ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 394
гр. Смолян, 24.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500348 по описа за 2021 година
Производството е по чл 274 ал. 1, във вр. с чл. 278 от ГПК във вр. с чл.
413,ал.2 ГПК
Постъпила е частна жалба с вх.№1263/26.05.2021г. от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София бул. „Околовръстен път" № 260,
чрез адв. Д. Дж. против разпореждане №254 /27.04.2021г. по ч.гр.д.
№130/2021г. по описа на районен съд гр.Девин ,с което е отхвърлено
частично заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
против М. М. ДР. за сумите от 14,89 лева - мораторна лихва, дължима за
периода от 26.11.2019г. до 12.03.2020г. на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД; 45,55
лева - мораторна лихва, дължима за периода от 14.05.2020г. до 31.03.2021г.
на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и 123,22 лева - разноски за връчване на
покана, дължими за периода от 26.11.2019г. до 31.03.2021г. Намира, че
същото е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и необосновано. Към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е
приложено в оригинал извлечение от счетоводните книги на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, в което са надлежно установени въпросните суми. Счита
,че този документ се ползва с материална доказателствена сила в рамките на
заповедното производство, като установените в него вземания не могат да
бъдат приети за несъществуващи от съда в заповедното производство, освен
1
ако не са налице данни, че въпросните вземания се основават на
неравноправни клаузи. Намира, че за да се направи извод за наличието на
неравноправни клаузи е необходимо съответните разпоредби от договора да
бъдат обсъдени от съда конкретно. Счита ,че бланкетното посочване, че
определена клауза от договора противоречи на основни принципи и не може
да обуслови извод за неравноправността на определени клаузи. Поради това и
счита, че в конкретния случай правният извод на съда е изцяло необоснован,
като същият не почива на приложените по делото писмени доказателства.
Намира ,че по никакъв начин не е обосновано наличието на уговорка във
вреда на потребителя, която да не отговаря на изискването за добросъвестност
и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Поради това моли съда да отмени разпореждане
254 от 27.04.2021г., с което се отхвърля частично заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против М. М. ДР. за сумите от 14,89
лева - мораторна лихва, дължима за периода от 26.11.2019г. до 12.03.2020г. на
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД; 45,55 лева - мораторна лихва, дължима за
периода от 14.05.2020г. до 31.03.2021г. на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и
123,22 лева - разноски за връчване на покана, дължими за периода от
26.11.2019г. до 31.03.2021г. Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК
препис от жалбата не е връчен на лицето, участващо по делото като
насрещната страна
Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК
едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт,с внесена междувременно държавна такса и при наличие на
правен интерес от търсената защита и с оглед на което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В случая се претендират вземания по договор за потребителски
кредит, за който се прилага Закона за потребителския кредит , поради което
заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на
неравноправни клаузи от договора, дори и да не е направено такова
възражение за това от някоя от страните.
Длъжникът М. М. ДР. в заповедното производство е потребител по
см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта
служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3,
пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави,
така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на
ЗЗП.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
2
потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на
заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен
и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van
Hove, се приема, че "изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и
разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора
да е прозрачно изложен точния механизъм , за който се отнася съответната
клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма,
предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз
основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици". Това е принцип в общностното потребителско право, който
следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното
законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и в
предходните разпоредби, съдържащи примерно изброяване на видове
неравноправни клаузи в потребителското право,защото при неясно и
двусмислено формулиране на задълженията на потребителя същият остава в
невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор
– чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно финансовата тежест, която поема
при допускане на неизпълнение.В този смисъл не е ясно как е формирана
лихвата за забава в представеното извлечение от счетоводните книги както
и разноските
С оглед данните по делото настоящият състав на съда намира
,че в заявлението на Юробанк България АД не са изложени в т.12 точни
данни относно основанието и начина по който са изчислени претендираните
суми -14,89 лева - мораторна лихва, дължима за периода от 26.11.2019г. до
12.03.2020 г. на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД; 45,55 лева - мораторна лихва,
дължима за периода от 14.05.2020 г. до 31.03.2021г. на основание чл. 86 ал. 1
от ЗЗД и 123,22 лева - разноски за връчване на покана, дължими за периода от
26.11.2019г. до 31.03.2021г .Не е посочен ясен механизъм за формиране на
лихвата за забава за посочените периоди ,тъй като не е ясно върху какви
размери на главници са начислени. Не е ясно и какво включват начислените
и претендирани разноски
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да
извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК,
както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно
наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП.
С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че
в конкретния случай съществува обоснована вероятност претендираното
вземане за лихви за забава и разноски, да се основава на неравноправна
клауза в договора, сключен с потребителя.
3
Няма спор в съдебната практика и теория, че съдът е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-
618/10, С243/08, С-472/11, С-397/11 е прието, че националният съд е длъжен
да разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са налице
необходимите за това правни и фактически обстоятелства, а в решения по
дела С-618/10 и С-473/00 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна
уредба на държава членка, която не дава възможност на съда в заповедното
производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от
производството неравноправния характер на клауза. Потребителят е в
положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна
точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност, като това го принуждава да приема предварително
установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе
на съдържанието им. С оглед на изложеното няма съмнение, че съдът в
заповедното производство, при проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, следи
служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора за
потребителски кредит. При това положение ако съдът констатира служебно
че клауза, от която произтича претендирано вземане в заповед за изпълнение,
е евентуално неравноправна, е длъжен да откаже издаване на заповед за
изпълнение за това вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК
обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които произтичат
вземанията. При това, ако съдът констатира, че тази клауза е във вреда на
длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална
неравноправност. Съгласно посочената разпоредба, договорът за кредит е
недействителен, когато при сключването му са нарушени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК. В случая, правилно е
преценено от заповедния съд, че представеният договор за кредит не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК Настоящият съд напълно
споделя изводите на Девински районен съд за недействителност на договора
за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК. Поради което ще следва да
бъде потвърдено като законосъобразно обжалваното разпореждане в частта, с
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от „Юробанк България„ АД ЕИК-********* ,със седалище
гр.София ,община Столична ,район Витоша ул“Околовръстен път №260 ,
представлявано от Д. Ш. –изпълнителен директор и П. Н. Д. -изпълнителен
директор чрез пълномощник адв. Д. Ел. против М. М. ДР. ,ЕГН-**********
,гр.Д. ,ул“З. „ №11 в частта за искането за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по договор за издаване на кредитна
карта № VC117530 от дата 01.04.2009г. за претендираните суми -14,89 лева
- мораторна лихва, дължима за периода от 26.11.2019г. до 12.03.2020г. на
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД; 45,55 лева - мораторна лихва, дължима за
периода от 14.05.2020г. до 31.03.2021г. на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и
123,22 лева - разноски за връчване на покана, дължими за периода от
4
26.11.2019г. до 31.03.2021г.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №254/27.04.2021г. по
ч.гр.д. №130/2021г. по описа на районен съд гр.Девин в частта, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК от „Юробанк България" АД ЕИК-*********, със седалище гр.София,
община Столична, район Витоша ул. “Околовръстен път" №260,
представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и П. Н. Д. - изпълнителен
директор чрез пълномощник адв. Д. Ел. против М. М. ДР. ,ЕГН-**********
гр.Д., ул. “З. №11 в частта за искането за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по договор за издаване на кредитна
карта № VC117530 от дата 01.04.2009г. за претендираните суми - 14,89
лева - мораторна лихва, дължима за периода от 26.11.2019г. до 12.03.2020г. на
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД; 45,55 лева - мораторна лихва, дължима за
периода от 14.05.2020г. до 31.03.2021г. на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и
123,22 лева - разноски за връчване на покана, дължими за периода от
26.11.2019г. до 31.03.2021г, като законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5