№ 444
гр. Варна , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20203100503621 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 260571/07.10.2020 год., постановено по гр.д. № 17766/2019 год., ВРС –
34-ти състав е отхвърлил предявения от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Прилеп“ № 33 иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК иск срещу К. П. Н., ЕГН: ********** от *** за приемане
на установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумите от 751.11 лева,
представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен
номер 150387 за периода 10.05.2017 до 08.08.2019 год., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 21.08.2019 год. до окончателното заплащане на
задължението и обезщетение за забава върху главницата в размер на 70 лева за периода от
13.08.2017 год. до 17.08.2019 год.
Недоволен от горното е останал ищеца, която обжалва изцяло постановеното
решение с твърдения на неговата неправилност поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните
оплаквания са за неправилност на съда за недоказаност на основанията за служебно
начисляване поради отказ на потребителя да предостави достъп до жилището, като се
твърди, че начисляването служебно на определена консумация е намерило своето основание
1
в изтеклия срок на метрологична проверка на индивидуалния водомер на потребителя,
който чрез бездействието си е поставил в невъзможност ищеца да осъществи задължението
си да отчита показанията на водомера в имота. Твърди се и неправилност на извода на съда
относно наличието на предприето от ответника оспорване на представените документи,
който не се е явил в първо съдебно заседание. Позовава се на неправилно преценка от страна
на съда на представените доказателства относно изпратено до ответника уведомление, с
което са дадени съответните предписания, като се твърди правилно приложение на
методиката по чл.39, ал.5 т.1 от Наредба № 4. Настоява се за отмяна на решението и
уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна не депозира писмен отговор.
В о.с.з. въззивникът, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с
присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Решението на първоинстанционния съд е действително и допустимо и съответства на
предявения иск за установяване на оспорени от длъжника вземания, за които е била издадена
заповед за изпълнение по твърдения на кредитора /чл.410 ГПК/.
Не се оспорва от въззиваемия, че е собственик на недвижим имот, който е
присъединен към водопроводната и канализационната система, като за имота e определен
съответен абонатен номер. Поради което съдът приема, че същият е потребител на ВиК
услуги по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване и канализация” ООД – Варна.
Представени са по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване и канализация” ООД – Варна, одобрени с
решение на ДКЕВР ОУ – 09 от 11.08.2014г. Представени са доказателства за публикуването
на Общите условия и в един централен и един местен вестник, като влизането им в сила не
е обусловено от писменото им приемане от потребителите. Поради което и на основание
чл.69 от Общите условия, съдът приема, че Общите условия за влезли в сила след 30 дни
след първото им публикуване.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител -
собственик или ползвател на жилище, присъединено към водоснабдителната и
канализационна мрежа. Не е представен писмен договор между страните, но действието на
общите условия се разпростира автоматично върху заварените при въвеждането им
2
правоотношения по предоставяне на ВиК услуги по аргумент от чл.69 чл.2 от Общите
условия.
Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода
и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ
на общите условия и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г.. Изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На
основание чл.21 ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител. Присъствието на потребителя или
на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл.5 т.7
от Общите условия. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при
отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще
послужи за определяне на дължимите суми. При неосигуряване на представител, отчетът се
подписва от свидетел. Изразходваното количество питейна вода за сгради – етажна
собственост се разпределя въз основа на отчета на водомера, монтиран на сградното
отклонение и отчетите на индивидуалните водомери. На основание чл.30 ал.2 от Общите
условия доставянето на питейна вода и/или отвеждането на отпадъчни води се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл.23 от общите
условия.
На основание чл.22 ал.3 и ал.4 от Общите условия при невъзможност за отчитане на
водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с
В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-
дълъг от шест месеца от последното отчитане. В случай, че потребителят не изпълни
задължението си се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп. Отказът се
удостоверява с протокол, съставен от длъжностното лице на В и К оператора, подписан от
него и от поне един свидетел. След съставяне на протокола В и К операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по пропусквателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с.
В хода на първоинстанционното производство, по реда на чл.143 ГПК, ищецът е
уточнил, че начисленото количество вода е въз основа на служебно вписани кубици за двама
обитатели на имота, поради изтекла валидност на метрологична проверка на индивидуалния
водомер на потребителя и при спазване на алгоритъма на чл.39, ал.5 т.1 от Наредба № 4 /
2004 год. на МРРБ, като представя изпратено до потребителя уведомително писмо №
********** от 18.05.2017 год. и известие за доставянето му с отметка „непотърсена“.
Съгласно чл.34а, ал.1, ал.2 и ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, индивидуалните водомери в сгради-етажна собственост, се
3
проверяват за метрологична годност през 10 години по искане и за сметка на потребителите,
като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се начислява по
реда на чл.39, ал.6 от същата наредба. Последната цитирана норма препраща към чл.39, ал.5
от Наредбата и по същество предвижда, че при наличие на непроверен водомер, месечното
количество изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 м³ при
топлофицирано жилище и по 5 м³ при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до
извършване на проверката посочените количества вода се завишават всяко тримесечие с по
1 м³ за всеки обитател. Данните по делото сочат, че инкасаторите на В и К оператора не са
имали достъп до водомера отчитащ потреблението в процесния имот, съответно същите са
били поставени в невъзможност да установят метрологичната годност на измервателният
уред. Наред с това, както вече се посочи потребителят има задължение да инициира
проверката за метрологична годност на измервателният уред отчитащ потреблението на
студена вода, който е и негова собственост.
Ето защо и предвид липсата на насрещно твърдение на ответника, съответно на
ангажирани доказателства, че водомерът за студена вода е бил подложен на проверка,
респективно че е бил метрологично годен през процесния период, то следва извода, че са
налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.39, ал.6 от Наредба №4 от
14.09.2004г. Ищцовото дружество е разполагало с правото да начислява потребление през
процесния период по партида с абонатен № 1503837 не по-малко от 5 м³ вода месечно като
минимално предвидено в Наредбата ниво.
С твърдението, че имотът се обитава от двама души ищецът обосновава
начисляването ежемесечно на 5 м³ вода, за което ангажира и писмени доказателства, от
които е видно, че на посочения административен адрес е регистрирано едно лице по
постоянен и едно лице по настоящ адрес. Последното обаче съдът намира за недостатъчно да
обоснове горния извод, доколкото посоченият адрес може да е постоянен и настоящ на едно
лице – в случая, ответника по делото.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че претенцията на ищеца за
заплащане на стойността на В и К услуги за абонатен № 1503837 се явява основателна за
един обитател и при минималните предвидени в Наредбата нива, както следва: в размер на
375.55 лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги по
партида с абонатен номер 150387 за периода 10.05.2017 до 08.08.2019 год., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 21.08.2019 год. до
окончателното заплащане на задължението и обезщетение за забава върху главницата в
размер на 35 лева за периода от 13.08.2017 год. до 17.08.2019 год., в която част
първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
За разликата до пълния предявен размер от 751.11 лева, представляваща дължима
сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 150387 за периода
10.05.2017 до 08.08.2019 год., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
4
заявлението по чл.410 ГПК – 21.08.2019 год. до окончателното заплащане на задължението
и обезщетение за забава върху главницата в размер на 70 лева за периода от 13.08.2017 год.
до 17.08.2019 год. искът е неоснователен, в която част първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
При този изход на делото и предвид задължителните указания дадени с т.12 на ТР
№4/2013г. на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца деловодни разноски и ю.к.възнаграждение за заповедното производство,
съразмерно с уважената част на иска и доказателствата за извършването им, възлизащи в
размер на 37.50 лв.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в
полза на ищеца се дължат деловодни разноски за исковото производство, съразмерно с
уважената част от иска и съобразно с представените доказателствата по делото за
извършването на такива в двете инстанции, чиито размер е 65 лв., както и
ю.к.възнаграждение, което на основание чл.25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, материалният интерес и правната и фактическа сложност на делото, съдът определя
в размер на 150 лв. за първата инстанция и на 100 лв. за въззивната такава. Изчислени по
описаният начин дължимите в полза на ищецът разноски възлизат общо на 190 лв.
Въззивникът не е сезирал съда с искане за просъждане на разноски, поради което не
му се следват такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260571/07.10.2020 год., постановено по гр.д. № 17766/2019
год. от ВРС – 34-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Водоснабдяване
и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Прилеп“ № 33 иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК иск срещу К. П. Н.,
ЕГН: ********** от *** иск за приемане на установено спрямо ищеца, че ответникът му
дължи сумите от 375.55 лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К
услуги по партида с абонатен номер 150387 за периода 10.05.2017 до 08.08.2019 год., ведно
със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 21.08.2019 год.
до окончателното заплащане на задължението и обезщетение за забава върху главницата в
размер на 35 лева за периода от 13.08.2017 год. до 17.08.2019 год.
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено, че К. П. Н., ЕГН: ********** от ***, дължи на
Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Прилеп“ № 33, сумите от 375.55 лева, представляваща дължима
сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 150387 за периода
5
10.05.2017 до 08.08.2019 год., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК – 21.08.2019 год. до окончателното заплащане на задължението
и обезщетение за забава върху главницата в размер на 35 лева за периода от 13.08.2017 год.
до 17.08.2019 год., за които суми е издадена Заповед № 6499 от 23.08.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 13267/2019г. по описа на Районен съд
Варна.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260571/07.10.2020 год., постановено по гр.д. №
17766/2019 год. от ВРС – 34-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Прилеп“ № 33 иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК иск срещу
К. П. Н., ЕГН: ********** от *** иск до пълния предявен размер от 751.11 лева,
представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен
номер 150387 за периода 10.05.2017 до 08.08.2019 год., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 21.08.2019 год. до окончателното заплащане на
задължението и обезщетение за забава върху главницата в размер на 70 лева за периода от
13.08.2017 год. до 17.08.2019 год.
ОСЪЖДА К. П. Н., ЕГН: ********** от ***, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33, сумата от 65 лв., представляваща деловодни разноски за
заповедното производство и сумата от 190 лв., представляваща съдебно деловодни
разноски пред двете инстанции.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6