№ 485
гр. В., 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в закрито заседание на двадесет и девети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900825 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава 32 от ГПК по
предявен иск на заемодател, за връщане на уговорен неформално заем в
размер на 30 061.22лв, предоставен чрез валутен банков превод в евро за
нуждите на търговско дружество.
По размяна на книжата:
Исковата молба вх.№ 24845/01.12.2021г., уточнена с вх. №
26070/15.12.2021г., съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и
приложения. Посочени са фактите, на които кредиторът Л. АТ. Т. , чрез
пълномощник е основавал претенцията си и са направени доказателствени
искания. С допълнителна искова молба вх.№13477/07.07.2021г. ищецът е
оспорил възраженията на ответника и исканията за събиране на
доказателства.
Книжата са връчени надлежно на ответника БОИТА ЕООД. Подадени
са два отговора с вх.№ 3471/11.02.2022, допълнен с вх.№ 4907/28.02.2022 и
вх.№ 6845/21.03.2022, с които пълномощник на управителя е оспорил
претенцията, заявил е погасителни възражения и е посочил доказателства по
тях.
Страните са предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от
ГПК, като съдът е указал и предимства на доброволно уреждане на спора и
начини за електронна кореспонденция.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на описан от ищцата договор и
твърдения за неизпълнено по него задължение на ответника, които
обосновават интереса й да предяви осъдителен иск срещу неизправния си
длъжник.
Справка в НБД и търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че
спорът се води между правосубектни страни – физическо лице и регистриран
търговец, действащ чрез законен представител, а пълномощниците им са
1
надлежно легитимирани (л. 5 и л. 35). Цената на иска за търсена главница по
заем сочи като родово компетентен първоинстанционен окръжен съд.
Местната подсъдност не е оспорена. Съдът приема, че са налице
процесуалните предпоставки за възникване на правото на иск, а пречки за
упражняването му не се установяват.
По предварителните въпроси:
Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ
СПОР (чл. 365 т.1от ГПК). Уговарянето на съществена престация в полза на
търговец, получил реален заем за обслужване на дължимо от дружеството
плащане покрива презумпционни предпоставки за квалифицирането на
сделката като търговска (чл. 286 ал.1 и 3 ТЗ). Възражение срещу търговския
характер на спора не е направено. Дължимата държавна такса е авансово
внесена. Ищцата е посочила банкови сметка като начин на изплащане на
претендирана с осъдителен иск сума.
С определение №1704/15.12.2021г съдът е разгледал искане за
допускане на обезпечение по този спор.
По доказателствените искания:
В исковата молба и насрещния отговор са формулирани
доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, представени
като приложения. Съдът преценява като относими към предмета на делото
единствено документите, които са посочени за факти, съставляващи елементи
от правопораждащ фактически състав на реален договор. Събирането на
други косвени данни не е необходимо по този спор, доколкото съществените
за решаването му обстоятелства са признати. Затова не се налага да се
приемат незаверените копия от документи по сделка за придобиване на
недвижим имот и подготовката й с предварителен договор.
Макар да е спорно наличието на договорното съглашение, описано от
ищцата, самото описание на изявената от нея воля по съществените елементи
на спорната сделка изключва и необходимост от установяването на спорното
възприемане на това изявление от насрещната страна.
Не е необходимо в тази връзка да се допускат както гласните
доказателства относно постигане на съгласието на страните за сключване на
реален договор, така и по фактите, посочени като основания на евентуално
заявена защита на ответника.
На страните следва да се укаже необходимостта от представяне на
списък и доказателства за претендираните разноски най–късно в съдебното
заседание, в което бъде даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становища на страните и допуснатите доказателства
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде
изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (чл.
2
365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.3 и 1 ТЗ) предявен иск за реално изпълнение на
задължение за връщане на паричен заем, предоставен чрез заверяване на
банкова сметка на заемополучателя (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 240 ал.2 ЗЗД).
На осн. чл.374 ал.2 вр. чл. 140 ал. 3 ГПК указва на страните възможността от
доброволно уреждане на спора:
В случаите на постигната одобрена от съда спогодба между страните
половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца. Съдът
може да одобри и постигнато под условие за одобрение от съд доброволно
извънсъдебно споразумение, което урежда изцяло или отчасти предявена
претенция. Одобрената от съда спогодба се ползва и с изпълнителна сила и
въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист. Възможностите за
провеждане на медиация до достигане на споразумение в Център за медиация
за района на ВОС вече са разяснени на страните.
ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД:
Производството е образувано по иск, предявен от Л. АТ. Т. , ЕГН
********** от гр. В., ******, чрез адв. Ив.С. (АД „С. и С.“ – ДАК), сл. адрес
гр. ********** срещу „БОИТА“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. В., м-ст БОРОВЕЦ-СЕВЕР, ПИ 1424, представлявано от
управител Б.И.Б., чрез адв. Д. Е.(ВАК) служ.адрес гр. В., ****** за
присъждане на сума в размер на 30 061.22лв, договорена като главница по
заем, уговорен неформално на 16.12.2011г заем и предоставен на заемател по
сметка на посочено трето лице на 30.12.2011г с валутен банков превод от
15376.73евро за нуждите на търговското дружество, ведно със законна лихва
от подаване на искова молба 1.12.2021г до окончателно плащане на
присъдената сума по банкова сметка на кредитора с IBAN BG ********.
Само ответникът е заявил претенция за определяне на разноски по
делото.
По твърденията на страните(чл. 146 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се
признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146 ал.1 т.3 и 4
ГПК):
Част от твърденията на ищеца са потвърдени при формиране на
защитната теза на ответника, поради което съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от изрично доказване следните обстоятелства:
По повод на планирано придобиване на недвижим имот, върху който
имало вписана ипотека, ответното дружество чрез управителя Б. се
договорило с продавача „Верко Аутоколор“ЕООД да заплати цената
авансово: първа част от 30 000лв в деня на предварителния договор, сключен
на 30.12.2011г, а остатък от 52 000лв до окончателна сделка на 15.02.2012г.,
като и за двете суми купувачът се съгласил да бъдат получени от трето лице -
ипотекарния кредитор ЗК ГАЛАТА 95, по конкретно посочена негова банкова
сметка в Българо Американска кредитна банка, и първата от тях да служи за
задатък, а след плащане на втората кредиторът декларирал свое задължение
да извърши заличаване на ползващото го обезпечение.
Признато е извършването на банков превод по тази, посочена от
ипотекарния кредитор левова сметка на уговорения ден 30.12.2011г. от лична
валутна сметка на ищцата, която наредила превода в размер на 15376.73 евро,
3
равняващи се на 30 061.22лв по официален курс с основание „съгласно
договор за покупка на недвижим имот“ и банковото бордеро за този валутен
превод бил представено в нотариалната кантора, където се изготвяли
документите от договарящите се страни по предварителния договор и
послужило като доказателство за внесен от купувача и приет от третото лице
задатък от 30 000лв.
Няма спор между страните, че между тях липсва писмено съглашение за
уговаряне на кредитиране на дружеството, както и че от момента на банковия
превод до предявяването на иска ищцата не е отправяла искане за връщане на
заета сума, която да е достигнала до дружеството като длъжник-заемател.
В отговора не са признати изрично, но не са и оспорени, поради което
може да се приемат за безспорни и фактите по отправена с куриерска
доставка на 08.10.2021г до адрес, различен от регистриран адрес на
управление, покана за плащане в тридневен срок на заета от дружеството
сума от 15376.73 евро, която не е била връчена и е била върната от куриера на
подателя.
Спорни са твърденията на ищцата относно постигнато договаряне на
заем с ответното дружество. Тя твърди, че управителят обсъждал такава
сделка лично с нея, тъй като разполагала с налични парични средства по
своята сметка, а дружеството следвало да изпълни планираното плащане на
задатък за придобиване на имот, като окончателното съгласие за
предоставяне на главница за ползване до поискване било потвърдено от
управителя Б. в общ разговор (на който е придсъствал и П.П.) на 16.12.2011г,
а конкретния начин на предаване на главницата чрез насочване на валутна
равностойност на нужните за задатъка 30 000лв бил предложен от заемателя
чрез управителя непосредствено преди нареждането на превода.
Всички тези твърдения са отречени от ответника, който насрещно
твърди, че разговорите за ползване на средствата от банковата сметка на
ищцата са водени с П.П., който бил близък приятел на управителя Б. и живеел
на съпружески начала на ищцата. Сочи, че според нейните обяснения тя
съхранявала в своята сметка спестяванията на сестрата на Петров, а тъй като
той се съгласил да услужи на своя приятел, сумата му била предоставена за
плащане на задатъка, като се уговорили парите да се възстановят по същия
начин в кратък срок.
Допълнително ответникът твърди, че такова възстановяване самата
ищца извършила през 2014г(в периода между 31.01.2014 – 01.03.2014) след
като внесла в същата сметка дадената и за тази цел лично от Б. сума от
30 000лв в брой. Сочи, че с това са били уредени всички отношения по
ползването на валутата и между страните никога по-късно не бил повдиган
въпрос за някакви задължения.
Тези твърдения също са отречени от ищцата.
По правната квалификация (чл. 146 ал.1 т.2 ГПК):
Въз основа на тези обстоятелства, съдът квалифицира предявената
парична претенция като пряк иск за притезание, снабдено с право на иск( чл.
79 ал.1 ЗЗД), породено от нарушено задължение на заемател по неформален
договор да върне поискана от заемодателя предоставена за ползване без срок
4
парична сума.
Съответно приложимия материален закон, уреждащ правопораждащата
сделка представлява диспозитивна уредба на чл. 240 ал.1 ЗЗД, като няма
твърдения за допълнително уговорено съдържание в отклонение от
минимално предвиденото в закона. Съответно и по отношение на
изискуемостта и забавата на длъжника съдът следва да прилага правилото на
чл. 240 ал.4 ЗЗД, като отчита и ефекта на предявяване на иска като най-късен
възможен момент на отправена покана за плащане (ако по-ранно изявление на
кредитора не може да се установи).
Ответника упражнява защита с две правопогасителни възражения.
Първото от тях се обосновава с изтекла обща пет годишна давност (чл.
110 ЗЗД) и като резултат изключва притезанието (независимо от
възможността субективното право, породено в полза на кредитора да
съществува като естествен дълг), затова и може да бъде разгледано
самостоятелно и независимо от оспорването на фактите. Приложимо за
описаното от ищцата притезание е правилото за отчитане на начало на
давностен срок по чл. 114 ал. 2 ЗЗД.
Второто възражение има евентуален характер, защото се основава на
твърдяно предложено изпълнение от длъжника, прието от кредитора
изпълнение без възражения. За да може да се разгледа това погасяващо
субективното право възражение за плащане, първоначално следва да се
установи, че дългът валидно е възникнал, а това изрично е оспорено. Затова
тази евентуална защита ще стане предмет на делото само ако предприетото
оспорване на описаното от ищцата основание бъде установено и то само ако
правото и да търси съдебна закрила не е изсрочено по давност.
По доказателствената тежест(чл. 146 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на
делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
При така квалифицираните права и възражения съдът съобразява, че
ищцата носи пълна доказателствена тежест на първо място да установи че е
съхранила правото си да търси принудително изпълнение на забавеното
плащане. В тази връзка е посочила писмените си доказателства за отправена
покана за връщане на заета главница. Също в тежест на ищцата е и
доказването както на реалния елемент от сключването на договор за заем
(предадена според уговорката по банков път на трето, посочено от заемателя
лице на валутна равностойност на главница в лева), за който е посочен
неоспорения писмен документ, така и на обстоятелствата по дадено от
законен представител съгласие от името на ответното дружество за
обвързване на юридическото лице с договор за безсрочен заем. Гласните
доказателства, посочени в тази насока биха могли да бъдат допуснати, но
само доколкото с други писмени доказателства би могло да се установи
уговорката за съгласието на самия заемател да получи кредитирането чрез
трето лице. Затова на този етап свидетелски показания, посочени бланкетно
не могат да се събират. Макар, че ищцата изрично признава, че не разполага с
такива писмени доказателства, пропускът да се посочат допустими
доказателствени средства следва да укаже на тази страна.
По възражението си за погасяване на дълга по давност тежест носи
длъжника, но значимите за него факти са безспорни.
5
Евентуално, само ако ищцата установи правото си да претендира
паричното вземане и се докаже натоварването й от дружеството с изпълнение
на дълга към трето лице, в тежест на ответника ще е да установи описаните от
него други обстоятелства като повод за извършеното от ищцата банково
плащане и извършено по късно възстановяване на получена сума.
Доказателствата по евентуалните възражения не е необходимо да се събират
докато не се посочат допустимите доказателства на ищцата.
По доказателствата (чл. 374 ал. 1 ГПК):
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи в
копия, заверени по реда на ЗАдв и от страната, приложени към искова молба:
покана за доброволно изпълнение на задължение за връщане на заем,
предоставен на 30.12.2011г. и доказателства за изпращането и връщането на
подателя като недоставена на адресата куриерска пратка (л. 6-8), справка за
парична транзакция на 30.12.2011г. от сметка на клиент Л. АТ. Т. (л. 9),
нотариален акт за покупка на недвижим имот от 10.01.2021г. и справка за
вписвания в СВ В. за придобития имот(л.10-13).
Оставя без уважение искане на ответника за приемане на копия от
документите, приложени към отговор по искова молба: декларация на
ликвидатор на ЗК Галата 95 и предварителен договор от 30.12.2011г.
Оставя без уважение искане на ищеца за допускане на събиране на
показания на свидетели за съдържание на реален договор.
Оставя без уважение искане на ответника за допускане на събиране на
показания на свидетели за установяване на твърдения за друго съдържание на
сделка, като повод за банков трансфер и връщане на парична сума
Оставя без уважение искане на ответника за задължаване на ищцата да
представи писмен документ, евентуално да бъде задължено трето лице да
изготви удостоверителен документ.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят
справка за разноските по чл. 80 от ГПК, като ги предупреждава, че при
пропускане на посочване на такъв списък до приключване на съдебно дирене,
правото им да искат изменение на определени от съда разноски в тяхна полза
ще бъде преклудирано.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 28.04.2022г от 10.30 часа .
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно
призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът
обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните
и явилите се по делото други участници се считат призовани. Да се призоват
страните.
Препис от определение да се изпрати на страните( чрез
пълномощници), ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за
ищеца допълнително да се приложат копията от допълнителен отговор вх.№
6845/21.03.2022г.
6
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
7