Р Е Ш Е Н И Е
260137/30.3.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №29 по описа на ШРС за 2021 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №23-0001073 от 30.11.2020 год. на Началника на отдел „Контрол“ в
РД „АА”, гр.Варна, с което на Е.Г.С., с ЕГН**********, със седалище и адрес на
управление: гр.Р., област Р., ул.”Ц.С.“
№1, вх.В, ет.2, ап.24 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000
/две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като излага конкретни съображения в жалбата. В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено изцяло.
За РД „АА”, гр.Варна-административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят З.Д.Ю. работел като шофьор на автобус към фирма „Жеттур“ ЕООД. На
16.09.2020 год. управлявал автобус марка „Мерцедес“ от кат.М2, с рег.№РР0350ВВ,
собственост на посочената фирма, като извършвал обществен превоз на пътници по
автобусна линия Бургас-Р., съгласно маршрутно разписание №17101, възложено от
община Р. с Договор №37/14.03.2018 год. с начален час на тръгване от гр.Бургас
13.15 часа. За извършвания превоз бил издаден превозен билет №350600/16.09.2020
год., като превозвал общо 11 пътника. При извършена проверка от служители при
РД „АА“, гр.Варна било установено, че водачът не притежава валидно удостоверение
за психологическа годност. Представеното от С. удостоверение за психологическа
годност №403879 било издадено на 29.05.2017 год. и имало валидност до
29.05.2020 год. При направена служебна справка в регистъра на ИА „АА“ било
установено, че на лицето не е било издавано ново удостоверение.
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение серия А-2019 №277080 от 16.09.2020
год., в който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.18, т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. на МТ. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителя
и подписан от него, като е изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е
депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №23-0001073 от 30.11.2020 год. на Началника на отдел
„Контрол“ в РД „АА”, гр.Варна, с което на Е.Г.С., с ЕГН**********, със седалище
и адрес на управление: гр.Р., област Р.,
ул.”Ц.С.“ №1, вх.В, ет.2, ап.24 е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно
от разпита на актосъставителя З.Д.Ю., както и от присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя З.Д.Ю. съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото свидетелят
лично е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и
пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това
показанията му са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.18 от Наредба №33 от 03.11.1999
год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България Водачът на автомобил за обществен превоз на пътници трябва да отговаря
на конкретни изисквания, измежду които и да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.
Безспорно установено по делото е, че в деня на
извършване на проверката с управлявания от жалбоподателя автобус е бил
извършван обществен превоз на пътници по автобусна линия Бургас-Р.. В подкрепа
на този извод са както събраните в хода на производството гласни доказателства
чрез разпита на актосъставителя З.Д.Ю., така също и представените като писмени
доказателство по делото Удостоверение за психологическа годност №403879 и Справка
в регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяване на
психологическо изследване, от които се установява, че към датата на извършване
на проверката – 16.09.2020 год. водачът не е притежавал валидно удостоверение
за психологическа годност, като последното издадено му такова е било със срок
на валидност до 29.05.2020 год. и е било изтекло. Това обстоятелство не се
оспорва и от страна на жалбоподателя, доколкото изложените в жалбата доводи
касаят други обстоятелства.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя,
че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на всички правно
релевантни обстоятелства в наказателното постановление и в неправилно посочване
на нарушената правна норма. В този смисъл при цялостната проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото е пълно и ясно,
като съдържа както точно описание на нарушението, така и на нарушената правна
норма, поради което не са налице твърдените от страна на жалбоподателя и
процесуалния му представител нарушения.
С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е
била ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя в
качеството му на водач на превозното средство, с което бил извършван превоза на
пътници. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвП, съгласно която се наказва с „глоба” в размер 2000 лева при първо
нарушение Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. По делото не съществува спор, че
документът, който жалбоподателят не е представил – валидно удостоверение за
психологическа годност е именно документ, който се изисква по силата на
подзаконов нормативен акт, какъвто се явява Наредба №33 от 03.11.1999 год. за обществен превоз на
пътници и товари на МТ.
Административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба,
като е наложил „имуществена санкция” в нейния абсолютен размер, съобразявайки
обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път.
Съдът не споделя и твърдението на жалбоподателя и
процесуалния му представител, че настоящият случай следва да бъде квалифициран
като маловажен по смисъла чл.28 от ЗАНН. В случая деянието, обявено за
наказуемо е свързано с осъществяване на обществен превоз на пътници, за който
нормативната база предвижда строги правила за осъществяване. С деянието се
засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за
извършване на превоз на пътници, който ред, предвид завишените изисквания при
осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва
с висока степен на защита. Непредставянето на съответните изискуеми от
нормативната база документи, води до невъзможност от осъществяване на контрол
за спазване на изискванията за осъществяване на посочената дейност от
съответните водачи. Посоченият вид дейност и неспазване на изискванията,
свързани с нея би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени
отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота
на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде
квалифицирано, като маловажен случай.
В този смисъл съдът взе предвид и факта, че от страна на жалбоподателя в последното
съдебно заседание по делото е представено удостоверение за психологическа
годност №658872, от което се установява ,че същото е издадено на 19.09.2020 год., след датата на
провеждане на проверката и след като на водача е бил съставен акт за установяване
на административно нарушение и то именно за това нарушение. Следователно
издаването му не е било по инициатива на нарушителя, а поради извършената му
проверка. В същото време следва да бъде отчетен и факта ,че подновяването на
издадено удостоверение за психологическа годност става след извършване на
съответна проверка за психологическата годност на лицето, а не е формален акта,
поради което управлението на МПС без валидно удостоверение означава, че
годността на водача не е била проверена по предвидения в закона ред,
респективно поведението му би могло да крие риск за здравето и живота на
пътниците, които превозва.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административно-наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. В същото време обаче такива се дължат единствено в
случаите, в които страната е била
защитавана от юрисконсулт. В настоящия случай видно от материалите по делото страната не е
упълномощавала юрисконсулт, който да е участвал в производството, като липсват
и каквито и да е действия, извършени от името на такъв. А с оглед на изложеното
разноски на страната не се дължат, независимо от изхода на делото, поради което
и искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №23-0001073
от 30.11.2020 год. на Началника на отдел „Контрол“ в РД „АА”, гр.Варна, с което
на Е.Г.С., с ЕГН**********, със седалище и адрес на управление: гр.Р., област Р., ул.”Ц.С.“ №1, вх.В, ет.2, ап.24 е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева
на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, като правилно и законосъобразно.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Директора на РД „АА“ – Варна за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: