Р Е Ш Е Н И Е
№ 377
23.07.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 17.07. 2019
година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела
Калчева
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
ТЪРГОВСКО
ДЕЛО № 323 по описа за 2018 година
за да се произнесе,
съобрази:
Производството е образувано по искова
молба, предявена от С.С.Т. *** с ЕГН ********** срещу
Г. - гр.С., ул. ***, Булстат: ***.
Ищецът посочва в исковата молба, че на 18.07.2016г.,
около 22:30 часа, се е движил със собствения си мотоциклет марка „С.“, с рег.№ ***,
по улица „***“ в град К. в посока север -юг. Приближавайки кръстовището между
улиците „***“ и „***“, ищецът забелязал, че на кръстовището в западния край на
ул. „***“ на знак „ СТОП“ е спрял лек автомобил марка „Ф.“, чийто
регистрационен номер не видял. Когато ищецът бил на около пет метра от
кръстовището, автомобилът потеглил и навлязъл в кръстовището. Ищецът предприел
действия, за да избегне удара, като задействал предна и задна спирачка. Въпреки
П.жените от негова страна усилия последвал удар, в резултат на който ищецът загубил
равновесие и заедно с управлявания от него мотоциклет паднал на пътното платно.
Успял да се изправи, усещайки силна болка в лявото рамо и болки в левия крак,
изпаднал в шок и не бил в състояние да комуникира с околните. При него дошли
две момчета, които му оказали първа помощ. Междувременно, лекият автомобил,
който ударил ищеца напуснал кръстовището и се отправил в посока юг по ул."***".
Ищецът сочи, че е откаран в болницата от непозната жена, спряла, за да окаже
първа помощ. В следствие на пътнотранспортното произшествие, ищецът е с
фрактура на лява раменна кост - счупване на горния край на раменната кост (хумерус), в следствие на което е проведена оперативна
процедура: - Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация
под обща анестезия с Пропофол с делтоидеопекторален
достъп е достигнато до раменната става. Направена е репозиция
на фрагментите и остеосинтеза със заключваща плака.
Възстановени са тъкани. Лечението е отнело между 6 и 7 месеца, като към днешна
дата, ищецът твърди, че получава системно болки в рамото при промяна на
времето, особено когато се застуди.
Посочва се, че по случая е образувано Досьдебно производство №284 ЗМ-1030/2016г. по описа на РУ К.,
пр.пр.2357/2016г по описа на РП К. срещу неизвестен извършител за това, че на
18.07.2016г. преди полунощ в гр. К. при управление на МПС-лек автомобил марка
"Ф.", модел „П.“, без данни за регистрационен номер, като е нарушил
правилата на ЗДвП, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.С.Т. - престъпление по чл.343,ал.1,б."б" пр.2-ро вр.чл.342,ал.1 от НК. Наказателното производство е спряно
поради неразкриване на извършителя на деянието.
На 11.07.2017 год., ищецът чрез своите пълномощници
адв. М. и адв.С. изпратил покана до ответника за заплащането на сумата от 58000
лева, представляващи неимуществени вреди изразяващи се в болка, страдания и
стрес, ведно със законната лихва от датата на деликта
и сумата от 2000 лева - разходи за лечение. На 31.05.2018 год., чрез своите пълномощници адв.М. и адв.С. ищецът е получил отказ от
ответника за заплащането на посочените в поканата суми.
Отбелязва, че всички искани от ответника документи, по
заявления и молби изпратени от Г. във връзка с щета № 210228/11.07.2017год., са
предоставили на ответника в осъществената между ищеца и ответника
кореспонденция.
Посочва се, че видно от изложеното, на ищеца са
причинени значителни имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от описаното по-горе ПТП, които следва да бъдат
обезщетени.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника Г., гр.С., ул.“***, БУЛСТАТ *** да му заплати сумата от 58000
лева, представляващи неимуществени вреди изразяващи се в болка, страдания и
стрес, ведно със законната лихва от датата на деликта.
Да заплати на ищеца 2000 лева - имуществени вреди, ведно със законната лихва от
дата на поканата, а именно 11.07.2017 год.
Ответникът оспорва изцяло исковата претенция за
неимуществени вреди по основание и размер.
Г. е бил сезиран от ищеца във връзка с процесното ПТП, като е образувана щета
№210185/28.05.2018г., по която УС на ГФ е отказал изплащане на обезщетение
поради непредставяне на доказателства, от които да е видно, че е налице
хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, които не са представени по щетата, а
и по настоящето дело, за което ищецът е уведомен с Писмо изх.
№24-01-460/31.05.2018г., което е приложено към исковата молба.
Твърди, че липсват доказателства, установяващи
механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както
и за поведението на участниците в него.
Посочва се, че въпреки, че е официален документ,
констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините
за ПТП, няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира
удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал
пред длъжностното лице - издател. Поради това счита, че същият няма и
материална доказателствена сила за настоящия съд. В тази връзка, оспорва
твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП,
който е посочен изцяло по данни на заинтересованото лице.
Оспорва изцяло претенцията за обезщетение за
претърпени имуществени вреди във връзка с твърдените неимуществени вреди.
Счита, че към исковата молба не са представени никакви доказателства,
удостоверяващи извършването на разходи за лечение, включително и необходимостта
от същото.
Счита, че вина за настъпване на процесното
събитие има единствено ищецът, който не е спазил разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, като не е съобразил и избрал подходяща скорост на движение, поради което
е предизвикал настъпването на ПТП.
Алтернативно, в случай, че съдът намери исковете за
основателни, прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат в значителна степен от страна на ищеца, който в нарушение
на чл. 20 от ЗДвП не е съобразил и избрал подходяща скорост на движение, поради
което не е успял да спре при създалата се ситуация и е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат.
Ответникът посочва, че исковите претенции не
кореспондират със задължителната практика - Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна
практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД В т. II на Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични
за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението общи критерии. Посочва се, че тези критерии са възприети и във
формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на
чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
Сочи, че предявените претенции не кореспондират нито с трайната съдебна
практика на съдилищата в Р България, нито с принципа на справедливостта,
икономическите условия в страната и стандарта на живот.
Оспорва изцяло претенцията за лихва от датата на ПТП.
Твърди, че фондът не е изпаднал в забава. Посочва, че ГФ не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по
силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение, като изплаща обезщетения
по силата на закона, при определени в него случаи и след изпълнението на
специална процедура. Във връзка с процесното ПТП е
образувана щета №210185/28.05.2018г., по която ГФ се е произнесъл в
законоустановения срок, като е отказал изплащане на претендираните
от ищеца суми, предвид липсата на законово основание за това.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 557, ал. 1, т.1 от КЗ.
По
делото, освен представените писмени доказателства бяха разпитани свидетели и бе
допуснато извършването на съдебно автотехническа,
съдебно – медицинска и съдебно – психологическа експертизи.
От
събраните доказателства се установява, че на 18.07.22016г. около 22.30ч. ищецът
се е движил със собствения си мотоциклет марка “С.” с рег. № СТ *** Х по ул. “***”
в гр. К. в посока север – юг. На кръстовището на ул. “***” и “***”, съобразно показанията на свидетеля В.М.
/единственият, който има преки впечатления от произшествието/, на знак “Стоп”
не спира лек автомобил, в резултат на което управляваният от ищеца мотор се
удря в това неидентифицирано моторно превозно средство. Ищецът твърди, че
автомобилът е марка “Ф.”, като не е видял регистрационния номер и относно това
какво е моторното превозно средство твърдения се излагат единствено от ищеца,
но точното установяване на модела на автомобила не е извършено от органите на
полицията, непосредствено след произшествието. Лекият автомобил е напуснал
кръстовището и въпреки проведените процесуални действия по досъдебното
производство не е издирен. Това дава и основание на ищеца да насочи своите
претенции към Г.Ф.. Обстоятелството, че автомобилът не е спрял на посочения
знак “Стоп” и веднага е тръгнал от произшествието се установява от показанията
на свидетеля В.М..
Във връзка с пътно транспортното
произшествие е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител,
което е спряно и е изпратено на органите на полицията за издирване на един от
участниците в произшествието, което е видно от представеното с исковата молба
постановление за спиране на наказателно производство от 02.11.2016г. Преди това
е бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 19.07.2016г.
От заключението на представената
съдебна авто-техническа експертиза се установява, че лекият автомобил се е
движил по улица “***” в посока от изток на запад, като е извършил маневра завой
на ляво, като е продължил движението си по ул. “***” от север на юг, напускайки
произшествието.
Ищецът с мотоциклета си се е движил
по ул. “***” от юг на север, като е имал предимство пред движещия се автомобил.
Според вещото лице автомобилът се е движил със скорост 16,1 км./ч., а
мотоциклетиста с 50 км./ч. Според вещото лице от техническа гледна точка
причините за настъпване на произшествието са отнемане на предимство на движещия
се в права посока от юг на север мотоциклетист. Вещото лице посочва, че водачът
на лекия автомобил е следвало да се съобрази с поставения пътен знак Б2 -
“Стоп” като спре и даде предимство на
мотоциклета и след това направи завой на ляво. По отношение на обстоятелството
на какво разстояние се е намирал мотоциклетистът от кръстовището, когато е
могъл да забележи навлизащия автомобил и да предприеме действие по спиране,
вещото извърши корекция на заключението си в съдебно заседание, като
първоначално в заключението посочва, че това разстояние е 31м, а в съдебно
заседание посочи, че остоянието не е 31м, а е 62м.
Вещото лице посочва, че в този случай мотоциклетистът би могъл да спре преди
мястото на удара при П.жение, че реагира адекватно и
своевременно, но вещото лице посочва, че в която и да е част на платното да се
е движил мотоциклетиста, ако не е успял да спре няма как да избегне удара.
При тези
данни съдът намира, че основна вина за настъпване на ПТП има водачът на лекият
автомобил, който е избягал от местопроизшествието и не е спрял на пътен знак Б2
– “Стоп”, тъй като се е движил по улица, която не е с предимство. Вина обаче за
произшествието, макар и с по- малък размер има и водачът на мотоциклета, който не
е карал със съобразена за пътните условия скорост, съгласно изискванията на чл.
20 от ЗДвП, тъй като ситуацията възниква във вечерно време, когато видимостта е
чувствително намалена.
Ответникът излага съображения, че е
налице разминаване между пътната обстановка, която описва ищецът в исковата
молба и тази, която се установява от свидетелските показания и автотехническата експертиза. Такава точност и прецизност
няма как да е налице в конкретния случай, тъй като възприята
на ищеца са изградени в един изключително кратък период от време в ситуация на
преживян стрес. След като водачът на МПС неправомерно напуска мястото на
произшествието и не е установен по късно, не е било възможно да се възпроизведе
по най – достоверен начин ситуацията на
настъпилото ПТП. Именно за това съдът основава съображенията си на показанията
на единствения очевидец на произшествието, съвкупно с изследванията и
анализите, които е направил вещото лице от автотехническата
експертиза. Съдът приема че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат в съотношение на 2/3 за водача на лекия автомобил и 1/3 за
водача на мотоциклета.
Ищецът е
предприел действия като е сезирал Г.Ф. за настъпилото произшествие и е поискал
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания и преживян психически стрес, както и имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение.
От Г. са
изискали необходимите документи и с писмо от 31.05.2018г. е отказано изплащане на
обезщетение по регистрираната щета № 210185 от 28.05.2018г., като са изложени мотиви,
че от доказателствата по щетата липсва установено противоправно
поведение на водача, което да е причина за уврежданията, както и че не е
установен механизма, причините и обстоятелствата за настъпилото произшествие и
че претенцията се основава единствено на твърдения на заинтересовани лица,
поради което отказва да изплати обезщетение.
По
отношение на установяване на имуществените вреди съдът намира, че следва да
отхвърли тази претенция, тъй като не са представени доказателства за тези
разноски, за които се твърди, че са в размер на 2000лв. за престой в болнично
заведение и заплащане на медикаменти.
По
отношение на неимуществените, вреди пряка и непосредствена последица от
произшествието, бяха събрани гласни доказателства и бяха изслушани заключение
на съдебно- медицинска и съдебно -психологична експертиза. Свидетелят Н.Н. твърди, че посетил ищеца в болницата след
произшествието, като посочва, че ищецът е изпитвал силни болки и не е можел да
се движи. Претърпял е оперативна интервенция, след което е изписан от
болницата, но е продължил да изпитва силни болки, като не е можел да се движи
самостоятелно Около два месеца са били необходими, за да може да излиза самостоятелно
от къщи. Посочва, че е пиел лекарства, но не е можел пълноценно да движи ръката
си и след инцидента е изпитвал силна уплаха. Свидетелят С. К. посочва, че
ищецът е претърпял фрактура на рамото и оперативно лечение. Изключително трудно
се предвижвал, тъй като имал фрактура на крака. Приемал болкоуспокояващи, не
можел да вдига пълноценно ръката си и след произшествието се чувствал
психологически несигурен.
От заключението на съдебно-
медицинската експертиза се установява, че ищецът е получил в следствие на
произшествието многофрагментно счупване на горния
край на лявата раменна кост и контузия на левия крак в областта на коляното.
Счупването на раменната кост е придружено със силна болка, невъзможност за
активно и пасивно движение, бързо нарастващ оток. Счупването на лявата раменна
кост с характер на многофрагментност е лекувана
оперативно с открита репозиция и вътрешна метална остеосинтеза. Вещото лице е констатирало, че движенията в
лявата раменна става са чувствителна ограничени като нормално е движенията да
са 80 или 90 градуса. При ищеца
движенията са ограничени до 50 градуса. Според вещото лице това говори за
преждевременно започнала артроза в следствие на
причинената травма.
В съдебно заседание вещото лице
посочва, че ротациите са около 30 градуса, като нормално трябва да са 90 градуса и че това граничи с частична инвалидизация.
Според заключението на съдебно –
психологическата експертиза ищецът по време на ПТП и след него е бил в
състояние на остра стресова реакция. Към настоящия момент тази остра стресова
реакция е отзвучала, но е довела до разстройство в адаптацията, влошаване на
качеството на живот и нарушено пълноценно професионално и социално
функциониране.
С оглед на всичко изложено следва да
се приеме, че ищецът е преживял болки и страдания и силен стрес в следствие на
ПТП и травматичните последици свързани с него. Движенията на раменната става не
са възстановени и според експерта няма да се възстановят поради започналата артроза. Описаните неимуществени вреди са в пряка и
непосредствена последица от възникналото на 18.07.2016г. ПТП.
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от фонда за незастраховани МПС
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в следствие на смърт или
телесни увреждания причинени на територията на Р Б.от моторно превозно средство,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено.
За справедливото обезщетяване на
причинените неимуществени вреди съдът намира, че следва да се определи
обезщетение от 40 000лв., която сума с оглед констатираното и прието от
съда съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца следва да бъде намалена с 1/3 и размера на обезщетение, което следва
да бъде присъдено на ищеца следва да е в размер на 26 800лв., която сума
следва да бъде платена със законната лихва от датата на поканата до Г.Ф. за
изплащане на обезщетение, която е 11.07.2017г. В останалата част до общо
предявения размер от общо 58 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски за един адвокат, както и направени разноски за
възнаграждение на вещи лица, съобразно уважената част от исковете в размер на
1213лв.
На ответника следва да се присъдят
разноски за възнаграждение на вещи лица съобразно отхвърлената част от исковете
в размер на 166лв.
Ответникът Г. – гр. С. следва да
бъде осъден да заплати държавна такса съобразно уважената част от исковете в
размер на 1072лв.
Водим от изложените мотиви, съдът
Водим от изложеното, Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г. - гр.С.,
ул. ***, Булстат: *** да заплати на С.С.Т. *** с ЕГН **********
***, офис 2 сумата от 26 800лв. /двадесет и шест хиляди и осемстотин лева/
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно транспортно
произшествие, случило се на 18.07.2016г. около 22.30ч. в гр. К. на кръстовището
на ул. “***” и ул. “***” със законната лихва, считано от датата на поканата до Г.Ф.
за изплащане на обезщетение -11.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част до размера от
58 000лв. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Т. *** с ЕГН ********** срещу Г. - гр.С., ул. ***,
Булстат: *** иск за сумата от 2000лв. – имуществени вреди, разходи за болнично
лечение и медикаменти, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. - гр.С., ул. ***,
Булстат: *** да заплати на С.С.Т. *** с ЕГН **********
направените от него разноски по делото, съобразно уважената част от исковете в
размер на 1213лв.
ОСЪЖДА С.С.Т.
*** с ЕГН ********** да заплати на Г. - гр.С., ул. ***, Булстат: *** сумата от
166лв. направени разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г. - гр.С., ул. ***,
Булстат: *** да заплати по сметка на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса
съобразно уважената част от исковете в размер на 1072лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред
ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: