Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 22.07.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Анелия Груева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №12013 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Е.Д.Д.
срещу Д.з. АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер
на 40000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от
08,05,2018г. до окончателното изплащане на вземането
Излагат се
съображения, че на 12,01,2018г., около 22:20ч. в гр. София, Ю.А.Й.,
управлявал лек автомобил, с марка
„Мицубиши Спейс Стар“, с рег. № ******, движейки се по ул. „Гарово“, с посока
на движение от ул. Йосиф Щросмайер към бул.Сливница и поради закъсняла реакция блъска пресичащата от ляво
надясно спрямо посоката на лекия автомобил ищца на пешеходна пътека. Вследствие
на произшествието за ищцата са настъпили
телесни увреждания довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност
на виновния водач е застрахована при ответното дружество, като пред него е
предявена претенция за извънсъдебно уреждане на спора, но от застрахователя не
е изплатено обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-Д.з. АД
в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва да е
причинен деликт от застрахованото при ответника лице. Оспорва механизма на пътнотранспортно
произшествие. При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Релевира доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която е предприела
пресичане на пътното платно на необозначено за целта място.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и видно от констативен
протокол на СДВР, с №К 42 от 12,01,2018год. се установява настъпването на пътнотранспортно
произшествие с участието на лек автомобил, с марка „Мицубиши, модел Спейс Стар, с рег.№
******, управляван от водач-Ю.А. Й. и Е.
Д. Д., в качеството на пешеходец.
За установено по делото съдът намира наличието на
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност за делинквента с ответното дружество за релевирания период,
включително към датата на застрахователното събитие, видно от застрахователна
полица с №117002241048/14,08,2017год.-стр.69.
От изслушаното по делото заключение на
съдебна автотехническа експертиза се
установява механизма на пътнотранспортното произшествие, настъпило в гр. София на ул. „Габрово” преди кръстовището
с ул. „Пловдив”. Ул. „Габрово” се състои от две платна, разделени с трамвайно
трасе и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка
посока има по две пътни ленти. Произшествието е настъпило в тъмната част от
денонощието с добра метеорологична видимост. В посоката към бул. Сливница на
ул. Габрово и преди кръстовището с ул. Пловдив е обозначена пешеходна пътека с
вертикална, хоризонтална маркировка и една секция на светофарна уредба,
светеща с мигаща жълта светлина. Процесният лек автомобил „Мицубиши” се е
движел по ул. „Габрово” в лявата пътна лента с посока към бул. Сливница.
Приближавайки към кръстовището с ул. „Пловдив”, в същото време, ищцата е
предприела пресичане на платното за движение на ул. „Габрово”, върху обособена
пешеходна пътека, от ляво на дясно за посоката на автомобила, като е преминала
върху двете пътни ленти за насрещно движение на автомобила и след това по
трамвайното трасе. Пешеходката е навлязла върху лявата пътна лента за посоката
на процесния автомобил, по която се е движил. Реализирало се е ПТП. Автомобилът
с предната си лява част странично в зоната на левия му калник, е ударил
пешеходката от дясната й страна. Мястото на удара между автомобила и пострадалата по широчината на платното за
движение на ул.Габрово е на около 13м. вдясно от левия бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на пътното платно е върху
пешеходната пътека преди кръстовището с ул.Пловдив по посока на движение на същия автомобил. Ударът е настъпил изцяло върху обособената пешеходна пътека.
Причина за произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил със системите за управление на автомобила, който не е
задействал спирачната система на
автомобила своевременно, при което от реализираното закъснение и последвал удар.
От изслушаното по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания:
Контузия на коляното- констатирана при преглед
непосредствено след ПТП въз основа на рентгенови снимки на таза, лумбалните
прешлени и дясното коляно фас/профил. На 15.01.2018 г. ищцата е провела по
собствено желание МРТ диагностициране на дясното коляно, където са констатирани
следните травматични увреди:
-Вътреставна
фрактура на главата на фибулата;
-Остеохондрална фрактура в задната част на латералното
(външното) тибиално плато;
-Дисторзио
на предната кръстна връзка и латералната успоредна връзка;
-Реактивен
синовиит и бурсит, лимфедем в мастната тъкан на ставата. На 16,01,2018год. е
констатирано и кръвонасядане по дясната
мишница 4/3 см, кръвонасядане по десния
лакът 4/4 см, кръвонасядане по дясното коляно 7/3.5 см, кръвонасядане по
дясната подбедрица 5/3 см и кръвонасядане по лявото коляно 4/3 см.
Изложено е
становище фрактурата на фибулата и тази на тибиалното плато да са
състояния водещи до трайно затруднение в движението на дясната коленна става за
срок по-голям от 30 дни или 2 месеца. Останалите диагнози сочат на повърхностни
травми, причиняващи временно разстройство на здравето неопасно за живота. Описаните травматични увреждания отговарят да
са получени при описания механизъм на пътнотранспортно произшествие. Общият възстановителен период е около
2 месеца, с предписания за отбременяване на десния долен
крайник с ползване на патерици, от които 30 дни в туторна шина. За същия срок
ищцата е понасяла умерени болки и страдания. При извършения личен преглед на ищцата се установява пълно възстановяване, липсва
функционален дефицит в движенията и на двете коленни стави, липсва коленна нестабилност, както и видими
белези по
тялото на пострадалата в резултат от
произшествието.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Елена Атанасова Попова,
които съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват
претърпените неимуществени вреди от ищцата.
От показанията на св.Ю.А. Й. се установяват обстоятелства по настъпване
на ПТП.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство
е иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства СГС намира да е налице осъществено
противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Мицубиши, който
нарушил правилата за движение по пътищата –чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, съгласно които
водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Последните са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Нарушен е и чл. 119, ал.(1) от ЗДВП,
съгласно който при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, в резултат
на което е причинил травматични
увреди на ищцата.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди. Неимуществените вреди
са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът
на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда
по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието
„неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 28000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- вътреставна фрактура на главата на фибулата, остеохондрална фрактура в задната част на латералното (външното) тибиално плато, дисторзио на предната кръстна връзка и латералната успоредна връзка, реактивен синовиит и бурсит, лимфедем в мастната тъкан на ставата, кръвонасядане по дясната мишница 4/3 см, кръвонасядане по десния лакът 4/4 см, кръвонасядане по дясното коляно 7/3.5 см, кръвонасядане по дясната подбедрица 5/3 см и кръвонасядане по лявото коляно 4/3 см., причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и с общ възстановителен период от 2 месеца, който е приключил. Съдът съобрази проведеното лечение в амбулаторни условия, обстоятелството, че за период от около 2 месеца пострадалата се е нуждаела от грижи в ежедневието при извършване на обичайни битови дейности, предвид поставянето на шина за около 1-1,5 и 2 месеца необходимост от ползване на помощни средства, възрастта на пострадалата - 28г. към датата на ПТП/ благоприятстващ възстановяването фактор /. За определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психоемоционален план, което се потвърждава и от ангажираните гласни доказателства- страх от пресичане и от автомобили. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че липсват данни за инвалидизация и функционален дефицит, съобразявайки икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД, с оглед извършено
нарушение на чл.113, чл.114 от от ЗДВП, а именно ищцата да е пресичала на
необозначено за целта място, тъй като както САТЕ, така и показанията на водача
на МПС сочат ищцата да е пресичала пътното платно на пешеходна пътека,
сигнализирана с вертикална и хоризонтална пътна маркировка. Не се установи да е
предприела внезапно навлизане на платното за движение, което да е било
непредвидимо за водача.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 08,02,2018год. е дължима от 09,05,2018год. до
изплащане на вземането. Неоснователни са
доводите ищецът да не е ангажирал
необходимите доказателства сочещи на основателност на претенцията пред
застрахователя, доколкото съобразно чл.107, ал.1 от КЗ ответникът разполага с
възможност да изисква съдействие от компетентните органи за установяване на
застрахователното събитие и вредите от него.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат,
които съдът намира за доказани в размер на
1442,00лв. от общо 2060,00лв., от които 1600,00лв.-д.т., 460,00лв.- вещо
лице.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 75,00лв. от общо 250,00лв., от които 100,00лв-в.л., 100,00 -юрк.възнаграждение,
40,00лв.-свидетел и 10,00лв.-СУ.
Разноски на ищеца за адв. възнаграждение не се
присъждат, тъй като по делото не е представен договор за правна защита и
съдействие, от който да е видно как е договорено адв. възнаграждение –по чл.38
от Задв. или др.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.“АД, с ЕИК ******, със седалище *** да
заплати на Е.Д. Д., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
сума в размер на 28000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по
повод възникнало на 12,01,2018год. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума от 09,05,2018год. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 28000лв.
до пълния предявен размер от 40000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА „Д.з.“АД, с ЕИК ******, със седалище *** да
заплати на Е.Д. Д., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на
1442,00лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Д. Д., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да
заплати на „Д.з.“АД, с ЕИК ******, със седалище *** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 75,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: