Решение по дело №3020/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

N ……………

гр. София, 14.11.2019 г.

 

           СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI - Б състав, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                 председател: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                              ЧЛенове: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                мл.сЪДИЯ  КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова частно гражданско дело № 3020 по описа на СГС за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 267/01.02.2019 г., подадена от длъжника А.з.к.н.п.з. ЕООД срещу акта на съдебния изпълнител- ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 на КЧСИ и район на действие – СГС по изпълнително дело № 369/2018 г. да намали разноските по изпълнителното производство на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. като прекомерни по искане на длъжника с посочено правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, обективиран в съобщение от 17. 01. 2019 г., връчено на длъжника на 24. 01. 2019 г.

Жалбоподателят прави искане да бъдат редуцирани разноските, възложени в тежест на длъжника до сумата от 200.00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна.

Взискателят Ф.Й.Д. ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Сторени били разноски не само за образуване на изпълнителното дело, а и за процесуално представителство, поради което сумата от 350.00 лв. била дължима при съобразяване минималните размери на адвокатски възнаграждения по чл.10 от Наредба № 1/2004 г.

Претендира разноски.

При така констатираните факти, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез СИ в едноседмичен срок от извършването на действието, съотв. от деня на съобщението (чл.436, ал.1 ГПК).

Длъжникът е упражнил правото си по чл.78, ал.5 ГПК и актът, подлежащ на обжалване, е постановлението на ЧСИ, обективирано в писмото с изх.№ 171/17.01.2019 г. получено на 24.01.2019 г., с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение.

Жалбата срещу този акт на съдебния изпълнител е предадена на лице, осъществяващо пощенски услуги, легитимиран пощенски оператор съгласно Закона за пощенските услуги на 31. 01. 2019 г. според представената товарителница, тоест е спазен едноседмичният срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК. Поради това, съдът намира че подадената жалба е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200 лв. за образуване на делото и за по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.

В случая задължението към взискателя възлиза на 62.50 лева. Според това дължимият минимален размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 350.00 лв., от които 200.00 лв. за образуване на изпълнителното дело и 150.00 лв. за процесуално представителство.

Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за неоснователно, доколкото с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело И С ПОСЛЕДВАЩА молба от 17.12.2018 г. са били посочени и извършени действия от ЧСИ за удовлетворяване вземането на взискателя. Връчена е покана за доброволно изпълнение, изпратено е запорно съобщение и е събрана дължимата сума във връзка с наложения запор.

Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По разноските

Налице е акт по смисъла на чл.81 ГПК, с който приключва делото в настоящата инстанция, с който жалбата срещу действия на ЧСИ е оставена без уважение. Следователно отговорността за разноски по настоящето дело следва да се понесе от жалбоподателя, като страна, срещу която е постановено решението.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ без уважение подадената жалба вх.№ 267/01.02.2019 г. от длъжника А.з.к.н.п.з. ЕООД срещу акта на съдебния изпълнител- ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 на КЧСИ и район на действие – СГС по изпълнително дело № 369/2018 г. – отказ да намали разноските по изпълнителното производство на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. като прекомерни по искане на длъжника с посочено правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, обективиран в съобщение от 17. 01. 2019 г., връчено на длъжника на 24. 01. 2019 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      

ЧЛЕНОВЕ:            1.

 

                             2.