Решение по дело №874/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 1224
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 31 декември 2019 г.)
Съдия: Деница Божидарова Петкова
Дело: 20193230100874
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Добрич, 14.11.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА

 

            при секретаря Калинка М., като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 874 по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” №59, с която срещу Д.К.К. с ЕГН ********** *** са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №4195/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №2339 от 23.10.2018г., а именно: сумата от 436,93 лв. /четиристотин тридесет и шест лв. и деветдесет и три ст./, представляваща незаплатени ВиК услуги /водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води/, предоставени за периода от 08.11.2017г. до 03.08.2018г. за обект на адрес гр. Д., ул. „****” №*, вх.*, ап.*, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 22.10.2018г. до изплащане на задължението, сумата от 17,69 лв. /седемнадесет  лв. и шестдесет и девет ст./, представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през периода от 07.01.2018г. до 22.10.2018г.

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ответникът е абонат на ищцовото дружество и е ползвал услугите му за периода от 08.11.2017г. до 03.08.2018г., за което има открита индивидуална партида за обект, находящ се в гр. Добрич, ул. «****» №*, вх.*, ап.*, с клиентски номер №***. Предвид наличието на открита партида, ищецът по делото е изпълнявал задължението си да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат. В обекта има водомер, чрез който е ставало отчитането на потребеното количество вода. В съответствие с нормативните изисквания, инкасатор на оператора ежемесечно е отчитал потреблението на ответника и надлежно е отбелязвал в карнета съществуващата консумация. Ответникът обаче не е изпълнявал своето задължение да заплаща цената на предоставените услуги. За потребените ВиК услуги през процесния период са издадени фактури, като потребителят е разполагал с 30-дн. срок, считано от датата на фактуриране за заплащане на задълженията за предоставените услуги. Към датата на подаване на исковата молба ответникът не е погасил задълженията си в общ размер от 436,93  лева за процесния период. Ищецът претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава.

С допълнителна молба ищецът пояснява, че претенцията му е за служебно начислени ВиК услуги предвид повреда на индивидуалния водомер на абоната, изчислена съгласно чл. 26, ал.2 от Общите условия, съгласно която разпоредба „при повреждане на индивидуалния водомер на потребителя, ВиК операторът начислява количеството изразходвана вода според средномесечния разход за съответния период от предходната година”.

Редовно уведомен, ответникът, не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В първото по делото съдебно заседание се явява лично, оспорва исковата молба като неоснователна и моли за отхвърляне на предявените искове,  като излага твърдения, че водомерът в процесния обект е изправен. Оспорва реално ищцовото дружество да му е доставило описаните в исквовата молба ВиК услуги.

След приключване на първото по делото съдебно заседание е постъпила молба вх.№ 14104/12.07.2019г,. с която ответното дружество чрез процесуален представител /с изрично пълномощно по чл. 34, ал.3 от ГПК/ заявява, че оттегля исковата си молба, по която е образувано настоящото гражданско дело. Тъй като ответникът е изразил изричното си несъгласие делото да бъде прекратено, налице са предпоставките за разглеждане на предявената искова молба и постановяване на решение по съществото на спора.

            Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №4195 по описа за 2018г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 23.10.2018г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът Д.К.К. с ЕГН ********** *** да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД с ЕИК ********* със  седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” №59, следните суми: сумата от 436,93 лв. /четиристотин тридесет и шест лв. и деветдесет и три ст./, представляваща незаплатени ВиК услуги /водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води/, предоставени за периода от 08.11.2017г. до 03.08.2018г. за обект на адрес гр. Д., ул. „****” №*, вх.*, ап.*, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 22.10.2018г. до изплащане на задължението, сумата от 17,69 лв. /седемнадесет  лв. и шестдесет и девет ст./, представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през периода от 07.01.2018г. до 22.10.2018г., както и разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение . Заповедта е връчена на длъжника  при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане от 30.01.2019г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 06.02.2019г. Исковата молба е подадена на дата 06.03.2019г., поради което като допустима, подлежи на преценка по основателност.

Предявените искове черпят правното си  основание от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 203 от ЗВ и чл. 86 от ЗЗД. Исковете са предявени като установителни в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и нейната стойност.

По исковете по чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Доказването на забавата се извършва с установяване на момента на изискуемост на главното вземане.

Възникналото между страните облигационно отношение се регулира от Закона за водите, Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Приложение намират разпоредбите на Търговския закон - чл. 314 - чл. 341, при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Отношението е възникнало при действието на Общи условия /ОУ/, по аргумент от чл. 8, ал. 1 - 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.

По делото не е спорно, че между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има задължение да доставя в обект на ответника на адрес гр.Д., ул.“****“ №* вх.* ап.*. ВиК услуги, а ответникът, като техен потребител, има задължение за заплащането им.

Съобразно  чл.22 и чл.32, ал.1 от ОУ и чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер. За да се установи въпросното количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер, се извършват периодични проверки от служителите на оператора, за контрол на показанията и състоянието на водомерите.

Ищецът е представил заверен препис от карнет /л.28 и л.28  от делото/, от който е видно, че за процесния период от 08.11.2017г. до 03.08.2018г. няма извършен реален отчет на консумираната от ответника вода на адреса на потребление, като е отбелязано, че водомерът е повреден. В графа потребител карнетът не е подписан. От представените фактури става ясно, че през процесния период ищцовото дружество е начислявало различни количества потребена вода - по 14, 15, 16, 17, 18 кубически метра.

В чл.17, ал.3 от Общите условия е вменено задължение за всеки потребител, когато се касае за сграда етажна собственост или такава с повече от един потребител, да постави индивидуален водомер. Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата, поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на потребителите. Тяхно е и задължението /чл. 35 от Наредба 4/2014г./ да осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за извършване отчети на водомерите. Съгласно чл. 32, ал.10 от Наредбата операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира само водомерите, монтирани на водопроводните отклонения или така наречените общи водомери. За разлика от тях, индивидуалните водомери са собственост на потребителите, които носят отговорност за тяхното поставяне и тяхната изправност. В случая по делото не се установи от ангажираните доказателства, че водомерът в обекта на потребление на ответника,  отчитащ потреблението по клиентски номер №21339, е бил повреден през процесния период. Съгласно чл.33, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при повреда на индивидуален водомер представителят на оператора трябва да направи предписание за отстраняване на повредата и за срока на отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. Предписанието трябва да е в писмена форма и да е връчено на абоната. За задължителността на писмената форма се съди от разпоредбата на чл.67, ал.1 от Общите условия, според която всички предизвестия и уведомления следва да бъдат в писмена форма. Спазването на горната процедура по уведомяване е необходимо, от една страна, с оглед доказване при бъдещ спор наличното неизпълнение на задълженията от страна на потребителя, а от друга, е нужно като правопораждащ факт за прилагане на предвидени в общите условия или други приложими нормативни актове на санкционни последици спрямо потребителя при неизпълнение на негови задължения, за които последици последният следва да е също надлежно предупреден. В случая изпълнението на горната уведомителна процедура спрямо ответника не бе установено по делото.  Представено е предписание №012551/21.11.2017г. – л. 28 от делото, с което е констатирано, че ответникът има незаплатени задължения към ищеца в размер на 975,08 лв., за която сума според отчетника следва да се направи договор за разсрочено плащане. Предписание по смисъла на разпоредба чл.33 ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004г., връчено на абоната, по делото не е представено. Наред с това допуснатата от съда съдебно – техническа експертиза, която да установи дали  процесният водомер е изправен, не е изготвена, предвид невнасянето от страна на ищеца на определения от съда депозит. Ищецът не е внесъл и депозит за изготвянето на назначената по негово искане ССчЕ. Следва да бъдат кредитирани показанията на водената от ответника свидетел Р.Й.Н., бивш служител на ответното дружество, според която в процесния обект има изправен водомер с предвидените по закон пломби. Свидетелката споделя, че е работила 17 г. като инкасатор в ищцовото дружество и може да разбере дали един водомер работи.

Непровеждането на гореописаната процедура лишава ищцовото дружество от правото да „санкционира” ответника по делото, като му начисли служебно консумация на вода през визирания период. Според цитираната разпоредба потребителят има задължение да поправи или подмени повредения индивидуален водомер, но за да изпълни това си задължение, той следва да е надлежно уведомен, да му е предоставен срок да го стори, като едва при налично информирано неизпълнение в указания срок следва да настъпят неблагоприятните последици от неизпълнението. С оглед гореизложената фактическа обстановка, ищцовото дружество не установи наличието на материалноправните предпоставки за служебно начисляване на стойност на ВиК услуги и съответно надлежното изпълнение на процедурата, предвидена в случаите на повреда на индивидуален водомер.

Следователно основателно е възражението на ответника, че ищецът не е доказал да е доставил в обекта на ответника в процесния период начисленото количество вода, поради което и той няма вземане от ответника за стойността на това количество. Неоснователността на главния иск предпоставя отхвърляне и на акцесорната претенция за мораторни лихви.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.

           

         Така мотивиран, Добричкият районен съд:

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените отВодоснабдяване и канализация Добрич” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” №59, против Д.К.К. с ЕГН ********** *** кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №4195/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №2339 от 23.10.2018г., а именно: сумата от 436,93 лв. /четиристотин тридесет и шест лв. и деветдесет и три ст./, представляваща незаплатени ВиК услуги /водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води/, предоставени за периода от 08.11.2017г. до 03.08.2018г. за обект на адрес гр.Д., ул.“****“ №* вх.* ап.*, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 22.10.2018г. до изплащане на задължението, сумата от 17,69 лв. /седемнадесет  лв. и шестдесет и девет ст./, представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през периода от 07.01.2018г. до 22.10.2018г.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред  Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: