Р Е Ш
Е Н И Е № 408
гр.Сливен, 02.04.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданско
отделение, трети състав в публично заседание на шести март през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита А., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 4876 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са в условията на
обективно и субективно пасивно съединение осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000
лв., следствие непозволено увреждане, осъществено от сина на ответниците,
непълнолетен към извършването му –
правно основание чл.48 ЗЗД.
Ищцата твърди, че с влязла в сила присъда №
17/31.01.2018г., постановена по НОХД 1487/2017г. на PC Сливен, изменена с Решение № 29/23.05.2018г.,
постановено по ВНОХД 133/2018г. на СлОС, синът на ответниците - БОЯН ИВАНОВ К.,
роден на ***г. бил признат
за виновен, за това че в периода от лятото на 2015г. до м.юли 2016г. в с.Камен.
общ.Сливен и в гр.Сливен, като непълнолетен, но разбиращ свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в условията на
продължавано престъпление, като употребил сила и заплашване, извършил действия
на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14 годишна възраст, а
именно Г.Б.К. ***, с което осъществил състава на
престъпление по чл.157, ал.3, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.2, т.2 НК
и на основание чл.54 НК, във връзка с
приложението на чл.58А, НК му било
наложено наказание «лишаване от свобода» за срок от 1 година и 3 месеца, което
на основание чл.69, ал.1 вр. с чл.66, ал.1 НК било отложено за изтърпяване за
срок от три години.
Наред с наложеното
наказание Окръжен съд Сливен осъдил Боян Иванов К. да заплати на ищцата, в
качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Г.Б.К. обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в
размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от м.юли 2016г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 3 660 лв. разноски по досъдебното
производство, съдебното първоинстанционно и възивно производства.
Сочи, че сина на
ответниците към момента на извършване на престъплението - м.юли 2016г. бил
непълнолетен, като родителските права по отношение на него, са се упражнявали
от родителите му, при които той живеел.
Иска се от съда осъждане
на двамата ответници солидарно с техния син Боян Иванов К. да заплатят на
ищцата, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Г.Б.К.
обезщетение за причинени от деянието неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от м.юли
2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от
ответната страна е постъпил.
Ответниците считат иска
за неоснователен. Сочат, че към датата на предявяването му синът им Боян Иванов
К. бил навършил 19г., т.е. пълнолетен. По тази
причина същият бил лично отговорен за своите действия. Освен това те не са били в състояние да
предотвратят настъпването на вредите и по тази причина не следвало да носят
отговорност за тях. Искът бил в завишен размер и не съответствал на неимуществените
вреди, за които се твърди, че настъпили.
Иска се отхвърляне на
иска и присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след анализ
на събраната доказателствена съвкупност по делото прие за установено от
фактическа страна следното:
От
удостоверение за раждане от ***г*** се установява, че двамата ответници са
родители на Боян Иванов К., роден на ***г. в
гр.Сливен.
По делото
не е спорно /постановен за безспорен факт в открито съдебно заседание на
06.02.2020г./, че с влязла в сила присъда № 17/31.01.2018г. по НОХД №
1487/2017г. на СлРС, изменена с Решение № 29/23.05.2018г.по ВНОХД № 133/2018г.
на СлОС, синът на ответниците Боян К. бил признат за
виновен в това, че в периода от лятото на 2015г. до м.юли 2016г. в с.Камен,
общ.Сливен, като непълнолетен и като разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в условията на продължавано
престъпление, като употребил сила и заплашване, извършил действия на полово
удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14 годишна възраст – Г.Б.К. – престъпление по чл.157, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1,
вр.чл.63, ал.2, т.2 НК. Наложено му било наказание »Лишаване от свобода» за
срок от една година и три месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен
срок от три години. Уважен бил и граждански иск на пострадалия от престъпното
деяние срещу прекия причинител на вредата, а именно синът на ответниците за
причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от м. юли 2016г. до окончателното изплащане, като искът над този
размер до пълния предявен размер от 30 000 лв. бил отхвърлен, като
неоснователен.
Видно от
удостоверения за правно ограничение, издадени от Община Сливен на 24.01.2020г.,
двамата ответници нямат наложено правно ограничение – т.е. съдът приема, че не
са били лишени или ограничени в упражняване на родителските си права по
отношение на сина си Боян.
От
обясненията, събрани по реда на ч.176 ГПК от ответницата Р.К.- майка на Боян се
установява, че към периода на извършване на престъпното деяние, синът на
ответниците е живял заедно с тях в едно домакинство, не е имал проблеми в
училище, нямало е оплаквания, относно поведението му в училище, бил е нормално
развит и никога не е посещавал психиатър.
В хода на
процеса са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел.
Показанията на свидетеля К. установяват, че с ответниците живеели в съседство и
синовете им си играели заедно. Синът на ответниците –Боян живеел заедно с
родителите си. След инцидента с малолетния му син Г., детето
било психически съкрушено от посегателствата спрямо него. Първоначално детето
не искало да споделя какво се е случило с него, какво му е било причинено.
Чувствало срам, неудобство, притеснявало
се да разкаже дори на родителите си, бил изплашен, затворил се в себе си, не
излизал в селото навън с други деца. Семейството преживяло цит.»Погром». От две
години и повече детето Г. било водено на
психотерапевти, като предстояло да посещава и такива специалисти в София, тъй
като нямало развитие в положителна посока от посещенията досега.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, които съдът
кредитира изцяло.
Съдът кредитира
изцяло свидетелските показания на разпитания свидетел К., като ги прецени при
условията на чл.172 ГПК и не ги намира за заинтересовани от изхода на делото,
тъй като те са последователни, житейски логични, вътрешно непререкаеми
и кореспондират с обясненията дадени от
ответницата, както и с останалите писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявените в условията на
обективно и субективно пасивно съединение искове с правно основание чл.48 ЗЗД
са допустими.
Когато непълнолетно, но признато
от съда за наказателно отговорно лице
извърши престъпление, то отговаря за вредите, причинени на пострадалия от
престъплението на основание чл.45 ЗЗД. Родителите му отговарят солидарно с него
за обезщетяване на пострадалия на лично основание, лична вина, изразяваща се в
не упражнен достатъчно ефективен контрол върху поведението на непълнолетния си
син – чл.48 и чл.53 ЗЗД.
Когато искът на увреденото лице е
насочен срещу всички гражданско-отговорни субекти / в едно или в отделни
производства/ срещу прекия непълнолетен причинител на вредата на основание
чл.45 ЗЗД и срещу родителите му на основание чл.48 ЗЗД, отговорността на тези
субекти е солидарна и произтича от закона. Когато искът е бил предявен и е
уважен само срещу прекия причинител на вредата, пострадалия има правен интерес
в друг процес да установи, че солидарно отговорен с него е и някой друг, ако се
докаже, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му / в този см. Решение № 581/30.09.2010г. по
гр.д.№ 1019/2009г. ІІІ г.о ВКС; Решение № 223/12.07.2011г. по гр.д. №
900/2010г. ІІІ г.о. ВКС и Решение № 407/15.10.2012г. по гр.д № 1589/2011г. ІV г.о. ВКС/.
Разгледани по същество исковете
се явяват основателни и доказани в пълен размер.
При предявен иск с правно
основание чл.48, ал.1 ЗЗД, ищецът е длъжен да
установи извършването на деликт, отговорността на прекия
причинител на
вредата по
чл.45 ЗЗД, обстоятелството, че към момента на осъществяване на деликта, делинквента е бил непълнолетен, както и
качеството на ответниците на родители, които упражняват
родителските права спрямо прекия причинител на увреждането.
В процеса се доказаха горните
обстоятелства, а именно, чрез влязла в сила присъда, задължителна за
гражданския съд на основание чл.300 ГПК, включително и по отношение на размера
на уважения граждански иск, че синът на двамата ответници е осъден за извършено
от него, като непълнолетен престъпление спрямо малолетния син на ищцата. Доказа
се, че на основание чл.45 ЗЗД синът на ответниците е осъден да заплати
обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди в размер на
10 000 лв. Това е цялото задължение, което пострадалия може да претендира
и спрямо останалите съдлъжници, в случая родителите
на делинквента. При пасивната солидарност няколко
длъжника дължат една и съща престация на кредитора, а
кредиторът може да иска изпълнението й от всеки длъжник – чл.122, ал.1 ЗЗД.
Безспорно се установи, че ответниците са родители на делинквента,
който е живял заедно с тях в едно домакинство към момента на извършване на
престъпното деяние и те са упражнявали родителските права. Ответниците в
процеса не доказаха, а и не твърдят, че задължението е изпълнено от сина
им, в който случай те биха се освободили от
изпълнение на задължението - чл.123, ал.1 ЗЗД.
Установи също така,
че престъпното посегателство се дължи на недостатъчно упражнен родителски
контрол и недобре изпълнен родителски дълг по възпитанието на делинквента Боян. Последният е извършил умишлено деяние,
поради което родителите му не биха носили отговорност единствено при условията
на чл.48, ал.3 ЗЗД, ако те обективно не са били в състояние да предотвратят
настъпването на вредите, като такива доказателства по делото не бяха
ангажирани.
Установи се в
производството и причинно следствена връзка между деянието и причинените на
пострадалия морални вреди, засягащи в голяма степен психическото му развитие и
възможността в бъдеще да контактува нормално с индивиди от своя или
противоположния пол. Вредите се доказаха от свидетелските показания, а и не са
нужни специални знания за да се прецени от съда при подобно развратно
посегателство против личността, в какво състояние – физическо и най-вече психологическо
би изпаднало едно малолетно дете.
С оглед изложените по-горе
аргументи съдът намира, че справедлив еквивалент на причинените болки и
страдания на пострадалото дете Г. е парична сума в размер на 10 000 лв., дължима солидарно
от ответниците и техния син.
Така предявените искове за репариране на причинени на ищеца неимуществени вреди се
явява основателен в пълен размер. Следва да бъде присъдена и законната лихва
върху сумата, считано от деня на увреждането, в случая от довършване на
продължаваното престъпление 01.07.2016г. до пълното изплащане на задължението,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД.
В съдебното решение следва да се
посочи, че родителите на виновното лице дължат сумата, определена в наказателното
производство, солидарно с него / Решение
№ 407/15.10.2012г. по гр.д. № 1589/2011г. ІV г.о.
ВКС/.
С оглед изхода на процеса
ответниците биват осъдени да заплатят на ищцата разноски за платен адвокатски
хонорар по договор за правна защита и
съдействие от 02.09.2019г.
Съдът намира за основателно
възражението на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй
като делото не е с голяма правна и фактическа сложност и не са проведени повече
от две съдебни заседания. Така платеното възнаграждение за адвокат в размер на
1000 лв. бива редуцирано до минималния размер, изчислен по чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските вънаграждения в размер на 830 лв.
Съобразно разпоредбата на чл.78,
ал.6 ГПК ответниците биват осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса върху уважената претенция в размер на 400 лв.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл.48, ал.1 ЗЗД Р.Г.К., ЕГН: ********** и И.Б.К., ЕГН: **********, двамата с постоянен
адрес ***, пасивно солидарно отговорни помежду си ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно със сина си Боян Иванов К., ЕГН: ********** на Ж.Г.К., ЕГН: **********,***, в
качеството й на майка и законен представител на малолетния Г.Б.К., ЕГН: **********,
по сметка IBAN ***, сума в размер на 10 000 лв. /десет
хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2016г. до
окончателното изплащане, присъдена и с влязла в сила присъда № 17/31.01.2018г. по НОХД
№ 1487/2017г. на СлРС, изменена с Решение № 29/23.05.2018г.по ВНОХД №
133/2018г. на СлОС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Г.К., ЕГН: ********** и И.Б.К., ЕГН: **********, двамата с постоянен
адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка IBAN ***
Ж.Г.К., ЕГН: **********,***, сума в
размер на 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Р.Г.К., ЕГН: ********** и И.Б.К., ЕГН: **********, двамата с постоянен
адрес ***
ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано
пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да връчи на страните, чрез
пълномощниците им.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: