Определение по дело №26/2022 на Административен съд - Добрич

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№......................... 22.03.2022 г., гр. Добрич

Административен съд - Добрич, в закрито съдебно заседание, на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година, I състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 26/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на М.Г.Д.,*** срещу мълчалив отказ по нейни искания, предявени със Заявление с вх. № V00078/ 29.11.2021 г. до Висшия академичен борд и до Ректора на Висше училище по мениджмънт, Варна.

От жалбата не са били ясни основанията, на които са отправени исканията, какъв индивидуален административен акт, по силата на кой закон претендира жалбоподателката, че е следвало да бъде издаден, а ако ответникът е имал задължение за издаване на такъв, в какво се състои незаконосъобразността на претендирания мълчалив отказ.

С Разпореждане № 50 от 12.01.2022 г. производството е оставено без движение, като са дадени указания на жалбоподателката за изправяне на нередовностите, а именно указания за уточняване на това срещу кого е подадена жалбата, какви са нейните искания спрямо всеки един от ответниците, ако са повече от един, на какво основание счита, че са задължени да се произнесат по направените искания, с какви доказателства разполага за получаването на исканията от всеки един от ответниците и изтичането на срока за произнасяне на всеки един от тях.

С Молба вх. № 307/ 25.01.2022 г.(л. 31) жалбоподателката е представила Заявлението, по което твърди, че е формиран мълчалив отказ. Посочила е, че жалбата ѝ е срещу Ректора/Президента на ВУМ, като е указала, че двете длъжности се съвместяват от едно и също лице съгласно чл. 25 от Правилника за дейността на ВУМ, и срещу Висшия академичен борд (ВАБ), който също счита, че е орган на управление и тъй като се представлявал от председател, който е ректорът, излага становище, че ответникът бил едно и също лице, а ако ВАБ се представлявал от друго лице, то ответниците били Ректорът и публично овластеният член на ВАБ.

Със същата Молба уточнява исканията си, а именно:

1.Отмяна на Решение на Комисия по етика и академично единство (КЕАЕ) от 11.11.2021 г. по нейн сигнал, представен в Заявление вх. № V00037/ 30.07.2021 г. поради процедурни нарушения и неистинни твърдения.

2.Сформиране на нова Комисия при спазване на изискуемите процедури

3.Изразяване на Становище относно посочени от жалбоподателката нередности в Заявление вх. № V00078/ 29.11.2021 г. относно липса на компетентност на КЕАЕ поради противоречие на състава ѝ с нормативната уредба; нарушаване процедурата при планиране, изслушване и вземане на Решение по нейн сигнал с вх. № V00037/ 30.07.2021 г.; съмнения за подправен нормативен документ – Етичен кодекс с неправомерно добавена ал. 3 и променена ал. 2 на чл. 16; изразени в Решението на КЕАЕ неистинни, некоректни и обидни твърдения, възприети от жалбоподателката като клевети и опит за дискредитиране.

Относно задължението да обоснове защо счита, че по тези искания съответните лица са задължени да се произнесат, сочи, че те са органи на управление и изрежда компетентностите им, разписани в различни документи.

Изтъква, че всяко административно производство следва да завърши в определен срок съобразно чл. 57 АПК  и се позовава на чл. 58, ал. 1 АПК, за да обоснове формиран мълчалив отказ. Цитира две решения на ВАС в тази връзка.  

Счита отказите за незаконосъобразни. Претендира съдебно – деловодни разноски.

Ректорът на ВУМ, с получаване на жалбата, изразява становище (л. 15), че жалбата е недопустима и моли да бъде прекратено образуваното производство, тъй като не е налице акт, подлежащ на оспорване. Излага подробни съображения за становището си. Представя Заявлението, трудов договор, допълнително споразумение и Заповед за прекратяване на трудовия договор от 18.01.2022 г., връчена на същия ден на жалбоподателката.

В отговор от Висш академичен форум към ВУМ с вх. № 283/ 24.01.2022 г. (л. 29) е посочено, че Висш академичен борд е с променено наименование на Висш академичен форум (ВАФ), съгласно Протокол от Събрание на учредителите и донорите от 17.02.2020 г. и Общо събрание на ВАФ по Протокол от 26.02.2020 година. Счита жалбата за недопустима и иска прекратяване производството по делото.

Всички представени становища и молби по делото са предоставени на страните за запознаване и вземане на отношение.

Съдът, след преценка оплакванията и доводите на жалбоподателката, представените доказателства, становищата на лицата, срещу които е подадена жалбата, относимите норми, намира жалбата за недопустима по следните съображения:

По делото е представен трудов договор, видно от който на 09.07.2018 г. в гр. Варна е сключен трудов договор между Висше училище по мениджмънт (ВУМ) – Варна и М.Г.Д., с който последната е назначена на длъжността „главен асистент“.

ВУМ е недържавно висше училище със статут на специализирано висше училище съгласно чл. 17, ал. 5 от Закона за висшето образование (ЗВО) и чл. 1 от Правилника за устройството и дейността на ВУМ. Според чл. 36, ал. 1 от ЗВО частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават академичните свободи. Съгласно чл. 16 от Правилника за устройството и дейността на ВУМ органи на управление на ВУМ са: а/ Събрание на Учредителите и Донорите (СУД); б/ Президент (Председател на СУД); в/ Висш Академичен Борд (ВАБ); г/ Ректор; д/ Заместник ректори; е/ Декан на Стопанския факултет; ж/Директор на Департамент за модерни обучителни методи; з/ Директор на Научноизследователски институт; и/ Директор на Международен колеж – Добрич; й/ Ръководители на катедри, академични школи, библиотечно-информационен комплекс, секции, центрове, административни звена и отдели и др.

Не се спори, че Ректорът,/ВАФ не е дал становище по отправените искания, поради което следва да се прецени осъществен ли е мълчалив отказ по заявлението на жалбоподателката, който да подлежи на обжалване пред съд.    

Разпоредбата на чл. 38 от ЗВО предвижда възможност за съдебно обжалване на актовете на органите на управление на висшето училище. В случая, видно от изложеното по – горе, процесното ВУМ е частно висше училище, което по силата на чл. 36, ал. 1 от ЗВО има собствени органи на управление, определени в чл. 16 от Правилника за устройството и дейността на ВУМ, сред които са и Ректорът/ ВАФ.

Фактът, че така посочените ответници са сред изброените органи за управление на ВУМ, не е достатъчно условие, за да се приеме, че е налице годен за обжалване акт по смисъла на чл. 38 от ЗВО.

Непроизнасянето на сезирания орган се приравнява на такъв акт, когато за него съществува законово основание за изпълнение на искането. Ето защо, за съществуването на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК следва да се съди по това, какво точно е поискано в подаденото заявление и дали органът, до когото е подадено искането, е задължен да се произнесе по него.

Съгласно чл. 19 от ПУД на ВУМ към учебното заведение могат да се изграждат и консултативни, представителни, контролни и помощни органи, които подпомагат дейностите по стратегическото, финансовото и академичното управление, в това число Комисия по етика и академично единство (КЕАЕ). КЕАЕ, според чл. 4 и сл. от Правилника за дейността ѝ, има контролни функции, които съобразно чл. 11 от Правилника ѝ изпълнява на обществени начала.

Според изредените правомощия в чл. 25 от ПУД на Президента, чл. 29 на ВАБ (сега ВАФ) от ПУД, чл. 31 на Ректора от ПУД не се съдържат такива относно изграждането и промените в състава на КЕАЕ.  Във връзка с уточнените спрямо посочените ответници искания с твърдение за формиран мълчалив отказ по тях, съдът съобрази следното:

Видно от представения от Ректора на ВУМ Протокол от заседание на КЕАЕ, на това заседание са обсъдени оплакванията на жалбоподателката (л. 115 – 124) и са приети решения по тях на 11.11.2021 г., като са изложени за всяко едно мотиви защо са счетени за неоснователни.

Според настоящия състав в случая не е налице формиран мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт. Тези решения представляват обяснения по оплакванията, като по съществото си касаят разяснение за начина и организацията на работа на ВУМ, предприети във връзка със същата действия от ръководството, с които не е съгласна г-жа Д., но не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, за да я задължен Ректорът да ги отмени и липсата на отмяна да формира мълчалив отказ.

Както беше посочено, КЕАЕ има само контролни функции и чл. 38 от ЗВО е неотносим към нейните решения. Същевременно, според чл. 23 от Правилника за дейността на КЕАЕ решенията на комисията не могат да се обжалват, освен при констатирано нарушение на процедурата за взимане на решение. Макар и в случая да се сочи нарушена процедура, за да се обоснове право на обжалване на решенията от 11.11.2021 г. пред Ректора, то изложените доводи не касаят реда за вземане на решения, а са насочени срещу процедурата по съставяне на КЕАЕ.

Освен това спрямо процедурата по съставяне на КЕАЕ Ректорът няма правомощие, т.е. по второто искане за формиран мълчалив отказ поради липса на произнасяне за сформиране на нова Комисия, Ректорът няма правомощия и задължения, поради което такъв отказ нямам как да бъде формиран.

Изложеното в третото искане е свързано с оплакванията на жалбоподателката, които пък са разгледани на заседанието на КЕАЕ. Тези оплаквания са обсъдени и на практика там Ректорът е изложил своето мнение.

Анализът на исканията във връзка с приложените по делото доказателства, разписани правомощия на органите във вътрешните актове на частното училище и относими от ЗВО и АПК норми налага извод, че Заявлението от 29.11.2021 г. не е годно да инициира административно производство, в резултат на което Ректорът на ВУМ да е задължен да даде отговори по това Заявление, поради което не е налице мълчалив отказ, който да подлежи като административен акт на контрол от съда и жалбата е недопустима.

За пълнота следва да се отбележи за основателно възражението на ВАФ, че и спрямо този орган жалбата е недопустима. Дейността и правомощията на Висш академичен форум (в актуалното му наименование) са разписани в Правилника за дейността на Висшия академичен форум във ВУМ, както и в Правилника за дейността на ВУМ, както беше вече посочено. Този орган няма правомощия, свързани с дейността на КЕАЕ, а оттам няма и задължение за произнасяне с предмет формиране и дейност на Комисията. Единственото му правомощие, свързано с тази Комисия, е да приема нейните отчети. С оглед на това няма как този орган да формира мълчалив отказ, който да подлежи на съдебен контрол.

За допустимостта на жалбата съдът следи служебно и като намира жалбата изцяло за недопустима поради липса на предмет на обжалване , следва да остави същата без разглеждане, като прекрати производството по делото.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски по делото. По делото са представени доказателства за заплатено от ВУМ адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 720 лв. с ДДС. Основателно е възражението на жалбоподателката за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и с оглед на обема на извършената правна защита съдът намира, че следва да намали размера на адвокатския хонорар до нормативноустановения минимум от 600 лева с ДДС съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.       

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 116 от 11.01.2022 г. на М.Г.Д.,***, срещу мълчалив отказ по нейни искания, предявени със Заявление с вх. № V00078/ 29.11.2021 г. до Висшия академичен борд и до Ректора на Висше училище по мениджмънт, Варна.

ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на ВУМ – Варна сумата от 600 лв. (шестстотин лева), съставляваща съдебно - деловодни разноски по делото.  

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 26/ 2022 г. по описа на Административен съд - Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщението чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: