№ 1481
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509698 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 6217/09.06.2022 г. по гр. д. № 1259/2022 г. по описа на СРС, 128
състав при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем
Сървисис“ ЕООД са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л.
Е. Д. искове за признаване за установено, че дължи на ищеца следните суми: сумата от
10195,09 лева, представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, отчитан с абонатен № 95026, ведно
със законната лихва от 18.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 2324,59 лева за периода от 15.09.2018 г. до 02.08.2021 г., както и исковете за
признаване за установено, че Л. Е. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните
суми за извършена услуга дялово разпределение в имот, отчитан с абонатен № 95026,
сумата от 26,30 лева – главница за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата от
6,47 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 31.08.2018 г. до 02.08.2021
г.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 136221/30.06.2022 г.,
подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения за
неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че при
постановяване на решението си, съдът не е обсъдил всички приети по делото
доказателства и е достигнал до неправилния извод, че ответникът не е собственик на
1
топлоснабдения имот. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Претендира направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
181135/31.08.2022 г., подаден от Л. Е. Д., с който оспорва въззивната жалба и моли тя
да бъде оставена без уважение. Претендира направените във въззивното производство
разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 1259/2022 г. по описа на СРС, 128 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Л. Е. Д.,
с която са предявени искове с правно основание с чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от
Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за
установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 47839/2021 г. по
описа на СРС, 128 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като
собственик на топлоснабден имот в гр. София, бул. ****, аб. № 95026.
Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на
топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите
условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на
топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите
при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите
условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи
условия било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните
суми в 45-дневен срок след публикуване на фактурите. Твърди, че сградата, в
която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на
2
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД суми за доставена топлинна енергия. В исковата молба се
сочи също, че за периода от м. 05.2017 г. - м. 04.2019 г., ищцовото дружество
е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответника не е
заплатил дължимата за това цена в общ размер на 10195,09 лева - главница за
топлинна енергия, както и сумата от 26,30 лева – сума за дялово
разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода
от 15.09.2018 г. – 18.08.2021 г. ответникът изпаднал в забава за плащане на
сумите за топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на
2324,59 лева и 6,47 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за
дялово разпределение за периода от 31.08.2018-02.08.2021 г. Твърди, че по гр.
д. № 47839/2021 г. по описа на СРС, 128 състав е издадена заповед за
изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от Л. Е. Д., в
който са съображения за неоснователност на исковата молба. Оспорва твърдението на
ищеца, че е клиент на топлинна енергия. Посочва, че не е ползвала топлинна енергия в
количества, които да обосновават претендираната сума. При условията на
евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като претендира и направените по делото
разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и
заключение на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Приложено е и
гр.д. № 45889/2021 г. по описа на СРС, 163 състав. По заявление от
18.08.2021 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на Л. Е. Д. да
заплати на заявителя сумата от 10195,09 лева – главница от 01.05.2017 –
30.04.2019 г. – цена на доставена, ведно със законната лихва от 18.08.2021 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2324,59 лева за
периода от 15.09.2018 до 02.08.2021 г., сумата от 26,30 лева, представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 18.08.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 6,47 лева за периода от 31.08.2018 г.
3
до 02.08.2021 г. и разноски в заповедното производство.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,
че от събраните по делото доказателства не се установява ответницата да е
собственик на процесния имот или на идеална част от него, поради което
приема, че не е възникнало облигационно отношение между нея и
„Топлофикация София“ ЕАД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното.
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и
чл. 86 от ЗЗД е предпоставена от това по делото ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация
София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са
приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по
прилагането му. Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
4
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот.
Във връзка с установяване на твърдението на ищеца, че Л. Е. Д. е собственик на
топлоснабдения имот са приети Писмо на Столична община, район Слатина изх. №
РСЛ17-ТД26-1459/07.08.2017 г., Писмо изх. № 11-00-864/23.05.2022 г. и ПисмоДИ 11-
2232/16.05.2022 г. от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел ОП-
Слатина, от които се установява, че в архива на Управление на общинска собственост и
жилищен фонд към Район Слатина няма данни Л. Е. Д. да е придобила имот общинска
собственост, като по отношение на недвижим имот – апартамент № 42, в гр. София,
бул. „Шипченски проход“ № 11, вх. 1 няма вписвания на името на ответницата в
персоналната й партида в Служба по вписванията-гр. София, както и няма подадена
декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
Следователно и доколкото по делото не е представено заявление от потребител
за откриване на партида на името на Л. Е. Д., както и не се установява тя да е
собственик или да е титуляр на вещно право на ползване, не се установява, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение, в съдържанието на което да е
включено задължение за заплащане на топлинна енергия от ответницата.
Неоснователен е доводът на въззивника, че е допуснато съществено
процесуално нарушение от първоинстанционния съд като не е допуснат поискания
разпит на ответницата по реда на чл. 176 от ГПК. Въпросите, поставени в молба вх. №
90954/09.05.2022 г., не позваляват прилагането на правилата на чл. 176, ал. 3 от ГПК, а
също така са насочени към установяване на обстоятелства, които са неотносими към
правния спор. Доказателственото искане не е поискано отново при условията на чл.
266, ал. 3 от ГПК, поради което и преценката дали несъбирането на поисканото
доказателство се е отразило на правилността на постановеното решение следва да бъде
направено въз основа на събраните по делото доказателства. Доколкото приетите по
делото доказателства не установяват, че ответницата ползва процесния имот в
качеството си на собственик или титуляр на вещно право на ползване или между
страните е възникнало договорно правоотношение при условията, предвидени в
Общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия, то и отговорите на
поставените въпроси по реда на чл. 176 от ГПК не биха променили крайния извод на
съда относно липсата на договорна връзка между страните.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 128 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
По разноските
5
С отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски
на въззиваемата, но доказателства за такива не са представени, поради което и не
следва да бъдат възлагани такива на въззивника.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20201416/21.10.2021 г. по гр. д. №
11483/2020 г. по описа на СРС, 177 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на въззивника – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6