Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Жалбоподателят „Е. П.” гр.В., с ЕИК *, с жалбата си до съда оспорва Постановление от 28.08.2012 на ЧСИ Д. К. ,с район на действие Окръжен съд В. Т. за приемане на адвокатски хонорар по изп.дело №745/2012 г.В жалбата се сочи, че постановлението,с което адвокатският хонорар, платен от взискателя, е намален от 450 на 350 лв е неправилно, тъй като ЧСИ е приложил неправилно разпоредбата на §2 от ДР на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Наредбата е издадена на основание чл.36 от Закона за адвокатурата, което по същността си е законова делегация на правомощия на органите на законодателната власт към тези на съдебната власт.Но по отношение на чл.78, ал.5 от ГПК такова делегиране не е предвидено, поради което §2 от наредбата не следва да се прилага.И това е така, тъй като Висшият адвокатски в съвет може да определя само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези по чл.78, ал.5 от ГПК- аргумент от чл.15 от ЗНА.Следователно, при прилагането на чл.78, ал.5 от ГПК, съдебният изпълнител не е ограничен до трикратния размер на адвокатския минимум.Жалбоподателят счита, че конкретното изпълнително дело не е спорно, няма фактическа и правна сложност, всички действия се извършват от ЧСИ и адвокатското участие се свежда единствено до подаването на бланкетна молба за образуване на делото с посочване на способÓ за изпълнение.Други действия той не извършва.Иска отмяна на постановлението и намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя до предвидения в закона минимум.Сочи съдебна практика на ВКС в подкрепа на становището си. По делото е постъпило становище от насрещната страна Д. П. Д. от гр.В., ЕГН * ,чрез пълномощника му адвокат Н. Н.-ВТАК, в което е посочено, че е по повод жалбата на „Е. –П. П.” гр.В. по друго изпълнително дело под №12050/2012 г.В това становище, към което също е приложена съдебна практика, се излагат съображения за приложимост на §2 от ДР на Наредба №1/2004 г за минималните адвокатски възнаграждения, във вр. с чл.78,ал.5 от ГПК.Аргументира се тезата, че присъденото адвокатско възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния минимум, предвиден в наредбата. По конкретното изпълнително дело не се излага становище. В мотивите си по обжалваното действие, представени по реда на чл.436,ал.3 от ГПК, ЧСИ К. обосновава становище за приложимост на §2 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който в случаите на чл.78,ал.5 от ГПК,т.е когато заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност, съдът, респ. съдебният изпълнител, може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, но не по-малът от трикратния минимум по наредбата.ЧСИ изчислява трикратния минимум при конкретния материален интерес- 810 лв, на 450 лв.В същото време намирайки, че случаят не разкрива особена фактическа и правна сложност, намалява този трикратен размер със 100 лв и присъжда 350 лв разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: Изпълнително дело №745/2012 г. по описа на ЧСИ Д. К., рег.№728, с район на действие ВТОС, е образувано по молба на взискателя Д. П. Д. от гр.В. срещу „Е.О. Б. П.” гр.В., с ЕИК */ след промяна в регистрацията с ново наименование „Е. –П. П.” /, въз основа на издаден изпълнителен лист от 12.07.2012 г. по гр.д.№3313/2011 г. на РС В. за сумата 810,48 лв.В приложеното към молбата пълномощно ,дадено от взискателя на адв. Н. Н. и договор за правна защита и съдействие към пълномощното е отразен платен адвокатски хонорар в размер на 450 лв.В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено от взискателя искане на основание чл.79 от ГПК да бъдат събрани и разноските по изпълнението.По изпълнителното дело е постъпило писмено възражение с дата 01.08.2012 г. от длъжника относно исканите от взискателя разноски , като се твърди, че те не са съобразени с фактическата и правна сложност на делото.То по характера си не е спорно и всички действия се извършват от ЧСИ.На практика упълномощеният от взискателя адвокат е подал единствено молба за образуване на делото с посочен в нея способ за изпълнение.Във възражението се е позовал на практиката на ВКС от 2011 г., която е в смисъл ,че §2 от Наредба №1 излиза от законовата делегация на чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата. Поискал е намаляването на адвокатския хонорар до минимума,който в случая съгласно наредбата е 150 лв. Съдът намира жалбата за основателна.Налице е хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК,при която съдът,респ. съдебният изпълнител може да намали адвокатското възнаграждение до минималния размер,определен с Наредба №1/2004 г. за минималните размера ни адвокатските възнаграждения .В случая е направено искане от взискателя за събирането на разноските по изпълнението. Също така е направено исконе от насрещната страна за намаляването му и присъждането в по-нисък размер. Очевидно е, че конкретното изпълнително дело не разкрива особена фактическа и правна сложност.Участието на адвоката-пълномощник на взискателя по делото се свежда единствено до подаване на молбата за образуването му.В този смисъл адвокатското възнаграждение платено от взискателя се явява прекомерно съгласно критериите на чл.78,ал.5 от ГПК.В тази насока преценката на ЧСИ за прекомерност и приложимост на чл.78, ал.5 ГПК е правилна и законосъобразна. Неправилно обаче е приложена разпоредбата на §2 от ЗР на Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна да намали размера на платеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на спора.Разпоредбата на чл.78, ал.5 препраща към чл.36 от Закона за адвокатурата и сочи, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение не може да бъде по-малък от минимално определения размер предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет.Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадена въз основа на предвидена законова делегация, по силата на която органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не е предвидена обаче законова делегация, по силата на която същите тези органи да определят възнагражденията в хипотезите на чл.78,ал.5 от ГПК.Следователно разпоредбата на §2 от ДР на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,предвиждаща намаляването на адвокатското възнаграждение до неговия трикратен размер, не намира приложение в хипотезата на чл.78,ал.5 от ГПК.Няма делегирани права на Висшия адвокатски съвет да създава правила по въпроса какви правомощия има съдът при прилагането на ГПК, поради което при решаването на въпроса за отговорността за разноски по чл.78,ал.5 от ГПК, съдът, респ. съдебният изпълнител не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимум, а може да намали този размер до регламентирания в наредбата минимум при наличие на основание за това.В този смисъл е и съдебната практика на ВКС: Определение №74/07.02.2011 г. по ч.гр.д.№46/2011 г. на IV г.о.ГК;Определение 269/04.05.2011 г. по ч.гр.д.№155/2011 г. на IV г.о.ГК;Определение №283/07.05.2009 г. по ч.т.д.№304/2009 г. на II т.о. ТК;Определение №91/21.10.2009 г. по т.д.№305/2009 г. II т.о. ТК. И тъй като в настоящия случай съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, адвокатското възнаграждение следва да бъде сведено до предвидения минимум, който в случая е 150 лв / 100 лв за образуване на изпълнителното дело- чл.10 т.1 от наредбата и 50 лв за водене на делото съобразно посочения в чл.7, ал.2 материален интерес, в случая 810 лв-чл.10 т.2 от наредбата.В такъв смисъл е и отправеното от длъжника искане. Предвид изложеното, обжалваното постановление следва да бъде изменено, като определеното с него адвокатско възнаграждение бъде намалено от 350 лв на 150 лв. Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ Постановление от 28.08.2012 г. на ЧСИ Д. К., рег.№728, с район на действие ВТОС, постановено по изп.д.№745/2012 г. по описа на ЧСИ, като НАМАЛЯВА определеното с него адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя на адвокат Нора Недялкова от 350 лв на 150 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |