№ 13214
гр. С., 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110113354 по описа за 2023 година
Предявени са от „С. В.” АД срещу С. К. М. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника, възникнали въз
основа на договор за продажба на питейна вода при Общи условия за имот с адрес: гр.
С., ж. к. „Л.“, ул. „Арх. Й. М.“ № 38, ет. 1, ап. 6, кл. № 100543****. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период питейна вода, като е
извършено отчитане на показанията на водомера в процесния имот и са начислени
суми за В и К услуги. Твърди, че в сроковете, установени от ОУ на ищеца, не е
извършено плащане на дължимите суми за процесния период. Иска се от съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните
суми за главница в размер на 1718,74 лв., представляваща главница за задължения за
доставена и потребена вода, дължими в периода 01.03.2012 г. – 14.06.2022 г.,
незаплатена цена за потребена вода за процесния имот, ведно със законната лихва от
27.10.2022 г., както и мораторна лихва в размер на 5,36 лв. за периода от 14.11.2020 г.
до 16.07.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч. гр. д. № 58328/2022 г. по описа на
СРС, 56 състав.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил иска по основание
и размер, включително като оспорва количеството на потребената вода за посочения
период и стойността на същата. Счита, че искът е недоказан, поради което поддържа,
че следва да бъде отхвърлен. Релевира евентуално възражение за погасяване по
давност на претендираните вземания.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
1
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице което обуславя допустимостта на исковете и необходимостта от тяхното
разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за
предоставени услуги за доставка на питейна вода:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните по делото, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното,
поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена,
както и обемът на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал.
1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
В случая, ответната страна не оспорва изрично наличието на облигационно
правоотношение между нея и ищеца по договор за продажба на питейна вода при общи
условия за процесния имот и за процесния период, обусловено от качеството
собственик на процесния имот, но същевременно не е обективирано и изрично
признание на този факт, поради което същият подлежи на доказване в настоящото
производство.
За обосноваване на извод, че ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги по см. на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за
водоснабдителните и канализационните услуги за процесния имот през процесния
период, е необходимо да се установи при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик на процесния имот. Пълно доказване може да се осъществи
както чрез преки доказателства (акт за собственост), така и чрез косвени такива. За да
се приеме за доказан един факт по делото въз основа на косвени доказателства е
необходимо да има такава верига от косвени доказателства, които преценени в своята
съвкупност но несъмнен и еднозначен начин сочат единствено възможен извод.
В случая по делото не е приложено пряко доказателство – нотариален акт за
собственост, нито е налична справка от имотен регистър, която да се цени като
достоверно доказателство за принадлежността на правото на собственост, предвид
публичността на имотния регистър и доверието по отношение на вписаните в същия
обстоятелства. По делото обаче е представено неоспорено от ответната страна
заявление за промяна на титуляр на партида от 13.10.2020 г., на което е даден вид да е
съставено от С. К. М., и същото, като подписан документ, се ползва с формална
доказателствена сила. В заявлението ответницата е посочила като основание за
ползване собствеността върху имот с адрес гр. С., ул. „Арх. Й. М.“ № 38, ет. 1, ап. 6, а
2
като дата на придобиване е посочила 22.12.1997 г. Изложените в заявлението
обстоятелства съдът цени като извънсъдебно признание на неизгоден по отношение на
настоящия процес факт, което на основание чл. 175 ГПК се ползва с доказателствена
сила, чиято проверка се извършва при съпоставяне с останалите доказателства по
делото.
Относими данни във връзка с обосноваване на извода за наличието на
облигационна връзка с ответника се съдържат в заключението по изготвената съдебно-
техническа експертиза. Вещото лице е установило, че за процесния имот,
представляващ ап. 6 на ул. „Арх. Й. М.“ № 38, ет. 1, е открита партида на името на
ответника с кл. № 100543****. Вещото лице сочи, че са налице данни за извършвани
плащания на задължения за процесния период, като в таблица, част от заключението,
отразява съответните плащания, съгласно справка, предоставена от ищцовото
дружество. Същевременно в съдебно заседание процесуалният представител на
ответната страна също се позовава на извършени плащания, като поддържа
оспорването по отношение размера на задълженията. При съвкупната преценка на
изявленията на ответната страна – както извънсъдебни, така и извършени в рамките на
процеса, и данните по заключението, съдът намира за установено релевантното
обстоятелство относно принадлежността на правото на собственост на ответницата
върху процесния имот, считано от посочената от нея година на придобиване – 1997 г.
Горната констатация обуславя извод за доказано наличие на облигационно
правоотношение по договор за продажба на питейна вода, сключен при Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни
Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган.
По делото не се спори, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператора „С. В.“ АД са одобрени от ДКЕВР на основание чл.
6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № OУ – 02/13.07.2016 г., както и че същите са
публикувани в централен и местен ежедневник. По делото не се твърди, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 71, ал. 4 от ОУ, поради което същите са влезли в сила.
Отчитането на потребените количества питейна вода се определя по реда на гл.
VI. „Заплащане на В и К услугите“ на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни
количества, за имоти в сграда – етажна собственост – 1/. при наличие на водомери
потребените количества се определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи; 2/. при липса на водомери
потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено
месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
По делото са приложени карнети (л. 31 и 32) за посещение на имот, като и в
двата е отразено, че се отнасят за клиентски № 2090273 на имот с адрес гр. С., кв. „Л.“,
ул. „Арх. Й. М.“ № 38-40. В първия карнет имотът е индивидуализиран като ап. 4.
Доколкото в настоящото производство се претендират вземания, начислени във връзка
с ап. 6, то тези писмени доказателства, представени от ищеца, съдът намира за
3
неотносими към решаване на правния спор.
За установяване на обема на разхода за вода и начислените задължения за
периода от 01.03.2012 г. до 14.06.2022 г. за процесния имот и дължимата цена за
ползваните В и К услуги по делото е изслушано заключение на СТЕ.
От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот – апартамент,
находящ се в гр. С., ул. „Арх. Й. М.“ № 38, ет. 1, ап. 6, е водоснабден и с изградена
канализация.
Вещото лице по СТЕ дава заключение /въз основа на представена му от ищеца
справка/, че за част от процесния период, а именно за задълженията от началото на
периода, т.е. от 01.03.2012 г. до 09.04.2013 г., отчитането е извършено по реда на чл.
39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4, по метода „на база брой ползватели“, а след тази дата до
края на процесния период отчитането е по показания на водомерите по реда на чл. 32 и
25 от Наредба № 4/14.09.2004 г. по показания на 2 бр. годни средства за търговско
измерване. За процесния период от 01.03.2012 г. до 14.06.2022 г. потребените
/фактурирани/ водни количества по сметката по партидата са общо 1470,62 куб. м. /при
средно потребление по 11,96 куб. м. Според експерта размерът на непогасените
задължения за периода възлиза на обща стойност от 1718,74 лв., като в това число се
включва сумата от 202,38 лв. от старо салдо, отнесена към фактурата за първия месец
от заявения период.
Съдът кредитира заключението по СТЕ, като изготвено от специалист,
притежаващ необходимите знания и компетентност, като се позовава на изводите в
същото по отношение наличието на отразени посещения в имота, при които са снети
данни за потребено количество вода. Доколкото не е необходимо вещото лице да
работи изцяло въз основа на приобщени по делото писмени доказателства, а същото
изготвя заключението въз основа на представени от ищеца справки, то експертизата е
достатъчна за установяване на спорните обстоятелства.
Доказване на иска по основание налага разглеждане на направеното с отговора
на исковата молба възражение за погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставени ВиК услуги е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „С. В.“ АД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Задълженията за заплащане на
месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от
издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след
изтичане на определен срок след това (30 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. По силата на законовата
фикция по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен на датата на подаване на
4
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.10.2022 г. Следователно в
конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата. Спиране и
прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост
на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по
давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 27.10.2019 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
погасени по давност са вземанията за периода от м. 03.2012 г. до м.08.2019 г., а
непогасени по давност са вземанията за периода от 01.09.2019 г. до 14.06.2022 г., т.е. в
процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не
ползва ответника по отношение на заявените вземания в производството.
Въз основа на Приложение № 1 към заключението по СТЕ, представляващо
част от същото и изготвено в табличен вид въз основа на справка от ищеца, по реда на
чл. 162 ГПК съдът изчисли размера на начислените задължения за периода от м.
09.2019 г. до 14.06.2022 г. (колона № 12 от таблицата), като същото възлиза на обща
стойност от 1904,74 лв. От тази сума съдът приспадна сборът от извършените
плащания (отразени в колона № 16) на обща стойност от 654,72 лв. Остатъкът в размер
на 1250,02 лв. представлява непогасената чрез плащане част от задълженията за
непогасената по давност главница за периода от 01.09.2019 г. до 14.06.2022 г. Сумата
от 202,38 лв., за която вещото лице сочи, че се отнася за период преди процесния,
представляваща старо салдо, не се отразява на крайните изводи, доколкото тази сума е
включена към погасено по давност вземане.
По делото не се твърди и не се установява плащане на дължимата сума.
Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставени ВиК услуги следва да се уважи
частично, като се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумата от 1250,02 лв., представляваща стойността на доставената ВиК услуги за
периода от 01.09.2019 г. до 14.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
27.10.2022 г. до окончателното плащане. За разликата над сумата от 1250,02 лв. до
пълния предявен размер от 1718,74 лв. и за периода от 01.03.2012 г. до 30.08.2019 г.,
искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен
дълг и забава в погасяването му.
В случая предвид установяване на задължението като срочно съгласно чл. 33,
ал. 2 от Общите условия, ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30 дни от
издаване на фактурата за всеки от месеците в рамките на процесния период. На
основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се погасяват и
акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на погасените по
давност вземания за главница за доставени ВиК услуги за периода от не се дължи
мораторна лихва и на основание чл. 119 ЗЗД.
Стойността на претендираната мораторна лихва върху непогасената по давност
главница за ВиК услуги за периода от 14.11.2020 г. до 16.07.2022 г. съдът изчисли по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен калкулатор, като същата възлиза на
сумата от 211,82 лв. По делото не се твърди и не се установява дължимата от
ответницата мораторна лихва, начислена върху главницата за доставени ВиК услуги,
да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе и с оглед диспозитивното начало, искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи, като се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 5,36 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.11.2020 г. до 16.07.2022 г.
5
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като
присъждане на такива претендира всяка от тях.
Ищецът е доказал извършване на разноски в общ размер от 84,48 лв. в рамките
на заповедното производство и 284,48 лв. в исковото производство, като следва да му
бъде признато и вземане за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., или
общо разноски за исковото производство в размер на 384,48 лв. Предвид уважената
част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 279,95 лв., представляваща разноски за исковото
производство, и сумата от 61,51 лв., представляваща разноски за заповедното
производство.
Ответната страна претендира разноски в заповедното производство в размер на
400 лв. за платено в брой възнаграждение за адвокат, както и сумата от 965,37 лв.,
съгласно списък по чл. 80 ГПК (л. 14), като представя договор за правна защита и
съдействие (л. 44), в който е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на материално затруднено лице.
По отношение на претендираните разноски за заповедното производство, съдът
взе предвид, че възражението не се постановява в самостоятелен състезателен процес, а
е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път,
в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да
бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. (в този смисъл например
Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК). От
друга страна, макар и да не е необходимо, длъжникът може да мотивира възражението
си, както и да ползва правна защита и да упълномощи адвокат, като страните по
договора за правна защита и съдействие свободно могат да уговорят възнаграждение и
за изготвяне на възражението – било то мотивирано или не. При разпределяне на
отговорността за разноски обаче, съответно при натоварване на насрещната страна,
следва да се отчете обусловената и несамостоятелна роля на защитата чрез депозиране
на възражение по чл. 414 ГПК, като насрещната страна не следва да се натоварва с
разноски за дублираща се или дори бланкетна в някои случаи защита. Доколкото
адвокатът има признато от закона право на възнаграждение, респективно и на страната,
която го е упълномощила, следва да се присъдят разноски за заплащане на такова,
когато защитата е успешна, то при направени разноски в заповедното производство
това право следва да бъде упражнено в рамките по чл. 6, т. 5, предл. последно от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като се присъди адвокатско възнаграждение като за изготвяне на молба, т.е. в размер от
200 лв. съгласно приложимата редакция (в този смисъл Определение № 140 от
19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК). Ето защо ищецът следва да
бъде осъден за заплати на ответника сумата от 54,37 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По отношение на искането за присъждане на разноски за исковото
производство и предвид изхода на спора ищецът следва да бъде осъден за заплати на
адвокат Т. Н. Н., САК, с адрес гр. С., ж.к.. „Л.“, ел. „Йоан Е.“ № 13, ет. 7, ап. 21, на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗА сумата в общ размер 128,43 лв.
(изчислени на база сумата от 472,41 лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника за исковото
производство, определени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
6
минималните размери на адвокатските възнаграждения), съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С. К. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „Г. Д.“, бл. 101, ет. 13, ап. 50 дължи на „С. В.“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П. С.
№ 1, сграда 2А, следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. ЗЗД сумата от 1250,02 лв.,
представляваща стойността на доставената ВиК услуги за периода от 01.09.2019 г. до
14.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2022 г. до окончателното
плащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 5,36 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 14.11.2020 г. до 16.07.2022 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч. гр. д. № 58328/2022 г. по описа на СРС, 56
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С. В.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П. С. № 1,
сграда 2А срещу С. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „Г. Д.“, бл. 101, ет. 13,
ап. 50 иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД за разликата над
сумата от 1250,02 лв. до пълния предявен размер от 1718,74 лв. и за периода от
01.03.2012 г. до 30.08.2019 г., като погасен по давност, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч. гр.
д. № 58328/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. К. М., ЕГН **********, с адрес
гр. С., ж. к. „Г. Д.“, бл. 101, ет. 13, ап. 50 да заплати на „С. В.“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П. С. № 1, сграда 2А
сумата от 279,95 лв., представляваща разноски за исковото производство, и сумата от
61,51 лв., представляваща разноски за заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „С. В.“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П. С. № 1, сграда 2А да
заплати на С. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „Г. Д.“, бл. 101, ет. 13, ап. 50
сумата от 54,37 лв., представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „С. В.“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П. С. № 1, сграда 2А да
заплати на адв. Т. Н. Н., САК, с адрес гр. С., ж.к.. „Л.“, ел. „Йоан Е.“ № 13, ет. 7, ап. 21,
на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗА сумата в общ размер 128,43 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8