РЕШЕНИЕ № 260626
гр. Бургас, 10.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот
Атанасов
при секретаря Елена Христова, като
разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 4100/2020 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по
исковата молба на В.И.Д.,***, с която претендира осъждане на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”-гр. София, да му заплати сумата от 200 лева, представляваща главница за дължимо възнаграждение
за положен от ищеца труд на длъжността „Надзирател“ в затворническото общежитие
в с. Дебелт, Община Средец, извън времето на дежурство за периода 24.05.2017-24.07.2020
год., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от подаване на исковата
молба – 24.07.2020 год., до окончателното й плащане.
В проведеното по делото на 28.10.2020 год. открито съдебно
заседание ищецът е изменил главния си иск, като е увеличил размера му от 200
лева до 800 лева.
Правните основания на предявените осъдителни искове са чл.
19, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и чл. 16е, ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1, чл.
178, ал. 1, т. 3, ЗМВР, чл. 86, ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете; ангажира доказателства и моли
за присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при
съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че страните са
обвързани със служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема
длъжността „Надзирател“ в затворническото общежитие в с. Дебелт, Община Средец
към Затвора Бургас, и през процесния период е полагал дежурства по надлежно
утвърден график. Ищецът сочи,
че се e явявал за изпълнение на служебните си задължения 15 минути преди встъпване
в дежурство – около 07,45 ч., през които минути е изпълнявал служебните си
задължения, за подготовка за инструктаж, запознаване с оперативната обстановка,
участие в инструктажа, а след края на дежурството оставал още 45 минути, през
които извършвал регламентирани дейности по сдаване на дежурството, обхождане и
проверяване на територията и особеностите на поста. Ищецът твърди, че това
допълнително отработено време от общо 60 минути не е взето предвид от
работодателя при формиране трудовото възнаграждение до 11.05.2019 год., на
основание Заповед № Л-2271/2019 год., а след тази дата е бил отчитан само
половин час от допълнително отработените 60 мин.
По делото са представени Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015
год., допълнена със заповеди от 09.04.2015 год. и 21.04.2017 год. на министъра
на правосъдието на РБ, с които са определени редът за разпределение на
работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните
служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че
положеният извънреден труд се заплаща с 50 %-тно увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Със Заповед №
Л-2271/13.05.2019 год. на главния директор на ГДИН е определено, че времето за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство за всички затворнически общежития е в рамките на 30 минути,
което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
С т. т. 3 и
4 от Заповед № 436/01.07.2019 год. на началника на Затвора Бургас е наредено
времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от смяна или дежурство в ЗО „Дебелт“ да е в рамките до 30
минути за работещите при 24-часови смени, а за 8-часовите смени и за всички
временни постове – 15 минути.
По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Вещото лице сочи,
че през процесния период за ищеца са отчетени общо 254 дежурства, а за периода
след 01.07.2019 год. ответникът изплаща и възнаграждение за отработени 30 мин.
и 15 мин., възоснова заповед от 14.06.2019 год. на гл. дир. на ГДИН и заповед
от 01.07.2019 год. на директора на Затвора Бургас.
При така събраните доказателства съдът
намира главния иск за доказан по основание. По делото не се спори, че ищецът е
изпълнявал 8-, 12-и и 24-часови дежурства по график, съобразно регламентираното
работно време през процесния период. С т. 9 на Заповед № 453/14.08.2014 год. е
въведено изискване за начало на инструктажите в затворническите общежития – 15
мин. преди началото на работното време, определено със същата заповед за
конкретния обект. Тази заповед, обаче, не урежда работното време за ЗО
„Дебелт“, поради което ищецът не може да се ползва от задължителните
разпореждания в нея. Такова действие за ищеца има Заповед № Л-2788/14.06.2019
год., възоснова която, считано от 01.07.2019 год., се изплаща допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 30 мин., свързан с инструктажа.
В разглеждания казус съдът счита, че по
отношение ищеца следва да се признае за допълнително отработено време 30 мин.
след приключване на 24-часовите му смени. В тази насока показанията на двамата
свидетели, разпитани по делото, съвпадат изцяло, поради което съдът намира, че
изпълнението на служебните задълженията на ищеца е продължавало и след края на
24-часовата му смяна в 08.00 ч. Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца
за продължителността на отвода, за горницата му от 15 минути (над приетите от
съда 30 минути), тъй като за това обстоятелство ангажираните показания на
свидетеля на ищеца са опровергани от насрещните твърдения на свидетеля на
ответника, т. е. не е проведено пълно доказване на обстоятелството, от което
ищецът черпи права.
Съдът намира за неоснователно
твърдението на ищеца, че се е явявал на работа 15 мин. преди началото на
работното време, с оглед подготовка и привеждане в надлежен вид. В тази насока
от показанията на разпитаните свидетели се установява, че не е налице вменено
на работещите в ЗО „Дебелт“ служебно задължение за по-ранно явяване, както и за
носене на цивилно облекло (подмяната му с униформено изисква време). По делото
е установено, че пътуващите с личен транспорт служители пристигат по-рано на
работа от колегите си, ползващи служебен автобус. Свободно избраният от ищеца
начин на пътуване – с личен автомобил, няма за последица признаване на времето
от по-ранното му пристигане на мястото на работа до началото на работния ден за
положен от В.Д. извънреден труд. Съдът намира, че явяващите се по-рано на
работа служители, до 08.00 ч. не изпълняват дейности, които са част от преките им
служебни задължения, а и не са включени в хипотезите на чл. 16е, ал. 1, ППЗИНЗС.
По отношение 8- и 12-часовите смени и
за другите постове (т. нар. „болница) делото не съдържа доказателства за
времето, необходимо за инструктаж и за отвод, поради което съдът не включва
тези дежурства към дължимите на ищеца допълнителни възнаграждения. В
показанията си свидетелят, ангажиран от ищеца, е разкрил данни единствено за особеностите
на постовете при 24-часови смени, поради което искът е доказан по основание
само за тях (общо 219 според неоспореното заключение на вещото лице).
По отношение размера на дължимата
главница съдът основава решението си на приетото експертно заключение,
неоспорено от страните, като изчислява размера на дължимите през процесния
период възнаграждения на основание чл. 162, ГПК. Видно от таблицата към
заключението, от м. юли 2019 год. до подаване на исковата молба дължимото
възнаграждение за 30 мин. положен допълнителен труд за дежурство е заплатен на
ищеца, а този неоспорен факт налага отхвърляне на претенцията за присъждане на
възнаграждение за времето от 01.07.2019 год. до 24.07.2020-а. При извършените
изчисления съдът констатира, че дължимата главница за периода 24.05.-31.12.2017
год. възлиза на 135,40 лева, за 2018 год. – на 279,51 лева, а за периода м.
януари-м. юни 2019 год. – на 133,12 лева, или общият размер на главното вземане
на ищеца възлиза на 548,03 лева. Ответникът не е провел насрещно доказване, за
установяване извършеното частично или пълно плащане на тази сума, поради което
съдът намира, че главният иск следва да бъде уважен частично, ведно с
присъждане на обезщетението по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, и отхвърлен за горницата над 548,03 лева до 800
лева, ведно с обусловената акцесорна претенция за законна лихва.
Съдът намира, че не следва да се
произнесе по същество по възражението на ответника за изтекла погасителна
давност върху част от главницата. Това възражение е ненавременно въведено в
процеса, тъй като е направено в проведеното първо открито съдебно заседание,
след изтичане на преклузивния срок по чл. 131, ГПК, и не са налице допустими
изключения по см. на чл. 133, с. к. (вж. т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
год. по тълк. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС).
Частичната основателност на исковете налага в полза на
всяка от страните да бъдат присъдени направените деловодни разноски в съответен
размер – 205,51 лева за адвокатско възнаграждение на ищеца, 47,24 лева за юрисконсултско
възнаграждение на ответника (чл. 78, ал. 1, 3 и 8, ГПК).
В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл.
83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди
ответника да плати на БсРС държавна такса върху уважения главен иск, в размер
от 50 лева, както и разноски за вещо лице – 200 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, код по БУЛСТАТ *********, със седалище
гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, да
заплати на В.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 548,03 лева, представляваща възнаграждение
за периода 24.05.2017-30.06.2019 год., за положен от ищеца труд на длъжността
„Надзирател“ в Затворническо общежитие-с. Дебелт, Община Средец към Затвора
Бургас извън времето на дежурство, ведно с обезщетение в размер на законната
лихва върху сумата, начиная от подаване на исковата молба – 24.07.2020 год., до
окончателното й плащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – в частите му за горницата над
548,03 лева до претендираното обезщетение от 800 лева, за присъждане на
обезщетението за периода 01.07.2019-24.07.2020 год., както и акцесорния иск за
законна лихва върху тази горница, начиная от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на В.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в
размер от 205,51 лева.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 3 и 8, ГПК, да заплати
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, код по БУЛСТАТ *********, със
седалище гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, деловодни разноски в размер
от 47,24 лева.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, код по БУЛСТАТ *********, със седалище
гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС държавна такса в размер от 50 лева.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, код по БУЛСТАТ *********, със седалище
гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС разноски в размер от 200 лева.
Решението може да бъде обжалвано от
страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок, считано от 10.11.2020
год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ