Решение по дело №521/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Ж. М. Ж. от [населено място] – чрез упълномощен представител, срещу Решение №61 от 15.04.2024г., постановено по анд №6 по описа за 2024г. на Районен съд Харманли. Твърди се, че решението е неправилно, поставено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилна оценка на доказателствения материал по делото. Последното било решено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като съдът не разгледал възражението за липса на компетентност у актосъставителя и административнонаказващия орган. Не били представени съответните заповеди за оправомощаване за съставяне на АУАН и издаване на НП. Данни за такива имало само в писмо на Началника на РУ Харманли, което нямало никаква доказателствена стойност. Въззивният съд задължил АНО да представи доказателства за заеманите от актосъставителя и издателя на НП длъжности, но такива не били представени и не били изискани повторно от съда, който решил делото без тях, като така допуснал съществено процесуално нарушение. Допуснати били и нарушения на императивни изисквания относно процедурата по установяване и на административното нарушение, образуване и водене на административнонаказателното производство, поради което същото се явявало опорочено. Нарушенията се изразявали в неспазване на чл.43, ал.5 и чл.52, ал.4 от ЗАНН. Нарушителят отказал да подпише акта, но това не освобождавало актосъставителя от задължението да връчи екземпляр от него, като именно това представлявало нарушение на чл.43, ал.3 от ЗАНН. Въпреки това процесуално нарушение, наказващият орган оставил процедурата да продължи, с което не спазил чл.52, ал.4 от ЗАНН. Всичко това довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. На следващо място, нарушението не било доказано. От събраните по делото гласни доказателства се установило, че твърдяното в НП административно нарушение не било извършено, тъй като не наказаното лице, а синът му притежавал качеството водач на МПС. Ж. единствено се намирал в автомобила докато чакал сина си, без да управлява или премества превозното средство. Наказаният нямал качеството водач, поради което и полицейските служители нямали правомощия да изискват от него да се тества за употреба на НУВ, а същият нямал задължение да даде проба. Освен това, неправилно в АУАН и НП било посочено мястото на извършване на нарушението. Записано било: „В [населено място], ул.А. К. до дом номер 34 в посока ул.[населено място]“. От събраните по делото свидетелски показания обаче се установило, че след като започнала полицейската проверка, Ж. Ж. бил отведен от полицейските служите в сградата на РУ Харманли в гр.Харманли, където бил попитан дали иска да направи проба за употреба на НУВ. Ето защо, ако имало извършено нарушение, то същото било извършено в сградата на РУ Харманли, а не в [населено място]. Не бил ясен и часът на извършване на нарушението. Веднъж било посочено, че е 13,25 часа, а втори път - 14,10 часа. Посочването на два различни часа водело до невъзможност да се установи кога реално било осъществено деянието и съответно до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Всички тези обстоятелства не били взети предвид от въззивния съд, дори не били обсъдени в решението. Допълва се в писмена молба, че съдът не положил усилия за разкриване на обективната истина, нито извършил обективно, всестранно и пълно разследване на всички обстоятелства. Решението съдържало формални мотиви без каквато и да е конкретика по казуса. Не били събрани необходимите доказателства и лисвало обсъждане на свидетелските показания относно качеството водач, като не било посочено защо не се кредитират те. Не било обсъдено в съдебния акт неприемането на възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Налице било касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Районният съдия допуснал нарушение на процесуалните разпоредби чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и чл.305, ал.3 от НПК. Иска се отмяна на решението и на НП, както и присъждане на разноски по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдВ за оказана безплатна правна помощ пред касационната инстанция.

Ответната страна – Началник Група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, не изразява становище по касационната жалба.

Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Харманли е потвърдил Наказателно постановление №23-0271-000796 от 04.08.2023г. на Началник Група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.174, ал.2, пр.2 от ЗДвП на Ж. М. Ж. е наложена глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. За да постанови решението си районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени в изискуемата писмена форма, в съответствие с чл.42 и чл.57 от ЗАНН, при спазване на процесуалните правила и сроковете по чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Нарушението било описано точно и ясно, по начин, позволяващ на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно защитата си. Посочено било кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, в какво състояние, какво е извършил, и всичко това било правилно правно квалифицирано. АУАН и НП били издадени от компетентни органи. Актосъставителят безспорно бил длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което имало правомощията по чл.189, ал.1 от ЗДвП за съставяне актове, а издалият НП бил компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи. От събраните гласни доказателствени средства се установявало, че към момента на съставяне на АУАН жалбоподателят имал качеството на водач на МПС по смисъла на пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП. Свидетелят Ц.Г. бил категоричен, че именно жалбоподателят бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него възприел да го управлява и именно той потеглил, а контролните органи били в непосредствена близост, срещуположно на нарушителя, и със служебния автомобил тръгнали срещу него. Първоначално управляваното от жалбоподателя МПС било паркирано, но след като потеглило с работещ двигател, тръгнало назад, тъй като пред него имало автомобил, и след това напред в лентата за движение по пътното платно, а контролните органи му подали светлинен и звуков сигнал, като Г. подал стоп палка. Свидетелят Ж.Ж. в показанията си пред съда посочил, че Ж.Ж. бил спрян от неговите колеги в [община], които искали да бъде тестван за наркотични вещества. Свидетелят дава показания и че след това Ж. бил отведен в РУ Харманли, където именно той обяснил на водача, че ще бъде тестван за алкохол и за наркотични вещества, но последният отказал, поради което му съставил АУАН. Издал му и талон за медицинско изследване и му разяснил, че може да даде кръвна проба, като бил придружен до ЦСМП Хасково, филиал Харманли, но там Ж. също отказал да даде кръв и урина за изследване за наркотични вещества. При тези фактически обстоятелства въззивната инстанция прави извод, че на жалбоподателя правилно било наложено предвиденото в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказание. В случая констатациите от АУАН се потвърждавали по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Налице бил и субективният елемент от състава на нарушението, същото било извършено виновно, при пряк умисъл, като лицето било напълно наясно относно факта, че при проверка от надлежните органи следвало да бъде установена употребата, респ. липсата, на наркотични вещества или техни аналози в тялото му по някой от начините, предвидени в ЗДвП. След като отказал, то основателно и в съответствие с предвиденото в закона била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правилно в тази връзка и в съответствие с предвиденото в относимата наредба на нарушителя били отнети 12 контролни точки. Не били налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не представлявало маловажен случай, както и правилно били определени и наложени по вид и размер предвидените в закона наказания за извършеното нарушение.

Така постановеното решение е правилно.

При провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването му.

Административнонаказателната отговорност на касатора Ж. М. Ж. е ангажирана на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като за да бъде наложено наказание на посоченото основание, то следва да е установено, че водачът е управлявал моторно превозно средство и е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението е описано в съставения АУАН и в НП, като обстоятелствата относно извършената проверка и отказа на водача да бъде тестван с техническо средство, установяващо употребата на наркотични вещества и техни аналози, са изложени подробно, а нарушението е квалифицирано по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. В АУАН и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, като така не може да се счита, че съществува неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират. Няма спор относно факта на отказ от Ж.Ж. да бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фаб.№ARKF-0022. Действително в описанието, въпреки неговата пълнота, не е посочено, че отказът да бъде тестван е осъществен в РУ Харманли, където водачът е отведен за проверка. Поканата за проверка е била отправена непосредствено и във връзка с осъществяване на дейността по управление на автомобила, като така не е налице неспазване на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при посочване на мястото на извършване на нарушението. Доколкото няма спор относно осъществения отказ, както и като правилно е установено и описано мястото на осъществяване на управление на МПС - в [населено място], то липсата на описание на последващото място, където е направен отказът, не може да бъде определено като съществено нарушение на процесуалните правила. Още повече, че жалбоподателят реализира своето право на защита пред съда. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението, от фактическа страна, и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение, изразяващо се в отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и да даде кръв и урина за химическа експертиза, поради което и правилно въззивната инстанция е потвърдила наказателното постановление.

Не се споделя възражението в жалбата относно постановяване на обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка, тъй като съдът не разгледал възражението за липса на компетентност у актосъставителя и у административнонаказващия орган. Компетентността на съставилия АУАН служител и на издателя на НП орган е обсъдена от въззивния съд и правилно е възприето от същия, че тя не подлежи на съмнение. Информацията в писмо с изх.№272р-1937/19.01.2024г. на ОДМВР Хасково е достатъчна, за да се направи извода, който е формирал съдът по отношение на младши инспектор Ж. П. Ж., а именно, че същият е компетентен да съставя актове по ЗДвП. Съобразно чл.37, ал.1, б. б от ЗАНН актове могат да съставят длъжностните лица, определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. Разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл.165, ал.1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Според от т.1.3.3. от Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, представена по делото пред районния съд, контрол по ЗДвП се упражнява от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл.165, ал.1, т.1 в ОДМВР и в РУ за дейностите по чл.165, ал.1, т.1-3, 7, 9, 11 и 12 от ЗДвП. В чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено, че определените от Министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението. С т.2.2. от визираната заповед са определени полицейски органи, които да издават АУАН, като сред изброените са тези по т.1.3.3. от заповедта. Предвид всичко това и след като в писмо изх.№272р-1937/19.01.2024г. на ОДМВР Хасково се посочва, че актосъставителят Ж. П. Ж. е бил назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в Група Охранителна полиция на РУ Харманли на 02.03.2023г. и към 04.08.2023г. е на длъжност, то несъмнено това лице има право да съставя АУАН по ЗДвП. При спор относно длъжността, която е посочена в писмото, жалбоподателят е следвало да направи съответните доказателствени искания, а в случая следва да бъде отчетено и че писмото не е изготвено от ответния административен орган, а от Директор ОД МВР Хасково. С посочената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. пък са определени и длъжностни лицата, които да издават НП, като в т.3.9. от нея са записани началниците на сектори/групи Охранителна полиция в РУ при ОД МВР, какъвто се явява ответникът по касационната жалба. Така настоящият касационен състав счита, че са неоснователни доводите за некомпетентност на актосъставителя и издателя на НП, изложени в касационната жалба.

Неоснователно се твърди също, че не били спазени чл.43, ал.5 и чл.52, ал.4 от ЗАНН поради невръчване на екземпляр от АУАН. След като е бил направен отказ да бъде подписан АУАН, то несъмнено е бил направен опит за предявяване на нарушителя, а това, че последният сам се е поставил в положение да не получи препис от същия, не обуславя извод за ограничаване на правото на защита на санкционирания и не съставлява нарушение на процедурата по съставяне и връчване на акта. Целта на предявяването и връчването на АУАН е лицето да има възможност да се запознае с вменените му нарушения и да осъществи правото си на защита. В случая с оглед установената фактическа обстановка, санкционираното лице е било наясно с факта на съставяне на акт, поради което следва да се приеме, че е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем и не е налице съществено процесуално нарушение.

Възражението за посочване в НП и АУАН на два различни часа на извършване на нарушението не е от естество да внесе каквото и да било съмнение в извършването на твърдяното деяние и осъществяването на вмененото нарушение. Нещо повече, дори и да липсваше посочване на час на извършване на нарушението, то това не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото нормите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискват посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, но не и на конкретен час.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че нарушението не е доказано, поради това, че наказаното лице не е имало качеството водач. От всички доказателства по делото, в т.ч. и показанията на свидетелите, се установява, че именно касаторът е управлявал описаното в АУАН и НП превозно средство. Този факт е бил предмет на обстойно обсъждане от страна на въззивния съд, което касационният състав споделя и на основание чл.221, ал.2 АПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Не може да се сподели твърдението в жалбата, че въззивният съд не положил усилия за разкриване на обективната истина, нито че не извършено обективно, всестранно и пълно разследване на всички обстоятелства. В този смисъл не е налице неспазване на чл.13, ал.1, чл.14, ал.1, както и на чл.305, ал.3 от НПК, вкл. и по отношение на некредитирането на свидетелските показания на М. Ж. М. и М. А. М., като следва да се отбележи, че в решението се съдържат изрични мотиви за това.

С оглед на изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Харманли е потвърдил наказателното постановление, е валидно, допустимо, съответстващо на материалния закон и постановено след разглеждане на делото при спазване на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №61 от 15.04.2024г., постановено по анд №6 по описа за 2024г. на Районен съд Харманли, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0271-000796 от 04.08.2023г. на Началник Група в ОД МВР Хасково, РУ Харманли, с което за нарушение чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на Ж. М. Ж. е наложена глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.