Р Е Ш Е Н И Е
№ 310/
10. Юни 2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и втори май 2019г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 232/2019г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на И.Х. ***, чрез адв. Д. М. от
АК – Варна срещу Заповед № 8121К-9788/24.10.2018г. на Министъра на Вътрешните
работи, изменена със Заповед № 8121К-10598/19.11.2018г., с която на основание
чл. 214 ал.1 т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е постановено
временното му отстраняване от длъжност, тъй като служебното му положение би
затруднило разкриването на обективната истина по образуваното срещу него
дисциплинарно производство.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и иска отмяната й. Сочи, че в хода на образуваното срещу него
за същото деяние наказателно производство не е било предприето отстраняване от
длъжност и затова няма основание за такава мярка. Превратно е тълкуван и
приложен закона, като се заобикаля обявен за противоконституционен текст, който
забранява отстраняването от длъжност на служител при образувани едновременно
наказателно и дисциплинарно производство.
Ответникът – Министъра на вътрешните работи, чрез юрк.
Й. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените деловодни
разноски.
Като съобрази относимите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Делото е било образувано под № 1544/2019г. по описа на
ВАС и изпратено по подсъдност на настоящия съд.
Заповедите са връчени на 02.01.2019г. Жалбата е
подадена на 15.01.2019г. и следователно
в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
И.Х.Х. е заемал длъжността старши разследващ полицай в
РУ –Долна Митрополия в сектор „Разследване – РУ-Долни Дъбник, РУ- Долна
Митрополия и РУ – Кнежа“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Плевен.
Със Заповед № 8191К-9788/24.10.2018г. на Министъра на
вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ал.1 т.1
от ЗМВР срещу държавния служител в МВР и временно е отстранен от заеманата
длъжност. Заповедта е издадена по повод предложение рег. №
316р-32096/02.10.2018г. и докладна записка № 316р-33662/15.10.2018г. на ОД на
МВР – Плевен, в която се съдържат данни за извършено от Х. тежко нарушение на
служебната дисциплина, докато заемал посочената длъжност, а именно: На
07.09.2018г. в гр. Плевен, в качеството си на разследващ полицай в ОД на МВР
Плевен поискал сумата от 400 лв. от К. К. от с. Горна Митрополия, обл. Плевен, за да не го
привлече като обвиняем, като на 13.09.2018г. е получил част от исканата сума –
в размер на 200 лв., с което служителят е поискал и получил неследваща му се
облага, изразяваща се в парична сума, за да не извърши процесуално-следствени
действия по възложено му за разследване досъдебно производство.
Тежкото нарушение на служебната дисциплина, за което е
образувано дисциплинарното производство срещу служителя се изразява в неизпълнение на разпоредбите на
ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и
неспазване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.
По случая е образувано и следствено дело за
реализиране на наказателната отговорност на Х. и същият е привлечен като
обвиняем като в хода на наказателното производство спрямо Х. е взета мярка за
неотклонение „подписка“, но не е бил отстранен от длъжност по реда на НПК.
С процесната заповед Х. е отстранен от заеманата
длъжност на осн. чл. 214 ал.1 т.1 ЗМВР, тъй като длъжността и неговото служебно
положение му предоставят възможност да оказва въздействие върху св. К. и др. свидетели, в резултат на което снетите от тях
сведения да не отразяват обективно обстоятелствата по допуснатото нарушение.
Като разследващ полицай Х. има възможност и чрез колегите разследващи полицаи
да манипулира воденото досъдебно производство, по което е следвало да бъде
привлечен като обвиняем К.. Също така
длъжността му позволява да ползва информационните системи на МВР, да открива
лица, които са потенциални свидетели за допуснатото от него нарушение и от
позицията на служебното си положение да им оказва влияние за промяна на
снеманите от тях сведения. С оглед служебното положение на служителя, за да се
постигне обективност в дисциплинарното производство е необходимо той да бъде
отстранен от заеманата от него длъжност, която му позволява да затрудни
разкриването на обективната истина.
С последваща Заповед № 8121К-10598/19.11.2018г.
предходната заповед е изменена. Във връзка с образуваното срещу Х. досъдебно
производство е отнето разрешението му за достъп до класифицирана информация и
от 12.10.2018г. служителят е преназначен на друга длъжност „полицейски
инспектор“ V степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Никопол при ОД МВР –
Плевен, за която не се изисква достъп до класифицирана информация. Но предвид,
че и новозаеманата длъжност предоставя на Х. възможност да попречи на
разкриването на обективната истина във воденото срещу него производство, тъй
като полицейските правомощия, с които разполага са достатъчни, за да оказва
въздействие върху свидетели за промяна на техните сведения, е отстранен и от
длъжността, на която е бил преназначен, в какъвто смисъл е изменена предходната
заповед.
Съгласно чл. 207 ал.1 т.1 ЗМВР Министърът на
вътрешните работи е компетентният орган, който има правомощието да образува
дисциплинарно производство за извършени тежки нарушения на служебната
дисциплина, за които се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.
203 ал.1 т.2-т.15 срещу държавни служители от системата на МВР, заемащи
изпълнителски длъжности, каквито са заеманите от жалбоподателя длъжности
„разследващ полицай“ и „полицейски инспектор V-та степен“. Съобразно
разпоредбата на чл. 215 ал.1 ЗМВР органът, компетентен да образува
дисциплинарното производство има правомощия и временно да отстрани от длъжност
държавния служител с писмена заповед на осн. чл. 214 ал.1 т.1 ЗМВР – когато
срещу служителя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗВМР и
служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина.
В случая е безспорно налице първата предпоставка –
образувано дисциплинарно производство на осн. чл. 207 ал.1 т.1 ЗМВР за извършено от държавния служител тежко
нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно
наказание „уволнение“.
За да е налице втората предпоставка следва да е
обективно налице възможност служителят с оглед заеманото служебно положение да
може да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на
дисциплинарното производство.
В случая служителят, считано от 12.10.2018г. е
преназначен на друга полицейска длъжност, за заемането на която не се изисква
достъп до класифицирана информация и с място на работа в друго звено - РУ
–Никопол, но отново в структурата на ОД на МВР – Плевен и видно от длъжностната
характеристика има достъп до служебна информация с ниво на сигурност съгласно
чл. 37 ал.1 от ЗЗКИ и има достъп до информационните масиви на МВР, което му
дава възможност да черпи и използва служебна информация и с оглед полицейските
си правомощия и колегиални контакти да оказва влияние върху свидетели и колеги
и така да въздейства върху хода на дисциплинарното производство и да попречи за
разкриване на обективната истина.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в хода
на наказателното производство не е предприета мярка по НПК за отстраняването му
от длъжност и така дисциплинарно наказващият орган злоупотребявал с властта си
и заобикалял закона, тъй като разпоредбата е обявена за противоконституционна.
По аргумент от разпоредбата на 195 ал.4 ЗМВР
дисциплинарната отговорност се реализира отделно от наказателната отговорност,
когато извършеното деяние осъществява и състав на престъпление. Редът за
реализиране на двете отговорности е различен и се подчинява на различни
процесуални норми. Затова не може да се черпят аргументи от факта, че в
наказателното производство компетентният орган към момента е преценил с оглед
нуждите на наказателнто производство да не отстранява от длъжност служителя по
реда на НПК.
На следващо място разпоредбата на чл. 214 ал.2 ЗМВР е
обявена за противоконституционна и тя предвижда отстраняване от длъжност при
едновременното наличие на две висящи производства – дисциплинарно и наказателно
срещу държавния служител, но не касае случаите на чл. 214 ал.1 т.1 ЗМВР,
послужил като правно основание за издаване на процесната заповед. Тази
разпоредба е действаща и предоставя възможност на дисциплинарно-наказващия
орган при наличието на определените материално-правни предпоставки с оглед
конкретния случай да отстрани временно от длъжност държавния служител.
В случая съдът счита, че тези предпоставки са налице и
органът законосъобразно и обосновано е отстранил временно служителя от
длъжност, за да не влияе на хода на образуваното срещу него дисциплинарното
производство.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките
на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща фактическите и
правни основания, мотивиращи акта, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му.
По изложените съображения оспорената заповед е
законосъобразна, а изтъкнатите от жалбоподателя доводи за отмяната й са
неоснователни, поради което жалбата следва да се отхвърли.
При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК в
полза на бюджета на МВР следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в
размер на 100 лв., определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, а другите описани разходи не са
доказани.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Х. ***, чрез адв.
Д. М. от АК – Варна срещу Заповед № 8121К-9788/24.10.2018г. на Министъра на
Вътрешните работи, изменена със Заповед № 8121К-10598/19.11.2018г., с която на
основание чл. 214 ал.1 т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е
постановено временното му отстраняване от длъжност, тъй като служебното му
положение би затруднило разкриването на обективната истина по образуваното
срещу него дисциплинарно производство.
ОСЪЖДА И.Х. *** да заплати на МВР юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/П/