№ 33
гр. Разград, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Административно
наказателно дело № 20233330200449 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ц. С. С. от гр. Русе, против НП №
BG02052022/4000/P8-491/31.10.2022г. на Директора на Национално тол
управление /НТУ/ към Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, с което на
основание чл.179, ал.3а от ЗДвП му е наложена имуществена санкция в размер
на 1800 лв. за нарушение на същия член. В жалбата сочи, че НП е
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на административно
производствените правила и противоречие на материалния закон. Счита, че не
е установено по безспорен начин самоличността на нарушителя, липсва
изпълнително деяние, липсва нарушена материална разпоредба, мястото на
нарушението е неясно и не фигурира в нормативния акт, определящ за кои
пътища се заплаща тол такса. Счита, че разпоредбите на закона противоречат
на изискванията на чл.4, §3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и
наказанията са несъразмерни, поради което моли НП да бъде отмененоизцяло.
В с.з. не се явява представител, като отново се представят писмени бележки,
развиващи подробно изложените доводи за незаконосъобразност и се
претендират разноски.
Въззиваемата страна – Директора на Национално тол управление
/НТУ/ към Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, счита жалбата за
неоснователна, а НП за правилно и законосъобразно, отговарящо на
изискванията на закона, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Излага
подробни съображения в депозираните писмени бележки относно това, че НП
съдържа всички необходими елементи, съобразено е националното
законодателство, поради което същото следва да бъде потвърдено. Претендира
се и заплащане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура - Разград при редовност в призоваването, не се
явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата и по НП.
1
Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.05.22г. в 10:35ч. в направление излизане от територията на РБ
на ГКПП Дунав мост при гр. Русе, е пристигнало ППС - „Скания“ с рег. № ***
с обща технически допустима максимална маса над 12т., управлявано от
жалбоподателя. След извършена проверка в системата на НТУ, св. Г.
установила, че процесното ППС на 18.04.22г. в 18:38ч. се е движило по път 1-
2, кв. 76+664 в района на с. Ушинци, обл. Разград, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за него не е била заплатена дължима пътна такса,
съгласно чл. 10, ал.1,т.2 от ЗП. За констатираното нарушение на
жалбоподателят бил съставен АУАН № BG02052022/4000/F8-491, в което
актосъставителят – св. Г. описала нарушението от фактическа страна по
посочения начин, квалифицирала го като такова по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП,
връчила екземпляр от АУАН срещу разписка на нарушителя, който не вписал
възражения.
На база съставения АУАН на 31.10.22г. било издадено и обжалваното
НП, в което адм. наказващия орган по идентичен с АУАН начин описал
нарушението, също го квалифицирал като такова по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, а
на основание същата правна норма, наложил наказание глоба в размер на 1800
лв.
НП било редовно връчено на 05.12.22г., а жалбата срещу него
постъпила при адм. наказващия орган на 19.12.22г.
Към преписката освен цитираните НП и АУАН, са приложени и
заповеди за определяне на компетентни лица, извлечение от доклад от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП,
статично изображение във вид на снимков материал на ППС с рег.№ Р8039КН
-2 бр.снимки, писма, както и допълнително представените протокол за
установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа
на нова стационарна контролна точка, разрешение за строеж, протоколи за
ремонт и профилактика, становище, ведно с таблица с данни за движение на
ППС и сегменти.
Жалбоподателят представя като доказателства трудов договор,
свидетелство за регистрация на МПС, квитанция за платена пътна такса,
договор между ИТС АД и ЕТ Атанасов- А.А. /чиято собственост е МПС/,
извлечения.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява
основателна и доказана.
С оглед дадените от закона правомощия, съдът извърши цялостна
проверка относно законосъобразността на процесното НП и констатира, че
същото, както и АУАН са издадени от компетентни органи, но при неспазване
на предвидената за това процедура, което сочи, че са налице основания за
отмяна на обжалваното НП.
На първо място, съдът намира, че реално липсват изложени
обстоятелства както в АУАН, така и в НП, че на инкриминираната дата
18.04.2022г., за когато е регистрирано, че не е заплатена дължимата пътна
такса, процесното МПС се е управлявало от жалбоподателя Ц. С. С.. От
2
показанията на актосъставителя, а и от изложеното в АУАН, респ. НП, се
установява, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС на 02.05.2022г.,
когато е констатирано нарушението от 18.04.2022г. от св. Г.. Липсват
фактически изложения и твърдения от страна на контролните органи в тази
връзка, а това е елемент от състава на нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Посочените обстоятелства са част от фактическия състав на
нарушението по чл. 139, ал. 7 ЗДвП, за чието извършване на основание чл.
179, ал. 3а ЗДвП се налага административно наказание. Констатираната липса
на релевантни за обективната съставомерност елементи на инкриминираното
нарушение и на съответните фактическите обстоятелства представлява
нарушаване на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и води до
отмяна на санкционния акт.
Отразеното в НП, че процесното ППС е засечено в обхвата на
платената пътна мрежа, като за него не е заплатена дължимата пътна такса,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, доколкото не е посочено, на кого са вменени тези
задължения, а оттам и субектът, който не ги е изпълнил виновно, не
удовлетворяват изискванията за пълнота на административното обвинение,
гарантиращо правото на защита на санкционираното лице.
На второ място, съдът констатира, че в случая не се доказва, че
именно жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му
нарушение. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние, в това число и такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, като
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък и
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
От своя страна, нормата на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата сочи, че тол
таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Следователно, ако и доколкото
изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение на
3
жалбоподателя е това посочено в АУАН, респ. в НП, а именно незаплатена и
дължима се пътна тол такса при управление на процесното ППС на
процесната дата и място, то адресат на такова задължение за плащане на тол
такса, не е водача, нает от превозвача да извършва превоз на товари, а на
собственика на управляваното МПС или съответното ползвател /наемател/ на
същото.
От представените доказателства става ясно, че задължението за
заплащане на тол такса в случая е на ЕТ Атанасов- А.А. гр. Русе, чиято
собственост е процесното ППС и поради тази причина, жалбоподателят не
може да бъде административно-наказателно отговорно лице за неизпълнение
на такова задължение към дата 18.04.2022г. за посоченото ППС.
В тази насока следва да бъде посочено, че съгласно приложената от
наказващия орган норма чл. 179, ал. 3а от ЗДвП Водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Следователно последната адм.
санкционна разпоредба не се отнася до посочената и установена в АУАН
фактическа обстановка по делото свързана с неплащане на дължимата се тол
такса, а се отнася до друго това, че водача управлява ППС, като не изпълни
задълженията си за установяване на изминато разстояние или да няма
закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще
ползва, което сочи на друга, напълно различна фактическа обстановка.
Следователно както се посочи, неправилно е определен и субекта на
отговорност, тъй като при такова нарушение адресат на задължението е
собственика на ППС по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.
179, ал. 3б от ЗДвП.
На трето място, НП е издадено при несъобразяване със
законодателството на ЕС и практиката на СЕС в тази насока.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По
аргумента на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели.
Размерът на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението.
СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните
мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните
цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението,
така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС в
своята практика приема, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начинът за определянето на нейния размер, като това е задължение на
националния съдия (съд).
4
С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., СЕС е приел,
че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.
179, ал. 3а от ЗДвП, предвиждаща административно наказание глоба във
фиксиран размер от 1800 лв., противоречи на принципа на пропорционалност
/съразмерност/. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в
предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно
непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на
незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на
Съюза, и по-конкретно на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното
нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети предвид всички
обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или
обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото
разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането
на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от
законодателя в абсолютен размер.
Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК,
решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на
задължителното тълкуване на правото на ЕС – Решение от 21.11.2024 г. по
дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореното пред РС – Разград,
наказателно постановление е издадено в противоречие с принципа за
съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури. Или размерът на
наложеното административно наказание от 1800 лв. е в противоречие с чл. 9а
от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от
законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване
на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество.
Ето защо, съдът намира, че в случая обжалваното НП се явява
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и противоречащо на правото на ЕС, поради което
следва да бъде отменено.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК /чл.143, ал.1 от АПК/, като в случая на
жалбоподателят следва да бъдат присъдени направените разноски по
настоящото производство представляващи адвокатско възнаграждение за един
адвокат в размер на 480 лв. Съдът намира направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. Намаляването
5
на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща
към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към
сключване на договора за правна помощ редакция. В случая съдът намира, че
приложима е редакцията на цитираната наредба към датата на сключване на
договора за правна помощ, към който момент страната е договорила
адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален
размер. В случая договора е сключен на 15.12.2022 г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в приложимата
редакция/ за защита по дела с определен интерес от 1000 до 10000 лв. са 400
лв. + 10 % за горницата над 1000 лева. Ето защо отнесено към глоба в размер
на 1800 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 480 лева.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, реално по делото са представени само писмени бележки,
преповтарящи съдържанието на жалбата, съдът намира, че АНО дължи на
жалбоподателя заплащането на разноски в размер на 480 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №
BG02052022/4000/P8-491/31.10.2022г. на Директора на Национално тол
управление /НТУ/ към Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, с което на Ц. С.
С. от гр. Русе на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП му е наложена имуществена
санкция в размер на 1800 лв. за нарушение на същия член.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура гр. София ДА ЗАПЛАТИ
на Ц. С. С. от гр. Русе за разноски по производството сумата от 480
/четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6