Решение по дело №151/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 273
Дата: 10 август 2021 г. (в сила от 31 август 2021 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20217100700151
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

273/ 10.08.2021 г., гр. Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, I състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

При участието на секретаря В. САНДЕВА разгледа  докладваното от председателя адм. дело № 151/ 2021 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба  на  „****ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. **** ул. „****“ № 4, представлявано от управителя И.Г.М., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 74-ФК/ 25.03.2021 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят признава извършеното нарушение, но твърди, че се дължи на непредвидени обстоятелства, което не следва да се счита за неспазване на данъчното законодателство. Допълва, че плащането, осъществено с карта чрез ПОС терминал, е постъпило по банковата сметка на дружеството и ще намери място в счетоводните записвания. Изтъква, че са предприети мерки за отстраняване на проблема с техниката, поради което не съществува възможност за ново нарушение. Оспорва наличието на основания за налагане на принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Счита оспорената Заповед за незаконосъобразна, тъй като се касае не за неспазване на данъчното законодателство, а за софтуерен проблем, който бил отстранен веднага след установяването му. Добавя, че в оспорения акт не се съдържат мотиви относно срока на мярката, както и описание на приет от органа начин на организиране на дейността, който да води до отклонение от данъчно облагане, съответно защо органът приема, че са налице условия за извършване на нови нарушения в обекта. Настоява, че неотразеното плащане в деня на продажбата е единствен, изолиран случай.  Иска отмяна на наложената принудителна мярка и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В. Г., ДАК, която поддържа жалбата. Добавя, че в ДДС декларацията за съответния месец е отразена сумата, предмет на проверката. Не оспорва факта, че касовата бележка е издадена след проверката. Въвежда ново основание за проблема, като сочи, че впоследствие се е оказало, че проблемът е в касовия апарат, който бил сменен и представя доказателства за закупуване на нов касов апарат.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е разпитан и един свидетел – св. Савова, продавач – консултант в магазина, в който е извършено нарушението.

Ответникът, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от юриск. С.Ж., редовно упълномощен, който оспорва жалбата. Представя доказателства за издадено срещу жалбоподателя наказателно постановление за нарушението (НП), предмет и на ПАМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Добрич, Първи състав, като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, съответно като извърши цялостна проверка на оспорената Заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.03.2021 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – “магазин за строителни материали”, находящ се в гр. ****, ул. “Дунав” № 40, стопанисван от “**** ****” ЕООД, ЕИК *********. При проверката е установено, че е извършена покупка в 8.29 ч. на 24.03.2021 г., платена с банкова карта чрез монтираното в обекта едно POS терминално у****ство, собственост на Пощенска банка, за плащането на която не е издадена фискална касова бележка от дружеството от работещото фискално у****ство модел TREMOL M 23, със съответен номер на фискалното у****ство и № на фискалната памет, нито ръчна касова бележка от кочан. Плащането е прието от ****, продавач – консултант в обекта.

При извършената проверка е изготвен Протокол за извършена проверка № 0434838/ 24.03.2021 г. Впоследствие е съставен на 29.03.2021 г. и Акт за установяване на административно нарушение (л. 31), въз основа на който е издадено на 08.06.2021 г. и НП № 581472 – F607308 (л. 44), по което е наложена на дружеството санкция от 700 лв.

Приложена е заповед № ЗЦУ - 1148/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която се определя компетентност на началниците на отдел "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС (л. 32)

След констатиране на нарушението, въз основа на Протокола за извършена проверка (ПИП) е издадена оспорената в настоящото производство ЗНПАМ, в която е описана фактическата обстановка така, както е описана в ПИП.

Със ЗНПАМ е наложена ПАМ – “запечатване на търговски обект”, посочен по – горе и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни.

Административният орган е указал, че установеното нарушение  изпълнява състава на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил конкретната мярка. 

Административният орган е изтъкнал, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва на значимостта на охраняваното обществено отношение. Отразил е, че при определяне на продължителността на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение – неиздаден фискален бон за сума в немалък размер, а именно за 332.69 лв., а също така и необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Добавил е, че издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Посочил е, че срокът е съобразен с целта нарушителят да промени начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане на вреда за фиска. В този смисъл е приел, че категорично е налице важен държавен интерес от преустановяване на констатирането противозаконно поведение. Отбелязал е, че запечатването следва да стане в 15 - дневен срок след влизане в сила на Заповедта, че е задължително присъствието на представител на дружеството за осигуряване на достъп, отстраняване на стоките, възможността за принудителното им отстраняване. Указал е срок за обжалване на заповедта и пред кого е възможно това.

Заповедта е връчена на 29.03.2021 г. на управителя на дружеството, видно от разписката на л. 22, а жалбата е подадена на 07.04.2021 г. директно в канцеларията на съда. 

От разпитаната в съдебното производство свидетелка се установява, че същата не е била на смяна при извършване на нарушението. Не ѝ е известно дали е издадена ръчна касова бележка. Заявява, че на нея ѝ се е случвало да издава ръчни касови бележки, но непридружени с протокол за причините, поради които са били издавани.

Като доказателство е приет по делото Протокол (л. 8), изготвен от сервизен техник на 24.03.2021 г. в 13.30 ч., представител на сервизна фирма „****“ ЕООД, в който е отразено, че в обекта има поставена POS система с касов апарат – ЕКАФП Тремол М23 № ZK130682 и ФП № 50167471, регистрирано с потвърждение FDRID № 4146043, свързан със софтуерен продукт „Microinvest Warehouse Pro“. Посочено е, че около 13.30 часа фискалното у****ство е било правилно и надеждно свързано към персоналния компютър и не показва проблем с комуникацията. Сервизният техник е записал, че по думите на оператора от известно време фискалното у****ство не всеки път разпечатва касов бон при посочване начин на плащане – плащане с карта. Тестът е потвърдил проблема. Не е установено на какво се дължи той.

От приложените по делото Свидетелство за регистрация на фискално у****ство от 25.05.2021 г. и фактура към него № ********** от същата дата (л. 48 и 49) се установява, че фискалното у****ство е било сменено на тази дата.

Според копие от фискален бон, за покупката на стойност 332.69 лв. фискалният бон е издаден на 24.03.2021 г. в 20:44:16 ч. (л. 10), а според разпечатката от ПСО терминала покупката е извършена в 08:29 ч. (л. 9)

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е приложена заповед, с която изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. С оглед на това актът е издаден от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в Заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение.

Оспорената Заповед е мотивирана, като са изложени подробни мотиви, описани по – горе, включително и за конкретната продължителност на наложената мярка.

В разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е към средния срок, определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е позовал на тежестта на извършеното нарушение – размер на плащането, за което не е издаден фискален бон или ръчна касова бележка. Посочил е също, че срокът е съобразен с целта нарушителят да промени начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане на вреда за фиска. В случая от разпитаната свидетелка се установява, че проблемите са продължили, а фискалното у****ство е сменено едва на 25.05.2021 г., което потвърждава факта, че е била налице необходимост от промяна на организацията на работа в обекта, като тази промяна е настъпила почти два месеца след проверката.

Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка.

В производството пред административния орган не са допуснати и нарушения на процесуалните правила, като оспорената Заповед съответства на материалния закон.

С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н - 18 законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Член 25, ал. 1 от Наредбата изрично вменява в задължение, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая е извършено заплащане с карта чрез ПОС терминал, поради което не е налице някое от изключенията за неиздаване на касова бележка. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата в приложимата редакция, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Неизпълнението на задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане на принудителна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и при това административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

В разглеждания случай е установено безспорно, че за съответното плащане на закупената стока на стойност 332.69 лв. не е издаден фискален касов бон (ФКБ) от наличното в обекта ФУ, нито пък ръчна касова бележка. С оглед на това, като е издал процесната Заповед по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, с която е разпоредил запечатване на обекта, в който е установено нарушението, административният орган е приложил правилно материалния закон.

Оспореният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН изрично предвижда, че за предотвратяване на административни нарушения могат да се прилагат принудителни административни мерки. Определеният срок за прилагане на мярката е към средния размер, съответства на тежестта на извършеното нарушение и не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел. 

Жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение, като прави възражение, че се касае за непредвидени обстоятелства. Първоначалната му теза е за проблем в софтуера, а последващата за проблем във фискалното у****ство. Какъвто и да е обаче проблемът, то за да е изряден търговецът, е следвало да изготви протокол за проблема и да издаде ръчна касова бележка.

По изложените съображения Заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора и направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП - Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в минималния размер от 100 лв. (сто лева) съгласно чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „****ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. **** ул. „****“ № 4, представлявано от управителя И.Г.М., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 74-ФК/ 25.03.2021 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „****ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. **** ул. „****“ № 4, представлявано от управителя И.Г.М., да заплати на ТД на НАП - Варна сумата от 100 лв. (сто лева) разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                 СЪДИЯ: