първоинстанционния съд възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
дължимо за процесуално представителство и защита пред Софийски окръжен съд.. Същото е
определено в минималния размер по наредбата и съответства на осъществените от
процесуалния представител правни и фактически действия. Твърди, че от доказателствата по
делото се установява, че претендираното възнаграждение е с включен ДДС, а ДДС не е част
от минималното, както и че липсват доказателства за внасянето му. Твърди, че следва да се
отчете и трайната практика на АС при БТПП. По отношение на алтернативното искане моли
съда да прецени дали има необходимост от изричното произнасяне в тази връзка или същото
се подразбира с оглед на решението по главния иск.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди
представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
2
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с решение № 681 от 24.10.2022 г., постановено по в.т.д. № 297/22 г. по описа на
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, че съдът е отменил решение №
260 106 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. № 145/20 г. по описа на Софийски окръжен
съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, в която съдът е осъдил на основание чл.93, ал.2
от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, „К и К билдинвест“ ЕООД да заплати на „Проджект три“
ООД сумата от 138 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г., до окончателното й заплащане, както и в
частта, в която съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К и К билдинвест“ ЕООД да
заплати на „Проджект три“ ООД сумата в размер на 14 796.18 лв., представляваща съдебни
разноски, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановил решение, с което
е отхвърлил предявеният от „Проджект три“ ООД срещу „К и К билдинвест“ ЕООД, с
правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД за сумата от 138 000 евро, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г., до
окончателното й заплащане, като неоснователен и недоказан; потвърдил е решение №
260 106 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. № 145/20 г. по описа на Софийски окръжен
съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил е иска с правно
основание чл.93, ал.2 от ЗЗД за разликата над присъденият размер от 138 000 евро, до
първоначално предявения размер от 276 000 евро, представляваща двойния размер на
заплатена авансово сума по предварителен договор за покупко-продажба на дружествени
дялове от 18.10.2019 г., развален по вина на продавача, съгласно чл. 13, ал. 3 от същия
договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 25.09.2020 г. до окончателното й заплащане, като законосъобразно и
правилно и е осъдил на основание чл.78 от ГПК „Проджект три“ ООД да заплати на „К и К
билдинвест“ ЕООД сумата от 2 846.18 лв., представляваща разноски пред
първоинстанционния съд, както и сумата от 8 000 лв. и сумата от 5 398.10 лв.,
представляващи разноски пред настоящата инстанция.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в настоящето
производство страните не са направили възражение по отношение на претендираните във
въззивното производство разноски. Не се спори, а се установява и от доказателствата по
делото, че в първоинстанционното производство ищцовата страна е направила възражение
за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение.
От правна страна:
В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок
от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от
ГПК. В конкретния случай молбата за изменение на постановеното решение е подадена в
предвидения от закона срок, страната поискала изменението е представила списък на
претендираните разноски, поради което настоящият състав намира, че същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
3
В молбата се твърди, че не е ясно защо съдът е уважил направеното пред
първоинстанционния съд възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
както и че в представените документи се установява, че претендираното възнаграждение
включва и начислен ДДС. Възнаграждение се дължи за всяка инстанция и съдът е длъжен да
се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва производството пред
съответната инстанция. При определяне на дължимото от ответната страна възнаграждение
за един адвокат съдът е длъжен да се съобрази с всички извършени процесуални действия до
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. С оглед на това и предвид
изхода на спора пред настоящата инстанция въззивния съд се е съобразил и се произнесъл
по направеното пред първоинстанционния съд възражение, като не намалил претендираното
възнаграждение до предвидения в закона минимум.
С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане
за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски.
Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай -например задължителната практика, разрешаваща
основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се
изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В
този смисъл за задължителните указания по приложението на закона дадени с т.3 от ТР №6
от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, макар и да не
са изложени подробни мотиви от настоящия състав същият е намалил претендираното
адвокатско възнаграждение като се е съобразил с фактическата и права сложност на делото.
В тази връзка, извършвайки преценка на фактическата и правната сложност на делото,
настоящият състав е отчел броя на проведените заседания, събраният като обем и
съдържание доказателствен материал и конкретно извършената дейност по процесуалното
представителство пред първоинстанционния съд. В първоинстанционното производство са
проведени три открити съдебни заседания, а представеният и събран доказателствен
материал, с оглед на конкретно извършената дейност по процесуалното представителство от
страната не се отличава със завишен обем и правна сложност. Материалния интерес не може
да бъде единствено основание за определянето на размера на дължимото от ответната
страна възнаграждение за разноски в производството.
По отношение на второто твърдяно основание, че съдът не е включил суми за
дължимия ДДС съдът намира същата за неоснователно. Минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл.7, ал.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждение представлява сумата от 8 796.18 лв. Към същият
следва да бъде прибавен и дължимия данък добавена стойност за предоставената услуга от
4
адвокатското дружество, поради което общия размер на дългжимото от ответната страна
възнаграждение следва да бъде определен в размер на 10 555.41 лв. От тази сума следва да
бъде приспадната присъдената с първоинстанционното решени сума в размер на 9 480 лв., в
която част атакуваното първоинстанционно решение не е отменено. С оглед на изложеното
ищецът дължи на ответника сумата от 1 075.40 лв., представляваща разноски за един
адвокат в първоинстанционното производство. С въззивното решение съдът е присъдил
сумата от 2 846.18 лв., поради което не са налице основания за изменение на атакуваното
решение и присъждане на пълен размер на претендираните разноски от ответника.
По отношение на направеното алтернативно искане за потвърждаване на
решението в частта, в която първоинстанционния съд е осъдил ищеца да заплати на
ответника разноски за един адвокат в размер на 9 480 лв., съдът в настоящия си състав
намира, че по същество същото представлява молба за допълване на постановеното
решение, с правно основание чл.250 от ГПК. С разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК
законодателят установява, че непълнота на съдебното решение, като порок на постановен
съдебен акт, който обуславя възможността за допълване от състава, постановил акта, е
налице, когато има непълно произнасяне по съществото на правния спор в обема на цялото
искане на страната. Липсата на произнасяне следва да касае самостоятелна искова претенция
в рамките на предмета на спора и да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на
съдебния акт. Основателността на молбата се предпоставя от непълнотата на постановения
съдебен акт, която налице при решение, което не обхваща целия спорен предмет, поради
липса на формирана воля на съда относно спорното право.
В конкретния случай с подадените въззивни жалби страните в производството
са атакували постановеното първоинстанционно решение във всички части. С диспозитива
на решението настоящият състав е посочил в кой части приема първоинстанционното
решение за незаконосъобразно и го е отменил. С втори дииспозитив съдът се е произнесъл
по същество по отношение на предявеният иск и е потвърдил атакуваното решение, в частта,
в която частичния иск е уважен. Липсва произнасяне по отношение на потвърждаване на
атакуваното решение, в частта, в която съдът е присъдил разноски на ответника и които са
отчетени от настоящия състав като правилно присъдени.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че в тази част молбата за
изменение на постановеното решение в частта за разноските, имаща характер на молба за
допълване на решението, с правно основание чл.250 от ГПК е основателна. Следва да се
постанови допълнително решение, с което да се допълни постановеното, като се потвърди
първоинстанционното решение относно частта за разноските, присъдени в полза на
ответника.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 26 912 от 14.12.22 г. подадена от „К и К
5
билдинвест“ ЕООД, чрез упълномощеният процесуален представител, в частта, в която
същият е отправил искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските,
като неоснователна.
ДОПЪЛВА, на основание чл.250 от ГПК решение № 681 от 24.10.2022 г.,
постановено по в.т.д. № 297/22 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско
отделение, 3 състав, както следва:
Потвърждава решение № 260 106 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. №
145/20 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта в
която съдът е осъдил на основание чл.78, ал.З от ГПК „Проджект три“ ООД да заплати на
„К и К билдинвест“ ЕООД сумата в размер на 9 480 лв., представляваща съдебни разноски
за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда,
по който подлежи на обжалване постановеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6