Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260107/ 26.10. Година 2020
Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III – ти наказателен състав
На 02 септември Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Богдан Велев
Съдебни заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно
дело № 00054 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №34-0000150/25.10.2019г.,
издадено от Началник ОО “АА”, гр. Перник
в ГД“АА“, на Я.Б.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.на
основание чл.93 ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози ,за
нарушение по чл.58, ал.1,т.3 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002г. на МТС.,и на основание чл.183,ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата –глоба в
размер на 10лв. за
нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата.
Срещу издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от наказаното лице, в която се твърди,че към
момента на изтичане на валидността на удостоверението за психическа годност е
бил в чужбина.
Представителят на въззиваемата
страна/АНО/ в съдебно заседание счита,че жалбата
следва да се отхвърли като неоснователна,тъй като обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
На 25.10.2019г. гл.инспектор
при ОО АА Перник е съставил акт за установяване на административно нарушение,в
който е отразил следните относими за процеса обстоятелства, които са намерили
място в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
На 25.10.2019 г.,
около 11:40 часа,на АМ Струма,км.30+400,на разклона за с.Боснек, в посока гр.София, жалбоподателят,извършва международен
превоз на товари в състав от ППС влекач
Волво ФХ 440 от катN3,с регистрационен номер СТ2722ВН към посочено търговско дружество и
полуремарке Грей Адамс ГАЗ Ф1 с регистрационен номер Е2158ЕА, с посочена
собственост, Лиценз на Общността и заверено копие № ********** валидно до 20.08.2024г. по маршрут Гърция
–гр.София,като при извършена проверка на посоченото място е установено:
-водачът извършва
международен превоз на товари и не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност,установено след справка в регистър за психологическите
изследвания на водачите и
-водачът не носи
контролен талон към СУМПС.
При предявяването на
АУАН водачът не е направил писмени възражения,липсват и писмени в срока по
чл.44 ,ал.1 от ЗАНН.
На 25.11.2019
г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства, както и на представените допълнително такива, наказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на Я.Б.М. за
двете констатирани нарушения .
Наложил
е административни наказания в абсолютния размер на административно наказателния състав, поради
което и не следва да се изследва приложението на правилата за индивидуализация
на административното наказание.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин, като взе предвид показанията на свидетеля К.Г.В.-свидетел –очевидец, както и приетите
писмени доказателства – заверени копия на АУАН , копие на заповед РД – 08 -249
от 15.05.2015 г. на МТИТС и заповед № 1003/30.09.2019г. на изпълнителен директор ИА“АА“ – София..
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е подадена в срок,от
легитимирано лице,поради което се явява допустима,а съдът следва да се
произнесе по същество.
По законосъобразността на обжалваното наказателно постановление в частта,с
която се ангажира административно наказателната отговорност на
страната-жалбоподател по чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози
съдът намира следното:
Посочената като виновно нарушена разпоредба-чл.58 ,ал.1,т.3 от НАРЕДБА № 11
от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари гласи, че
Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и
товари, трябва да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;
Липсата на такова е констатирано по време на проверката от контролните
органи на ОО“АА“-Перник, а оттук ,според описанието на нарушението следва да се
анализира спазването на изискванията ,установени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
Чрез служебна проверка в информационната система на ИА АА – Регистър на
психологическите изследвания на водачите, актосъставителят, а впоследствие и
АНО са се уверили,че водачът не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност.
Това ,според съдебния състав не е не е спорно между страните.
Следователно, към датата на проверката, когато жалбоподателят е извършвал
международен превоз на товари като водач на състав от ППС, същият не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
На следващо място,според завереното
копие на справката в информационната система на ИА АА гр.София, представено с
административно наказателната преписка /заедно със заверено копие на СМR от 21.10.2019г. ,копие на
разпечатка от дигитален тахограф за 21.10.2019г. и 25.10.2019г., АНО при
издаването на наказателното постановление на 25.11.2019г. е извършил проверка-от
разпечатката в Регистъра следва, че от 28.10.2019г. страната-жалбоподател
притежава процесния вид удостоверение ,валидно до 28.10.2022година.
Този документ е приложен в административно наказателната преписка от
въззиваемата страна, но не е анализиран.
Това обстоятелство и няма как да се посочи в съставеният на 25.10.2019г .акт
за установяване на административното нарушение.
При което, водачът на превозно средство, извършващо международни превози на
пътници и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП).
Видно е, че е налице препратка към друг нормативен акт - Наредба № 36 /
15.05.2006 г., по разпоредбите на която следва да се извърши преценката на
субектите на задължения, спазването на правилата за издаване на удостоверението
за психологическа годност, валидността му, респ. и неблагоприятните последици
от нарушаването на тези правила.
От § 2 от ПЗР на Наредба № 36 /
15.05.2006 г. следва, че тя е издадена въз основа на чл. 152, ал. 1, т.
2 от ЗДП и следователно именно в ЗДвП следва да се търсят санкционните
разпоредби за нарушение на въведените изисквания с наредбата.
Такива са предвидени в чл. 178в от ЗДвП, като ал. 5 предвижда наказание
глоба в размер 500 лв. за водач, който извършва (...) обществени превози на
пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
Посоченият нормативен текст, отнесен към фактите в производството, сочи, че
нарушението е подведено под неправилна санкционна норма, като вместо по чл.
178в ал. 5 ЗДвП е квалифицирано като такова по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП.
В конкретния случай водачът и
жалбоподател не е могъл да представи такова Удостоверение, а такова Удостоверение
е издадено три дни след съставяне на
акта за установяване на административното нарушение.
Съдът се пита,с какво е по
различен този случай/казус/от предмета
на наказателно постановление № 34-0000069/20.07.2017г.издадено от началник
ОО“АА“гр.Перник в ГД“АА“,с която за същото нарушение водач е санкциониран с
приложението на чл.178 а ал.5 от Закона за движението по пътищата,и който водач
също е извършвал обществен превоз на товари.
На следващо
място,страната-жалбоподател твърди,че към момента на изтичане на валидността на
Удостоверението „е бил в чужбина“,за които данни в административно
наказателната преписка са представени съответните документи.
При което ,хипотетично според
съдебния състав са налице две възможности:
-или водачът да е притежавал
процесното свидетелство с изтекъл срок ,
-или въобще,към датата на
проверката да не е притежавал такова.
Тези две обстоятелства ,в
конкретния случай е следвало да бъдат изяснени в рамките на административното
наказателно производство,преди издаването на обжалваното наказателно постановление.
По законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление в частта,с която е приложен
чл.183,ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата съдът го намира за
законосъобразно, тъй като се подкрепя от събрания по делото доказателствен
материал, а доказателства в противна насока не са ангажирани в процеса,поради
което в тази част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Изменя Наказателно постановление
№34-0000150/25.10.2019г., издадено от
Началник ОО “АА”, гр. Перник в ГД“АА“,с което на Я.Б.М.,***, ЕГН********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000лв.,на основание чл.93 ал.1,т.1
от Закона за автомобилните превози , за нарушение по чл.58,
ал.1,т.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТС, и на основание чл.183,ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата –глоба в
размер на 10лв,за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от Закона за движението по
пътищата, като отменя Наказателното постановление в частта,с която на основание
чл.93 ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание-глоба в размер на 2 000лв.,и потвърждава
наказателното постановление в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС