№ 1011
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20241100104466 по описа за 2024 година
иск с пр.осн. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД:
Ищецът - П. Д. Ч. - С., твърди, че бил наследник на С. Д. Ч. - В., ЕГН
**********. На 16.04.2013г. г-жа В., прехвърлила на ответника - Л. М. Ч.-Т., следните
недвижими имоти, находящи с в гр. София, рн. ,,Красно село“, ж.к. ,,Красно село“, бул.
2
,,*******“, а именно: ,,А“ - ап. № 82, застроен на площ от 110,67 м, състоящо се от три
стаи, трапезария и баня, тоалетна и мокро помещение, при граници и съседи: изток - двор на
сградата, запад - бул. ,,Братя Бъкстон“, север - апартамент № 81, собственост на В.Б.А. и
2
стълбище, юг - двор на сградата, заедно с мазе № 19, с обща плащ от 4,69 м, при граници и
съседи - изток – коридор на мазетата запад - запад - бул. ,,Братя Бъкстон“, север - мазе № 20,
собственост на В.Б.К. и В.В.К., юг - гараж № 10, собственост на В.Ц.Г., заедно с
прилежащите му 0.276 процента от общите части на сградата и толкова ид.ч. от отстъпеното
право на строеж върху държавното място, в размер от 476 лв., в квартал № 300 по одобрения
ОЗРП на местността ,,Красно село – Плавателен канал“ по плана на София, при граници на
поземления имот – изток – двор на сградата, запад - бул. ,,Братя Бъкстон“, север и юг – двор
на сградата; ,,Б“- гараж № 9, находящ се в гр. София, р-н. ,,Красно село“, ж.к. ,,Красно село“,
2
бул. ,,*******, с обща площ от 23,23 м, при граници и съседи: изток – гараж 26,
собственост на К.А.З. и М.И.З., запад -бул. ,,Братя Бъкстон“, север - калкан с вход ,,в“,
собственост на В.Б.А. и стълбище, юг - двор на сградата, заедно с мазе № 19, с обща плащ
2
от 4,69 м, при граници и съседи - изток – коридор на мазетата запад – запад -бул. ,,Братя
Бъкстон“, север - мазе № 20, собственост на В.Б.К. и В.В.К., юг – двор на сградата, заедно с
толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавното място, в размер от
1
2 284 лева, в квартал № 300 по одобрения ОЗРП на местността ,,Красно село – Плавателен
канал“ по плана на София, при граници на поземления имот – изток – двор на сградата,
запад - бул. ,,Братя Бъкстон“, север и юг – двор на сградата (Нотариален акт за прехвърляне
на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане № 67, том първи, рег. № 7181,
дело № 60 от 2013г.).
Запазила пожизнено право на ползване върху всички имоти до края на живота си.
Починала на 28.11.2023г.
Приобретателят на имота не изпълнил поетото със сключения договор задължение да
се грижи и да издържа прехвърлителя.
С оглед изложеното, ищецът моли да се развали двустранната сделка.
Претендира и разноски.
Ответникът – Л. М. Ч.-Т., оспорва иска:
- претенцията била нередовна;
- с починалата, с течение на времето, се сближили много;
- впоследствие бил сключен договор за издръжка и гледане по отношение на която, от
страна на ответницата имало пълно изпълнение, като се сочат изрични примери.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че ищцата е наследник (сестра – Удостоверение за наследници – л. 10) на
починалата С. Д. Ч. - В., ЕГН **********. Последната е сключило договор за гледане и
издръжка, като е прехвърлила на ответника апартамента и гаража, описани в исковата молба
(НА от 16.04.2013г. – л. 6). Изрично е посочено, че гледане и и издръжка са предоставени,
считано от 2011г. и че е запазено вещно право на ползване.
Не се спори, че жилището, към момента на сключване на договора за гледане и
издръжка, е било изцяло собствено на прехвърлителя. Ангажирането на доказателства,
приложени към писмените бележки е недопустимо.
Семейството на ответницата е заплащало консумативите на жилище (Разходни
документи – л. 70-80), за периода от 2013г. до 2014г. След това, предвид показанията на
третия свидетел, партидите са били прехвърлени.
Г-жа В. е подпомогната във връзка с проблеми относно злоупотреба, свързана с
договора за мобилни услуги (Ел.кореспонденция – 81-134).
Поставен е СОТ през 2023г., отново от семейството на ответницата (л. 135-9).
Медицинската документация на починалата също е била в държане на ответницата
(л. 139а). Към 26.03.2023г. г-жа В. е била на 75 години, а оплакванията са датирали от 2
седмици (л. 142, гръб, последен абзац). Била е, като се изключи конкретния проблем, в добро
физическо състояние. При последвалата операция е установена е туморна формация (л. 145
2
гръб). Изписана е в добро състояние – Епикриза от 15.05.2023г. (л. 146). Следват множество
епикризи, като, доколкото решаващият орган може да прецени, състоянието не се
подобрява, а по-скоро обратното (изводът е на база на използваните термини: например от
„стабилно общо състояние“ до „без медицински риск“). Последната подобна епикриза е от
10.11.2023г.
Епикризата, представена от ищеца (л. 185), вече е била представена от ответника (л.
155). Декларацията за информирано съгласие е по-скоро ирелевантна (л. 187).
Г-жа В. е Декларирала на 13.11.2023г. (документът е с нотариална заверка на
подписа), че желае да бъде кремирана, като това и последващите обредни ритуали се
извършат от съпруга на ответницата – С.Т. (л. 161).
На 27.11.2023г. тя е постъпила в хоспис по договор, сключен от г-н Т. (л. 163), и е
починала на следващия ден.
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св. Т., св. С. (показанията му са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като той е син на ищцата), св. Т. (показанията му
са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруг на ответницата), св. Ч.
(показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е брат на ответницата) и
св. К..
- св. Т.: с ответницата (вероятно обаче се има предвид ищцата) били много добри
приятелки дълги години. Живеела в блока, в който живеели П. и С. и ги познавала
практически цял живот. След като С. се преместила в друга сграда се виждали по заведения.
Свидетелят се занимавал с недвижими имоти, а починалата давала един гараж под наем, така
че помогнала в тази насока. Докато се занимавали с гаража се виждали често, а след това
по-рядко, но си говорили по телефона.
Свидетелят не може да прецени дали са се виждали поне веднъж в месеца.
Жилището било хубаво, имало стъклена стена, направена преди около 20 г. а
починалата отглеждала котки. Г-жа В. се грижела сама за себе си. През последните години
жилището било затрупано с вещи / багаж (но това не били боклуци) и тя предпочитала по
тази причина да се вижда с приятелката си навън. Самите срещи били редки (последните 2-3
месеца г-жа Т. не била посещавала жилището). По пода имало дрехи и бутилки. Накрая,
когато не се чувствала добре, понякога отказвала да се видят. Тъй като се установило, че има
рак и била притеснена (зле психически).
Малко преди смъртта си тя била говорила по телефона със свидетеля и била напълно
адекватна.
Според свидетеля, г-жа В. имала нужда от чужда помощ, но не знае такава да била
предоставена.
-св. С.: починалата му била леля. Като бил малък били много близки и си ходели на
гости. Напоследък обаче нямал възможност да я посещава често. Майка му обаче я виждала
3
всяка събота и неделя (г-н С. знае това от майка си). Свидетелят понякога присъствал.
Жилището преди 10-15г. било подредено и чисто. В последния месец навсякъде било
разхвърляно и мръсно. В хладилниците и мивките имало навсякъде неща по плотовете и на
дивана. Причината най-вероятно била диагнозата. Не искала да се вижда с хора. Свидетелят
видял ответницата едва на погребението. Нямал ключ от жилището, както и майка му.
- св. Т.: познавал починалата покрай съпругата си, считано от 2008г. Двете били
много близки. Ходели си постоянно на гости. Той и съпругата му съдействали за дребни
поправки в жилището на г-жа В. (например: корекции на дограми, смяна на врати, малки
ремонти в баня, тоалетни, щрангове, водопроводни). Съдействали и през 2014г., когато се
установило, че има документа измама, свързана с договора за мобилни услуги. След това
номерът бил прехвърлен за по-голяма сигурност на името на съпругата му. Поели и
битовите сметки. Тя не живеела със съпруга си и се развела с него към 2015г. Процесът
отново бил поет финансово от семейството на ответницата. Свидетелят описва подробно и
други подобни прояви на помощ. Г-н Т. посещавал жилището на С. един или два пъти
седмично. Апартаментът бил с две ключалки и трябвало леко да се повдигне самата вратата,
за да се отвори. Имали ключ. При отваряне на вратата имало звънчета. Входната врата се
отваряла с чип.
Често семейно ходели на екскурзии (сред природата), заедно със С., тъй като тя
много обичала това.
С. изключително държала да не се променят нещата първо за нейно удобство и да
остане със спомена, за нещата, които бил ползвал синът ù В. (починал трагично).
Здравословното състояние до 2023г. - тя била напълно дейна – работела, срещали се
навън, по паркове, разходки на Витоша. В началото на 2023г. се установило онкологично
заболяване. Тя се консултирала с колегите си, тъй като била лекар. Била направена операция,
заплатена от семейството на ответницата, като последната била и лице за контакт. Тя или
съпругът били всеки ден в болницата.
Малко преди да почине посетили нотариус, за да се подпише декларация за
кремиране. Самото погребение било извършено отново от семейството на ответницата.
Накрая, по препоръка на лекари, грижите били по-скоро палеативни и свидетелят уредил
настаняване в хоспис. Състояните на болната вече не му позволявало да се грижи за нея.
Били необходими специализирани грижи.
-св. Ч.: като цяло потвърждава показанията, изложени от предходния свидетел. Знае,
че С. имала сестра, с която се видели за пръв път на погребението на сина на . Тя не искала
по никакъв начин семейството на ответницата (в най-общ план) да се запознава или да
поддържаме връзки със сестра . Причината била много отдалечена във времето. Доколкото
може да се разбере (от решаващия орган) бащата на починалата имал обвинения спрямо
нея.
Преди смъртта си тя била на легло. Тогава се ходило постоянно при нея.
С. нямала друго заболяване, но коленете не позволявали да кара ски, а тя много
4
обичала този спорт.
Бракът на ответницата бил сключен 2019г.
-св. К.: потвърждава показанията на третия свидетел относно ремонтите и
нежеланието на починалата да се правят сериозни промени в жилището или дори
освежаване.
Съдът кредитира като цяло показанията на свидетелите, но относно първите двама,
следва да се посочи, че са посещавали, особено през последните години на прехвърлителя,
рядко жилището (един или два пъти в годината). Относно втория свидетел, част от
показанията му са основават на чуто от майка му, а това е хипотеза на косвен и недопустим
разпит на самата страна.
За починалата са полагани значителни грижи. Твърдяното незнание за тях, но
съчетано със знание за датата и мястото на погребението, може да означава две неща:
- лъжесвидетелстване/затаяване на истина; и/или
- сестрите действително не са били особено близки, съобразно показанията на брата
на ответницата. Запазили са контактите си (виждали са се от време на време, по-вероятно
навън), но е имало и известна дистанцираност. Така например, ищцата не е имала ключ, за
разлика от семейството на ответницата.
Показанията на втората група свидетели, освен че са взаимно непротиворечиви,
съответстват и на писмените доказателства, събрани по делото.
от правна страна:
В производството по разваляне ищецът следва да докаже сключването на договора, а
в тежест на приобретателя - ответник е да установи пълното и точно изпълнение, т.е. такова,
което съответства на нуждите на прехвърлителя (Решение № 363/26.05.2010г., по гр.д. №
756/2009г., на III г.о.; Решение № 622/25.10.2010г., по гр.д. № 212/2010г., на III г.о.; Решение
№ 82/05.04.2011г., по гр.д. № 1313/2009г., на IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Прехвърлителят не е длъжен да сочи в какво се състои неизпълнението, нито да доказва
липсата на изпълнение (Решение № 217/26.05.2011г., по гр.д. № 999/2010г., на III г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК).
От тази гледна точка, исковата молба е редовна.
Договорът за гладене и издръжка не е предмет на изрична правна уредба и е сключен
на основан на чл. 9 от ЗЗД. Той е двустранен, възмезден, формален, алеаторен, с
продължително действие. Продавачът се задължава да прехвърли (обикновено) вещно право
на насрещната страна, а тя от своя страна дължи даване на издръжка в натура. Със
сключването на договора настъпва транслативният ефект - прехвърлителят изпълнява своето
задължение веднага, за приобретателя обаче предстои да изпълнява задълженията си.
Приобретателят дължи само това, което изрично е описано в съглашението. Без значение е
дали двете престации ще бъдат равностойни икономически.
"Гледането", съобразно правната доктрина, е да се върши постоянно потребното за
5
прякото задоволяване нуждите на едно лице, а "издръжката" означава, че приобретателят е
длъжен не само да полага лични усилия и труд, но и да дава материални средства, които са
необходими за задоволяване нуждите на лицето.
Обикновената хипотеза е прехвърлянето да става срещу задължение за издръжка и
гледане за бъдещо време, при което не се знае колко време ще живее прехвърлителят, а оттам
и какъв е обемът на издръжката и гледането, дължими от приобретателя, включително и
неяснота относно промяната с течение на времето на нуждите на прехвърлителя, както и
неговото физическо, психическо и емоционално състояние (Решение № 1272/03.02.2009г., по
гр.д. № 3441/2007г., на IV г.о.; Решение № 24/18.03.2009г., по гр.д. № 5287/2007г., на IV г.о.).
В случаите обаче, когато прехвърлянето на имуществото е свързано с минали грижи и
издръжка, елементът на неопределеност липсва. Тогава по същество сделката е идентична с
продажбата (Решение № 674/06.03.80г., по гр.д. № 2776/79г., на II г.о.; също: Решение №
103/02.02.97г., по гр.д. № 1029/96г., на II г.о.; Решение № 500/23.08.2010г., по гр.д. №
1702/2009г., на IV г.о.; Решение № 11/25.02.2011г., по гр.д. № 1510/2009г., на IV г.о.,
последните две постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Договорът се подчинява на общите правила, доколкото специфичността на
съдържанието на задълженията по тях не налага отклонение.
Докрината приема, че двустранната сделка е с оглед личността, тъй като престацията
на приобретателя е лична и незаместима (например: проф. П. В.). Практиката обаче е малко
по-гъвкава - задължението на приобретателя преминава към неговите правоприемници (ТР
№ 30/17.06.81г., на ОСГК; и Решение № 165/01.03.2010г., по гр.д. № 71/2009г., на III г.о.).
Договорът може да бъде с оглед на личността, само ако изрично е уговорено, че единствено
приобретателят, но не и трето лице ще изпълнява задълженията. Изложеното е с оглед
полаганите грижи от третия свидетел. Той, като партньор, а впоследствие съпруг на
ответницата, е бил длъжен да ги престира.
Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не
епизодично (Решение № 633/01.07.2002г., по гр.д. № 944/2001г., на II г.о.; Решение №
293/24.06.2009г., по гр.д. № 491/2008г., на I г.о.; Решение № 165/01.03.2010г., по гр.д. №
71/2009г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Задължението е неделимо, поради
което е недопустимо да се дели по обем и на периоди (Решение № 412/30.04.2009г., по гр.д.
№ 1512/2998г., на I г.о.; Решение № 95/12.02.2010г., по гр.д. № 699/2009г., на IV г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Ето защо престирането от време навреме на грижи и
храна, включително и от трето лице без изричното съгласие на прехвърлителя, не е точно
изпълнение на договора от страна на длъжника (Решение № 1150/18.11.2008г., по гр.д. №
3952/2007г., на III г.о.). Поради това частичното неизпълнение е равнозначно на пълно
неизпълнение и основание за разваляне на договора за издръжка и гледане.
Приобретателят е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства на всички
нужди на прехвърлителя, като не е необходимо кредиторът да го уведомява за промяната в
нуждите си (Решение № 653/08.07.2002г., по гр.д. № 295/2002г., на II г.о.).
Задължението за издръжка е носимо (portable) - чл. 68, б. А от ЗЗД, а не търсимо
6
(querable), и то следва да се изпълнява там, където прехвърлителят се е установил да живее
постоянно или преимуществено. Освен това, тъй като по договора задължението за
издръжка и гледане не е обусловено от наличието на нужда от тях, евентуалната липса на
такава е без значение за изпълнението му (Решение № 1041/29.10.2008г., по гр.д. №
4405/2007г., на II г.о.).
При договора за издръжка и гледане не възниква задължение за страните да живеят
заедно в едно домакинство или най-малкото в едно населено място. Задължение за живеене
в едно общо домакинство не може да се предполага. Такова задължение може да възникне,
ако страните са го уговорили изрично, ако то се подразбира от обстоятелствата, при които е
сключен договора или ако нуждата на прехвърлителя го налага (Решение № 912/30.12.2008г.,
по гр.д. № 3136/2007г., на I г.о.; Решение № 82/05.04.2011г., по гр.д. № 13113/2009г., на IV
г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Ако страните по договора не са уговорили
изрично в кое жилище ще живеят, прехвърлителят е този, който следва да определи мястото
на живее[1]не (Решение № 1117/09.10.2008г., по гр.д. № 3418/2007г., на IV г.о.). В случай, че
прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху имота, от това следва, че страните
изрично са уговорили, че няма да живеят заедно.
Когато възникне нужда от постоянна чужда помощ за кредитора, тогава тя трябва да
бъде осигурена било чрез трето лице, стига кредиторът да приеме такова изпълнение, било
чрез съвместно живеене с приобретателя (Решение № 422/11.09.2009г., по гр.д. № 873/2008
г., на IV г.о.
Обемът и характерът на грижите следва да отговарят на конкретните очаквания и
нужди на кредитора, при съобразяване възрастта му и здравословното му състояние в
рамките на срока, за който се поддържа, че е налице неизпълнение (Решение №
15/11.02.2010г., по гр.д. № 46/2009 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Съгласно Решение № 863/22.12.2010г., по гр.д. № 1534/2009г., на IV г.о., целта на договора е
нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници.
Ако липсва ограничение в договора относно обема на дължимата грижа и издръжка (в
случая бланкетната формулировка “да осигури живот, какъвто прехвърлителят е водил
досега”), следва да се приеме, че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима
на прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани всички необходими за него грижи, на базата
на действителните му конкретни нужди във всеки един момент (Решение №
1138/18.11.2008г., по гр.д. № 4373/2007г., на I г.о.; Решение № 57/20.02.2009г., по гр.д. №
6541/2007г., на II г.о.; Решение № 863/22.12.2010г., по гр.д. № 1534/2009г., на IV г.о.;
Решение № 82/05.04.2011г., по гр.д. № 1313/2009г., на IV г.о., последните две постановени по
реда на чл. 290 ГПК), като се отчитат промените в състоянието на същия (например, по-
големия обем и вид грижи свързани с пазаруване, приготвяне на храна, грижи за чистотата и
подредеността в дома, осигуряване на чисти дрехи и т.н., предвид влошеното здравословно
състояние на кредитора – Решение № 70/05.07.2011г., по гр.д. № 612/2010г., на III г.о.,
постано[1]вено по реда на чл. 290 ГПК; и Решение № 82/05.04.2011г., по гр.д. № 1313/2009г.,
на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
7
На базата на тези общи разсъждения, могат да се направят следните конкретни
изводи: починалата е била дейна и работеща жена, която дори е карала ски, до момента в
който здравето е позволявало да го стори. Та е била много активна до началото на 2023г.,
когато е открито онкологично заболяване.
При това положение гледането и издръжката следва да се разграничат като обем за
няколко периода:
- съобразно цитираната практика, такива са били налице от 2011г. до момента на
сключване на договора през 2013г. Хипотезата е идентично с продажба; тя определя и обема
на дължимите грижи за следващия период;
- от 2013г. до началото на 2023г. Обемът на грижата, която ответницата е следвало да
престира, се съизмерява с нуждите на неособено възрастен човек, който обаче е претърпял
тежка загуба (смъртта на сина си), не желае да се занимава с текущи жилищни проблеми
(малки наложителни ремонти или тези свързани с документната измама), не желае промени
в жилището си и съвместно живеене (последното е характерно за възрастните хора, стига
да са относително добре физически). Всъщност прехвърлителят, доколкото може да се
установи, не е бил и затруднен финансово.
Семейството на ответницата е поело задължението да решава този вид битови
проблеми, фактически и финансово. Това е и сторено – на прехвърлителя е осигурена на
практика семейна среда, без обаче да се нарушава изискването за самостоятелно живеене. Г-
жа В., извън професионалните си задължения, е нямала допълнителни такива –
консумативите на жилището са били поети от семейството на ответницата, както и всеки
друг, случайно възникнал разход или необходимост от юридическо или фактическо
съдействие.
Голяма част от продуктите за храна също са били предоставяни от ответницата.
- от началото на 2023г. почти до смъртта на прехвърлителя. Тогава се е наложило
малко по-често посещение на жилището - от 1-2 пъти седмично на член от семейството на
ответницата до всекидневно. Съображението на съда е, че почти до смъртта си, г-жа В. и
продължила да бъде дейна и адекватна и то според всички свидетели. Същевременно е
съдействано във връзка с операцията и е оказана нужната финансова и емоционална
подкрепа.
- в последните дни, семейството на ответницата е осигурило постоянно присъствие
в жилището. Сторено е възможното, като са съобразени медицинските указания. Накрая е
осигурен и хоспис.
Особено интересна в случая е Декларацията от 13.11.2023г. Решаващият орган
намира, че нотариалната заверка, доколкото друго не е установено, а и не се твърди, е по-
скоро излишна формалност, още повече няколко дена преди настъпването на смъртта. Г-жа
В. е била лекар и очевидно е била наясно, че не остава много време; вече е била и зле
физически. Едва ли някой би имал желание да наруши воля , дори и да е написана в
бележка или споделена вербално за начина на извършване на погребението (общоизвестен е
8
проблемът на липсата на гробищни парцели, а и необходимостта за изминаване на
определен срок, за да бъде ползвано повторно такъв). В декларацията всъщност се изразява
признателност, което означава и приемане на стореното до момента (човешка презумпция
/praesumptiones hominis/, или неустановените от закона предположения не са нищо друго
освен заключения на съдията за истинност на един оспорен факт от наличните установени и
потвърдени факти, в този смисъл Решение № 400/13.04.55г., по гр.д. № 1962/55г., на I г.о.).
Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен,
неговите наследници не могат да искат разваляне на договора (Решение № 863/22.12.2010г.,
по гр.д. № 1534/2009г., на IV г.о.; Решение № 494/16.11.2011 г., по гр.д. № 642/2011г., на IV
г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Съгласно чл. 87, ал. 4 ЗЗД не се допуска разваляне на договора, когато неизпълнената
част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Преценката кога
неизпълнената част на договора за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и
гледане е незначително следва да се извършва изцяло в светЛ.та на интереса на кредитора с
оглед конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди,
физическа кондиция, икономически условия и др. Последното изложено е само за пълнота.
В тази връзка, не може да бъде сторен сигурен извод (пълно главно доказване),
предвид неособено честите посещения на първите двама свидетели в дома на починалата, че
там е имало претрупване с вещи или че е било разхвърлено (чл. 154 от ГПК – изводът е
относно показанията на първия свидетел, според който не става въпрос за клошарско
поведение, а просто за липса на подреденост). Много е възможно, все пак, в някакъв момент
да е имало натрупване на вещи, които прехвърлителката да е приемала за нужни и
находящи се на удобни за нея места. Възможно е някаква форма на неподреденост в края на
живота , доколкото здравословното и емоционално състояние не е предполагало да
обръща внимание на това или да го изисква от семейството на ответницата, като е възможно
и да се е противопоставяла на евентуални опити за подреждане. Каквато и да е хипотезата,
ако става въпрос за недоглеждане от страна на ответника, то то е много малко и юридически
пренебрежимо.
Искът е неоснователен.
по разноските:
Сторените от ответника разноски са в размер на 9 970 лева. Жилището е относително
2
голямо – 110,67 м, а освен това има и гараж в предмета на спора. Сама данъчните им
оценки са 103 069,70 лева + 15 800 лева, а в случая е релевантна и пазарната стойност, за
която няма данни (приложение на чл. 162 от ГПК).
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е практически отменена (с оглед практиката на съда на ЕС), но може да се ползва за насока –
чл. 7, ал. 6, във вр. с ал. 2, т. 5, което означава – 8 650 лева + 754,81 лева, дори и ако се
съобрази само данъчната оценка.
9
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. Ч. - С., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул. ,,*******,
чрез адв. Т. М., e-mail: *******, срещу Л. М. Ч.-Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. “*******, съд.адр.: гр. София, ул. ******* № 1, оф. 4, тел. *******, чрез адв. Л..
Б. - САК , с личен номер *******, и адв. Т. В. Б.,САК *******, гр. София, e-mail:
**********, тел. ******* (ЕПЕП – л. 482), иск с пр.осн. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД – да се развали
договора за гледане и издръжка, сключен на 16.04.2013г. между С. Д. Ч. - В., ЕГН
**********, и ответницата, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижими
имоти срещу задължение за издръжка и гледане № 67, том първи, рег. № 7181, дело № 60 от
2013г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П. Д. Ч. - С., ЕГН **********,
съд.адр.: гр. София, ул. ,,*******, чрез адв. Т. М., e-mail: *******, да заплати на Л. М. Ч.-Т.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. “*******, съд.адр.: гр. София, ул.
******* № 1, оф. 4, тел. *******, чрез адв. Л.. Б. - САК , с личен номер *******, и адв. Т. В.
Б.,САК *******, гр. София, e-mail: **********, тел. ******* (ЕПЕП – л. 482), сумата от
9 970 (девет хиляди деветстотин и седемдесет) лева, сторени деловодни разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10