РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Перник, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500403 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 479/05.05.2023 г., постановено по гр.д. № 5861/2022 г.
Пернишкият районен съд е признал за установено, че С. А. А., ЕГН
********** и адрес: ***, дължи на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от общо 2535.73
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот - апартамент № **, находящ се в ***, от които
главница в размер на 2311.41 лева за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2021 г.
вкл., и 224.32 лева - обезщетение за забава за периода от 09.02.2021 г. до
26.05.2022 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 3585/2022
г. на Пернишкия РС - 20.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3585/2022 г. по описа на Пернишкия районен съд.
Със същото решение, съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се
съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна
жалба от С. А. А., с която изразява несъгласие с обжалва
първоинстанционното решение. Твърди, че е внасял суми, но те не са
1
приспадани от задълженията му към топлинното дружество.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна - „Топлофикация –
Перник“ АД не е депозирала отговор по въззивната жалба.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита. За процесните суми е водено заповедно производство по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 3585/2022 г., по описа на Районен съд - гр. Перник.
Издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
връчена на длъжника и в срока по чл. 414 ГПК същият е оспорили
вземанията, като на заявителя са дадени указания за възможността да предяви
установителен иск за съществуване на вземанията, като в срок е била
подадена исковата молба и са били представени доказателства за това пред
заповедния съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба за неоснователна.
Районен съд - Перник е бил сезиран с обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422
ГПК.
В случая възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните юридически факти: 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две
алтернативни основания, при които договорното отношение по продажба на
топлоенергия възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право
на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната
хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на топлинна
енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.
149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните
правоотношения, приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия,
като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия,
сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
2
/потребителите/ в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв
договор, сключен относно доставката на топлинна енергия, е без значение
дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение
/клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху
имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОС на ГК/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
От приложените по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 150, ал. 1
ЗЕ, като е публикувало Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация Перник" АД на потребителите в ***. Не се
спори и че процесният имот е самостоятелен обект в топлоснабдена сграда в
етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
Вещното право на собственост на ответника е установено и заявено в
подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ от *** година от С. А. А. и неговата
съпруга М. М. А., и копие от договор за продажба на държавен недвижим
имот по Наредбата за държавните имоти от *** година, по силата но което се
явява клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Липсват доказателства от ответника, че трето лице, а не той да е
страна по облигационното правоотношение с топлопреносното дружество по
силата на писмен договор по чл. 149 ЗЕ и да дължи заплащане на потребената
в него топлоенергия, което да дерогира задължението му по чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Това доказва, че в процесния период между ищеца и ответника, в качеството
му на клиент на ТЕ, по силата на закона /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ са възникнали и са
3
съществували облигационни отношения относно продажбата на топлинна
енергия при публично известни общи условия на ищцовото дружество.
По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав
намира за установено по делото, че ответника е бил клиент на топлинна
енергия за битови нужди и съответно дължи цената на доставената в имота
топлинна енергия за процесния период, като отговорността му, предвид
наличието на брачна връзка и естеството на задълженията е солидарна.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК обаче отговорността на съпрузите
за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, какъвто
характер безспорно има задължението за заплащане цената на доставена
топлинна енергия, е солидарна, при което исковата претенция на носителя на
вземането може да бъде насочена срещу всеки от длъжниците за цялото
вземане, в случая – срещу ответника – съпруг.
Предвид горното и вземайки предвид приетото в определение № 220
от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084/2016 г. на ВКС, IV г. о, постановено по
идентичен казус, настоящият състав намира, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ
е обсъдена в съвкупност с всички останали доказателства по делото, без да й
се придава някакво друго решаващо за спора значение. Поради това, не е
налице противоречие с цитираното от жалбоподателя решение №
972/06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV г. о., с което е прието, че
декларацията не е предвиден в закона способ за придобиване и за доказване
на правото на собственост върху недвижим имот. Освен това цитираното
решение на ВКС относно доказателствената стойност на декларацията по чл.
14 от ЗМДТ, не касае установителен иск по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 от
ГПК, а касае установяване на собственост в делбено производство. В
производството по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 от ГПК, качеството на
клиент/потребител на ответника се установява въз основа на всички
доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност. Именно при такава
преценка на доказателствената съвкупност следва извод за съществуващо в
полза на ответника право на собственост, т. е. за качеството му на
клиент/потребител по сключен с конклудентни действия договор за продажба
на топлоенергия - арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
За установяване размера на задълженията по делото е била назначена,
изготвена и приета съдебно-техническа експертиза.
Същата установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена
сграда, където е въведена улугата „дялово разпределение” - осъществявана от
фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Нелбо“ ЕАД. По силата на договор №
*** година, сключен между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение, същият е със срок една година, с клауза за безсрочно
продължение с по още година при липса на възражения.
Експертът установява, че касателно годността на измервателните уреди
през процесния период, топломерът е преминал задължителните
метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва
за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни.
Потвърдено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е
определено правилно, съгласно методиката, като е изпълнено изискването на
Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна
енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
4
имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати
съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи
разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към
реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди.
От експертизата се установява, че главницата на задълженията за
процесния период е в размер на 2311.41 лева и съвпада с исковата претенция.
Сумата от 2311.41 лева е формирана от потребена битова гореща вода /БГВ/
на стойност 416.75 лева, отопление сградна инсталация и отопление имот -
906.77 лева, 987.77 лева - изравнителна сметка и 12.30 лева - вноска дялово
разпределение /2.46 лева месечно/. Отразена е и отстъпка от 12.18 лева
поради прекъсване на отоплението. Съгласно експертизата в имота има три
помещения: кухня, дневна и стая като отчетите са по индивидуални
разпределителни уреди /ИРУ/, а начисленията са по отчет. Изравнителните
сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на
топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
Съдът установява, че към момента няма данни за постъпили
плащания от страна ответника - въззивник към ищцовото дружество.
Представените от него касови бонове за заплатени суми са били обстойно
разгледани и обсъдени от районния съд, като правилно са били преценени,
като неотносими към претендираните процесни вземания.
Горното обуславя оставяне на въззивната жалба срещу
първоинстанционното съдебно решение без уважение, като настоящият
съдебен състав изцяло споделя съображенията и доводите, подробно и
последователно изложени от районния съд, достигайки до един и същ правен
извод за крайния изход на спора.
Разноски не са поискани пред въззивния съд от страните, поради
което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 479/05.05.2023 г.,
постановено по гр.д. № 5861/2022 година, по описа на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5