Р Е Ш Е Н И Е
№ 297/06.07.2020 г., гр. Монтана
В
името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 207 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по повод на жалба с вх. № 5715/18.02.2020 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, вх. № 433200 – 15835/07.02.2020 г. по описа на СДВР - отдел „Пътна полиция“, подадена от Е.Й.В. ***, ж.к.Западен парк бл.* , вх.* , ап.№ 9, чрез адв.М.С. ***, против заповед № 19-4332-008318/25.11.2019 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, издадена от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността“, с правно основание чл. 171, т. 2, б. „а“. След извършена служебна проверка по делото и предвид установения постоянен адрес ***, АССГ с определение №3441/12.05.2020 г., постановено по адм.д.№ 1911/2020г. е прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на АС Монтана.
В жалбата се твърди, че наложената ПАМ е незаконосъобразна и необоснована, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон. Излагат се подробни доводи относно незаконосъобразността на оспорения акт. Моли съда да отмени наложената ПАМ. В хода на съдебното производство жалбоподателят редовно призован, се представлява от адв. С., която поддържа жалбата, предлага да се уважи и претендира сторените разноски по делото съгласно представен списък.
Ответникът – длъжностно лице – полицейски в отдел „Пътна полиция“ към СДВР – редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на обжалване в настоящото производство е приложената чрез индивидуален административен акт на длъжностно лице – полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР спрямо жалбоподателката ПАМ – временно спиране от движение на моторно превозно средство и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС до отстраняване на неизправността, тъй като на 24.11.2019 г. в 09.37 часа в гр.София, по бул. Е*** , с посока на движение от гр.Б*** към гр.София, срещу“П*** София запад“, управлява лек автомобил, марка А*** А4, с рег.№ М 4246 ВМ, нейна собственост. При извършената проверка, е установено, че предните странични стъкла/на предните врати/ на автомобила са затъмнени/поставено фолио/, ограничаващо видимостта.
При тази фактическа обстановка ответникът по делото е приел, че водачът управлява при нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. За това нарушение, на основание чл. 22 от ЗАН, е издадена процесната заповед, с която е наложено временно спиране на МПС от движение и е отнето свидетелство за регистрация на МПС до отстраняване на неизправността. На датата на установяване на административното нарушение по чл. 105, ал.1 от ЗДвП и съставянето на акт за установяване на административно нарушение/АУАН/, серия GA, № 119707, са иззети контролен талон и СРМПС.
В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства по делото представените с административната преписка писмени документи, както и гласни, като по искане на адв.С. е разпитан приятелят на жалбоподателката Д*** Ж*** Г*** .
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок, от надлежна страна – адресат на обжалвания административен акт, имаща право и интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
Оспорената заповед за налага на ПАМ е издадена от компетентен орган. Това обстоятелства се установява от приетата по делото, като доказателство, заповед № 8121з – 1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 513з – 1618/ 26.02.2018 г. на директора на СДВР, с която са определени държавните служители, които да издават актове за налагане на ПАМ и заповед № 513з-2590/01.04.2016 г. на директора на СДВР за преназначаване на инспектор Й..
Обжалваният акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава задължителните реквизити, визирани в чл. 171, т. 2, б“а“ от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа, поради което съдът намира, че заповедта е мотивирана. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
За принудителните административни мерки /ПАМ/ уредбата е в нормата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон, като съдът намира, че е доказано наличието на неизправност по моторното превозно средство, такава каквато е посочена в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6, буква „в“ от ППЗДвП. Според тази норма, моторното превозно средство е технически неизправно когато има стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. В случая е било установено, че страничните предни стъкла на автомобила са допълнително затъмнени посредством поставяне на фолио, с което ограничена видимостта през тях. Затова, в съответствие със закона административният орган е приложил принудителната мярка „временно спиране от движение“.
За законосъобразността на принудителната административна мярка е важно да се установи обективно осъществено ли е правонарушение. Законодателят, с оглед на функцията на административните органи – да прилагат административна принуда под формата на административно наказание или мярка, е възложил на административните органи и задължението да констатират административните нарушения. Констатирането на административното нарушение законодателят изисква да бъде извършено във формата на специален документ – акт за установяване на административно нарушение. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин.
Това правно действие на акта за установяване на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 ЗДвП, които сочи, че редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в акта.
Видно от горното довода на жалбоподателката за допуснато от органа съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Настоящият съдебен състав намира, че изложените доводи при разпита на приятеля Г*** не оборват установената в закон доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение.
Съгласно чл. 105, ал. 1 ЗДвП забранено е ограничаването на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Алинея 3 сочи, че намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата мисия за Европа на Организацията на обединените нации /Правило № 43/.
За да се установи съдържанието на правната норма е необходимо да се отчете целта на въведената от законодателя забрана и смисъла на употребените от него понятие в закона. Всяко изискване към моторното превозно средство законодателят прави с оглед на посочената в чл. 1, ал. 2 ЗДвП цел – да запази живота и здравето на участниците в движението, да улесни тяхното предвижване и да опази имуществото. В съответствие с тази цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни средства – чл. 139, ал. 1 ЗДвП. А съгласно чл. 9 ППЗДвП разрешава се движението само на пътни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените. Следователно, тълкувана в контекста на целта на закона и на изискванията към превозните средства, забраната на чл. 105, ал. 1 ЗДвП цели да гарантира установената от производителите и от нормативните актове видимост на водача през стъклата на моторното превозно средство и свойствата на стъклата, които са преценени при точно установен от производителя начин на ползване. Видимост, за целите на ЗДвП, е възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да може да управлява превозното средство по безопасен начин. Това значи, че превозното средство само по себе си трябва да създава възможно най-благоприятните условия на водача за неговата видимост. ЗДвП борави с понятията „ограничена видимост“ и „намалена видимост“ - § 6, т. 55 и 56. Дадените от законодателя специални дефиниции на употребите в закона понятия сочат, че за целите на този закон законодателят разграничава двете понятия, като разграничителният критерий е характера на причината, водеща до видимост, различна от изискваната. При намалена видимост, видно от дефиницията, става въпрос за физични явления – здрач, мъгла, валеж, задименост, докато при ограничената видимост става въпрос за материални обекти, които влияят на видимостта – стръмнини, завои, други препятствия. Очевидно е, че тези понятия са относими за фактори, които са външни за моторното превозно средство. В хипотезата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП законодателят има предвид фактори, които са на/в самото превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. В този случай той не е разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост, а с оглед на обективните възможностите за въздействие върху стъклата, които водят до намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и да е начин, в т. ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо от начина, по който е постигнато. Следователно, до ограничаване на видимостта се стига и чрез намаляване на прозрачността на стъклата.
В акта за установяване на административно нарушение органът сочи, че на предните странични стъкла на автомобила е поставено фолио, което ограничава видимостта на водача към пътя. В оспорената заповед органът сочи, че страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е намалена прозрачността им и е нарушено качеството им при натрошаване. Пълномощникът адв.С. и разпитаният приятел Г*** твърдят, че стъклата са фабрични, но не представя доказателства за това твърдение, а изложените доводи, че органът не е установил такова намаление на прозрачността на стъклата със съответно замерване, настоящият състав приема за защитна теза. Видно от съдържанието на двата акта АУАН и заповед за ПАМ, и в двата безспорно е прието, че на предните странични стъкла на автомобила на касатора е поставено фолио. Видно е също, че според органа това фолио ограничава видимостта. Дали поставеното фолио намалява прозрачността на стъклата и до какъв процент е факт, релевантен за административнонаказателната отговорност на собственика на автомобила с оглед на конкретно приетите в акта елементи на административното нарушение.
За целите на принудителната мярка е достатъчно, че при контролната проверка компетентният орган е установил наличие на фолио върху предните странични стъкла на автомобила, което автоматично прави автомобила технически неизправен по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „"в“ ППЗДвП, тъй като формално не отговаря на изискванията на стандартизационните документи. Законодателят не е посочил кои са стандартизиращите документи, но от факта, че в чл. 9 ППЗДвП сочи, че се разрешава движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на изискванията на правилника и на наредбите по чл. 8, ал. 3 и чл. 36, ал. 3 ЗДвП, следва, че именно в тези актове респективно актове, към които те препращат, са и съответните стандарти. Тогава, когато едно моторно превозно средство е със залепено на стъклата фолио, то обективно не отговаря на изискванията на производителя, защото фолиото не е сложено от производителя, а от собственика на превозното средство. Ако собственик на моторно превозно средство желае да постави определени допълнения на стъклото, то негова е доказателствената тежест да докаже, че тези отклонения са в съответствие със стандартизационните документи. Ако жалбоподателката беше извършил предварително съответните измервания и към момента на проверката разполагаше с документ, доказващ прозрачност на стъклата съгласно изискуемите стандарти органът не би имал основание да приеме ограничаване на видимостта. Но тогава, когато към момента на контролната проверка, обективно върху предните странични стъкла на автомобила се намира допълнително поставено фолио, то този факт сам по себе си е достатъчен, за да приеме органа наличие на хипотезата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП.
Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП цели да преустанови правонарушението, а в случая, към датата на прилагана на мярката обективно предните странични стъкла на автомобила на жалбоподателката са били облепени с фолио и тя не е доказала с надлежни доказателства и към този момент, че това фолио е съобразено с изискванията на Правило № 43.
Нормативна уредба, сочи, че правопораждащият юридически факт за налагане на принудителната мярка е неизправността на превозното средство. Както беше посочено съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по закона имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая в акта е посочена причината, поради която актосъставителят приел, че е налице затъмняване на предните странични стъкла-поставено фолио. С оглед на това съдът приема, че доказателствената тежест за оборване на посочените в акта факти и обстоятелства е на жалбоподателката. Следователно за този релевантен за посочения в акта резултат - затъмняване на стъклата, в самия акт има фактически установявания - фолио. Видно от АУАН поставеното фолио е било причина за установеното ограничаване видимостта на водача, и като го е посочил в акта за установяване на административно нарушение органът го е включил във фактическите основания, въз основа на които е направил извода си за допуснато нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДвП. По този начин не е лишил оспорения акт от релевантно фактическо основание, а в резултата на това не лишава адресата на акта от възможност за ефективна защитата.
От жалбоподателката не е оборена доказателствената сила на редовно съставения АУАН. След като е установил ограничаване на видимостта на лекия автомобил през страничните стъкла по начин, който дава възможност да се приеме, че е налице техническа неизправност според нормата на чл. 10 от ППЗДвП, в съответствие и с целта на закона е издадена оспорената заповед, с която е разпоредено временно спиране от движение до отстраняване на техническата неизправност. Ноторно е, че стъклата на моторните превозни средства отговарят на определени изисквания за прозрачност, която е един от факторите, които осигуряват необходимата видимост през тях. Когато определените изисквания за прозрачност на стъклата са намалени, това прави превозното средство неизправно по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „б“ ЗДвП. В този смисъл е и трайната съдебната практика.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед № 19-4332-008318/25.11.2019 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, следва да бъде потвърдена като законосъобразна, а жалбата отхвърлена поради нейната неоснователност и недоказаност.
Предвид изложеното и на основание чл. 172 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Й.В. ***С. ***, против заповед № 19-4332-008318/25.11.2019 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, издадена от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която спрямо жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността“.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5 ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: