№ 20850
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110103617 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Р. К. Ч. против И.
М. Х., с която е предявен осъдителен иск - за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, възникнали от непозволено увреждане, причинено от
изнасянето на неверни твърдения от ответника в интервю в предаването „Денят“ по
„ТВ1“, публикувано на интернет страница на телевизията на 10.01.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2023
г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.01.2023 г., на интернет страница с
домейн http://tv1.bg, регистрирана и собственост на „ТВ1 България“ ЕООД, е
публикувано интервю, озаглавено „Как общинските съветници на ГЕРБ в С.
„преместиха“ митницата на *************? ДЕНЯТ с *************, 10 януари
2023“. Поддържа се, че цитираното интервю е достъпно и в платформата youtube.com,
както и на фейсбук страницата на предаването „Денят“. Сочи се, че интервюто е взето
от бившият заместник-министър на земеделието, сегашен народен представител от ПП
„Продължаваме промяната“ – г-н И. Х.. Поддържа се, че в интервюто са изказани „куп
неистини“, с които се стреми да се очерни доброто име на ищеца. Като клеветнически
твърдения ищецът сочи заявено от ответника „Което означава, че имаме от една
страна въпросните господа на паркинга Р. Ч. и от друга страна г-н Е., които
продължават да се твърдо убедени, че те могат да разиграват държавата, както си
1
искат и, че те са над държавата“. Според ищеца, с тези думи ответникът внушава на
зрителите, че той се опитва да саботира държавата с незаконни действия и да разиграва
институциите. Според ищеца, изказвания на ответника „Но когато от една страна г-н
Б. настоява, че трябва да ги подкрепим и от друга страна ние виждаме какви
безобразия вършат неговите хора, да се опитат да, те блокират държавна
институция и се опитват да я принудят тя да отиде на техния частен имот.“, както
и „Фирмата на Р. Ч. поисква от Агенция Митници да се преместят на техния
паркинг с предлога, че там щяло да бъде невероятно удобно, Агенция Митници им
казва ние си имаме сграда, не искаме да се местим при Вас, което е логично. При
което очевидно те, подмамени от поредната златна мина си казват, добре щом не
искате да дойдете при нас, ние ще Ви накараме, и в този момент спешават
председателя на общинския съвет да измисли нещо и съответно там се изфабрикува
това оплакване, че няколко души, камионите им били пречели, значи те 50 години не са
им пречили, но сега внезапно започват да им пречат“, целенасочено са направени по
този начин, за да се привлече зрителски интерес, чрез убеждаване на аудиторията, че се
е опитал да принуди държавна институция да работи в негов частен имот чрез връзки с
политически фигури, което не отговаря на действителността. Поддържа още, че
невярно е и твърдението, че с цел да си набави лична облага ищецът „подмамен от
поредната златна мина“ е принудил председателя на общинския съвет „да измисли
нещо“, от което ищецът да се облагодетелствува. Ищецът твърди още, че с посоченото
от ответника „Подходите към сградата на Митниците има 2 къщи, т.е. тези 2 къщи
изведнъж се оказали много важни. Те вземат това решение отново без съгласуване с
МВР и без съгласуване с Агенция Митници, затварят подстъпите към държавната
институция и камионите вече нямат избор, трябва да отидат за проверка на друго
място. Министерство на финансите правят мобилен пункт за известно време и ги
проверяват буквално на улицата, след което пренасочват за тяхна чест, ние им
дължим уважение за този кураж, ги пренасочват към Хасково, но казват „Не, ние все
пак няма да Ви се подчиним и няма да отидем на Вашия частен паркинг да си вършим
работата“, именно изключителна наглост“, последният отново създава заблуда в
зрителите, че ищецът е имал намерение да подчини Агенция Митници да работи в
негов частен имот. Ищецът твърди, че с цел да бъде злепоставен от ответника,
последния го описва като „самозабравил се и господстващ мафиот“ в изказването
„Така, че тази серия от опълчване на тези самозабравили се и господстващи
мафиоти там в Хасковско…“. Ищецът твърди, че с изнесената от ответника
информация се цели да бъде наклеветен и името му в обществото да бъде опетнено
поради незаконни и неморални действия от негова страна. Поддържа, че с цитираното
от ответника решение на Общински съвет – С., единствено се регулира движението на
ППС, а не се премества митницата на държавата. Последното дори не е от
компетентността на съвета. По изложените в исковата молба доводи и съображения,
2
ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск като счита, че с действията си
ответника опетнява името му, неоснователно потъпква правото му на личен живот и
неприкосновеността на личността му, прогласени в КРБ. Поддържа, че в резултат на
процесните изказвания са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
неудобство от свързаните с името му обидни и клеветнически твърдения и
квалификации, дълбоко притеснение от неоснователното публично засягане на неговия
личностен и професионален авторитет, чест, достойнство и добро име. Поддържа още,
че за него е създадена негативна обществена оценка, която му причинява затруднения
и неудобство при общуването с бизнес партньори, а и душевен дискомфорт. С оглед
предходното, моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените в
хода на производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът изразява становище за
нередовност на исковата молба, а по същество за неоснователност на иска. Според
ответника, от наведените в исковата молба обстоятелства не става ясно дали
твърдените неимуществени вреди са причинени от обиди или от клеветнически
твърдения, което нарушава правото му на защита. По същество се оспорва твърдението
на ищеца, че по време на участието си в предаването „ДЕНЯТ с Веселен Дремджиев“
на 10.01.2023 г., излъчено в ефира на ТВ1, ответникът е изказал неистински и
клеветнически твърдения. Поддържа се, че по време на интервюто И. Х. не изнася
факти, а изказва мнения и оценки, т.е. предлага своята гледна точка във връзка с вече
изнесени от трети лица твърдения, факти и информация. В подкрепа на предходното се
сочи, че интервюто е проведено на 10.01.2023 г., а поводът за него е публикуваната
един ден по-рано – на 09.01.2023 г. статия, съдържаща резултат от журналистическо
разследване на BIRD, със заглавие „Златна митница: Гербер премести митницата на
************* на „златния паркинг“ на *************“, чиито автори са
журналистите ************* и *************. Твърди се още, че изказването на
ответника, направено на 10.01.2023 г. в ефира на ТВ1, непосредствено след интервюто
с г-н ************* във връзка с цитираната статия. Сочи се, че след приключване на
изказването на г-н Ч., водещият на предаването е представил ответника като свой гост
в студиото и го е попитал за неговия коментар за това което е изнесено от BIRD и което
заместник-министър В. е съобщил там. Твърди се, че именно това е направил
ответника, като народен представител и общественик – дал е коментар, лична оценка и
мнение относно вече публикувана информация, актуална към деня на даване на
интервюто и предизвикваща обществен интерес. Поддържа се, че ответникът не
предоставя нова информация по случая, нито изказва свои фактически твърдения, а
преразказва за зрителите част от вече изнесените от BIRD данни и разкрива
собственото си мнение на база оповестената информация. Оспорват се твърденията на
ищеца, че се ползва с добро име в обществото, като се сочи, че в публичното
пространство „циркулират“ множество журналистически публикации, които
3
споменават името на ищеца. Поддържа се, че общото между всички тях е, че неговото
име винаги е свързано с лица, чиято репутация също е била дискутирана в
обществения живот, като ищецът е бил обявен за издирване във връзка с побоя над
оператор на Нова телевизия и отнемането на телефона на негова колежка, извършени
през м.април 2017 г. на автомагистрала Тракия. Освен предходното се излага, че
публичните издания го сочат за „мозъка зад бягството на *************“, „бивш
служител на подземния бос *************“, описват че „Ч. се движи с кортеж от 6
автомобила, чиято стойност надвишава 2 млн.лева, като два от автомобилите му са
бронирани. Охраната, с която се е обградил е над 40 човека, те са тежко въоръжени
и ходят с бронежилетки, което също напомня на мутрите от 90-ге години “. Сочи се,
че името на ищеца е станало печално известно не само в родната преса, но се
споменава и от чуждестранни журналистически издания. В тази насока е посочено
немско издание, в което е публикувана статия в превод на български език „ЗЛАТНИЯТ
ГЬОЛ Мафиотските машинации на българската граница“. С оглед предходното се
изразява становище, че твърденията на ищеца, че се ползва с добро име в обществото,
а репутацията ме у безвъзвратно очернена в резултат на процесните цитати от
даденото от ответника интервю, са силно преувеличени. Отделно от предходното се
сочи, че ищецът е „обект на оперативен интерес от страна на ГДБОП“, което се
установявало от отговор на г-н ************* Н., заместник-директор в ГДБОП по
време на изслушването му в парламентарната комисия по Противодействие и
превенция на корупцията, проведено на 26.05.2022 г. По изложените в отговора на
исковата молба доводи, се изразява становище, че не е налице фактическия състав на
деликтната отговорност по чл.45, ал.1 ЗЗД, поради което предявения иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се сторените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложена статия, отпечатана на хартиен носител от интернет
страница https://tv1.bg/denjat-s-veselin-dremdzhiev-10-januari-2023-godina, със заглавие
„ДЕНЯТ“ С *************, 10 ЯНУАРИ 2023 ГОДИНА и подзаглавие „Как
общинските съветници от ГЕРБ в С. „преместиха“ митницата на *************?“.
Видно от същата е, че в предаването на тема политика ще се коментира „Как беше
прокарано, от кого и какво показа решението общинските съветници на ГЕРБ в С. да се
изпратят митницата на ************* на частния паркинг на *************/Ами – на
живо *************, главен редактор на BIRD.BG“.
По делото е приложена и статия, отпечатана на хартиен носител от интернет
страница https://bird.bg/customs-parking-ami-taki, публикувана на 09.01.2023 г., със
заглавие „Златна митница: Гербер премести митницата на ************* на
„златния паркинг“ на *************“, с автори ************* и *************.
4
По делото е приложена и статия, отпечатана на хартиен носител от интернет
страница https:/m.offnews.bg/news/112_6/Shestima-arestuvani-za-napadenieto-nad-
zhurnalisti-na-magistrala-Trak 65315l.html, публикувана на 18.04.2017 г., със заглавие
„Шестима арестувани за нападението над журналисти на магистрала „Тракия““ в която
е посочено „…Още се издирва Р. К. Ч., който взел телефона на *************. Той
има няколко фирми, една от които се занимава с хазарт и има казино по границата.
Съдружник е и в тържището за плодове и зеленчуци – „Борса Слатина - Къра“
ЕАД“….“
По делото е приложена и статия, отпечатана на хартиен носител от интернет
страница https://trud.bg/шеф-на-биячи-на-журналисти-извел-иво-*************-от-
българия, публикувана на 28.06.2020 г., със заглавие „Шеф на биячи на журналисти
извел Иво ************* от България“, в която се споменават обстоятелства от
интимния живот на ищеца, относно притежавано от него движимо и недвижимо
имущество, като е посочено още „…се занимава както със законни, така и с
незаконни бизнеси…, за тъмната страна на бизнеса му е обществена тайна, че
държи под контрол митницата на ГКПП ************* и се саморазправя сурово с
хората, дръзнали да му се противопоставят….“
По делото е приложена и статия, отпечатана на хартиен носител от интернет
страница https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2023/01/13/4437255_
zlatnata_ mitnica_na_ svilengrad/, публикувана на 13.01.2023 г., със заглавие „“Златната“
митница на С.“, в която като тема се сочи „Частният монополист губи контрола по
храните и „златния гьол“. Като компенсация общинският съвет в С. мести
митническото бюро в града на паркинга на Р. Ч. - Ами“. В статията се сочи още, че
сайтът Bird съобщил, че на 22 декември 2022 г. с решение на общинския съвет в С. се
затваря пътят към митническото бюро там, а митницата временно се премества на
буферен паркинг преди границата, свързан с Р. Ч. – Ами.
По делото е приложена и статия, отпечатана на хартиен носител от интернет
страница https://podtepeto.com/aktualno/15_mlrd-evrf-godishno-ot-kapitan-andreevo-za-
mafiata/, публикувана на 20.09.2022 г., със заглавие „ 1,5 млрд.евро/годишно от
************* за мафията“, в която се сочи, че е взета от австрийки всекидневник Der
Standart, в чиято публикация се сочи за схема за внос на горепосочената граница за
внос на отровни храни. Сочи се „…..Посочени са и подробности за схемата, която
според изданието е ръководена от Ами – Р. Ч., който през годините се е ползвал с
протекциите на Б.….Фирмата „Интерпред Еврологистик, представлявана от Р. Ч.,
известен още като Ами, който притежава луксозни вили, обикаля с бронирани коли и
е наел 40 охранители, през 2012 си е подсигурила именно договор за товаро-
разтоварна дейност на камионите….. “.
По делото е приложена и статия, отпечатана на хартиен носител от интернет
страница https://bird.bg/evrolab-taki-borisov, публикувана на 27.05.2022 г., със заглавие
5
„Интереси на ************* и ГЕРБ в „златните“ гьол, паркинг и лаборатория на
ГКПП „*************““, в която е посочено, че „…На заседанието на 26 май в
комисията се яви собственикът на “Евро Лаб” *************, а депутатът
************* огласи информация за връзки на „Евро лаб” със знакови лица от
подземния свят – Р. Ч. и *************…, Първата касичка на влизане в България е
преминаването през “златния гьол” за дезинфекция на МПС. Той е стопанисван от
фирма “Пи Еф Си”. Фирмата многократно е сменяла собствеността си през
годините, но в най-доходоносните времена е собственост на *************
управител на борсата *************, която е представлявана от съпругата на
*************. Р. Ч. пък е бил управител на “Слатина-Къра” от 2010 до 2016
г.Втората касичка е паркинг. Проверка на ************* на място през юли 2021 г.
установи, че чуждестранните тирове са насочвани към “златен паркинг”,където
плащат по 24 евро. Той също е собственост на фирма на Ч..Третата касичка е
лабораторията за тестване на селскостопанската продукция. Тя също e свързана с
Ч. и К., както ще се види по-долу. Така комплексното обслужване 3 в 1 на влизащите
в България от Турция тирове със селскостопанска стока излиза средно по 850 лв. на
камион….., Иначе Ч. стана публично известен след като той и други мутри от
фирмата „Омега 69″ /бивша собственост на жената на К./ пребиха журналисти от
Нова ТВ на магистрала „Тракия”“.
По делото е приложена статия, отпечатана на хартиен носител от интернет
страница https://www.svobodnaevropa.bg/а/32336422.html, публикувана на 27.03.2023 г.,
със заглавие „Прокуратурата обвини ************* - К. за подбудител на убийство
на бивш полицай“, статия, отпечатана на хартиен носител от интернет страница
https://inews.bg/Интерпол- закопча-*************-в-Дубай_l.a_i178876http%3A. html,
публикувана на 10.05.2012 г., със заглавие „Интерпол закопча ************* в
Дубай“ и статия, отпечатана на хартиен носител от интернет страница
https://trud.bg/обвиняват-иво-масларов-за-поръчител-на-бялата-роза, публикувана на
06.10.2022 г., със заглавие „Обвиняват Иво ************* за поръчител на „Бялата
роза““, в които не се споменава нито името на ищеца, нито това на ответника, поради
което съдът не ги обсъжда, като неотносима към предмета на спора.
Съдът не обсъжда и приложената по делото статия на немски език, тъй като
представения към нея превод на български език не е подписан от лицето, което го е
изготвило.
По делото е представена стенограма от проведено на 26 май 2022 г заседание на
Комисията по превенция и противодействие на корупцията към 47-мо Народно
събрание. В рамките на проведеното изслушване на *************, управител на
************* народният представител ************* е обективирано следното
изявление спрямо изслушваното лице: „От Вашия сигнал и от публичните Ви
изявления разбирам, че Вие сте поели тази дейност от началото на годината, а преди
6
това сте работили в „Интерпред еврологистик“, което извършва същата дейност
през последните 10 г. Виждам в Търговския регистър, че документите, които са
подавани на Вашата фирма са представлявани от същия адвокат, който
представлява и други компании, свързани със същите собственици. Затова искам да
установим каква свързаността между двата субекта. Първо, интересува ме Р. Ч. по-
известен в публичното пространство като Ами от колко време го познавате? Каква
Ви е връзката с Х.фор А. – *************, тъй като гледам един същ адвокат
представлява Вашето дружество и други дружества, в които посочените лица са
акционери? А също така гледам и адреса, който е за кореспонденция един и същ –
*************, така че ако можете да ми отговорите връзката Ви с двете лица и
от колко време ги познавате да разкажете?“. В отговор на въпросите
************* заявява, че десет години преди Евролаб 2011“ ЕООД да поеме контрол
е работил за предходна фирма, стопанисваща помещенията.
По делото е приложен сигнал с вх.№ УРИ 126600-1365/23.01.2023 г. до
Директора на ГД „БОП“ от ответника и още четири други лица във връзка с взето
решение на 22.12.2022 г. на Общинския съвет на гр.С., с което се въвеждат
ограничения в начина на експлоатация на уличната мрежа на *************а. Видно
от постъпилия по делото отговор на изисканата по реда на чл.192 ГПК информация от
горепосочената Дирекция е, че въз основа на сигнала е извършена проверка, след
приключването на която материалите са докладвани по компетентност на Окръжна
прокуратура – гр.Хасково, където е образувана пр.пр.№ 495/2023 г., но към датата на
писмото, няма произнасяне от страна на наблюдаващия прокурор.
По делото са приложени още мотиви за изслушване на определени лица, сред
които и ищеца, пред Комисията по превенция и противодействие на корупцията във
връзка с „разгорял“ се скандал в С. по повод обработката на камиони по внос и износ,
както и покана до ищеца за изслушването му на заседание на комисията.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х. С. Н.. В
показанията си свидетелят разказва, че познава ищеца от 6-7 години, тъй като е
пълномощник и довереник в негови дружества, занимаващи се основно със
строителство и ТИР-паркинг в с.*************. Знае за интервюто по телевизия ТВ1
от началото на годината, тъй като ищецът му го показал. Разказва, че отзвукът сред
партньорите на ищеца не бил добър, обадили му се много хора, за да го питат дали
това е истина. Според свидетеля, ситуацията се отразила зле емоционално на ищеца,
„защото не можело да излезе бивш министър по телевизията и да ви нарече мафиот,
без основателна причина“. Свидетелят сочи още, че ищецът бил изнервен, говорел
само за това интервю, като един ден, когато двамата били заедно, ищецът имал и
високо кръвно, тревожел се за негативните последици на бизнеса. Според свидетеля,
нервността и напрежението, които изпитвал ищецът, отшумели за седмица-две.
Свидетелят разказва още, че ищецът му е споделял и за други интервюта през същия
7
период, съдържащи изявления на ответника и други лица.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице възпроизвежда интервю, находящо се на посочения от трето за
делото лице – ТВ1 в писмо на л.214 от делото. Изслушано в съдебно заседание вещото
лице уточнява част от изявленията възпроизведени в експертното заключение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран от разпоредбите на
чл.45 – чл.54 ЗЗД. Основното правило за реализиране на тази отговорност се съдържа в
нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД – “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму”. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за ангажиране на
деликтната отговорност на причинителя на вредите, е необходимо ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, а именно: твърдяното деяние /действие на
ответника/; че е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди и
техния размер, както и причинната връзка между противоправното и виновно
поведение на ответника и настъпилите вреди.
Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В конкретния случай, в сезиращата съда искова молба ищецът обосновава
правния си интерес от предявения иск от „изнасяне на неверни твърдения“ от
ответника „в интервю, дадено в предаването „Денят“ по „ТВ1“, публикувано на
интернет страницата на телевизията на 10.01.2023 г.“, които поставят под съмнение
професионални и морални качества при извършваната от него бизнес дейност, както и
засягат доброто му име и неговата почтеност.
Легалната дефиниция на понятието клевета се съдържа в разпоредбите на чл.147
и чл.148 НК. При клевета изпълнителното деяние се осъществява чрез разгласяване –
довеждане до знанието на неограничен кръг от хора, на позорно за пострадалия
обстоятелство, което не е вярно. В Решение № 172 от 27.05.2014 г. по н. д. № 470/2014
г., II н.о., НК, ВКС е пояснил: „При клеветата не се дава личностна оценка за
пострадалия, а се разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се приписва
неизвършено престъпление, с цел уронване на авторитета му в обществото. При
клеветата съставомерната информация се отнася до проверими събития или факти от
миналото или настоящето на засегнатия, като наказателната отговорност за дееца
отпада при установяване на нейната истинност“. В Решение № 75 от 12.03.2012 г. по н.
д. № 3142/2011 г., II н. о., НК, ВКС се казва „…позорното обстоятелство е твърдение на
дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на
морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в
8
обществото ….. е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско…“.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че за установяване на съдържанието
на публикацията кредитира именно възпроизведеното от вещото лице интервю,
находящо се на посочения от трето за делото лице – ТВ1 в писмо на л.214 от делото
линк. Страните се спорят относно съдържанието на публикацията, нито че в интервюто
с ответника се визира персонално ищеца.
Настоящият съд не приема за клеветнически твърдения заявеното от ответника в
процесното интервю - „Което означава, че имаме от една страна въпросните господа
на паркинга Р. Ч. и от друга страна г-н Е., които продължават да се твърдо убедени,
че те могат да разиграват държавата, както си искат и, че те са над държавата“.
Цитираното изявление представлява отрицателна оценка на ответника за дейността на
ищеца във връзка със стопанисване на ТИР – паркинг в близост до ГКПП
*************. Този извод се обуславя от приложените по делото писмени
доказателства – мотиви за изслушване на определени лица, сред които и ищеца, пред
Комисията по превенция и противодействие на корупцията във връзка с „разгорял“ се
скандал в С. по повод обработката на камиони по внос и износ, съответно покана до
ищеца за изслушването му на заседание на горепосочената комисия. С оглед
предходното, дори да се приеме, че оценката съдържа внушение, че поведението на
ищеца не е правно регламентирано, то тя на може да се квалифицира като клевета щом
почива на конкретни факти, нито да се окачестви като обида. На последно място
следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че от значение е и конкретния
адресат на мнението - ако се касае до лице, чието име се коментира във връзка с
обществен въпрос /какъвто е и процесния/, изразяването на мнения с негативна оценка,
които са във връзка с тази дейност, не съставлява противоправно поведение.
Не могат да бъдат определени като клеветнически твърдения и изявлението на
ответника - „Но когато от една страна г-н Б. настоява, че трябва да ги подкрепим и
от друга страна ние виждаме какви безобразия вършат неговите хора, да се опитат
да, те блокират държавна институция и се опитват да я принудят тя да отиде на
техния частен имот.“, както и „Фирмата на Р. Ч. поисква от Агенция Митници да се
преместят на техния паркинг с предлога, че там щяло да бъде невероятно удобно,
Агенция Митници им казва ние си имаме сграда, не искаме да се местим при Вас,
което е логично. При което очевидно те, подмамени от поредната златна мина си
казват, добре щом не искате да дойдете при нас, ние ще Ви накараме, и в този
момент спешават председателя на общинския съвет да измисли нещо и съответно
там се изфабрикува това оплакване, че няколко души, камионите им били пречели,
значи те 50 години не са им пречили, но сега внезапно започват да им пречат“.
При преценка относно това дали с поведението си ответника виновно и
противоправно е причинил вреди на ищеца с изказването си, е важно да се отчете и
качеството, в което е направено същото. Видно от възпроизведеното в СТЕ интервю е,
9
че ответникът И. Х. е поканен като гост, в качеството му на народен представител от
ПП „Продължаваме промяната“ и като бивш Министър на земеделието. В това си
качество ответникът има не само право, но и задължение да изразява мнения по важни
за обществото теми, като не е необходимо мнението му да се възприема благосклонно
от всички. В конкретния случай от ответника е поискан коментар за изнесената
информация от журналистическото разследване на BIRD по наболял обществен
проблем в страната – съмнение за корупция с участие на публични фигури при
осъществяването на граничния контрол от БАХБ, Гранична полиция и Агенция
Митници на ГКПП *************.
В практиката си ЕСПЧ е постановил, че свободата на изразяване е особено
важна за избраните представители на народа. Имунитетът на народните представители
позволява на същите да вземат участие в съдържателни дебати и да представляват
своите избиратели по въпроси от обществено значение, без да е необходимо да
ограничават изказванията си под заплата от съдебни дела /в този смисъл J.v A.,
решение от 27 февруари 2001 г./. В решението си по делото А. v. T.U.K. ЕКПЧ е
стигнал по-далеч, като е подкрепил като необходим и пропорционален имунитета на
народните представители за клеветнически изявления, направени по време на
парламентарни дебати /решение от 17 декември 2002 г./.
Обективираното в исковата молба изказване на ответника - „Подходите към
сградата на Митниците има 2 къщи, т.е. тези 2 къщи изведнъж се оказали много
важни. Те вземат това решение отново без съгласуване с МВР и без съгласуване с
Агенция Митници, затварят подстъпите към държавната институция и камионите
вече нямат избор, трябва да отидат за проверка на друго място. Министерство на
финансите правят мобилен пункт за известно време и ги проверяват буквално на
улицата, след което пренасочват за тяхна чест, ние им дължим уважение за този
кураж, ги пренасочват към Хасково, но казват „Не, ние все пак няма да Ви се
подчиним и няма да отидем на Вашия частен паркинг да си вършим работата“,
именно изключителна наглост“, също не съдържа каквито и да било признаци на
клевета. Нещо повече, видно от приложения по делото сигнал до Директора на Главна
дирекция „Борба с организираната престъпност“ от ответника и други четири за спора
лица е, че в същия са изложени идентични с изложените в интервюто доводи относно
дейността на представляваните от ищеца дружества на територията на ГКПП
************* и опасения, че държавния интерес не е защитен и може да се стигне до
умишлено облагодетелстване на ищеца и свързани с него лица.
Следва да се има предвид, че в разпоредбите на чл.39, ал.2, чл.40, ал.2, чл.41,
ал.1, изр.2 от Конституцията на Република България, чл.10, ал.2 от ЕКПЧ и чл.19, ал.2
от Международния пакт за граждански и политически права /МПГПП/ правото на
изразяване е прогласено за принцип, а неговите ограничения – за изключение от
принципа. По този начин се извежда задължение за ограничително тълкуване на всяко
10
ограничение, включително на това, което е допуснато за защита на
неприкосновеността на личността /в това число нейните чест, достойнство и добро
име/. До каква степен отива това тълкуване е ясно установено от ЕСПЧ в решение от
07.12.1976 г. на ЕСПЧ по делото „Хендисайд срещу Обединеното кралство”. В това
решение се казва следното: „Свободата на словото е една от основите на
демократичното общество, едно от най-важните условия за неговото развитие и за
развитието на всеки човек“. Не на последно място следва да се има предвид и решение
№ 7 от 4.VI.1996 г. по к. д. № 1/96 г., в което тълкувайки съотношението между
свободата на изразяване и правото на неприкосновеност на личността,
Конституционният съд приема, че конституционното ограничение, охраняващо честта,
достойнството и доброто име на личността, не изключва възможността за
осъществяване на публична критика, особено на публични личности. Ето защо
публичната критика на една публична личност по начало е законно действие на всеки
гражданин в демократичното общество.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира предявения иск за
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Освен, че в случая
не са налице клеветнически изявления от страна на ответника, в хода на
производството не бяха установени по безспорен и категоричен начин и останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно - претърпени
от ищеца неимуществени вреди.
На последно място, съдът намира за необходимо да отбележи /както е сторил и
съдебния състав в решение от 10.11.2023 г. по гр.д.№ 2379/2023 г. по описа на СРС/, че
настоящото производство представлява злоупотреба с права и е пример за т.нар дела
„шамар“ /Strategic Lawsuit Against Public Participation/SLAPP/, която злоупотреба руши
доверието в съда, използвайки го за противоправни цели.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от предявения иск. Видно от приложения
по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че
ответникът претендира и е направил разноски в общ размер на 2560,00 лева – депозит
за СТЕ и адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на
процесуалния представител на ищеца с правно основание чл.78, ал.5 ГПК. Това е така,
тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в три
открити съдебни заседания. С оглед предходното, при съобразяване с разпоредите на
чл.7, ал.2, т.2 и ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на
1550,00 лева. Върху тази сума се дължи ДДС в размер на 310,00 лева или сумата от
общо 1860,00 лева. С оглед предходното ищецът дължи разноски на ответника в
размер на 2260,00 лева.
11
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Ч., ЕГН ********** против И. М. Х., ЕГН
********** иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД –
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, възникнали от
непозволено увреждане, причинено от изнасянето на неверни твърдения от ответника в
интервю в предаването „Денят“ по „ТВ1“, публикувано на интернет страница на
телевизията на 10.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 24.01.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Р. К. Ч., ЕГН ********** да заплати на
И. М. Х., ЕГН ********** сумата от 2260,00 лева, представляваща направени по
производството разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12