ПРОТОКОЛ
№ 57
гр. Смолян, 30.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20245440101066 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Д. Н. С., редовно призована, не се явява. За нея процесуалния й
представител адв. О..
ЗА ОТВЕТНИКА ** АД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. Постъпила е молба чрез юриск. М.К., с която се
представя справка за платени суми по Договор за заем № 4516550/21.06.2022 г. В
случай, че по делото бъде даден ход по същество, се прави искане съдът да остави
предявените искове без уважение като неоснователни и недоказани, като бъдат
присъдени направените съдебно-деловодни разноски, съгласно списъка приложен към
молбата. В случай, че от ищеца бъдат представени нови писмени доказателства, бъдат
направени нови доказателствени или други искания, бъде поискано изменение на
предявените искове на което и да е от основанията, посочени в чл. 214 от ГПК, или
бъдат наведени нови фактически твърдения, се иска на основание чл. 144, ал. 1 от ГПК
да бъде предоставена възможност за становище по тях в срок.
ЗА ОТВЕТНИКА ** ЕООД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. Чрез юриск. З. е постъпила молба, с която се
представя справка за платени суми по Договор за заем № 4516550/21.06.2022 г. В
случай, че по делото бъде даден ход по същество, се прави искане съдът да остави
предявените искове без уважение като неоснователни и недоказани, като бъдат
присъдени направените съдебно-деловодни разноски, съгласно списъка приложен към
молбата. В случай, че от ищеца бъдат представени нови писмени доказателства, бъдат
направени нови доказателствени или други искания, бъде поискано изменение на
предявените искове на което и да е от основанията, посочени в чл. 214 от ГПК, или
бъдат наведени нови фактически твърдения, се иска на основание чл. 144, ал. 1 от ГПК
1
да бъде предоставена възможност за становище по тях в срок.
АДВ. О. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. О. – Поддържам предявените искове срещу двете дружества. С оглед
представени справки от ответните дружества на основание чл. 214, ал.1 от ГПК моля
да допуснете изменение в размера на иска срещу „**“ АД, като същия се счита
предявен за сумата от 28,77 лева, вместо първоначално заявения размер от 28,77 лева.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на основание чл. 214 от ГПК на размера на предявения
иск срещу „**“ като същият се счита предявен за сумата на 28,77 лева.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
Предявени са искове от ищеца Д. Н. С. с правното основание на чл.55, ал.1
предл.първо от ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответника „**" АД, ЕИК **, да
заплати на Д. Н. С., сумата от 28,77 лева, представляваща заплатена възнаградителна
лихва по Договор за паричен заем № 4516550/21.06.2022 г., както и да бъде осъден
ответника „**" ЕООД, ЕИК **, да заплати на Д. Н. С., сумата от 185,52 лева,
представляваща недължимо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на
гаранция № 4516550/21.06.2022 г.
На 21.06.2022 година Д. Н. С. е сключила Договор за паричен заем № 4516550 с
първия ответник, по силата на който „**" АД като заемодател й е предоставил заем в
размер на 600,00 (шестстотин) лева. Заемателят се е задължил да върне заемната сума
на Заемодателя, при следните условия:
1. Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт: **
2. Размер на месечната погасителна вноска в лева - 52,54 лв.
3. Срок на заема в седмици: 12
4. Брой вноски: 12
5. Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са:
01.07.2022, 08.07.2022, 15.07.2022, 22.07.2022, 29.07.2022, 05.08.2022,
12.08.2022, 19.08.2022, 26.08.2022, 02.09.2022, 09.09.2022 , 16.09.2022.
6. Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.00 %, приложим на годишна
основа към сумата на усвоения кредит. Размерът в лева на договорната лихва се
равнява на разликата между общо дължима сума, посочена в т. 7 и заемната
2
сума.
1. Условия за прилагане на годишния лихвен процент, посочен в т. 6:
Лихвеният процент е валиден за целия срок на договора, фиксиран и не
подлежи на промяна. Всяка една погасителна вноска съдържа главница и
лихва. С всяка вноска се погасява част от главницата и начислената
възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния план
главница за съответния период в зависимост от периодичността на
вноските.
2. Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора - 0.11 %
7. Обща сума, дължима от Заемателя като се вземат предвид допусканията,
посочени в т.8 - 628,77 лв. Общата сума се състои от размера на заемната сума и
размера на възнаградителната лихва за целия срок на настоящия договор и е
изчислена към момента на неговото сключване.
8. Годишен процент на разходите на заема: 45,53 %
По време на изплащане на заема се оказва, че седмичната погасителна вноска не
е в размер на 52,54 лева, както е записано в чл.2 от договора, а е 68,00 лева, тъй като
към всяка погасителна вноска заемополучателят дължи допълнително сумата от 15,46
лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на гаранция. Възнаграждението
се дължи въз основа на Договор за предоставяне на гаранция № 4516550 от
21.06.2022г. с втория ответник „**" ЕООД с ЕИК **. Този договор всъщност е част от
договора за кредит, но е обособен като отделен договор, за да се заобиколи
ограничението на чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, който забранява
годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на
законната лихва.
Считам, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК. При сключването му е нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК,
според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено
с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за
гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по
своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано
от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в
неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора.
Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната
от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което
договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в
защита на обществен интерес.
Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е
икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите
от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която
предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички
останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на
3
кредита. Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е
съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход,
който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.
Действителният размер на ГПР надвишава 50%, което води и до недействителност на
договора.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със
специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на
непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения
по сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните
сделки. Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до
задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е
насочена към ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска
печалба, а не към ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по
кредита.
Освен това, сключеният между ищеца и „**" ЕООД договор за предоставяне на
гаранция № 4516550/21.06.2022г. е нищожен поради противоречието му с добрите
нрави - чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. В разглежданата хипотеза ищецът-потребител е бил
поставен в положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от
сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със
заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция е
сключен, в деня на отпускане на кредита, с юридическо лице-търговец, което по
занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда
гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая
договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява скрита
възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция
е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Този договор е лишен от правна
основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели. С него едната страна
поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от
неплатежоспособността на длъжника е за самия него. Единствена правна последица е
нарастване в размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед
изправността на длъжника. Така в разрез с нормите на добросъвестността, е
установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, под формата на
скрит разход по кредита. С решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015
г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите
правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики,
произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на
човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на
задълженията и упражняване на правата на членовете на общност.
Нищожност поради противоречие с добрите е налице при съществена
нееквивалентност на престациите, каквато е налице в случая.
Действително договорът за потребителски кредит и този за предоставяне на
гаранция формално са оформени като самостоятелни договори. Те обаче са
функционално свързани, защото договорът за гаранция е във връзка с договора за
кредит, обезпечава вземането на кредитодателя, сключен е в негова полза и с лице,
одобрено от него, според текста на самия договор. Затова договорът за гаранция има
акцесорен характер. От тук не само няма пречка, но и при необходимост е съдът
трябва да вземе отношение по договора за кредит и неговите пороци, ако и
заемодателят да е трето за делото лице, тъй като действието на този договор за кредит
има съществено значение и за договора за гаранция. В тази връзка следва да се обърне
внимание, че възнаграждението по договора за гаранция е платимо на кредитора по
договора за заем и се изплаща на последния ведно с вноските по кредита. Отчитайки
свързаността между заемодателя и дружеството-гарант се налага логичният извод, че
това е сторено, за да бъде заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗЗП, като формално
4
бъде посочен ГПР от 49,14%. Той обаче не е действителен, тъй като в него не е
отчетено възнаграждението по гаранционната сделка: Това възнаграждение съставлява
част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 ЗПК, поради
което реалният ГПР по договора многократно надхвърля позволения от закона
процент. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, потребителят бива
и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да
стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПК.
Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като се касае за
необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита.
Така създадената обща конструкция от два договора с потребителя - за кредит и
за гаранция, като на насрещната на потребителя страна и по двата от тях стоят две
свързани лица, на практика съставлява разделяне на приходите от кредита чрез тези
два свързани стопански субекта с цел да се заобиколят законовите норми за защита на
потребителите и да се натовари заемополучателят с допълнителни и чрезмерни
плащания. При факта, че учредяването на обезпечението е предвидено изначално като
последващо договора за кредит, то е ясно, че неговата единствена цел е да изиска от
потребителя още едно плащане, при това в немалък размер, съпоставен с главницата
по кредита. Така биват нарушени и принципите на добросъвестността и
справедливостта, като се стига до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Затова и Договор за предоставяне на гаранция № 4516550/21.06.2022г. е
сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което го прави
и нищожен поради заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на
добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПКр и чл. 26 ЗЗД.
В изпълнение на Договор за паричен заем № 4516550/21.06.2022г. ищцата е
заплатила на „**" АД, ЕИК ** сумата от 628,77 лева. Поради недействителността на
договора за кредит за нея е възникнало задължение за връщане само на чистата
стойност на кредита, а именно - главницата от 600,00 лева. Поради това разликата в
размер на 28,77 лева се явява платена при липса на основание и подлежи на връщане
от заемодателя на заемополучателя.
В изпълнение на Договор за предоставяне на гаранция № 4516550/21.06.2022г.
ищецът е заплатил на „**" ЕООД, ЕИК ** сумата от 185,52 лева. Доколкото
възнаграждението от 185,52 лева е заплатено по нищожен договор, същото подлежи на
връщане.
С отговора на ** ЕООД претенцията срещу дружеството се оспорва като
неоснователна, както по основание, така и по размер.
Договор за паричен заем № 4516550 е действителен и е в съответствие с
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за
потребителския кредит. Договорът не страда от визираните исковата молба пороци,
респективно тези пороци не водят до недействителност на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен само и единствено в случаите, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от закона. Както
може да се види от съдържанието на цитираните разпоредби, те установяват
минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит -
информацията, която трябва да се съдържа в договора. Във всички останали случаи и
в Закона за потребителския кредит и в Закона за защита на потребителите се визират
нищожни клаузи, които не се отразяват непосредствено на действителността на
5
договора за потребителски кредит.
Както се вижда от разпоредбите на чл. 19 от Закона за потребителския кредит,
надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на разходите
не води до недействителност на договора за кредит. Клаузите, надвишаващи
максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези клаузи се
приспада при последващи плащания по кредита.
С оглед на Закона за потребителския кредит, при неточно посочване на ГПР, са
приложими разпоредбите на чл. 19, ал. 5 и ал. 6 “Клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4
се удържат при последващи плащания по кредита.“ Видно от тези разпоредби, при
неточно посочване на ГПР нищожността обхваща само клаузите в частта им, с която
„надвишават“ максималния размер ГПР и на връщане подлежат само „надвзетите“
суми, които са платени по тези нищожни клаузи. Законът за потребителския кредит не
предвижда при неточен/сгрешен ГПР да се обяви целият договор за нищожен, както се
вижда и от разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит не въвежда
забрана ГПР по договора да не надвишава 50 % или разходите по договора да не
надвишават 50 % на годишна база от стойността на кредита, както е посочил ищецът.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Твърденията на ищеца, че потребителят е поставен в неравностойно положение и
не е могъл да влияе на клаузите от договора за паричен заем са несъстоятелни.
Инициативата за сключване на договор за кредит е била на ищеца. Ищецът се е
обърнал към дружеството за кредитиране. Съобразно изразените от потребителя
предпочитания и въз основа на предлаганите от дружеството условия, Дружеството-
ответник е предоставило на ищеца предложение за кредит (Стандартен европейски
формуляр), в който параметрите на съответния кредит са изрично посочени - общ
размер на кредита, общата сума, която трябва да се заплати, лихвен процент, годишен
процент на разходите, изискваните обезпечения и срока за представяне на избраното
от ищеца обезпечение. Някои от параметрите на кредита като размера на лихвеното
задължение, респ. общата дължима сума, зависят от предпочитанията на
кредитополучателя, изразени при кандидатстването за кредит - необходим размер на
заемната сума, предпочитан срок за погасяване, предпочитан размер на погасителните
вноски и т.н.
Преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, както параметрите на
кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение. Преди ищецът да е бил
6
обвързан от договор за потребителски кредит, дружеството е предоставило цялата
необходима и изискуема информация за вземане на информирано решение.
Ищецът, след като се е запознал с условията по предлагания кредит, е решил да
сключи договор за паричен заем. Както може да се види от представените към
исковата молба документи, договорът за паричен заем, който ищецът е сключил,
възпроизвежда условията, посочени в стандартния европейски формуляр.
След като ищецът, предварително запознат със съществените условия на
кредита кредита (общ размер на кредита, общата сума, която трябва да се заплати,
лихвен процент, годишен процент на разходите, изискваните обезпечения и пр.), е
изразил съгласие за сключване на договор, то съгласно практиката на ВКС, това
съгласие и последващото подписване на договора следва да се приема, като изразяване
на становище по предложените условия, частен случай на индивидуално уговорена
клауза. „Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП е клауза в
потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или
доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да
изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран
избор, я е приел.“ Решение № 60058 от 04.11.2021 г. по т. д. № 2702 / 2019 г. на ВКС, 1-
во тър. Отделение; Определение № 305 от 15.05.2018 г. по т. д. № 2604 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение; Решение № 231 от 02.03.2018 г. по т. д.
№ 875 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение и др.
Ищецът, съгласно уговореното в чл. 4 от договора за заем, се е задължил да
представи едно от алтернативно посочените обезпечения, по своя преценка, а именно:
двама поръчители, при посочените в клаузата изисквания или банкова гаранция,
отговаряща на уговорените условия или одобрено от Заемодателя дружество -
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
С оглед на обстоятелствата и документите, в изпълнение на задължението си за
представяне на обезпечение по кредита, ищецът е решил да сключи договор за
поръчителство с дружество-гарант - „**“ ООД. Ищецът и „**“ ЕООД са сключили
договор за поръчителство, по силата на който „**“ ЕООД се задължава да обезпечи
изпълнението на задълженията на ищеца по договор за паричен заем, а ищецът се е
задължил да заплати възнаграждение за предоставената услуга. Възнаграждението на
дружеството-гарант е насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване
на кредит. Възнаграждението на дружеството-гарант не е възникнало по силата на
договора за паричен заем, то не е част от заемното правоотношение. Същото е
дължимо не към Заемодателя, а за предоставена услуга от „**“ ЕООД.
Твърденията на ищеца, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .
са несъстоятелни.
Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11,
7
ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания.
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Видно от приложения към исковата молба договор за паричен заем и противно
на твърденията на ищеца, тази информация е налична в договора за потребителски
кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен годишният процент
на разходите (45.53 %), посочена е общата сума дължима от потребителя (628,77 лв.),
посочени са и взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от ДПЗ), - „... договорът ще е
валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за
забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия
договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор. “
Годишният процент на разходите и общата дължима сума по договора за кредит
са изчислени към момента на сключване на договора, каквото е изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Както се вижда от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, релевантен
за изчислението на ГПР е моментът на сключване на договора за кредит. При
изчисление на ГПР се вземат предвид известните към момента на сключване на
договора разходи. Заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит,
няма задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги
включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на
договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. Важно е да се посочи, че заемодателят няма
задължение и при промяна на условията по договора да изчислява и посочва нов ГПР.
Директива 2008/48/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на членове 11 и 12(2)), не
изисква кредиторите да предоставят нов ГПР, когато има промяна в лихвения процент,
в таксите, които формират общите разходи за кредита или когато се променят
съответните договорни условия.
ГПР е изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския
кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоена сума,
размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима
сума и пр..
Договорът не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл.
11 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. При договорения размер на заемна
сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в
договора ГПР е коректно изчислен.
8
Годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по
кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на разходите включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита. В
годишния процент на разходите по процесния договор е включена само лихвата по
кредита, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателят.
Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България - основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта /Постановление № 426 от 18 декември
2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/,
с оглед на което няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
Противно на твърденията на ищеца, в договора за паричен заем няма
предвидени допълнителни плащания, които заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК, както може да се види от приложения към исковата молба договор.
Твърдението на ищеца, че договорът за паричен заем е недействителен, тъй като
ГПР по договора вследствие на сключения договор за поръчителство надвишава
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, е несъстоятелно.
Надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на
разходите, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, не води до недействителност на договора за
кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни, а съгласно ал. 6, при плащания по
договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите
средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита. Видно
от тези разпоредби, нищожността обхваща само клаузите в частта им, с която
„надвишават“ максималния размер ГПР и на връщане подлежат само „надвзетите“
суми, които са платени по тези нищожни клаузи. Законът за потребителския кредит не
предвижда в тези случаи да се обяви целият договор за нищожен, както се вижда и от
разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем
е трябвало да се включи възнаграждението по договора за поръчителство, който той е
сключил с „**“ ЕООД е също несъстоятелно.
Възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при
изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя,
с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1
ДР ЗПК.
Съгласно § 1.т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита са всички разходи по
9
кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
Както обърнахме внимание и по-горе към релевантния момент за Заемателят не са
известни разходите, които потребителят евентуално ще плати към трети лица, за да
изпълни задълженията си. Считаме, че ищецът неправилно тълкува приложимата
разпоредба. Тя следва да бъде разглеждана в посока, че общия разход по кредита са
разходите по кредита, тоест, всеки определен по размера си неизбежен разход, в пряка
връзка с договора за кредит.( в този смисъл Решение № 599 от 19.02.2020 г. на РС -
Пловдив по гр. д. № 6730/2019 г.). Само такива разходи вземат участие в определянето
на ГПР.
Предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от
заемодателя, а следвало заемополучателят да предостави обезпечение, единствено за
да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от
неизпълнението ( разваляне на договор или дължимо на Заемодателя обезщетение за
неизпълнение). Сключването на договор за предоставяне на поръчителство с трето
лице не се явява необходимо условие за сключването на договора за кредит. Отделно
от това възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към деня на
сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали
гаранцията на **“ ЕООД ще бъде активирана или не, от действията на заемателя.
От така изложеното може да се направи еднозначен извод, и с оглед посочените
в Договора за заем допускания, че разходи за обезпечаване на вземането са изключени,
тъй като те нито са известни на Заемодателя към момента на сключване на договора за
заем, нито са в определен към този момент размер, нито са неизбежен разход, тъй като
може да бъде предоставено и безвъзмездно поръчителство.
От друга страна, чл. 19 ал. 3 от ГПК посочва какви разходи, не се включват при
изчисляване на ГПР, а именно (по т.2 от въпросната алинея) не се включват разходите
на потребителя, които са различни от цената услугата, които потребителят дължи при
предоставяне на услуга. Както посочихме и по-горе и както е известно, цената на
услугата по предоставяне на парични средства е лихвата, т.е., безспорно е че тя се
включва при изчисляване на ГПР, но тъй като възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство не е част от цената на услугата и дори не се дължи към
Заемателя, а към трето лице, не следва да се включва в ГПР.
От всичко гореизложено може да са направи фактическият извод, че разходите
по договора за предоставяне на поръчителство и в частност - уговореното по него
възнаграждение, не е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите по
договора за кредит, като единственият разход за потребителя е предвидената в
договора възнаградителна лихва.
Заемополучателят, избирайки да обезпечи вземанията, чрез предоставяне на
поръчител, който предоставя гаранционни сделки, договаря с него съответните
10
приложими в отношенията им условия. Ищецът по собствена воля е избрал да
обезпечи задължението си по договора за заем чрез поръчителство, имайки на свое
разположение три алтернативни начина за обезпечаване.
Ако бъде приета логиката на ищеца, следва, че цената на услугата, която
заемателят избере да ползва, за да обезпечи вземанията по Договора за заем, било то
към банка за предоставяне на банкова гаранция или възнаграждение на двамата
поръчители или на дружество, предоставящо гаранционни сделки, трябва да бъде
винаги допускана при изчисленията. От това следва, че всяко уговорено от заемателя
възнаграждение или разход ще следва да бъде включвано в общите разходи по кредита
за потребителя, независимо към кого се дължи или в какъв размер е то. Тези външни за
Заемодателя уговорки за обезпечаване, между заемателя и трето лице, ще обвързват
дружеството в изпълнението на законово определените му задължения и могат да
доведат до ГПР в много големи размери, което да надхвърля размерът предвиден в чл.
19 ал. 4 ЗПК. Ако това бъде допуснато, то заемателят може по своя преценка да
уговаря възнаграждения и разходи към трети лица, които да бъдат включени в ГПР, а
това може да доведе до умишлено надвишаване на предвиденият в ЗПК максимален
размер, т.е. договорът ще бъде недействителен по волята на заемателя. Недопустимо е
заемателят едностранно да може да довежда до недействителност сключени договора,
като с това се заплашват, а дори могат да се нарушат, принципите на добросъвестност
в договорните отношения, както и заемателят би останал без печалба, което пък
противоречи на пазарната икономика в страната. По този начин потребител, с
действията и решенията си, които са външни за Заемодателят, но пък в същия момент
го обвързват при посочване на ГПР, може да спекулира и злоупотреби с правата,
предоставени му дадени от закона.
Оспорват се твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство е част от
договора за кредит .
Основният предмет на договора за поръчителство е различен от основния
предмет на договора за потребителски кредит (да се предостави в заем сума, която да
бъде върната). Поемането в договор за потребителски заем на акцесорното задължение
от заемателя да осигури обезпечение не лишава договора за поръчителство от основен
предмет със страни поръчителя и длъжника. Основният предмет на договора за
поръчителство не става част от съдържанието на договора за потребителски кредит.
Част от съдържанието на договора за потребителски кредит е единствено акцесорното
задължение на заемателя да осигури поръчител.
Отношенията между заемателя и поръчителите или банката във връзка с
предоставяне на обезпечение не са част от кредитното правоотношение. Договорът, с
който тези лица уреждат отношенията си, не става част от съдържанието на договора
за потребителски кредит. Част от съдържанието на договора за потребителски кредит е
11
единствено акцесорното задължение на заемателя да осигури обезпечение.
Така наречената от ищеца „обща конструкция от два договора“ е резултат от
негови действия. Той е избрал да сключи договор за поръчителство в изпълнение на
поетото от него задължение по договора за паричен заем.
Твърденията на ищеца, че е заплатил лихва в размер на 28,77 лв. е
неоснователно.
Поради предсрочното погасяване на задълженията по договора за паричен заем,
общата сума, която ищецът е заплатил е в размер на 628,77 лв. Предсрочното
погасяване е довело до редуциране на лихвеното задължение и то е било заплатено в
размер на 28,77 лв. Дори и договорът за паричен заем да бъде неоснователно обявен за
нищожен, то дружеството, на основание чл. 23 ЗПК, би дължало връщане само на
сумата в размер на 28,77 лева.
От ответника ** АД не е постъпил отговор на исковата молба.
Тежестта на доказване пада върху ищеца, като следва да установи твърденията
си за недействителност, поради което е отпаднало основанието за дължимостта на
паричните суми, размера на претенциите и как са формирани сумите.
АДВ. О. – Считам делото за изяснено от фактическа стана. Представям списък с
разноски.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото: справка за платени суми
по Договор за заем № 4516550/21.06.2022 г.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. О. – От името на ищеца, моля да уважите предявения иск изцяло като
основателен и доказан, като присъдите разноските по делото, съгласно представения
списък. Моля за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал.1 ЗАдв.
Съдът обяви, че ще се произнесе с Решение 28.02.2025 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 11,30 часа.
12
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
13