Решение по дело №4320/2009 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                      19.01.2010 г.                             град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,           наказателно отделение,                  ХІV състав

На деветнадесети януари                                                                       година 2010

В публично заседание в следния състав:

 

             Председател:Диана Ганева

             Съдебни заседатели:

Секретар: Мария Милева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ГАНЕВА

НАХ дело №4320 по описа за 2009 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от З.Д.Р. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №4657/29.04.2009г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено следното административно наказание: глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба №І-1959 на МВР са отнети общо 3 контролни точки.

С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото НП и се моли за неговата отмяна. Към жалбата не се представят доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателя, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката е направено искане да се потвърди наказателното постановление. Не ангажират нови доказателства.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 29.04.2009г. свидетелите Ц.С. и А. Я. били на работа. Намирали се на ул.”Транспортна”  в гр.Бургас и с техническото средство ТR-4D, с фабр. № 366 следели за спазване скоростта на движение от водачите на преминаващите МПС. Около 13.07 часа св.С. засякъл с техническото средство ТR-4D, с фабр. № 366, че лек автомобил  Пежо 206, с рег. № А 7073 КК, се движи с превишена скорост – 74 км/ч., при разрешена максимална скорост в населено място от 50 км/ч., поради което въпросният автомобил бил спрян за проверка. При проверката на документите св. С. установил, че водач на автомобила е жалбоподателя. Свидетелят показал на жалбоподателя фиксираната с техническото средство ТR-4D с фабр. № 366 скорост, с дата и час.

С оглед на тази констатация свидетелят съставил Акт за установяване на административно нарушение на З.Д.Р. ***, с ЕГН ********** за това,  че на 29.04.2009г. ул.”Транспортна ” в гр.Бургас управлява лек автомобил Пежо 206, с рег. № А 7073 КК с превишена скорост от 74 км/ч., при разрешена 50 км/ч. в населено място. В акта е посочено, че скоростта е фиксирана с дата и час и е показана на водача с Радар ТR-4D с фабр. №366. Актосъставителят е приел, че с гореописаното деяние З.Р. е нарушила разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и свидетеля посочен в акта, предявен е на жалбоподателя и е подписан от З.Р., без да впише конкретни възражения или обяснения.

Въз основа на съставения АУАН впоследствие е издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №4657/19.05.2009г. от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба №І-1959 на МВР са отнети общо 3 контролни точки.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания на Ц.С.– актосъставител и очевидец, потвърждаващи изцяло съдържанието отразено в акта, и от приложения АУАН, на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото. Съдът в цялост дава вяра на показанията на свидетеля, който пресъздава свои непосредствени възприятия и чиито показания съдът намира за последователни и логични. Свидетелят са категоричен, че засечената с техническото средство скорост от 74 км/ч. е на управлявания от жалбоподателя автомобил, и че не е възможно това да е била скорост на движение на друг автомобил.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По съществото на спора:

Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч посочени изчерпателно в тази алинея, като за пътно превозно средство от категория В, разрешената максимална скорост в населено място е 50 км/ч.

Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21  км/ч до 30 км/ч – с глоба 100 лв.

С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението на забраната, уредена в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е обявено за наказуемо със санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът счита, че извършването на гореописаното административно нарушение от жалбоподателя е установено по несъмнен начин от показанията на свидетеля, както и от приложения АУАН, на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на това нарушение.

В случая административнонаказващият орган правилно е определил вида и размера на административните наказания. Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 км/ч до 30 км/ч- с глоба 100 лв.. Наложеното наказание на жалбоподателя е във фиксирания от закона размер.

С оглед на изложеното до тук, съдът направи крайният си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №4657/29.04.2009г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на З.Д.Р. ***, с ЕГН ********** е наложено следното административно наказание: глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба №І-1959 на МВР са отнети общо 3 контролни точки.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                                                СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала:

Мария Милева