РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Ямбол , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20202330102027 по описа за 2020 година
Подадена е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД - гр.София, представлявано от юриск. И. Т., срещу М. Я.
К. с настоящ адрес в гр.Я. В нея се твърди, че между „Вива кредит“ ООД и
ответницата е сключен Договор за паричен заем с № ***/28 .06. 2018 г..
Кредиторът се е задължил да предостави сумата в размер на 900 лв.
Заемателят с подписването на договора е удостоверил, че е получил същата.
Длъжникът се е задължил да я върне с дължимата договорна лихва и такса за
експресно разглеждане. Т.е. следвало е да заплати общо сума в размер на
1455.48 лв. на 9 месечни вноски в размер на 161.72 лв. всяка. Договорена е
такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема - 397.71
лв., от които неплатени са 264.88 лв. Длъжникът е извършвал плащания в общ
размер на 687.99лв. Задължил се е в 3-дневен срок от подписване на договора
за заем да предостави обезпечение на задълженията - поръчител, който да
отговаря на договорените изисквания или банкова гаранция в определени
параметри. Поради неизпълнение на това задължение е дължима неустойка за
неизпълнение в размер на 265.14 лв. Заемателят дължи разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения, представляващи
направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на
1
писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане.
Длъжникът е трябвало да изплати целия заем на 25 март 2019 г. Поради
забава е начислена мораторна лихва в размер на 29,56 лв., за периода от
26.03.2019 г. до 28.01.2020 г. На 1.08.2019 г. е подписано Приложение № 1
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. между „Вива кредит“ ООД и ищеца, по силата на който
вземането е прехвърлено изцяло. До длъжника е отправено уведомление за
извършената продажба на вземането, приложено към исковата молба. Ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът е възразил. От съда се иска да постанови решение, с което да
установи, че ответникът по делото дължи на ищеца вземането по издадената
заповед за изпълнение: главница в размер на 629.18 лева, 76 лева – договорна
лихва за периода от 28.07.2018 г. до 25.03.2019 г., 264.88 лева – такса за
експресно разглеждане на документи, 265.14 лева - неустойка за
неизпълнение на задължение, 175 лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране, 29.56 лева – лихва за забава за периода от 26.03.2019 г. до
28.01.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението. Иска се присъждане и на разноските в настоящото
производство и съдебните разноски в заповедното производство.
В с.з. ищецът не изпраща представител, в подадена писмена молба
исковете се поддържат.
В срока за отговор ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва исковете като недопустими, поради нищожност на договора за цесия
и липса на надлежното уведомяване на длъжника. Оспорва исковете и като
неоснователни, като възраженията си основава на фактите, че клаузите за
неустойка, такса за експресно разглеждане на документите и за разходи и
такси за извънсъдебно събиране са неравноправни и нищожни, което води до
погасяване с платените от ответницата суми на задължението за главница.
Таксата за експресно разглеждане на документите е почти ½ от заема. Липсва
еквивалентност между нея и услугата, предоставена от заемателя.
Възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави –размерът й е почти
1/6 от насрещната престация. Според ответницата клаузата за разходи и такси
за извънсъдебно събиране не съдържа яснота относно начина за
2
начисляването й. Намира клаузата и за нищожна на осн. чл. 21 ал.1 от ЗПК-
като заобикаляща закона (чл.33 ал.2 от ЗПК и чл. 19 ал.4).
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно по делото, че между страните е сключен Договор за паричен
заем с № ***/28.06.2018 г., с който са се договорили кредиторът да
предостави сумата от 900 лв. В чл.2, ал.2 е посочено, че с подписването на
договора заемателят удостоверява, че е получил заемната сума, като
договорът има силата на разписка. Налице са посочените в исковата молба
клаузи относно лихвите, таксите, неустойката. Съгласно чл.1, ал.2 преди
подписване на договора, заемателят е избрал доброволно да се възползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем, предоставена от кредитора. Според следващите алинеи за
извършената от кредитора услуга по експресно разглеждане на заявката се
дължи такса в размер на 397,71 лв., която се заплаща разсрочено, на равни
части и се включва в размера на всяка от погасителните вноски. Съгласно
чл.2, ал.1 заемът следва се издължи на 9 вноски, платими в срок от 9 месеца,
всяка с размер 161,72 лв., с първата дата на плащане 28.07.2018 г. и краен срок
за погасяване 25.03.2019 г.. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент
40,30 %, годишният процент на разходите /ГПР/ - 49,46 %. Посочено е, че
общият размер на всички плащания с включена такса за експресно
разглеждане е 1455.48 лв. Съгласно чл.4, ал.1 заемателят се задължава в 3-
дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му -поръчител - физическо лице, което да
предостави бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня
на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен
доход в размер на 1000 лв. , през последните 5 години да няма кредитна
история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от
401 „редовен", да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма
сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или да
предостави банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение по договора, валидна 30 дни след падежа за
3
плащане по договора. В чл.4, ал.2 е посочено, че в случай на неизпълнение на
задължението по ал.1 на заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в
размер на 397,71 лв., която се разсрочва на равни части, всяка от които е
платима на падежната дата, като в този случай общият размер на вноската
става 205,91 лв., а общото задължение по договора - в размер на 1 853,19 лв..
Според чл.8, ал.2 при забава в плащането се начислява законната лихва върху
дължимата сума за всеки ден забава. Според чл.11 от договора длъжникът е
запознат и съгласен с тарифата на заемодателя, намираща се на видно място в
търговските му обекти и на означената интернет страница. По делото е
представена Тарифа на „Вива кредит"ООД, относима към Договори за
паричен заем „Вивакредит СЕГА 14 и 30" или „Вивакредит ПЛАН" , според
която за договори със срок на погасяване на месечна погасителна вноска от 30
дни се начисляват разходи на 4-ти и 8-ми ден забава от всяка вноска -10 лв.;
на 11-ти и 25-ти ден забава от всяка вноска -15 лв. Максималният размер на
всички начислени разходи не може да превишава 175 лв. за заемни суми от
500 лв. до 1 500 лв.. При забава с повече от 57 календарни дни за плащане на
която и да е погасителна вноска, на 58-я ден се заплаща еднократно сума в
размер на 70 лв., представляващи направени разходи за събиране на
просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител,
което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.
Съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и ищеца, и Приложение №
1/01.08.2019 г. към договора, процесното вземане е цедирано на ищеца. Той е
упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията с пълномощно с
нотариална заверка на подписа от 28.12.2016г. Уведомлението за
извършеното прехвърляне на вземания до ответника, приложено към исковата
молба е връчено заедно с нея. Съгласно чл.3.1 покупната цена за всяко
отделно приложение №1 (индивидуализиращо прехвърляните вземания
съгласно чл.2.1) ще бъде определяна в анекс към съответното приложение
№1. Налице е Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал.3 от
ЗЗД от „Вива кредит“ ООД. С него е потвърдена цесията на вземанията по
Приложение № 1/01.08.2019 г. към рамковия договор.
От заключението по счетоводната експертиза, уточнено в съдебно
заседание, се установява, че ответницата е получила кредит от 900 лв.
4
Договорената възнаградителна лихва е в размер на 157,77 лв. Има постъпили
плащания, последното на 19.10.2018 г.. Платените суми са в общ размер на
687,99 лв. Погасени са част от задълженията: главница- 270,82 лв., договорна
лихва-81,77 лв., неустойка- 132,57 лв., такса за експресно разглеждане на
документи- 132,83 лв., такса разходи за извънсъдебно събиране - 70,00 лв.
Договореният между страните ред за погасяване на дължимите суми по чл.14
от договора (разноски за забава, лихви за забава, неустойки, договорна лихва,
главница) е спазен. Лихвата за забава върху неплатената главница за периода
26.03.2019 г. до 28.01.2020 г. е 54,01 лв. Останалите неплатени вземания
според заключението са в претендирания размер, ако съдът приеме за
дължими всички тях. В случай, че се приемат за недължими вземанията за
неустойки и такси, непогасеният размер на задължението е общо 402,72 лв.:
главница- 347,35 лв., договорна лихва за периода от 24.01.2019 г. до
25.03.2019 г. - 22,43 лв., лихва за забава за периода 26.03.2019 г. - 28.01.2020
г. - 32,94 лв.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и
от приложеното ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС. Подадено е възражение от
длъжника по реда на чл. 414 ал.2 от ГПК.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 9 ЗПК и чл. 240 ЗЗД,чл. 92 и чл.99 от ЗЗД.
Както съдът е посочил в определението си по чл. 140 от ГПК,
възраженията на ответницата за недопустимост на исковете на изложените от
нея основания относно валидността на цесията и уведомяването на длъжника
касаят всъщност основателността им.
В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит,
разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за
потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
5
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Съгласно специалния ЗПК договорът може да бъде не само реален, но и
консенсуален, доколкото кредиторът може да се задължи да предостави заем,
т.е. договорът се счита за сключен с постигане на съгласие по основните му
елементи, а не с предаване на сумата. По делото се установи, че има получена
сума от длъжника, т.е. налице е реално предоставен заем.
Не е спорно сключването на договора, като съдът счита, че той поражда
задължение за връщане на взетата в заем сума, за заплащане на
възнаграждение под формата на лихва и обезщетение за забава.
Вземанията по договора са прехвърлени на ищеца и той има качеството на
кредитор за тях. Правото на цедента да ги прехвърли е договорено изрично с
процесния договор за кредит-чл.3 ал.1, което не е спорно по делото (т.е.
прехвърлянето е в съответствие с чл. 26 ал.1 от ЗПК).
Непосочването на размера на цената в рамковия договор не прави цесията
недействителна и възраженията в тази връзка са неоснователни. Самият
договор препраща към друг документ, съставян от страните–приложение №1,
индивидуализиращо прехвърляните вземания и цената им. Следва да се
отбележи, че правен интерес да се позовават на обстоятелства по договора за
цесия, определящи възникването и съществуването на правоотношението по
него, имат страните по договора, чието правно положение зависи от тези
обстоятелства, а не трети лица. Страните по договора не спорят относно
елемента на същия „цена“, от чието заплащане имат интерес. Налице е
потвърждение на цесията от цедента.
Извършено е упълномощаване на ищеца да уведоми длъжника за цесията
от името на цедента. Правно значение има съобщаването на цесията с
връчването на исковата молба с приложенията на ответника (в този смисъл е
6
практиката на ВКС: Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т. к.,
І т. о. на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т.
о. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ІІ т.о, според
която поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане; като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК). Предвид изложеното
вземанията са преминали в патримониума на цесионера.
Договорът съдържа размера на погасителните вноски и падежните им
дати. Вземанията са с настъпил краен падеж. Т.е. същите са изискуеми.
По делото не са доказани възраженията за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави. Същата е
уговорена във фиксиран годишен процент. Включена е в общата дължима
сума в размер на 1455.48, с изричното уточнение, че в последната влиза и
таксата за експресно разглеждане (397,71 лв., освен главницата от 900 лв.).
Т.е. остава сумата от 157,77 лв. –лихва (каквато сметка е направила и
ответницата в отговора на исковата молба). От заключението на вещото лице
също се установява, че задължението за възнаградителна лихва е възникнало
в този размер. Не може да се приеме, че клаузата противоречи на добрите
нрави с оглед на договорения размер на лихвата. Поради това възраженията
на ответницата се приемат за неоснователни.
Що се отнася до вземането за неустойка, съгласно Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г., ОСТК на ВКС, при иск за присъждане
на неустойка съдът следи за спазването на добрите нрави, които не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. В решението е прието, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
7
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения, който изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог,
ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Неустойката следва
да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява
към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди.
В случая е договорена неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение. Обстоятелствата, изложени в клаузата, сочат,
че кредиторът цели с неустойката да получи по-висок размер на плащанията
по договора. Предоставен е кратък 3-дневен срок за изпълнение на
задължението за намиране на достатъчно платежоспособен поръчител, който
да се съгласи да поеме задължението по кредита. Тези изисквания обуславят
невъзможност за изпълнение от кредитополучателя на задължението за
обезпечение и са индиция, че кредиторът цели да получи не обезпечение, а
неустойка като допълнително обезщетение, което надхвърля размера на
очакваните вреди от неизпълнението. Тази неустойка би се дължала дори и
ако длъжникът изпълни основното си задължение по договора да върне на
уговорения падеж заетата сума. Следователно клаузата за неустойка
противоречи на добрите нрави, като създаваща предпоставка за
неоснователно обогатяване на кредитора. В този смисъл е и практиката на
ВКС (Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., т. к., ІІ т. о., в
8
което е прието, че неустойката има подчертано санкционен характер, но
присъждането й би довело до несправедлив правен резултат, несъвместим с
добрите нрави, сочещ към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по
закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава
предпоставки за неоснователно обогатяване.) Предвид изложеното
процесната неустойка е недължима и на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД.
Искът за плащането й е неоснователен и следва да се отхвърли.
Оспореното вземане за разходи за действия по събиране на задължението
при неизпълнение от кредитополучателя няма характер на такса за
предоставени на длъжника услуги, а сочи на претенция от неустоечен
характер – дължима при неизпълнение, за обезщетяване на вреди, изразяващи
се в разходи, т.е. намаляване на имуществото на кредитора. Т.е. не може да се
определи като такса и комисиона за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а ал.1 от ЗПК, нито
такава за действия, свързани с усвояване и управление на кредита по смисъла
на ал.2, плащане на които всъщност кредиторът не може и да изисква. С оглед
на неустоечния характер на вземането, следва същото да бъде изрично
договорено от страните. Такава клауза в договора липсва. Не може да се
приравни на нея отразеното в чл.11 запознаване на длъжника с тарифата на
кредитора. Тарифата следва да съдържа таксите за услуги, а не правила за
обезщетение. Липсва изрично волеизявление на длъжника, че е съгласен да
заплати разходи на посочените в тарифата основания и в определените
едностранно от кредитора размери. Отделен е въпросът, дали ако беше
договорена клаузата, би била в съответствие с чл. 33 ал.1 от ЗЗП, уреждащ че
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Поради това основателни са
възраженията на длъжника за недължимост на вземането. Искът е
неоснователен.
Спорна е и дължимостта на такса в размер на 397,71 лева за експресно
разглеждане на документи – на заявлението за отпускане на кредит. По
делото не е установено в какво се състои тази „експресност“ и дали има
времева разлика при разглеждането на документите при процесния кредит и
останалите, предоставяни от кредитора. Освен това таксата се равнява на 44
% от стойността на главницата по кредита, при което възражението на
9
ответницата за нееквивалентност на престациите се явява основателно,
доколкото е необосновано за подобна услуга да се събира такса в такъв висок
размер. Поради това уговорката за дължимост на подобна сума е нищожна
поради противоречие с добрите нрави.
С оглед на изложеното плащането от длъжника на сумата 132,57 лв., с
която кредиторът е погасил част от неустойката за неизпълнение, плащането
също така на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 132,83
лв. и такса разходи за извънсъдебно събиране - 70 лв., следва да послужат за
погасяване на действителните задължения по уговорения в чл.14 от договора
за кредит ред: лихва за забава, договорна лихва и главница (в този смисъл т.1
от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК
на ВКС по приложението на чл. 76 от ЗЗД). Т.е. погасени са част от
претендираните вземания, в изчисления от вещото лице размер и остават
дължими посочените от него суми: главница- 347,35 лв., договорна лихва за
периода от 24.01.2019 г. до 25.03.2019 г. - 22,43 лв., лихва за забава за
периода 26.03.2019 г. - 28.01.2020 г. - 32,94 лв. Поради това искът за главница
и възнаградителна лихва следва да бъде частично уважен, а за обезщетението
за забава –в предявения размер, тъй като не е предприето увеличението му
съобразно заключението на вещото лице. Исковете за останалите вземания
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е частично основателно и
следва да се уважи съразмерно съгласно чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК. Искането
на ответницата следва да се уважи съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в
исковото производство.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
Приема за установено, че М. Я. К. от гр.Я., ж.к. *** , с ЕГН **********,
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД - гр.София,
10
ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, ЕИК ***, главница в размер на 347,35 лв.,
договорна лихва за периода от 24.01.2019 г. до 25.03.2019 г. - 22,43 лв.,
лихва за забава за периода 26.03.2019 г. - 28.01.2020 г. - 29.56 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК- на 07.02.2020 г. до окончателното изплащане, за които е издадена
Заповед за изпълнение № ***/10.3.2020 г. по ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС, а
исковете за главница за разликата над 347,35 лв. до сумата 629.18 лева, за
договорна лихва за разликата над 22,43 лв. до 76 лв. за периода от 28.07.2018
г. до 25.03.2019 г., за сумата 264.88 лева – такса за експресно разглеждане на
документи, за сумата 265.14 лева - неустойка за неизпълнение на задължение,
за сумата 175 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, като
неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. Я. К. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД направените по заповедното производство разноски в
размер на 49,59 лв., както и направените по настоящото дело разноски в
размер на 146,67 лв..
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД да
заплати на М. Я. К. направените по настоящото дело разноски в размер на
484,16 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11