О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр.Враца,
25.01.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, V - ти състав в закрито заседание на 25.01.2021 г. в
състав:
Административен
съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Раденкова адм. дело № 669 по описа на АС-Враца за 2020
г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 147, ал. 3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба
на П.И.Д. от гр.Враца, действащ чрез пълномощника си адв. А. ***, против Решение № 353/03.11.2020 г. на Изпълнителен директор
на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № С200026-000-0408693/09.09.2020
г. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив, като процесуално недопустима и е
прекратено производството по нея.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен
акт и се иска неговата отмяна. Претендира се възстановяване на срока за
представяне на пълномощно и/или потвърждаване на извършените процесуални
действия.
Иска
се също, съдът да се произнесе относно разпоредбата на чл. 266, ал. 4 от ДОПК.
Ответникът
по жалбата – Изп. Директор на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрк. Л.Р., ангажира становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 147, ал. 3 ДОПК, от лице, имащо правен интерес и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
С
Решение № 353/03.11.2020 г. на Изпълнителен директор на ТД на НАП Пловдив, е
оставена без разглеждане жалба вх. № С200026-000-0408693/09.09.2020 г. по регистъра
на ТД на НАП - Пловдив, като процесуално недопустима и е прекратено
производството по нея.
За
да постанови оспореното решение, административният орган е приел, че
производството по жалба вх. № С200026-000-0408693/09.09.2020 г. по регистъра на
ТД на НАП - Пловдив е недопустимо, тъй като същата е подадена от лице без
представителна власт, доколкото жалбата е депозирана на 08.09.2020 г. (датата
на пощенското клеймо), а представеното пълномощно е от 24.09.2020 г.
В
изпълнение на задълженията си по чл.
168, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР
на ДОПК (за служебна проверка на обстоятелствата дали административният акт
е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът), съдът констатира, че
оспореното решение е издадено от материално компетентен орган по смисъла на чл.
147, ал. 2 от ДОПК, в изискваната от закона форма, но при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
С
жалба вх. № С200026-000-0408693/09.09.2020 г. по регистъра на ТД на НАП –
Пловдив, настоящият жалбоподател, действащ чрез пълномощника си адв. А. *** е обжалвал опис на недвижим
имот от 31.08.2020 г., обективиран в Протокол за опис от 31.08.2020 г. по изп.
Дело № *********/2017 г.
С
уведомление за отстраняване на нередовности изх. № 94-00-5744#1/18.09.2020
г., жалбоподателят е уведомен на основание чл. 147, ал. 2 от ДОПК, в 7-дневен
срок от получаване на уведомлението да представи пред АО надлежно пълномощно, с
което са предоставени на адв. А.
правата да обжалва действия и актове на публичния изпълнител.
В указания срок, с
молба вх. №
94-00-5744#2/20.10.2020 г. е депозирано пълномощно от 24.09.2020 г.
Съгласно
чл.
266, ал. 1 от ДОПК законодателят прогласява право на оспорване на
действията на публичния изпълнител от длъжника. Според чл.
267, ал. 2, т. 6, предл. първо от ДОПК решаващият орган в 14-дневен срок от
постъпването на редовна жалба се произнася с решение, с което оставя жалбата
без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на
органа по принудителното изпълнение.
Произнасянето
на решаващия орган с решение следва да е по редовна жалба – по арг. от чл.
267, ал. 2 от ДОПК. Ако решаващият орган приема, че подписалият жалбата адвокат
няма представителна власт спрямо жалбоподателя, поради факта на придобита
представителна власт след датата на депозиране на жалбата, то това сочи на
нередовност на жалбата, а не на недопустимостта й.
Подписването
на жалбата от лице, което според административния орган няма представителна
власт по отношение на подателя й, както е в случая, прави жалбата нередовна (чл.
145, ал. 1, т. 5 от ДОПК). Последното обуславя задължение за ответния
административен орган да предостави възможност за отстраняване на нередовността
по реда на чл. 147, ал. 2, във връзка с чл. 145
от ДОПК. В разпоредбата на чл. 147
от ДОПК са уредени действията на компетентния да разгледа жалбата орган при
нередовна жалба, приложими в случая по аргумент от чл.
144, ал. 2 от ДОПК.
Безспорно, представителната власт е абсолютна предпоставка
за допустимост на жалбата и условие за валидност на извършените от
представителя процесуални действия. Законът обаче допуска извършените без
представителна власт действия да бъдат потвърдени. Предвид изложеното и
при възприемане извода на Директора на ТД на НАП Пловдив за липса на
представителна власт на адв. А. да представлява П.Д.,
административният орган е следвало да даде възможност на последния да потвърди
или не извършените от негово име процесуални действия без представителна власт,
и едва след това, в зависимост от това дали действията ще бъдат потвърдени или
не, да пристъпи към разглеждане, съответно оставяне без разглеждане на жалбата,
с която е сезиран.
Като
не е процедирал по този ред Директорът на ТД на НАП Пловдив е допуснал
процесуално нарушение на чл.
267, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 147, ал. 2 от ДОПК, което се явява
съществено и обосновава извод и за неправилно приложение на материалния закон -
чл.
267, ал. 2, т. 6 от ДОПК.
Оспореното
решение следва да се отмени като незаконосъобразно и делото като преписка
следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване на изложеното по-горе от съда по отношение тълкуването и
прилагането на закона.
При
преценката за редовността на сезирането на публичния изпълнител, така и на
обжалването по реда на чл. 266
от ДОПК, следва да се има предвид, че искане до публичния изпълнител и
жалба до решаващия орган могат да бъдат подавани единствено от длъжника. В
случая искането ще е редовно, ако е подадено от длъжника, чрез надлежно
представляващото длъжника лице.
По
останалите наведени в жалбата искания съдът не дължи произнасяне. Съдът не
разглежда спорът между страните по същество. В чистия си вид това производство
представлява процес относно процеса по отношение допустимостта на
административното производство и постановеният в тази връзка отказ на
административния орган да разгледа депозирано пред него искане по същество.
При
този изход на спора, в полза на жалбоподателя, на основание чл.
161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, които се констатираха в размер на 10,00 лева заплатена държавна
такса.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение № 353/03.11.2020
г. на Изпълнителен директор на ТД на НАП Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТД на НАП Пловдив за ново
произнасяне по жалбата на П.И.Д. от
гр.Враца, с вх. № С200026-000-0408693/09.09.2020 г. по регистъра на ТД на НАП -
Пловдив, съобразно изложените мотиви
ОСЪЖДА ТД на
НАП Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Д. от гр.Враца сумата 10 /десет/ лева деловодни
разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Да се уведомят страните,
като им се изпрати препис от настоящото определение.
Административен
съдия: