р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 11.02.2020 г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен
СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти февруари през
две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря Е. Л.
при
прокурора ИВО
РАДЕВ
като разгледа докладваното от
съдията Димитрова гражданско дело № 929 по описа на съда за 2019
г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 336 и сл. ГПК.
Иск с правно основание чл. 5 ЗЛС
за поставяне под пълно запрещение.
Постъпила е молба от Окръжна прокуратура гр. Плевен с искане за
поставяне на А.Д.М. под пълно
запрещение.
В молбата се твърди, че в ОП –
Плевен е постъпил сигнал от РС – Плевен относно здравословното състояние на
ответницата, за което са събрани данни в производството по ЧНД № 1258/2019 г.
по описа на ПРС. Твърди се, че ответницата е пълнолетна и живее заедно с баба
си А.С.И. ***, но близките й нямат желание и възможност да се грижат пълноценно
за нея с оглед състоянието й. Твърди се, че ответницата многократно е лекувана
в І – ва Прихиатрична клиника към УМБАЛ – Плевен, но не приема предписаните й
медикаменти в резултат на което състоянието й периодично се влошава. Твърди се,
че същата е агресивна към близките си, негативна към хоспитализация,
неконтактна, а паметта и интелектът й са ниво лека умствена изостаналост, не
разбира случващото се с нея и не може да ръководи действията си. Според молителя
в интерес на ответницата е да бъде поставена под пълно запрещение за се охранят
нейните интереси.
В
срока по чл. 131 ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата по
молбата.
В с.з. ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА –
ПЛЕВЕН чрез процесуалния си
представител поддържа подадената молба.
Ответницата
А.Д.М. се явява лично в с.з. и не изразява становище по молбата.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства,
прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5
ЗЛС предпоставките за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение
са две и същите следва да са налице кумулативно – лицето следва да страда от
душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/ и състоянието му да води
до пълна или частична невъзможност да разбира своите интереси и да се грижи за
своите работи /юридически критерий/.
Съгласно разпоредбата на чл. 336
ал. 1 ГПК поставяне на едно
лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба
от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен
интерес от това.
Молбата за поставяне на
ответницата под пълно запрещение, като подадена от прокурор е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Установява се от представените по направената справка по
делото, че ответницата А.Д.М., ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адрес ***.
Установява
се от представеното по делото писмено доказателство – Епикриза по И.З. №
19737/2019 г., че в периода 28.05.2019 г. – 04.07.2019 г. ответницата е била
лекувана в I-ва Психиатрична клиника на УМБАЛ
„Д-р Георги Странски“, гр. Плевен с диагноза по МКБ-10 „F 70.1 – лека умствена изостаналост,
значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение“. Установява
се от епикризата, че ответницата е дезориентирана за време и място, емоционално
- с агресивна готовност, волево - имуплсивна, памет и интелект на ниво лека
умствена изостаналост.
На
изследване подлежи обстоятелството дали с оглед заболяването си ответницата
разбира свойството и значението на постъпките си и може ли да ги ръководи в
защита на своите и на близките си интереси.
При процедурата по разпит по реда на чл. 337 от ГПК
ответницата показа, че знае своето име и адрес, но не знае рождената дата и
възрастта си. Установява се, че знае името на брат си И., но не знае
собственото име на баба си. Твърди, че може да пише и да се подписва, но не
може да чете, както и че пие лекарствата, които и дават. Съдът установи, че
ответницата не осъзнава здравословното си състояние, не знае какви лекарства
приема и имената на личния си лекар.
Установява
се от разпита на свидетелката М.В.Р. – психолог в ЦСОП „Леда Милева“, гр. Долни
Дъбник, че ответницата учи там от няколко поредни години, завършила е 10-ти
клас с професия шивачество, но през последните година-две състоянието й рязко е
променено с периоди на мудност, агресия и автоагресия. Свидетелката установява
по сведения на възпитателите в училището, че ответницата отваряла прозорците и
искала да скача. Установява, че ответницата почти постоянно е в състояние на
афект, успокоява се след терапия, но за минути може да промени състоянието си –
полярност на емоциите от еуфория до дълбоки депресивни състояния, независимо от
медикаментозното лечение. Установява, че през м. ХІ 2019 г. се е наложило
викане на линейка поради невъзможност ответницата да бъде овладяна, след което
е откарана в Плевен, но не е приключила лечението си по клиничната пътека, тъй
като баба й я е прибрала. Установява, че няколко дни по-късно бабата на
ответницата я е оставила в ЦСОП „Леда Милева“ и е заявила, че не желае да я
прибира повече в дома си и да се грижи за нея.
Установява
се от заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвено от
вещото лице д-р Н.Л., което не се оспори от страните и като безпристрастно и
компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че при ответницата се констатира
неавтономност при самообслужването, бедна реч, недоразвитие на разсъдъчни
способности, невъзможност за самостоятелна, макар и неизискваща особена
квалификация, трудова дейност, недоразвити критичност и съобразителност, които
определят умствената и забавеност на ниво “F 71 – умерена умствена изостаналост,
съпроводена от значително нарушение в поведението, изискващо грижи и лечение“. Вещото лице установява, че
емоционалната реактивност при ответницата е недиференцирана, понякога
несъразмерна на външни стимули и неадекватна, волевите и качества се отличават
с неудържимост на подбудите, недостатъчна самостоятелност, импулсивност.
Установява, че при тази степен на умствена изостаналост лицата не могат
осмислят това, което ги заобикаля, да разбират човешките взаимоотношения и да
прогнозират последиците от действията си, което ги поставя в конфликт със
собствените им интереси, както и с тези на близките им. Установява, че при
лечение на нарушението на поведението би могло да се постигне компенсиране на
интелектуалния и дефицит, макар и не в степен на функциониране като при хора с нормален
интелект. Установява, че в момента ответницата поради слабоумие не е в
състояние да се грижи за собствените си работи, да разбира интересите си и да
ги защити, поради което се нуждае да бъде наглеждана и да е под контрола на
възрастни, които да се грижат за нея.
Съдът, като
съобрази представените по делото доказателства, които кореспондират помежду си,
приема за установено, че ответницата А.Д.М. страда от слабоумие, в резултат на
което не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи
за своите работи и интереси, както и за тези на своите близки.
Съдът
съобрази противоречието на института на запрещението с европейското
законодателство и приема следното: Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р
България е Конвенцията на ООН от 2006 г. за правата на хората с уврежданията,
ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г.. Следва да се посочи
също, че с решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е
ратифицирана от Европейския съюз и този момент следва да се прилага пряко във
всички страни – членки на съюза. С Конвенцията са установени принципни световни
правни стандарти за права на хората с увреждания, като се променят класическите
правни принципи относно правоспособността и дееспособността на хората с
увреждания. Съгласно чл. 1 от Конвенцията хора с увреждания са „лица с трайна
физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при
взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното
пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите”.
Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията установява равнопоставеност като правни
субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и
дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно
право да упражняват правата си чрез лични действия. Конвенцията предвижда
намесата на държавата в ограничаване на тези права да е силно ограничена само
до осигуряване на мерки за защита и мерки за подкрепа, чрез които да се осигурява
лични избор на лицето според неговите желания и предпочитания. Считано от
07.09.1992 г. в сила за Р България е и
Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи от 1963 г.,
ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 31.07.1992 г.. В редица свои
решения Европейският съд по правата на човека се е произнасял във връзка с
установени нарушения на конкретни права на поставените под запрещение лица. С
препоръка № R/99/4 от
23.02.1999 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прeпоръчва на държавите – членки, в
т.ч. и България да приемат в законодателството си всички необходими мерки за
запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването
на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходимо за защита
на интересите на лицето.
Институтът
на запрещението по българското право е в безспорно противоречие с принципите на
европейското право, въведени с цитираните по – горе конвенции и препоръки,
както е безспорно, че дори при пряко приложение на нормите от по – висок ранг в
българското законодателство липсват механизми, които да определят конкретни
мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания и съществува риск при
отхвърляне на искането за поставяне на едно лице под запрещение да не се даде
изобщо защита на правата на такова лице.
Поставянето
на ответницата под ограничено запрещение в действителност
би охранило интересите й в случай, че се касае за
разпоредителни сделки с имущество, тъй като назначеният попечител би могъл да
окаже защита на нейните интереси и да потвърди волята й или да откаже да направи това. В ситуацията обаче, в която ответницата
изобщо не може да изрази воля в защита на интересите си, няма
правен механизъм същата да бъде задължена да изрази адекватна такава, а евентуално назначен
попечител не би могъл да замести нейното
волеизявление и липсва правна възможност съдебна или друга институция да
осигури защита на правата й. Съдът, като съобрази,
че с оглед слабоумието, от която
страда, състоянието на ответницата е такова, че изобщо
не разбира свойството и значението на постъпките си, а като цяло същата не може да се грижи за своите работи, приема, че са
налице основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и ответницата
следва да бъде поставена под пълно запрещение, за да се охранят в пълна степен
нейните интереси.
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
поставя на основание чл. 5
ал. 1 ЗЛС А.Д.М., ЕГН **********,*** под пълно запрещение по
молба на окръжна прокуратура – плевен.
Препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и
попечителство при Община Долни Дъбник, по постоянното местожителство на
ответницата във връзка с отразяване на настойничеството по чл. 173 ал. 2 СК в
съответния регистър по чл. 174 от СК или при липса на настойник по право за
назначаване на настойнически съвет и вписването му в посочения регистър.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: