Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………./23.03 |
Година 2023 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав
|
на тридесети ноември |
Година 2022 |
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 3086 по описа
за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет
на разглеждане са искове по чл. 208 ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ -
отменен) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
С решение № 766/14.04.2020 г. по т.д. № 4724/19 г. по
описа на Апелативен съд – София, ТО, 13 състав е обезсилено решение №
644/05.04.2019 г. на СГС, ТО, VI-10 състав и делото е върнато за ново разглеждане с дадени
задължителни указания за произнасяне по иск за обезщетение на хале № 107
(посочено под № 121 според договор за наем) досежно
присъденото застрахователно обезщетение от 433631,01 лв., 129828,64 лв. – лихва
за забава за периода 27.11.2014 г. – 07.11.2017 г. и в частта за разноските, а
решение № 644/05.04.2019 г. на СГС, ТО, VI-10 състав е обявено за влязло в сила
в отхвърлителната част досежно
сумата от 250 000 лв. – стойност на изгорял скаров
под, охладителна инсталация, хранителна система, система
за вкарване в халето.
Ищецът „С.“ АД, наричан впоследствие Свиком, представляван от адв. Б.
от САК в предходното производство, твърди при ответника „ЗАД А.“ АД, наричан
впоследствие А., да е застраховал за риска „Индустриален пожар“ имущество – свинекомплекс, находящ се в с. Априлци, община Пазарджик,. Твърди
също така на 8.11.2014 г. – при действието на застрахователния договор, в постройка, изградена
от бетон и термопанели, онагледена с две пунктирани
скици на приложена скица към уточнителна молба от
18.03.2022 г., да е избухнал пожар и съставляващо хале № 121 (според възприета
номерация още при придобиване на имота съгласно уточнение и в съдебно заседание
на 29.06.2022 г.). Следствие на пожара постройката (най-голямото хале на свинекомплекса), била изгоряла напълно. Твърди сградата да
възлиза на 396 925 лв., 86 263,50 лв. да е стойността на стенни и покривни
панели и 16 811,50 лв. да е стойността на крепежни
елементи по постройката. Поддържа, че застрахователят бил уведомен за
настъпилото събитие в първия работен ден след пожара. Бил съставен и двустранен
протокол за констатираните щети, в който била описана опожарената постройка,
указана е нейната структура, идентифицираното място на пожара, обхванатите
помещения и изгорелите сектори. Застрахователят не поискал допълнителни
доказателства, но и не платил дължимото обезщетение. С оглед очертания обхват
на производството с решение решение № 766/14.04.2020
г. по т.д. № 4724/19 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 13 състав
предметът на разглеждане е ограничен до претендирано
вземане на това основание от 433 631,01 лв. Претендира разноски в това
число и адвокатско възнаграждение.
Ответникът, представляван от адв.
Т., оспорва изцяло исковете като неоснователни. Поддържа, че ищецът не е легитимиран
да търси обезщетение по застрахователния договор с довод застраховката да е
сключена в полза на трето лице. Евентуално навежда довод за нищожност на
застрахователния договор като смята да липсва съгласие за конкретните застраховани обекти. Застъпва
теза, че дори и застрахователният договор да се приеме за действителен, при онагледеното
местонахождение на хале № 121 и при уточнението, оспорва да е включено в обхвата
на договора. Смята и да не представлява годно за застраховане имущество поради
несъответствие на критериите за строеж по смисъла на ЗУТ, съответно оспорва
ищецът да е собственик на тази постройка. Освен това твърди от ищеца да са
искани предписани от общите условия документи, които определя за необходими в
случая в това число и за установяване правата му върху увреденото имущество.
Позовава се и на установена от районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр. Пазарджик вероятност причина за пожара да е техническа неизправност
във вентилатор. Твърди, че такива обстоятелства не са му били съобщени и че ако
ги е знаел, застрахователят е щял да сключи договора при други условия или
изобщо да не го сключва. В допълнение (съгласно уточнение – л. 650 от делото),
ответникът поддържа и че ищецът не е полагал нужната грижа на добър стопанин за
застрахованото имущество, допринесло за възникване на пожара, а именно:
неотстранени последици от предходен пожар; неспазени противопожарни изисквания
и правила при дейността в халето; неосигурена защита на електрическата
инсталация и електрическите уреди от външно въздействие на атмосферни фактори и
животни (напр. гризачи), отсъствие на изградени пожароизвестителни
системи, евакуационно и аварийно осветление, врати, капац,
прозорци, клапи и уплътнения със съответните класове по реакция на огън и огнеустойчивост и димозащитни
врати; липсваща документация за организиране и спазване на пожарна безопасност
в предприятието в това число и за поддръжка и техническо обслужване на
пожарогасителите. Оспорва и да е налице причинна връзка между пожара и
настъпилите вреди. Ответникът твърди също така при извършения оглед от авариен
комисар да са установени следи от стар пожар в същото хале като засегнатите
части не били възстановени. Като се позовава на т. 10.8 от Общите си условия
смята да е освободен от отговорност за вреди, настъпили в резултат от
неотстранени вреди от по-ранно застрахователно събитие. Твърди в тази връзка и халето
да е частично увредено, съответно смята за наложително редуциране на обезщетението
със сума в размер на 45 984,42 евро, представляваща претендирано
обезщетение за вреди от предходен пожар през 2011 г.
В допълнителна искова молба ищецът твърди имотът да е
застрахован в полза на трето лице предвид съществувал договор за кредит. Тъй
като кредитът е погасен изцяло смята да е в правото си да търси изпълнение на
застрахователното обезщетение. Навежда довод, че застраховката обхваща всички
постройки, находящи се закупен от него имот, сред
които попада и хале, идентифицирано под № 121, а правото си на собственост върху
постройката извлича от правилата на приращението.
Оспорва констатациите в посочения от ответника доклад на авариен комисар, както
и твърденията му да е имало предходен пожар в същата постройка. Оспорва да са
му били искани документи от страна на застрахователя, които ищецът да не е
предоставил.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорва
да е доказано съществуването на сграда – хале № 121 към момента на сключване на
застраховката, както и да е включена в застрахователното покритие, съответно да
е обхваната от риска от погиване на имуществото от пожар, в резултат на късо
съединение. Твърди допълнителните документи да са били изискани от аварийния
комисар и да са необходими за определяне стойността на сградата.
Ищецът твърди и да е бил определен срок за изплащане
на обезщетението от 15 дни след представяне на всички документи. Смята този
срок за изтекъл към 24.11.2012 г. като с оглед ограничения предмет на спора
подлежащата на разглеждане претенцията на това основание е за периода от
27.11.2014 г. до 07.11.2017 г., включително в размер на 129828,64 лв., както и
предявената по реда на чл. 214 ал. 2 ГПК претенция за законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата.
Ответникът оспорва да дължи и лихва за забава при
твърдение и понастоящем ищецът да не е изпълнил задължението си да представи
всички необходими документи относно застрахователното събитие. Позовавайки се
на т. 52.11 от общите условия смята, че срокът за плащане на застрахователно
обезщетение не е започнал да тече. Смята и да не е доказана причината за
пожара, съответно да е била положена дължимата от застрахования грижа. Претендира
разноски.
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният
представител на ищеца – адв. А., поддържа исковете.
От името на ищеца претендира и разноски. Навежда доводи в писмени бележки.
Ответникът, представляван от адв.
Т., оспорва исковете. Спори да е налице идентичност между хале № 121 и № 107 с
довод, че както исковата молба, така и приетата в настоящото производство
индивидуализация според данните в нотариалния акт и геодезическите
документи касае бивша тоалетна, а не производствено хале. Оспорва и така
индивидуализираната сграда да е била опожарена. Конкретизира възраженията си и досежно твърдяното опожаряване с довод, че ищецът не е
спазил противопожарните изисквания и правила – електрическата инсталация и
електрическите уреди не са били предпазени от външно възстействие
на атмосферни фактори и животни, не са били изградени пожароизвестителни
системи, евакуационно- и аварийно осветление; врати, капаци, прозорци, клапи и
уплътнения със съответните класове по реакция на огън и огнеустойчивост,
димозащитни врати; не е регламентирал правила за
противопожарна безопасност – липсва такава документация, както и документация
за поддръжката и техническото обслужване на пожарогасителите. Смята тази
конкретизация за показателна и за проявена небрежност от страна на ищеца,
включена в обхвата на т. 50,1. и 50.2. от Общите условия за застраховка
„Индустриален пожар“. Обосновава тезите си в писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от
фактическа страна следното:
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
Nо 14, том VII,
нот. дело 1964/1997г. (стр. 202 и сл. по делото), се
установява изразено съгласие Свиком да придобие собствеността
върху недвижим имот – Свинекомплекс, с. Априлци, състоящ се от 27 сгради, с
обща застроена площ от 19 129 кв. метра, заедно с прилежащ терен от 132 000
кв. метра. В нотариалния акт под № 121 е посочена тоалетна с площ 22,20 кв.м.
(л. 203 от делото).
На 10.12.2006 г. писмено е изразено съгласие, че срещу
наем от 500 лв. месечно за неопределен срок Свиком да
предоставя под наем на „О.Т.“ ЕООД едноетажни масивни еднокорабни халета, находящи се на територията на СВИНЕКОМПЛЕКС - с. Априлци,
изградени от стоманобетонови елементи съответно хале
№ 121 – сграда за угояване с площ 2048,20 кв.м. с указание да съставлява сграда
за угояване и хале № 153 – сграда за майки-кърмачки и условно бременни с площ
1217,40 кв.м. Договорът (наличен по л. 295 – 298 от делото) е сключен за десет
години.
На 10.03.2007 г. писмено е изразено съгласие, че
вместо „О.Т.“ ЕООД да заплаща договорената наемна цена всички извършени от него
подобрения по наетите обекти за срока на договора за наем, ще останат
собственост за Свиком.
С анекс от 10.03.2007 г. страните са се договорили всички
подобрения на наетите обекти, извършени от наемателя за срока на договора
преминават в изключителна собственост на наемодателя от момент на извършването
им и по силата на самия договор за наем (стр. 24 по делото).
Представен е договор за модернизация от 20.02.2007 г.,
сключен между „О.Т.“ ЕООД като възложител
и „Р.-*“ ЕООД като изпълнител (стр. 25-32 по делото), с който
възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни модернизация на 2 броя
халета, намиращи се в Свинекомплекс, с.Априлци
съответно № 121 – за угояване на прасета и № 153 – за родилно отделение Във
връзка с изпълнение на договора са представени и протокол за извършена работа
от 18.06.208 г. (33 по делото) и приемо-предавателен протокол (стр. 34 по
делото), и двата документа, подписани от представители на възложителя и
изпълнителя.
На 03.06.2014 г. ищецът „С.“ АД сключва със "ЗАД А."
АД договор за застраховка „Индустриален пожар“ № 14 268-00801С-002132 (л. 10 от делото), със срок на
действие 12 месеца, считано от 00:00 ч. на 04.06.2014
г. до 24:00 ч. на 03.06.2015 година за конкретизирани рискове сред които и риск
А, който, видно от представените по делото общи условия (л. 183-191 от делото),
покрива пожар и последиците от гасенето му. Застрахованото имущество е
определено като група „Производствени сгради“, с адрес: 4445, с. Априлци, Свинекомплекс. Посочена е застрахователна стойност на
застрахованото имущество от 6 500 000 лева. Включена е уговорка, че полицата е
в полза на Обединена българска банка АД като не се спори, че причина за това е
наличие на задължения към ОББ АД, произтичащи от договор за инвестиционен
банков кредит от 01.12.2008 г., с който на ищеца „С.“ АД бил отпуснат банков
кредит в размер на 1 182 107 евро и учредена ипотека.
В предложението за застраховане (л. 464 от делото),
оформено на бланка на А., е предвидено посочване на обобщена информация за сградите
(без да се изисква индивидуализацията им поотделно) като изрично е указано, че
сградите са пространствено разделени и в тях няма пожароизвестителна
система. Идентично съдържание досежно описанието на
застрахованото имущество се установява и при предходно предложение по повод на
предходна полица (л. 475 от делото).
Видно от уведомление за заявена щета (л. 473 от
делото) на 10.11.2014 г. Свиком е съобщил на
застрахователя за пожар, настъпил на 08.11.2014 г., позовавайки се на
застрахователна полица № 14 268-00801С-002132, а при застрахователя е
образуваща щета под номер 26014080100023/10.11.2014 година. Във връзка с
образуваната щета, на 11.11.2014 г. е извършен оглед
от представители на застраховател - ответника, на застрахования – ищеца и
авариен комисар, а установеното е отразено в констативен протокол (стр. 462 по
делото). Констатирано е, че от пожара са увредени всички панели по стени и
таван на 17 от общо 18 сектора, от които се състои опожареното хале. Последният
18 сектор не е бил оборудван – няма панели по стени и таван. Увредена е и
металната конструкция. Самото хале е изградено от бетонова основа със стени и
таван – сандвич панели, конструкцията е метална. Халето е посочено с размер
160/60 метра.
Видно от удостоверение, изх. номер 34/558/14 от 06.01.2015 г., на РУП – гр. Пазарджик
(стр.357 от делото), образувано е досъдебно производство 1558/2014 г. по описа
на РУП-Пазарджик за престъпление по чл.331, ал.1 от НПК срещу неизвестен
извършител, затова, че на 08.11.2014 г. около 05,00 часа по непредпазливост е
запалил свинекомплекс, собственост на „С.“ АД, ***. В резултат на пожара
частично е изгоряло едно от халетата за угояване на прасета с указани размери
около 160 метра на 60 метра.
По делото не се установяват строителни книжа за
процесната постройка. Отсъствието на такива следва и от наличните данни по представена
експертна оценка на недвижим имот от 16.11.2012 г. (стр. 274-281 по делото, изискана
от застрахователя в рамките на застрахователната преписка по процесната щета). Документ
с идентично съдържание е представен и по повод обработката на процесната щета
(л. 444-460 от делото). Описанието на оценявания имот – ПИ, с площ 132 000
кв. метра, част от него обособена в 2 ПИ
– ПИ 000013 в землището на с. Априлци с площ от 66 874 кв. метра и ПИ
00415 в землището на с. Сбор с площ от 19259 кв. метра, отговаря на процесния. Отразена е констатация, че сграда 20 по ДОЗ или
121 по НА и КП не съществува. На нейно място през 2007 г. се приема да е построена
сграда „Хале 121 за угояващи“ без да са били представени строителни книжа. В
експертната оценка е прието, че сграда 121 по НА и КП (с указание да е МС
според КП от 1994 г. – л. 182 от делото). не съществува. Отразено е като
установено на нейно място през 2007 година да е изградена сграда “Хале 121 за
угояващи“. Видно от описанието на л. 178 от делото постройката представлява
метална конструкция, изпълнена върху бетонови основи с ограждащи стени и покрив
от термопанели, състояли се от две халета с настилка
от бетонова замазка. Преградните стени са от бетонови панели, вратите са
метални, без прозорци.
Видно от разменената вътрешна кореспонденция в „А.“ АД
(стр. 435 по делото) на 12.11.2014 г. застрахователят е разрешил на
застрахования разчистване на халето с указание всички извлечени при
разчистването метални елементи да бъдат предвидени като вторични суровини и
представяне на кантарна бележка и фактура за
реализирането.
По делото е представен доклад на авариен комисар от
19.01.2016 г. (стр. 289 - 294 по
делото). За изготвянето му аварийния комисар е участвал в огледа на място на
11.11.2014 година. Аварийният комисар е констатирал,
че халето, в което е избухнал процесния
пожар е маркирано върху снимката, част от доклада му отразява следи от стар
пожар в маркиран върху снимка край на сградата. Отбелязано е, че в резултат от
пожара са изгорели покривни и стенни панели, скаров под, МСО и животни. Приети
са за налични на място две халета с обща площ от 5 300 кв. метра с метална
конструкция, изпълнена върху бетонови основи, с ограждащи стени и покрив от
термопанели. Отбелязано е, че засегнатото хале не е включено в обхвата на
представената експертна оценка на недвижим имот от 2012 година.
По делото е представено удостоверение, изх. № 17190/08.10.2018 г. от „ОББ“ АД (стр.
531 от делото), че задълженията на „С.“ АД по договор за инвестиционен кредит
от 01.12.2008 г. към банката са изцяло погасени, поради което банката –
бенефициер по договора за застраховка няма претенции за изплащане на
застрахователно обезщетение.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, видно от което счетоводните регистри на Свиком
не съдържат отписване на активи на основание „бракуване на изгоряло имущество“,
но за периода 01.11.2014 г. – 02.2019 г. са осчетоводени две фактури за приход
от продажба на желязо –в размер на 17000 лева по фактура № 102/15.12.2014 г. с
получател „М.К.“ ООД и в размер на 120 лева по фактура № 163/16.12.2015 г. с
получател „С.БГ“ ЕООД. Счетоводно не е възможно проследяване произхода на
продаденото желязо.
От заключението на комплексната съдебно-техническа
експертиза се налага извод, че към датата на пожара – 08.11.2014 г. цената на
постройката (без система за хранене, климатична система, система
за вкарване и скаров под) възлиза на 450631,01 лв.
С.К.заявява да е управител на фирма „С.К.“
ЕООД и да притежава оборудване в съседни сгради на територията на свинекомплекса и посещава свинекомплекса
от 2013 г. Сочи изгорялата сграда да се е намирала в средата на свинекомплекса, разположена различно от останалите и да е с
площ от около 2 дка. По информация на свидетеля изгорялата сграда била
модернизирана по проект по Сапард.
Свидетелят Т.Н. заявява, че като авариен
комисар изготвил приложения по делото протокол. По принцип практиката била след
огледа чрез застрахователя да бъде идентифициран обектът, който е огледан. На
11.11.2014 г. придружаван от представител на
застрахователя и с представител на „Пожарна безопасност“ – пожарникар извършили
съвместен оглед. На място видели напълно опожарена сграда, с термопанели на
покрива и на стените. В ансамбъл от сгради, изгорялата сграда се намирала между
всички сгради, условно може да се каже в средата на комплекса. От по-късно представените
документи от застрахователя разбрал да са отдадени под наем хале 121 и хале 153
хале, като хале 121 идентифицира като изгорялото хале, за което не били представени
строителни книжа. След представяне на скици, намиращи на стр. 300 и стр. 301 от
том ІІ на делото определя сградата като намирала се в свободното пространство
между хоризонтално разположените сгради – в средата с посока северозапад-югоизток
спрямо сградите, така както са показани на тези две скици. Разбрал също така,
че преди тази сграда на същото място имало клозет. Тъй като нямало и не били
представени никакви документи за отчетна стойност, по която да се определи колко
е струвала постройката при изграждането, същата се водела с нулева стойност от
гледна точка на застрахователя.
От представената от ответника
електронна кореспонденция се налага извод, че за необходимостта от представяне
на нови документи е уведомена Р.П., за която се установява да е представлява
обслужващия брокер на Свиком. Писмо от Т.Н. –
управител на дружеството – авариен комисар, с указание за необходими документи
е изпратено и до О.**** ООД, гр. Пазарджик.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 208 от КЗ (отм.)
Предмет на договора за имуществена застраховка е поет
от застрахователя риск от нежелана загуба на оценимо
в пари право за застрахования срещу заплатено от застрахования възнаграждение
(премия). Договорът е сключен при действието на Кодекса за застраховане от 2005
г., поради което и спорът следва да бъде разрешен според установената от него
регулаторна рамка на отношението.
Настоящият състав приема, че основанието на предявен
иск обхваща очертаните в правна норма юридически факти, с които нормата свързва
и конкретно правило за поведение. В случая ищецът твърди при настъпило застрахователно събитие да е било увредено застраховано имущество. Придаденият
номер е възможен, но сам по себе си недостатъчен за идентифициране на
увреденото имущество, предмет на търсената в случая защита. При недвижимите
имоти еднозначната индивидуализация се осигурява чрез относително трайни
характеристики, каквато е местоположението му. Видно и от противоречивите
твърдения на първоначалния представител на ищеца – адв.
Б., този подход не позволява индивидуализация на увреденото имущество. С оглед
предмета на спора обаче настоящият състав приема твърдяното събитие за
съществен и напълно приложим в случая идентификационен белег. Понеже ищецът
свързва претенцията си с настъпил застрахователен риск, връзката между
твърдяното събитие и конкретната постройка позволява еднозначно определяне и
предмета на спора. Тези обстоятелства гарантират възможност и за ответника да
се ориентира в предмета на претенцията, а въпрос по същество остава дали
посочената сграда е съществувала, съответно е увредена при твърдяното събитие –
пожар на 08.11.2014 г. В тази насока и с оглед задължителните указания в
решение № 766/14.04.2020 г. по т.д. № 4724/19 г. по описа на Апелативен съд –
София, ТО, 13 състав, след връщане на делото за ново разглеждане, изрично е конкретизирано
местонахождението на твърдяната от ищеца постройка. Даденото от ищеца описание
напълно съответства и на възприетите от ответника констатации на аварийния
комисар (според становище по л. 501-503 от делото) досежно
местонахождението на изследваната от него изгоряла постройка. При тези
съображения настоящият състав приема, че предметът на спора е ясен както за
съда, така и за страните – касае постройка, онагледена с двойна пунктирана
линия в скица, по л. 648 от делото. При
така очертания предмет в тежест на ищеца е да докаже 1) сключен в писмена форма
договор за имуществена застраховка; 2) застрахователната вноска или първата
премия при разсрочено плащане е внесена (чл. 187 КЗ – отм.),, 3) настъпило
застрахователно събитие – указан в договора за застраховка риск 4) в периода на
действие на застрахователния договор; 5) събитието да е довело до увреждане на
застрахованото имущество, рефлектиращо негативно върху патримониума
на ищеца и 6) необходимите средства за отстраняване на вредата.
Съгласно чл. 187 КЗ (отм.) договорът за застраховка
влиза в сила със заплащане на премията, съответно първата вноска при разсрочено
плащане. Страните не спорят, а и от доклада по щетата се установява, че първата
вноска от премията е заплатена преди датата на процесното
събитие.
Договорът за застраховка е сключен в полза на кредитор
– „Обединена българска банка“ АД. По делото обаче е представено изрично
изявление от ползвателя, че не желае да се ползва от обещаното. Този му отказ
определя застраховащия като единствено легитимиран да търси застрахователното
обезщетение (чл. 199а ал. 1 КЗ – отм.).
Спорен между страните е обхватът на застрахователното
покритие. Очертаното от процесуалния представител на ответника възражение не
сочи на нищожност на сделката, а е относимо към тълкуване на очертаното в
застрахователната полица съгласие. Нормата на чл. 184 КЗ (отм.) утвърждава писмена
форма на договора за застраховка като предписва и минималното му съдържание, но
не с оглед валидността на правоотношението, а като средство за очертаване
обхвата на застрахователно покритие. По изричен текст на чл. 183 ал. 2 КЗ
(отм.) за неуредените въпроси приложение следва да намерят общите правила на
Търговския закон и Законът за задълженията и договорите. Съгласно чл. 20 ЗЗД при
колебание за съдържанието на договора то може да бъде извлечено от обективираните в договора волеизявления посредством тълкуване.
Оттук следва, че и при застрахователния договор необходимо, но и достатъчно е,
обектът на застрахователно покритие да бъде еднозначно определяем без да е
задължително да е стриктно индивидуализиран. Застрахователят е в правото си да
прецени дали да се ангажира с конкретен риск по отношение на заявено от
застраховащия имущество, но и дължи да внесе яснота в тази насока още при
сключване на застрахователния договор.
В случая се установява, че застрахованото имущество –
сгради, не е индивидуализирано, но и от формализираното предложение не
произтича подобно очакване от страна на застрахователя. Липсва указание за
обвързване на съгласието му с описание на постройките, а напротив, изготвеният
от застрахователя формуляр предполага подаване на обобщени данни за сгради и единствено
деклариране на пространствената им обособеност. Допълнителен елемент се явява
РЗП, който реквизит на предложението обаче също не предполага разграничаване на
отделните сгради, а още по-малко възможност за извод, че сграда, отговаряща на
вписаните в застрахователната полица белези, е изключена от обхвата на
застрахователното покритие. Предвид и предходно развилото се правоотношение
между страните налага се извод, че видово определените сгради като средство за
индивидуализацията им отразява утвърдена от застрахователя практика.
Не се установява при сключване на договора
застрахователят да е изисквал и прилагане на документ, съдържащ описание на застрахованите
сгради. Отсъствието на подобно изискване е пречка за извод, че това обстоятелство
е смятано от застрахователя за съществено при определяне обхвата на
застрахованото имущество. Отразените белези в полицата определят застрахованото
имущество като имуществена съвкупност, очертавана и във вътрешната комуникация
по повод на щетата като група „Производствени сгради“. Това съдържание на
съгласието е изводимо от указаните в предложението, възпроизведени дословно и в
застрахователната полица индивидуализиращи белези.
Застрахованият е посочил като желан обект на защита производствени сгради, а при изискуемия
и посочен в случая адрес еднозначно следва извод, че обхванати от предложението
са всички собствени на застрахования сгради, находящи
се на този адрес. Припокриването на очертаните в застрахователната полица
индивидуализиращи белези и притежаваните от изгорялата сграда характеристики
определя като неоснователно противопоставеното от ответника възражение за
липсващо съгласие. Цитираната в писмените бележки задължителна практика е неотносима към процесния случай.
Неоснователно е и възражението за недоказано
съществуване на процесната сграда. Вярно е, че сградата не фигурира в никой от
документите. Ищецът не твърди именно посочената в нотариалния акт сграда под №
121 да е изгорялата. С основание и ответникът отчита пълното несъответствие
между заявената в процеса и описаната в нотариалния акт под този номер. Това
обаче не изключва правото на собственост върху еднозначно идентифицираната като
изгоряла сграда. Правото на собственост възниква не от описването му в
нотариален акт, а при проявление на указани от закона факти. Правилото на чл.
92 ЗС повелява, че собственикът на земята придобива собственост и върху всичко
построено върху нея. Изключението от това правило предполага учредено другиму
ограничено право на строеж. В процеса подобно изключение не се твърди.
Без значение остава и че процесната постройка не
фигурира в договора за ипотека. Макар и от застраховката да се ползва кредитор
на застрахования, обхватът на застрахователното покритие не следва от
отношенията между кредитора и застрахования, а от съдържанието на самата
полица. Застрахователят е в правото си да очертае имуществото, по отношение на
което осигурява защита, но и дължи изрично да посочи, когато при видово
определено имущество изключва ангажимента си досежно
конкретен обект. Обявения в предложението като желан за застраховане имуществен
комплекс изключва поддържаното в писмените бележки възражение, че ищецът е
ограничил искането си до част от сградите, фигуриращи в представени на
застрахователя документи. Всъщност от преписката не се установява такива да са
били представени при сключване на застраховката.
Съществуването на постройката не следва и от
отразяването й и в предвидени от правния ред регистри или целево създавани
карти. С факта на материализиране на сграда (постройка), позволяваща
задоволяване на определени потребности, възниква и годен обект на имуществено
застраховане по смисъла на чл. 200 КЗ (отм.). Нормата не предписва изискване за
съответствие на застрахована сграда на устройствените
закони, а единствено потенциал да формира парично оценимо
благо. Опасността от загубата му обуславя и застрахователен интерес. След като
при сключване на договора застрахователят не е придал значимост на
градоустройствения статут на постройката, за да се обвърже със застрахователния
риск, договорът го ангажира да го поеме по отношение на всяка сграда, находяща се на указания в
полицата адрес с придадено й производствено предназначение и принадлежаща на
застраховащия.
Показанията на свидетелите К.и Н. еднозначно
идентифицират като изгоряла именно конкретизираната от ищеца сграда – построена в средата на имота и разположена
напречно на онагледените на скиците по делото други постройки. Вещите лица от
съдебно-техническата експертиза я определят и като ориентирана северозапад-югоизток,
а данни за това установява и вещото лице пожаротехническа
експертиза, позовавайки се на налична снимка в сървърите на Google. Показанията на свидетеля К.разкриват
еднозначно и производствения характер на тази постройка, а данни за съществуването
й са налице и в изисканите от застрахователя експертни оценки. Без значение
остава, че тази постройка е изключена от оценките. Това не води до отпадане на
потребителната й годност, за която свидетелства и свид.
Ковачев, а показанията му се потвърждават както от данните за установените изгорели
трупове на животни, за които и страните не спорят, така и от сключения договор
и събраните данни за осъществена значителна инвестиция в тази сграда.
Ето защо и установеното разминаване в описанието на
постройка, идентифицирана под № 121 в нотариалния акт и процесната не разкриват
хипотезата на липсващо съгласие за застраховането й. Настоящият състав приема за
доказано, че изгорялата постройка е съществувала и е принадлежала на ищеца
както към момента на сключване на договора, така и към датата на
застрахователното събитие (нито се твърди, нито се установява обстоятелство, водещо
до погасяване на възникналото с факта на изграждане право на собственост).
Следователно, процесната сграда (постройка) отговаря на всички посочени в
застрахователната полица индивидуализиращи белези – производствена сграда, находяща се на
адрес 4445, с. Априлци, Свинекомплекс и принадлежаща
на ищеца. Всъщност сградата е онагледена и на стр. 5 от доклада на аварийния комисар (л. 99,
съответно л. 291 от делото), поради което необосновано се явява възражението на
процесуалния представител на ответника за невъзможност да я идентифицира.
Застрахователният риск е съществен елемент от съдържанието
на застрахователния договор. Застрахователят е свободен да прецени дали да се
ангажира като е в правото си да очертае и примливия за
него риск. В случая това изискване е съобразено с описанието на причината за
увреждане – пожар. Наведените от адв. Т. доводи сочат
на изключение от покритие по смисъла на чл. 186 ал. 5 т. 1 КЗ (отм.), което, за
да бъде противопоставимо на застрахования, следва да
е ясно и недвусмислено обявено в общите условия. Чл. 7 от общите условия визира
като самостоятелен риск пожар –
Клауза А с детайлизирано съдържание на това понятие в чл. 72 на общите условия.
Клауза Д5 визира късо съединение, но от описанието й не е възможен извод за относимост към процесния случай. Постройката
и според установените данни от Служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ е увредена в резултат на появил се пламък, разпространил се чрез
собствена енергия, което еднозначно отговаря на характеристиките на риска
пожар. В т. 72.4 е визирано като изключение от покритието късо съединение,
което обаче изрично е ограничено до
уврежда на електрически съоръжения без
поява на пламък. Еднозначно е посочено, че дори и при късо съединение, ако
доведе до пожар, за причинените вреди се изплаща обезщетение. При тази
формулировка рискът късо съединение по Клауза Д5 изглежда да е специфичен като
обхваща засегнатите от този риск електрическите съоръжения.
За пълнота следва да се посочи, че при диференцирани
различни рискове, застрахователят дължи да докаже еднозначно конкретна причина,
включена в обхвата на друг риск според даденото в общите условия негово
описание, която да е довела и до установеното в случая увреждане. Затова и вероятност,
на каквато се позовава процесуалният представител на ответника, не е
достатъчна, за да доведе до изключване на отговорността на застрахователя по
риска „Пожар“.
Ответникът се позовава и на неположена грижа от
застрахования. Застрахованият дължи да полага грижа към застрахованото
имущество и то по начин, предотвратяващ излагането му на опасност (чл. 211 ал.
1 т. 2 КЗ - отм.) – общо правило и правилото на чл. 207 ал. 1 КЗ (отм.),
онагледяващо пряката и непосредствена причинно-следствената връзка между
неизпълненото задължение и настъпилото застрахователно събитие. Неположената
грижа е основание застрахователят да откаже изплащане на обезщетение, но само ако
1) увреждането е настъпило в резултат на непредприети мерки или пренебрегнати
предписания и 2) това изрично е предвидено в договора като основание за отказ
да бъде платено обезщетение. Изискуемата връзка между посочените елементи е
постижима само при наличие на конкретно по съдържанието си задължение, чието
неизпълнение е довело и до реализация на нежеланото събитие. Така очертаните
елементи свеждат относителното основание за отказ до проявена от застрахования груба небрежност. Пренебрегването на
конкретните указания, позволяващи избягване или ограничаване на риска, сочат на
неположена елементарна грижа, което именно освобождава застрахователя от поемане
на негативните имуществени последици при застрахователното събитие.
В рамките на размяната на книжата ответникът се
позовава на несъобразени норми при изграждане на постройката. Така заетата
позиция сочи на задължение, но не дава представа за връзката на това задължение
с изследвания в случая спор. Нормативно предписаните противопожарни правила предпоставят знание, но в рамките на настоящия спор съдът е
ограничен до изследване на надлежно въведените в процеса факти и съответно
обстоятелствата, при които са се проявили. Това именно наложи допълнително
дадената възможност на ответника да конкретизира твърдението си за дължими от
ищеца, но непредприети мерки едва в рамките на настоящото производство като
никоя от конкретизираните мерки не
обуславя твърдяното възникване на пожара.
Необоснована е поддържаната връзка между пожар през м.
ноември 2011 г. и процесното събитие, настъпило на
08.04.2014 г. Не става ясно как неотстранените последици спомагат възникване на
новия пожар.
Не се доказа в процеса осъществявана в постройката
дейност в отклонение от противопожарните изисквания и правила. Ответникът
твърди това, поради което и той дължи да го докаже.
Дължимите мерки по чл. 207 ал. 1 предл.
първо КЗ (отм.) предпоставят знание или задължение за
предвиждане на конкретен източник на опасност. Отклонение от дължимата грижа се
явява едва бездействието на застрахования да предприеме адекватни мерки за контрол
върху този източник с цел предотвратяване реализацията на опасността. В случая
ответникът не доказа нито необходимост от конкретна защита на електрическата
инсталация и електрическите уреди от външно въздействие на атмосферни фактори и
животни, нито нормативно предписано задължение, а и не твърди да са давани
нарочни указания в тази насока. Ето защо неоснователно е и така
противопоставеното възражение.
Отсъствието на изградена пожароизвестителна
система е декларирано както при подаване на предложението за застраховане както
през 2011 г., така и през 2014 г. След като това обстоятелство е сведено до
знанието на застрахователя по предписания от него самия ред и не са дадени
изрични предписания за изграждането й, застрахованият не дължи подобна
инициатива.
От заключението на вещото лице пожаротехническа
експертиза се установява, че предвид естеството на постройката евакуационно и
аварийно осветление не се изисква от правилата.
Не се установява в процесната постройка да е имало
изградени врати, капаци, прозорци, клапи и уплътнения, за да бъде изследвано
съответствието им на изискванията за реакция на огън и огнеустойчивост,
нито че именно непредприетата такава мярка е допринесла за възникване на
пожара.
Ответникът не е въвел надлежно в процеса твърдение за
липсващ брандмауер. Както вещото лице, така и
нормативното предписание разграничава това техническо съоръжение от вратите. То
представлява преграда между горими елементи на
сградата. Предписанието за изграждане на това съоръжение също така не произтича
от конкретизирания при уточнението нормативен акт – Наредба № Iз-2377 на МВР и МРРБ за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ДВ. бр.. 81 от
2011 г.).
Дори хипотетично да се приеме, че в рамките на
очертаното задължение по чл. 14 от Наредба № Iз-2377 следва да се включи позоваване
и на това изискване, както от естеството на съоръжението, така и от заключението
на вещото лице следва то да се изгражда заедно с постройката. Понеже става дума
за предписание меродавни са правилата към момента на изграждане на постройката.
В случая ищецът не е конкретизирал датите на изграждане на постройките въпреки
предписаната информация в предложението, което обективно затруднява
застрахователя да отчете стандарта, на който би могъл да разчита при преценка
степента на поетия риск – пожар. Приетият от представител на застрахователя
частично попълнен формуляр обаче изключва хипотезата на съзнателно спестена
информация. Предвид сключения и действащ договор към датата на договореното
застрахователно събитие, приложение следва да намери правилото на чл. 190 ал. 4 КЗ (отм.) – застрахователят остава обвързан при премълчано обстоятелство,
относимо към определяне на условията за обвързване с конкретен риск, а зачетеният
от закона интерес за застрахователя бива ограничен до възникване на противопоставимо вземане, отразяващо евентуално по-висока
премия. В процеса обаче спор с такъв предмет не е въведен, поради което и
безпредметно остава изследването на предпоставките за зачитане на подобен
интерес.
Същевременно нормата на чл. 185 ал. 1 т. 3 КЗ (отм.)
задължава застрахователя преди сключване на договора в подходяща писмена форма да представи покритите и изключените рискове. Тази информация следва да е ясно и
недвусмислено обявена и в общите условия (чл. 186 ал. 5 т. 1 КЗ - отм.).
Клаузата на т. 10.8. от общите условия свързва отпадане на отговорността с причинно-следствена връзка между
конкретното нарушение и претърпяната вреда. Тъй като такава не се доказа в
процеса, липсващото съоръжение не се явява предвидено в договора основание за
отказ по смисъла на чл. 207 ал. 2 КЗ (отм.).
Освен това както клаузата на т. 10.8, така и тази на
т. 50.2. от общите условия, са бланкетни. Те не
конкретизират задължение, каквото предполага нормата на чл. 207 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ (отм.). Отпадането на застрахователното
покритие не е санкция за неспазени пожаротехнически
изисквания, а, както бе посочено вече, се явява последица от допусната груба
небрежност (неположена елементарна грижа към застраховано имущество). Застрахователното
покритие бива лишено от оправдание само когато 1) опасността е еднозначно
идентифицирана, 2) сведена е до застрахования, 3) дадени са конкретни
предписания за предотвратяването й и 4) те бъдат пренебрегнати, а 5) в резултат
от което и застраховано имущество бива увредено.
Вменената грижа с т. 50.1. осигурява ограничаване на
риска, но неполагането й не дава основание за отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение. По изричен нормативен текст – чл. 207 ал. 2 изр.
първо КЗ (отм.) при неизпълнение на принципно установено задължение застрахователят
може да прекрати застрахователния договор, но преди да е настъпило събитието. Неположената грижа на добрия
стопанин подлежи на преценка при определяне размера на обезщетението (чл. 207
ал. 2 изр. второ КЗ – отм.), а не обосновава отпадане на отговорността за
обезщетяване.
За пълнота следва да се отбележи, че макар и площта на
заявената постройка да предполага изграждане на преграда „брандмауер“
(ищецът не твърди такава да е била осигурена), не се установява именно липсата
й да е станала причина за пожара.
Следва да бъде споделено разбирането на адв. Т., че задължението за обезвреда
е ограничено до вредата, произтекла от конкретното застрахователно събитие (чл.
208 ал. 3 КЗ - отм.). От доказателствата се налага извод за предходно настъпило
застрахователно събитие, засегнало и процесната постройка (известна и на „О.Т.“
ЕООД като хале № 121). Ответникът твърди последиците от пожара през 2011 г. да
са били налице и към настъпване на процесното
събитие, поради което в негова тежест е и да го докаже.
При описаното състояние след пожара в неоспорения по
делото констативен протокол (л. 462 от делото) като засегнати от пожара са
посочени 17 сектора от общо 18 сектора на стопанската постройка. При тези
обстоятелства съдът приема за доказано възражението на ответника, че изгорелият
сектор през 2011 г. не е бил възстановен.
При установеност на иска по основание – налице е
увредено имущество, принадлежащо на ищеца и при наличие на обещано от ответника
застрахователно покритие, размерът на обезщетението следва да бъде определен по
реда на чл. 162 ГПК. Макар и основателно досежно
обема на вредите, възражението на ответника е необосновано досежно
механизма за тяхната оценка. Противопоставената сума съответства на заявената
от наемателя, но като равностойност на увреденото оборудване. Дори да се
приеме, че обезщетение в размер на 45984,42 евро е било изплатено на „О.Т.“
ЕООД, това плащане не онагледява равностойност на увредената част от
постройката.
Спорът досежно
принадлежността на увредените оборудване и съоръжения – скаров
под, охладителна инсталация, хранителна система и система за вкарване в халето към
недвижимия имот – процесната селскостопанска постройка, е разрешен с влязло в
сила решение № 644/05.04.2019 г. по настоящото дело като съдът е отрекъл
твърдяната от ищеца връзка със самата постройка. Ето защо меродавна при
определяне стойността на изследваното понастоящем имущество е сумата,
съответстваща на действителната стойност на селскостопанската постройка –
страни, покрив и съединителни елементи.
Вещите лица комплексна строително-техническа
експертиза определят оценка за постройка с 18 сектора с идентичен капацитет
(300 места). Достъпна снимка
в Google maps и онагледява 18 с ъпоставими
сектора на указаното място от ищеца, съответстващо и на описано от
свидетелите. В протокола е отбелязано, че на крайния сектор са липсвали стени и
покрив, което пък редуцира конструкцията, отговаряща и на указания в полицата
критерий – сграда, до 17 сектора. При тези обстоятелства и като съобразява
нормата на чл. 162 ГПК съдът приема, че определената от вещите лица
съдебно-техническа експертиза стойност на увредената сграда следва да бъде
редуцирана с 1/18 част следващото се обезщетение за унищоженото застраховано
имущество от пожара на 08.11.2014 г. възлиза на 425595,96 лв.
Понеже ответникът не твърди да са
давани указания, възражението за допуснати нарушения с противопожарната
безопасност следва да бъде разгледано в общата хипотеза на нормативно
предписани мерки. Нормата на чл. 207 ал. 2 изр. второ КЗ (отм.) свързва
намалението в размера на обезщетението с неизпълнение на задължението застрахованият да предприеме мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди. Настоящият състав приема,
че нормативно предписаните мерки обвързват потребителя на застрахователна
услуга да ги съобрази. Ищецът твърди постройката да е изградена при
съобразяване на нормативно предписаните правила, но не представя строителни
книжа, от които да се изведе извод за предварително оценено съответствие с
противопожарните изисквания. Отсъствието на предварителна преценка ангажира
застрахования на собствено основание да докаже очакваното от нормите
съответствие. Според вещото лице пожаротехническа
експертиза предвид площта на процесната сграда е било необходимо изграждане
поне на една пожарогасителна преграда – брандмауер. Това
техническо съоръжение е предназначено да ограничи развитието на пожар. Вещото
лице не установява данни за изграждане на наложителната в случая преграда, а
дори напротив, определя начина на разпространение на пожара като индикиращ отсъствието й. Следователно, налага се извод, че
нормативно предписана мярка не е била предприета.
Същевременно обаче нормата на чл. 207
ал. 2 изр. второ КЗ (отм.) не съставлява санкция за неизпълнение на абстрактно
формулирано задължение, а се явява средство за разпределение на имуществената
тежест при непроявена дължима грижа от страна на застрахования при ограничаване
на предпоставките за възникване на риска или при обема на вредите. Затова и бланкетното посоченото в чл. 10.8. – нарушени
противопожарни норми, не е достатъчно. Застрахователят
е овластен да редуцира обещаното с договора обезщетение доколкото конкретно неизпълнение
е допринесло за настъпване на събитието или увеличен обем на вредите. Ответникът
се позовава на правонамаляващо възражение, поради
което в негова тежест е да докаже по категоричен начин фактите и
обстоятелствата, от които произтича. Дори да се приеме, че ответникът надлежно
въвежда в процеса и твърдение за неизграден брандмауер,
неизпълнението на задължението за изграждането му не е достатъчно, за обоснове
неположена грижа. Ограничаването на пожара е желан и възможен, но не и сигурен
резултат от изградения брандмауер. Видно от заключението
на вещото лице нормативно предписаното изискване в случая е преградата да
издържи на огън определено време – 120 минути. Тази временна защита обуславя
ефективността на непредприетата мярка от конкретните обстоятелства около пожара
и в частност продължителността на температурния товар. От електронно писмо,
изходящо от представител на ответника (л. 467), се налага извод да е установена
продължителност на пожара около пет часа (300 минути). Страните не спорят и досежно констатациите на инж. Недялков, обследвал причините
и действията на противопожарните сили, чиито констатации потвърждават указания
период на продължителност на огъня. Оттук произтича и невъзможност за извод, че
именно неизпълнението на задължението за изграждане на брандмауер
е допринесло за увеличен обем на вредите, за да обуслови и намаляване на
застрахователното обезщетение по силата на чл. 207 ал. 2 изр. второ КЗ (отм.).
Понеже документацията сама по себе си не е в състояние
да предотврати, а и да ограничи пожар, установените нередовности
по воденето й включително и липсата на такава не отговаря критерия на чл. 211
т. 2 КЗ (отм.), конкретизиран с чл. 207 ал. 2 вр. ал.
1 КЗ (отм.).
Както бе посочено вече дължимото
застрахователно обезщетение е ограничено до вредите, произтекли от процесното събитие. Нормата на чл. 208 ал. 3 КЗ (отм.) лимитира застрахователното обезщетение до действителната вреда, която от своя
страна е съизмерима с необходимото за придобиване на актив в съпоставимо
състояние и качество към датата на увреждането. В тази връзка логично следва и
изрично предвиденото основание за редуциране размера на застрахователното
обезщетение в т. 63 от общите условия. От съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ищецът е калкулирал приход от продажба на желязо. Продажбата на
желязо е нетипична сделка за ищеца, предвид останалите идентифицирани от вещото
лице приходи, датата на първоначалната продажба на обща стойност 17 000
лв. (съгласно фактура от 15.12.2014 г.). Придобиването на този актив не може да
бъде проследено при регистрираните от ищеца счетоводни операции, но времево
може логично да бъде свързано с даденото разрешение за разчистване на терена
(л. 435 от делото), Макар и косвени, тези данни са достатъчни за еднозначен
извод, че активът е формиран именно в резултат на отпаднало предназначение на
желязото след пожара.
Няма основание обаче последващата продажба от 16.12.2015 г. да бъде свързана с процесното събитие. Освен че няма разумно обяснение,
задържането на отпадък при предходно организираната продажба, липсва яснота за
произхода на това желязо, а и отстоянието във времето
осуетява еднозначната му връзка с отпаднало предназначение на металните елемент
в резултат на пожара. Ответникът се позовава на това обстоятелство, поради
което и дължи да го докаже по категоричен начин, което в случая не бе
направено.
По изложените съображения съдът
приема, че следващият се размер на обезщетението за увредената част от
постройката при пожар на 08.11.2014 г. следва да бъде редуциран със сумата
17000 лв. Или съдът приема за доказан и основателен иска за обезщетение на
вредите за увредената постройка до сумата от 408595,96 лв.
По иска с правно
основание чл. 86 ЗЗД
Законът задължава длъжника по парично вземане да
възмезди кредитора, ако не плати своевременно. Нормата на чл. 208 ал. 1 изр.
второ КЗ (отм.) определя 15-дневен срок за изплащане на обезщетението като
свързва началото на срока с осигурено от застрахования съдействие за установяване факта на увреждането – съобщаване за
него (чл. 206 ал. 1 и 2 КЗ – отм.) и обследване на събитието и размера на
вредите (чл. 207 ал. 3 КЗ – отм.). Правилото е възпроизведено и в т. 65 от
общите условия.
Спорно между страните е изпълнение на задължението по
чл. 207 ал. 3 КЗ (отм.) – застрахователят твърди да е поискал и да не е получил
необходими му документи за установяване размера на вредите. По аргумент от чл.
186 ал. 7 КЗ (отм.) задължението за съдействие при представяне на документи е
ограничено до необходимите за установяване 1) събитието и 2) размера на
вредите. На л. 433 от делото е видно електронно писмо от 17.11.2014 г.,
изпратено от аварийния комисар на електронен адрес, посочен и в доклада му като
известен за явилия се при подписване на констативния протокол представител на Свиком – С.К.. Приложеното писмо със същата дата по л.
437-438 от делото обаче сочи да е адресирано до „О.****“ ООД.
При все това по делото не се установява кога ищецът е
представил доказателства за правото си на собственост, което дължи и съгласно
т. 52.11.3. от общите условия. Като приложение към уведомлението за щета е
посочена единствено полица. От доклада по щетата (л. 254) се сочи представител
на брокера, сключил застраховката да е приложил документи по щетата на
06.07.2015 г., които служител на ответника отразява да е препратил на аварийния
комисар. От съдържанието на доклада се установява аварийният комисар да е
разполагал с нотариален акт, чието описание съответства на договора за ипотека
и данни, позволяващи извод за изграждане на съоръжението. Тези документи са
необходими, но и достатъчни за изясняване правото на собственост върху
процесната постройка в рамките на застрахователното правоотношение. Както бе
посочено следите от пожара, онагледени и на приобщените към доклада снимки,
позволяват еднозначен извод, че сградата е съществувала, а от нотариалния акт
за договорна ипотека се установява в обхвата на ипотеката да е и поземления
имот, върху който е изградена изгорялата постройка. Нотариусът изрично е
удостоверил, че се е уверил в правото на собственост на ипотекарните
длъжници, както е наречен и Свиком
върху недвижимия имот, чието описание и допълнителни данни позволява
идентификация с посочения в застрахователната полица. За нуждите на проверката
по чл. 207 ал. 3 КЗ (отм.) това е достатъчно за извод, че застрахованият е
собственик на земята, а произтичащият от закона принцип на приращение
не се нуждае от доказване. При тези съображения настоящият състав приема, че срокът
по чл. 208 ал. 1 изр. второ КЗ е започнал да тече от 06.07.2015 г. и при
съобразяване правилото на чл. 72 ал. 1 ЗЗД е изтекъл на 21.07.2015 г. След като
обезщетението не е получено от ищеца до края на този ден, считано от 22.07.2015
г. ответникът е изпаднал в забава. Определен по реда на чл. 162 ГПК размерът на
законната лихва върху сумата от 408595,96 лв. за посочения период възлиза на 95396,71
лв., до която сума предявеният иск на това основание следва да бъде уважен, а
за разликата до пълния предявен размер да бъде отхвърлен.
По искането, предявено
по реда на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният закон регламентира облекчен ред за
събиране на акцесорно вземане за лихва като
освобождава съда от принципно вмененото му задължение да индивидуализира
присъдено вземане по основание и размер. По силата на това правило необходимо и
достатъчно е вземане за лихва, формирано след датата на предявяване на исковата
молба, да бъде установено по основание, а неговият размер подлежи на определяне
към момента на изпълнение на главницата.
При липсата на изрично регламентирани правила досежно възникването и обема на визираното от чл. 214 ал. 2 ГПК вземане за лихва приложим е материалният закон, а при предявената в случая
лихва – чл. 86 ЗЗД. Тъй като не се установява ответникът да е погасил
установеното лихвоносно вземане и в рамките на съдебното производство,
състоянието на забава продължава. Това ангажира ответника да заплати
установената главница ведно с формираното и след датата на предявяване на
исковата молба вземане за законна лихва.
По разноските
Отговорността за разноски произтича от разрешен по
същество материалноправен спор. Поради тази причина и
след обезсилването на решението въпросът за разпределяне на отговорността за
разноски следва да обхване всички направени разноски както в рамките на
предходното първоинстанционно и въззивно
производство, така и допълнително направените в настоящото производство.
При установения изход от спора в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца и доказани по делото разноски
съобразно уважената част от исковете.
Присъщ разход в съдебно производство е и заплатено
възнаграждение за един адвокат. За разлика от всички останали разходи,
съпътстващи съдебната защита адвокатското възнаграждение в значителна степен зависи
от преценката на страната по спора 1) дали да ползва адвокатска защита (тя не е
задължителна по граждански и търговски дела) и 2) кой адвокат да ангажира,
който от своя страна е в правото си да определи и размер на възнаграждение, при
който да се ангажира с търсената правна защита и съдействие. Поради тази
причина и законодателят утвърждава лимит на този разхода – 1) за един адвокат, а и 2) овластява съда да
прецени доколко договореното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора (чл. 78 ал.
5 ГПК). Предписанието за възстановяване на този разход доколкото възнаграждението
е било заплатено практически стимулира страната да удовлетвори своевременно
адвоката, за да бъде възмездена чрез ангажиране отговорността на ответника.
Така очертаният институт на отговорността за възстановяване на разходи за
ангажирана професионална защита е гаранция за предвидимост
и на цената на съдебния спор. В случая се установява, че ищецът е имал сключен
договор с адв. Н.Б.. В тази връзка се установява и
направен разход в размер на 9000 лв. Следователно, адв.
А. се явява втори адвокат.
Нормата на чл. 38 ал. 2 ЗА не създава самостоятелно
основание за вземане на отзовалия при финансово затруднение адвокат, а
единствено регламентира начина за посрещане на неговото възнаграждение. Това
вземане възниква само ако и доколкото бъде ангажирана отговорността за разноски
на насрещната страна. Адв. А. заявява искане за
присъждане на разноски без да се разпорежда със заявеното още с исковата молба
искане за присъждане на ищеца и на сторени разноски за адвокатско
възнаграждение. Макар и настоящият състав да намира нормата на чл. 38 ал. 2 ЗА за
принципно приложима и по отношение на юридическо лице, било то и търговец, тази
норма поражда принципно различно вземане. Вземането възниква в полза на
адвоката, предоставил безплатно квалифицираната защита и на практика би довело
до кумулиране на отговорността за разноски и в
частност заплатените от ищеца на първоначално ангажирания адвокат с тази по чл.
38 ал. 2 ЗА. Това обаче противоречи на законоустановения
лимит на отговорността за тези специфични разноски. При тези съображения съдът
приема за безпредметно изследването на предпоставките на чл. 38 ал. 2 ЗА. Доколкото
обаче е сезиран със самостоятелно от правна гледна точка вземане, чието
съществуване е отречено, така формираната воля следва да намери отражение и в диспозитива.
Ответникът е в правото си да бъде възмезден за
направените разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от претенциите. Настоящият
състав приема, че и по отношение на отговорността за разноски в сила е
принципът, че на обезвреда подлежат негативните имуществени
последици, съставляващи пряка и непосредствена последица от укоримо
поведение. Страната е в правото си да прецени каква позиция да поеме в съдебния
процес и как, с какви доказателствени средства, да я
подкрепи. В тази насока и направеният разход за събиране на експертно мнение може
да обоснове отговорност на насрещната страна само ако и доколкото е допринесло
за разрешаване на повдигнат спор по делото в полза на страната, поискала
експертизата. С други думи, страната по спора няма гарантирано от закона право
да си възстанови направен разход, ако крайният извод съответства на нейната
представа за действителното правно положение, а да бъде възмездена за сторените допълнителни и необходими разноски в
процеса на утвърждаване на своето право. Затова и настоящият състав приема,
че на възстановяване подлежат не всички разноски, а само тези които са
допринесли за достигане до ползващия страната изход от спора. В случая пожаротехническата експертиза не обосновава извод, довел до
отречената част от вземанията, поради което настоящият състав не намира
основание да възлага дори и част от този разход в тежест на ищеца. Същевременно
обаче следва да бъде отчетена заплатената такса в предходно развилото се въззивно производство.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд, VI-13 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "З.А.Д.А." АД, ЕИК: *******
със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, офис 43, адв. Р.Т. да заплати на „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище
адрес на управление:***, офис 101 както следва:
1) на основание чл. 208 КЗ (отм.) сумата от 408595,96 лева – застрахователно обезщетение по щета 26014080100023/10.11.2014
г. – стойността на хале, собственост на
„С.“ АД, , намиращо се на територията на Свинекомплекс,
с. Априлци, разположено в средата на комплекса с ориентация северозапад –
югоизток, частично унищожено в резултат на пожар, настъпил на 08.11.2014 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 08.11.2017 г. до окончателно изплащане на
главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата 25035.05 разлика до 433631,01 лв.;
2) на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 95396,71
лева – лихва за забава за периода 22.07.2015 г. – 07.11.2017 г.,
включително като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 34431,93 лева и за периода 27.11.2014 г. – 21.07.2015 г.,
включително;
3) на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 25299,70 лева – разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище адрес на
управление:***, офис 101 да заплати на "З.А.Д.А." АД, ЕИК: *******
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 13607,57 лева – разноски в производството .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.
Р.И.А. по чл. 38 ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: