№ 12201
гр. ...., 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110130119 по
описа за 2022 година
Ищецът „....” ЕАД излага в исковата молба, че ответницата имат
качеството на собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. ...., ж.к.
„..“, бл...., абонатен № ... и са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/. Излага доводи за наличие на облигационно
правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия
за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в
предвидения в общите условия срок. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение,
с което да бъдат осъдени К. И. Т., ЕГН: **********, И. И. Т. ЕГН: **********
и Ц. И. Т., ЕГН: ********** да заплатят в условията на разделна отговорност
на „....” ЕАД следните суми: 1142.23 лв., представляващи незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., 241.93 лв. мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.
- 11.05.2022 г., 5.80 лв. - главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. - м.04.2020 г. и 1.16 лв., мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
15.09.2019 г. - 11.05.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
1
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите, при следните квоти:
1. Ц. И. Т. - 4/6, а именно: 761.48 лв., представляващи незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., 161.28 лв. мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. -
11.05.2022 г., 3.84 лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение
за периода м.01.2020 г. - м.04.2020 г. и 0.76 лв., мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. –
11.05.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници , считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
2.К. И. Т. - 1/6, а именно: 190.38 лв., представляващи незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., 40.33 лв. мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. -
11.05.2022 г., 0.97 лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение
за периода м.01.2020 г. - м.04.2020 г. и 0.19 лв., мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. –
11.05.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
3.И. И. Т. - 1/6, а именно: 190.38 лв., представляващи незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., 40.33 лв. мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-
11.05.2022 г., 0.97 лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение
за периода м.01.2020 г. - м.04.2020 г. и 0.19 лв., мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2019 г. -
11.05.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците, чрез назначения особен
представител, изразява становище за неоснователност на исковете. Навежда
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „...“ ЕООД не изразява
становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.
2
1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки:
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на
топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е
договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта
на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6
от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост
са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобИ.ето на право на собственост или вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие.
Представен е договор за покупко –продажба на жилище, сключен по
реда на чл.117 от ЗТСУ№....1984г., с който наследодателят на ответниците И.
К.ов Т. е купил топлоснабдения имот. От представеното удостоверение за
наследници се установява, че ответниците са наследници по закон на И. Т..
Поради изложеното се установява пасивната материално-правна
легитимация на ответницата, която има качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния период.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който
съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "...." ЕАД на клиенти в град
...., одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо
изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба
топлоснабден имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при
спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна
3
уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира
топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери,
дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната уредба.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид
изравнителните сметки, които са в общ размер от 1484,69лева главница,
246,24лева лихва за забава и 1,16лева лихва върху главницата за дялово
разпределение. Предвид изложеното се установява, че ответниците имат
задължение за плащане на доставената топлинна енергия за процесния период
в посочените в исковата молба размери.
Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен
до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи
условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно
от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец
е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на
отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба.
Затова съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за заплащане
на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото
дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради
това съдът приема искът за цената на услугата дялово разпределение за
основателен, както и претенцията за лихва за забава върху претендираната
сума поради акцесорният й характер.
Направено е възражение за погасяване на вземането по давност, което
следва да бъде разгледано от съда. С решение № 168/22.12.2009г., постановено
по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска
колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на
потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично
плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по
отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Посоченото
решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280,
ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от
4
ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността
тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно
задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно при липсата на твърдения и
доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за
погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът
свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е.
преди 07.06.2022г.
Според вещото лице, фактурите с настъпил падеж към 07.06.2019г. са в
размер на 629,55лева главница и 28,12лева, за които исковете следва да се
отхвърлят. След приспадане на погасените по давност вземания, съдът
приема, че дължимата сума за топлинна енергия е в размер от 512,68лева,
представляващи незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. -
м.03.2019г., 213, 81лева мораторна лихва за забава върху посочената главница,
като исковете следва да се уважат за псоочения размер на главница и лихва.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно с
уважената част от исковете. Представени са доказателства за направени
разноски в размер на 1350,00лева, от които следва да се присъдят 675,00лева
или ½, от които Ц. Т. дължи 450,00лева, а другите ответници по 112,50лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. И. Т. да заплати на „....“ ЕАД с ЕИК .... на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 341,78лв.,
представляващи незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2019г. -
м.04.2020 г., 142.54лв. мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от м. 04.2019г. - 11.05.2022 г., 3.84 лв. - главница
5
за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.01.2020 г. -
м.04.2020 г. и 0.76 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2022г., ведно със законната
лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба-
07.06.2022г. до окончателното изплащане на сумите, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер 450,00лева, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на главница до пълния предявен размер от
341,78лева до 761,48лева и от 142,54лева до 161,28лева за лихва за забава.
ОСЪЖДА К. И. Т. с ЕГН ********** да заплати на „....“ ЕАД с ЕИК ....
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от
85,45лв., представляващи незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2019
г. - м.04.2020 г., 35,63 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода м. 04.2019г. - 11.05.2022 г., 0.97 лв. - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.01.2020 г. - м.04.2020
г. и 0.19 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2022г., ведно със законната
лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба-
07.06.2022г. до окончателното изплащане на сумите, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер 112,50лева, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на главница до пълния предявен размер от
85,45лева до 190,38лева и от 35,63лева до 40,33лева за лихва за забава.
ОСЪЖДА И. И. Т. с ЕГН********** да заплати на „....“ ЕАД с ЕИК ....
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от
85,45лв., представляващи незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2019
г. - м.04.2020 г., 35,63 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода м. 04.2019г. - 11.05.2022 г., 0.97 лв. - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.01.2020 г. - м.04.2020
г. и 0.19 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2022г., ведно със законната
лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба-
07.06.2022г. до окончателното изплащане на сумите, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер 112,50лева, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на главница до пълния предявен размер от
85,45лева до 190,38лева и от 35,63лева до 40,33лева за лихва за забава.
6
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7