РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Перник, 21.02.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено четиринадесети януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА
- АЛЕКСОВА |
като разгледа
докладваното от съдия Атанасова-Алексова възз. гр.
д. № 749 / 2019 г. по описа на Окръжен съд Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена жалба
От: Н.М.П. с ЕГН: **********, адрес:
***, чрез адвокат Р.М., съдебен адрес:***
СРЕЩУ: Решение № 1029 от
28.06.2019г. постановено по гр. дело № 8910 / 2018г. по описа на Районен съд -
гр.Перник, IX -ти състав
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в частта, с която са
уважени исковете предявени от ищеца срещу жалбоподателя-ответник Н.М.П., поради
допуснати нарушения на материалния закон, неправилна преценка и превратно
тълкуване на събраните доказателства.
Жалбоподателя твърди, че изводите на първостепенния съд били немотивирани и
не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. От друга страна в
обжалваното решение не била дадена оценка на част от доказателствения материал,
а при цялостния анализ на доказателствата не била извършена преценка за
проведеното пълно главно доказване от страна на ищеца, доколкото той носил
доказателствената тежест за установени релевантните по делото факти. По делото
били приети и приложени като писмени доказателства представените от ответника Н.П.
доказателства: Протокол № 232 от 06.10.1994г. на Комисията по чл.265 от Г1ПЗТСУ
назначена със Заповед № 1427 от 08.06.1992г. на кмета на Община Перник; Вносна
бележка № 6911 от 01.11.1994г. ТБ ОББ-клон Перник; Писмо изх.№ 04/ТР4254 от
26.10.2004г. на Община Перник до нотариус при ПРС; Скица № 1905/10.06.201 Зг.
на ПИ № 55871.615.207 изд.от СГКК - Перник; Заповед № 608/17.04.2014г. на Кмета
на Община Перник, вписана в Служба по вписвания гр.Перник на 15.07.2014г. под
№148.т.9/1461 партида 35137; Скица № 15-616773/29.08.2018г. на ПИ №
55871.615.207 изд.от СТКК-Перник, но тези документи изобщо не били обсъдени в
мотивите на обжалваното съдебно решение и напълно липсвало становище по
наведените в отговора на исковата молба възражения на ответника, основани
именно на тези документи. Тези документи
били относими именно към оспореният от ищцата Нотариален акт № 153 от
19.12.2013г. на нотариус Р.М., който всъщност представлява нотариално
удостоверяване на вече настъпилите правопораждащи факти, които били
удостоверени от тези официални документи. Съгласно Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013г. но ТД № 11/2012г. ма ОСГК на ВКС. при оспорване на признатото с
този нотариален акт право на собственост на ответника, тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна (в случая от ищцата), без да намира приложение редът
на чл. 193 от ГПК. Такова доказване обаче от страна на ищцата изобщо не било
проведено, не били събрани доказателства за правото на собственост на
праводателите - длъжници по изпълнителното дело, върху възложения имот на
наследодателката на ищцата, като не се
били представили доказателства, да е била изпълнена изискуемата по
отношение на този имот процедура по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неправилно и
неподкрепено от доказателствата по делото е и становището на съда изразено в
1-ви абзац на л.5 от решението, с което съдът приема, че по отношение на процесния
парцел VII (претендирания от ищцата): „ Предвид
разясненията на Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993
г. па ОСГК па ВС и доколкото е заплатено обезщетението, то и ПРС намира, че
процесната регулация е приложена“. Жалбоподателя твърди, че в
доказателствения материал по делото, по отношение на този конкретен парцел не
съществували доказателства за плащане на обезщетение по повод дворищна
регулация. Тъкмо обратното, именно ответника - жалбоподател Н.П. единствен бил
представил безспорни писмени доказателства за придобивното основание на правото
на собственост върху цялата площ от 848 кв.м на новообразувания УПИ с
идентификатор № 55871.615.207 по КККР на гр.Перник.
Неправилно било отхвърлено
възражението на ответника-жалбоподател Н.П., че е придобил собствеността върху
процесния имот поради изтекла в негова полза придобивна давност, считано от
01.11.1994г. - 14.12.2018г. Именно от представените с отговора на исковата
молба документи, неоспорени и приети като писмени доказателства по делото, не
обсъдени от първоинстанционния съд, било видно че вследствие на надлежно
осъществено придобивно основание по §4к, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, считано от
01.11.1994г. - на която дата Н.П. е придобил имота на правно основание годно да
го направи собственик, до 14.12.2018г., когато било образувано пред ПРС гр.дело
№ 8910/2018г. фактическата власт върху процесния имот е упражнявана от него
лично, постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, като в този
случай били изтекли повече от 10 години на владение. Владението било
осъществявано постоянно, не е имало инцидентен характер и не било оспорвано от
други лица, вкл. на ищцата и наследодателката й установено и от показанията на
свидетеля Й. Д., близък на семейството на П., познаващ имота добре и имащ преки
и непосредствени впечатления върху него за период повече от десет години.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната
на въззивна жалба страна Б.С.Г., чрез процесуалния й представител адв. И.В. е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се
съображения за правилност и обоснованост на атакуваното съдебно решение.
Твърди се, че в първата част от мотивите си, съдът подробно е посочил
твърденията на страните и доказателствата, които сочат за доказването им. Нито
едно от посочените във въззивната жалба доказателства не било пропуснато в тази
част от мотивите. В следващата част от мотивите съдът е започнал пълен и
цялостен анализ тъкмо на същите тези доказателства. Последователно е посочил
хронологията на придобиването на спорния имот и всички последващи промени върху
собствеността на този имот, като се започне с нотариален акт №71/2004 г.; №72/2004
г.; №81/2004 г. на нотариус Р.М. с район на действие ПРС, с която
жалбоподателят и неговата съпруга са прехвърлили спорния имот на „Дива” ООД,
след което е съобразил и решението, постановено по гр.д. №2503/2007 г. на ПРС
по Павловия иск, публичната продажба на този имот по силата, на която
наследодателката на ищцата е придобила спорния имот, за да стигне до оспорения
нот.акт № 149 дело №2181/2013 г. на Нотариус Р.М. с район на действие ПРС, с
който жалбоподателят е признат за съсобственик на част от спорния имот.
Възражението, че нямало доказателства регулацията на този УПИ да е била
приложена към деня, в който за първи път е констатирана собствеността върху
него по нот.актове №71 и 72 от 2004 г., било неоснователно, тъй като и в двата
нотариални акта № 71 и 72/2004 г. изрично нотариусът е посочил приходните
касови ордери, с които имотът е заплатен на Община -Перник. Това, че Община - Перник
повторно е получила сумата този път от ответникът Н.П. не означавало, че планът
едва тогава е бил приложен. Въззиваемата страна твърди, че тъй като процесния имот е бил придобит в режим на СИО и собствеността е прехвърлена
на „ДИВА“ ООД и е проведен успешно
Павлов иск, не водело до извода, че продавачите
са възстановили собствеността си върху този имот. С публична продажба и
възлагането на имота в полза на наследодателката на въззиваемата страна, влязло
в сила на 11.03.2011 г., както жалбоподателя и неговата покойна съпруга, вкл. и
купувачът „Дива” ООД са загубили собствеността върху този имот. Поради което
възражението за придобивна давност, считано от 01.11.2004 г. до 11.03.2011 г.
се явявало неоснователно.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение, като бъда постановено ново, с което изцяло да бъдат отхвърлени
исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Процесният имот
собственост на Н.М.П. била негова лична собственост, като не ставало въпрос за
повторно плащане на имота, за осъществена процедура, при която са доплатения
придаваемите части от 600 кв.м. / разликата от 248 кв.м. до 848 кв.м. и на
образувания поземлен имот с
идентификатор № 207 от ККР на гр. Перник. Имота изцяло в границите за който му
е издадена документация от Община Перник бил нанесен в кадастъра на гр. Перник и
е тази част, която е негова собственост.
Моли присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител моли да бъде оставена въззивна жалбата без уважение,
а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено. Счита, че не е налице индивидуална собственост, а процесния имот е
придобит по време на брака с починалата му съпруга
Моли за присъждане на адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна
помощ по Наредба № 1 на Висшия Адвокатски съвет.
Пернишкият окръжен
съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 1029 / 28.06.2019г. по гр.д. №
8910 / 2018г. по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд e признал за
установено, по иск на Б.С.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу Н.М.П., с
ЕГН: ********** и адрес: *** и С.Б.Ц., с ЕГН: ********** и адрес: ***, че
ищецът притежава правото на собственост върху недвижим имот: УПИ, представляващ
дворно място с площ от 1480 кв.м., находящо се в строителните граници на гр. Перник,
в местността *** и означен по скица като парцел VII, утвърден със заповед
№2249/19.12.2000г., при съседи: от север - парцел VIII, от изток - имот пл.
№15036, от юг - парцел VI и от запад - имот №15047, на основание публична
продан и постановление за възлагане от 11.03.2011г. на ЧСИ А. В., който следва
да бъде нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Перник с идентификатор 55871.615.16, като при
изготвяне на действащия кадастрален план на гр.Перник е допусната грешка, изразяваща се в неправилното
заснемане на процесния имот към имотите на ответниците и отразяването им като
собственици на същите в следните части:
- площ от 399 кв.м. между точките 6-18-16-10-28-27-6 от поземлен имот с
идентификатор 55871.615.207 по КК и
КР на гр. Перник, съгласно скицата по съдебно - техническата експертиза на
вещото лице Е. А., която е приподписана от съда и е неразделна част от
решението, и записана като собствена на Н.М.П..
- площ от 210 кв.м. между точките 1-2-14-15-1 от поземлен имот с
идентификатор 55871.615.209 по КК и
КР на гр. Перник, съгласно скицата по съдебно - техническата експертиза на
вещото лице Е. А., която е приподписана от съда и е неразделна част от
решението, и записана като собствена на С.Б.Ц..
Отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК,
Нотариален акт №153 от 19.12.2013г. на нотариус Р.М., с който ответникът Н.М.П.
е признат за собственик на 600/848 ид.части от поземлен имот с идентификатор
55871.615.207 по КК и КР на гр. Перник в частта му, касаеща и площ от 399 кв.м.
между точките 6-18-16-10-28-27-6 от поземлен имот с идентификатор 55871.615.207
по КК и КР на гр. Перник, съгласно скицата по съдебно - техническата експертиза
на вещото лице Е. А., която е приподписана от съда и е неразделна част от
решението.
Отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК,
Нотариален акт №149 от 18.12.2013г., на нотариус Р.М., с който ответникът С.Б.Ц.
е признат за собственик въз основа на представени писмени доказателства на
600/837 ид.части от поземлен имот с идентификатор 55871.615.209 по КК и КР на
гр. Перник в частта му, касаеща площ от 210
кв.м. между точките 1-2-14-15-1 от поземлен имот с идентификатор 55871.615.209
по КК и КР на гр. Перник, съгласно
скицата по съдебно- техническата експертиза на вещото лице Е. А., която е
приподписана от съда и е неразделна част от решението.
Осъден е Н.М.П., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 155,00лв.,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и експертиза,
както и да заплати на адв. И.В. сумата от 300,00лв., представляваща
възнаграждение за оказаната безплатна помощ на ищеца..
Осъден е С.Б.Ц., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 155,00лв.,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и експертиза да
заплати на адв. И.В. сумата от 300,00лв., представляваща възнаграждение за
оказаната безплатна помощ на ищеца.
Предявени са искове
с правно основание чл. 54, ал.2З от КИР , във вр. с чл. 124, вр. с чл. 537 от ГПК
Ищецът Б.С.Г., в качеството си на
наследник по закона на дъщеря си Т. Г. А. починала на *** е депозирал пред първоинстанционния
Пернишки районен съд искова молба, като по изложени в нея съображения е поискал
да бъде прието за установено със силата на присъдено нещо по отношение на
ответниците С.Б.Ц., с ЕГН: ********** и адрес: *** и Н.М.П., с ЕГН: **********
и адрес: ***, че била собственик на
недвижим имот: УПИ, представляващ дворно място с площ от 1480 кв.м.,
находящо се в строителните граници на гр. Перник, в местността *** и означен по
скица като парцел VII, утвърден със заповед №2249/19.12.2000г., при съседи: от
север - парцел VIII, от изток - имот пл. №15036, от юг - парцел VI и от запад -
имот №15047, на основание публична продан и постановление за възлагане от
11.03.2011г. на ЧСИ А. В., който следва да бъде нанесен в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Перник
с идентификатор 55871.615.16, като при изготвяне на действащия кадастрален план
на гр.Перник е допусната грешка,
изразяваща се в неправилното заснемане на процесния имот към имотите на
ответниците и отразяването им като собственици на същите, като 399 кв.м.
попадат в поземлен имот с
идентификатор 55871.615.207 записан
като собственост на Н.М.П., и 210 кв.м. попадат в поземлен
имот с идентификатор 55871.615.209 записан като собственост на С.Б.Ц..
Районният съд е уважил така предявения иск,
като е приел, че дъщерята на ищеца Т. Г. А. е придобила процесния имот с
постановление за възлагане от 11.03.2011г. на ЧСИ А. В. по изп.д.№ 63 / 2006г.,
в което длъжници са били Л.Н. и Н.П.. Тъй като публичната продан била
деривативно придобивно основание, а към 11.03.2011г. длъжниците Л.Н. и Н.П. са
били собственици на процесния имот предвид влязлото в сила решение по г.д. №
2503/2007г. на ПРС, с което последвалата сделка с процесния имот е обявена за
относително недействителна спрямо Т. А.. Поради което иска се явявал доказан
относно правото на собственост на ищеца върху имот представляващ дворно
място с площ от 1480 кв.м., находящо се в строителните граници на гр. П., в
местността *** и означен по скица като парцел VII, утвърден със заповед №2249/19.12.2000г.,
при съседи: от север - парцел VIII, от изток - имот пл. №15036, от юг - парцел
VI и от запад - имот №15047, както и че същия попада върху имоти с
идентификатори 55871.615.207 и 55871.615.209 и при изготвяне на действащия
кадастрален план на гр.П. е допусната грешка, изразяваща се в неправилното
заснемане на процесния имот към имотите на ответниците и отразяването им като
собственици на същите.
Първоинстанционният съд намерил за
неоснователно възражението на ответника Н.П., че е придобил собствеността върху
процесния имот поради изтекла в негова полза повече от необходимата петгодишна
придобивна давност, считано от 01.11.1994г. - 14.12.2018г., тъй като
праводателят на ищеца е придобил процесния имот на 11.03.2011г., на деривативно
основание чрез постановление за възлагане, поради което и правнорелевантни били
само твърденията за изтекла давност в полза на ответника Н.П. след тази дата.
От фактическа страна по делото се установява,
че с постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 20068130400063,
вписано в Служба по вписванията на 04.05.2011г., влязло в сила на 11.03.2011г.,
урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 1480
кв.м., находящо се в строителните граници на гр. Перник, в местността *** и
означен по скица като парцел VII, утвърден със заповед №2249/19.12.2000г., е
възложен на Т. Г. А. въз основа на проведена публична продан.
По делото с
протоколно определение от 20.05.2019г. е обявено за безспорно, че лицето Л. Й. Н.
с ЕГН ********** е починала на *** г., както и че след това дъщеря й Е. П. се е
отказала от наследството на майка си и същия отказ е вписан в книгата за откази
от наследство към ПРС.
С влязло в сила
решение по гр.д. № 2503 / 2007г. на ПРС е обявена за относително недействителна
спрямо Т. Г. А. - дъщеря на ищцата, сключената между Л. Й. Н. и Н.М.П. от една
страна и от друга страна “Дива” ООД сделка за продажба на недвижим имот,
представляващ урегулиран поземлен имот - дворно урегулирано място с площ от
1480 кв.м., находящо се в строителните граници на гр. Перник, в местността ***
и означен по скица като парцел VII, утвърден със заповед №2249/19.12.2000г.
Тази сделка е била обективирана в Нотариален акт №81 от 28.12.2004г.. на
нотариус Р.М..
С Нотариален
акт № 153 от 19.12.2013г., т.XII, дело №2487 / 2013г., вх.рег. № 4088 /
19.12.2013г. на Служба по вписванията гр. Перник, рег.№12671, дело №525/2013г.
на нотариус Р.М. с район на действие ПРС, Н.М.П. е признат за собственик въз
основа на представени писмени доказателства на 600/848 ид.части от поземлен
имот с идентификатор 55871.615.207 по КК и КР на гр. Перник.
Видно от
протокол № 232 от 06.10.1994г. на
Комисия назначена със Заповед № 737 / 08.06.1992г. на Кмета на Община Перник,
на осн чл. 265 от ППЗТСУ на Н.М.П. е предоставена за ползване и застрояване
земя по реда на §4а ЗСПЗЗ, съответно е направена оценка на стойността на
земята.
С Разписка от 01 ноември 1994 г. Н.П. е заплатил
стойността на земята по сметка на Община Перник.
Със Заповед № 608 /17.04.2014г. Кметът на
Община Перник е разпоредил 248 кв.м. от имот с идентификатор 55871.615.207 да
се придобият от Н.П..
Видно от скица
на поземлен имот с идентификатор 55871.615.207, издадена от АГКК гр. Перник, Н.П.
е вписан като собственик на целия поземлен имот с обща площ 848 кв.м.
От приетото и
неоспорено от страните заключение по допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза на вещото лице Е. А. се установява, че за процесния имот е бил
изготвен план за частично застроително решение, одобрен със заповед № 2249 /
19.12.2000г. на кмета на Община Перник и е означен по скица като парцел VII.
Към настоящия момент регулацията на процесния имот е в сила. Този поземлен имот
попада и частично се застъпва с поземлен имот с идентификатор 55871.615.207 по
КК и КР на гр. Перник, като застъпването е с площ от 399 кв.м. между точките
6-18-16-10-28-27-6. Процесният имот също така частично се застъпва с поземлен
имот с идентификатор 55871.615.209 по КК и КР на гр. Перник, като застъпването
е с площ от 210 кв.м. между точките 1-2-14-15-1.
След като взе предвид
направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен
съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно
проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият
окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено
от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището
на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Предмет на въззивното производство
е единствено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете предявени от ищеца
срещу жалбоподателя-ответник Н.М.П.. Първоинстанционното решение не е обжалвано
от ответника С.Б.Ц. в частта, с която исковете
са уважени по отношение на него, поради което в тази част решението не е
предмет на въззивна проверка.
Процесното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като предявените
обективно и субективно съединени искове пред районния съд са с правно основание
чл. 54, ал.2 от ЗКИР, във вр. с чл. 124, вр. с чл. 537 от ГПК.
Изложените в исковата молба
обстоятелства недвусмислено сочат на претенция да се установи принадлежността
на правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която погрешно е
заснета в границите на записания на името на ответниците поземлен имот, като не
е заснета като самостоятелен поземлен имот записан на името на ищеца, т.е. непълнота в кадастралната
карта по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
С т. 4 от Тълкувателно решение №
8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, се преодоля спора в
съдебната практика, като се прие, че иск
по чл. 54, ал.2 от ЗКИР по своя характер е установителен иск за собственост на
реална част от имот, за която се твърди, че грешно е заснета в границите на
имота на ответника /грешка в кадастралната карта/ или че въобще не е заснета
като самостоятелен имот /непълнота на кадастралната карта/. Като установителен
иск, условие за неговата допустимост е наличието на правен интерес на ищеца за
предявяване на този иск. Такъв е налице винаги, когато ищецът твърди, че е
собственик на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в границите на
имота на ответника и ответникът оспорва претендираното от ищеца право върху
тази част от имота, поради което не може да се проведе процедурата по чл.54,
ал.1 ЗКИР за поправяне на грешката в кадастралната карта по административен
ред, без предварителното разрешаване на спора за собственост по съдебен ред,
както правилно е посочил и първоинстанционния съд.
Касателно настоящия случай с
оглед наведените оплаквания във въззивната жалба, спорът е съсредоточен по
въпроса дали придобитото от ищеца право на собственост върху процесния имот по
постановлението за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 20068130400063,
вписано в Служба по вписванията на 04.05.2011г., влязло в сила на 11.03.2011г.
на съдебния изпълнител е противопоставимо на трансформираното по ЗСПЗЗ право на
ползва в право на собственост само по
отношение на ответника Н.М.П., тъй като
само той е подал въззивна жалба, при наведените доводи и представените
доказателства по делото за трансформиране на право на ползване в право на
собственост на основание параграфи 4а
ПЗР на ЗСПЗЗ от длъжник по принудителното изпълнение, след приключване
на производството по принудителното изпълнение, към момента на предявяване на
иска, с аргумент намерен в установено в чл. 2, ал. 5 и чл. 51 ЗКИР изискване
картния материал да отразява вярното право на собственост и да се поддържа в
актуално състояние. /в този смисъл Решение № 159 01.07.2016 по гр.д. № 4614/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о./
От доказателствата събрани в първоинстанционното
производство, както правилно е установил и първоинстанционния съд, безспорно се
доказва, че с постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнителното дело
№ 20068130400063 по описа за 2018 г. на ЧСИ А. В., с рег. № ***, купувачът Т. Г.
А. е придобила всички права, които длъжниците Л.Н.
и Н.П. са имали върху имота, предвид влязлото
в сила решение по г.д. № 2503/2007г. на ПРС, с което последващата сделка с
процесния имот е обявена за относително недействителна спрямо Т. А.. т. е.
възлагането е имало вещноправно прехвърлително действие и купувача е придобил
собствеността върху продавания недвижим имот след плащането на цената и влизане
в сила на постановлението за възлагане. /в този смисъл Тълкувателно
решение № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по т.д. № 5/2015 г., ОСГК/
С оглед на което и предвид наведените от
страна на ответника Н.П. възражения, както в подадената въззивна жалба така и в
отговора на исковата молба и събраните
по делото доказателства, настоящата инстанция намира, че между ищцата Б.С.Г. –
в качеството си на наследник на дъщеря си Т. Г. А. и ответника Н.П. е налице
спор за материално право относно пространствените предели на правото на
собственост върху притежаваните от тях имоти във връзка с терен, разположен
между отразената по кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти (КККР) одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. изм. със Заповед №
РД-14-14-218/25.09.2002г., граница на двата имота и твърдяната действителна
такава, възникнал вследствие на поддържано от ищците неотразяване на тази
граница по картата. Колизията на права в случая е във връзка с възникналите
такива по повод проведената земеделска реституция за имот, попадащ в територия
по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Предпоставки за възникване на
правото на собственост на лице по параграф 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на първо
място е влязла в сила оценката на земята и на следващо да е налице издаден
документ за плащане в този смисъл и Решение
№ 68/13.06.2011г. по гр. д. № 791/2010г. на ІІ г.о. на ВКС, /постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Видно от представените копия на Протокол №232/06.10.1994г. и Вносна бележка от
01.11.1994г., ползвателя Н. М. П. на имотите по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е внесъл
по сметка на Община Перник сумите по
оценката на имота и към този момент е придобил собствеността на описания в протокола имот. Предвид
деривативния характер на публичната продан с постановлението за възлагане на
недвижим имот по изп.д. № 20068130400063, вписано в Служба по вписванията на
04.05.2011г., влязло в сила на 11.03.2011г., при наличието на доказателства за
придобито право на собственост в лицето на длъжника по тази продан на основание
изкупуване по параграфи 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ непротивопоставимо е възражение за придобиване на процесния имот от момента на
влизане в сила на Заповедта на кмета на общината за индивидуализирането на имота
със заповедите по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ през 2014 год. с което е
приключила само процедурата по този текст.
Предвид всичко изложено от
фактическа и правна страна настоящият съдебен състав намира, че въззиваемата Б.С.Г.
– ищец в първоинстанционното производство е доказала при пълно и главно доказване,
че притежава правото на собственост върху
недвижим имот: УПИ, представляващ дворно място с площ от 1480 кв.м., находящо
се в строителните граници на гр. Перник, в местността *** и означен по скица
като парцел VII, утвърден със заповед №2249/19.12.2000г., при съседи: от север
- парцел VIII, от изток - имот пл. №15036, от юг - парцел VI и от запад - имот
№15047, както и че същият попада върху поземлени имоти с идентификатори
55871.615.207 и 55871.615.209, както и че в кадастралната карта и кадастралните
регистри е допусната грешка, изразяваща се в неправилното заснемане на
процесния имот към имотите на ответниците и отразяването им като собственици на
същия, до който извод правилно и законосъобразно е достигнал и районния съд в обжалваното
решение.
Правилно е оставено от
първоинстанционния съд без уважение възражението на Н.М.П. за придобиване на
имота въз основа на добросъвестно владение на правно основание годно да го
направи собственик, тъй като ищеца е придобил собствеността върху имота на
деривативно основание на 11.03.2011г. чрез постановление за възлагане на
недвижим имот след проведена публична продан и са правно релевирани
възраженията за придобиване правото на собственост въз основа на давностно
владение в полза на ответника само след тази дата.
С оглед пълнота на изложението
следва да бъде добавено, че се явяват ирелевантни за настоящия правен спор възраженията
изложени в хода по същество пред въззивна инстанция за доплащане на придаваеми
части и лична собственост на имот идентификатор 55871.615.207 по ККРК на гр.Перник
предвид поставеното и влязло в сила Решение по гр.д.№2503 / 2007г. на ПРС и
осъществената публична продан въз основа на която на ищцата е възложен
процесния недвижим имот, с което ищцата придобила е правото на собственост
върху него в пълен обем, включително и за 399 кв.м. заключени между точките
6-18-16-10-28-27-6 от поземлен имот с идентификатор по КККР на гр.П. по скицата
на вещото лице Е. А. приподписана от съда и записаната като собственост на Н.М.П..
Поради съвпадането на мотивите на
първоинстанционния съд с тези на настоящия съдебен състав от въззивната инстанция
по предявения иск, подадената въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а постановеното от
първоинстанционно решение - предмет на въззивното
обжалване, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, само по
отношение на въззивника – ответник в Първоинстанционното производство Н.М.П.,
тъй като решението в останалата му част от другия ответник по делото не е
обжалвано, а на осн чл. 269 от ГПК съдът е ограничен само от посоченото в
жалбата.
С оглед резултата от
обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемият не доказва
разноски пред въззивната инстанция, поради което такива не му се дължат.
При направено изрично
искане на основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр.с чл. 36, ал.2 ЗАдв. жалбоподателят
следва да заплати на адвокат И.В. възнаграждение за оказана от него безплатна
правна помощ на въззиваемия /установено от приложения в първоинстанционното
производство договор за правна защита и съдействие от 14.08.2018 г. /л. 20/, че
оказаната от адвокат И.В.. правна помощ на въззиваемия /за всички инстанции/ е
безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв./. С оглед на това и доколкото в
договора за правна помощ не е посочен изричен размер на адвокатското
възнаграждение, същият следва да бъде определен в съответствие с Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения изчислено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от посочената наредба, адвокатското възнаграждение е
в минимален размер на сумата от 600 лв.,
което с оглед изхода на спора му се дължи в половин размер от 300.00 лв.
платими от жалбоподателя.
Предвид изложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.06.2019 г., постановено по гр. д. № 8910 / 2018г. по описа на Районен
съд Перник в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Н.М.П., с ЕГН: ********** и адрес: *** на осн. чл. 38,
ал.2 от ЗА, вр.с чл. 36, ал.2 от ЗАдв. ДА
ЗАПЛАТИ на адв. И.В. сумата от 300.00
лв. /триста лева /, представляваща възнаграждение за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.