Решение по дело №7205/2019 на Софийски градски съд

 РЕШЕНИЕ

гр.София,26.06.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори юни  през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                          мл.с.МАРИНА ГЮРОВА

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 7205 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

       Д.Г.Д. обжалва решение от 30.04.2018 г. по гр.д. № 67542/16 г., СРС, ГО, 90 с-в в частта ,с която ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН ********** да заплати на В.Ч.М. с ЕГН ********** сумата от 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението, представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от това, че на 24.12.2014 г. в 10.00 часа сутринта, ответникът Д. не е предала на ищеца детето К.В.М., с което е нарушила режима за лични контакти между ищеца- баща и детето, определен в съдебните решения по гр. дело № 11542/2010 г. по описа на СРС, 91 състав, вследствие на което ищецът е претърпял страдания от това, че е лишен от възможността да прекара Бъдни вечер със сина си - събитие, което е чакал цели две години и за което се е подготвял, влагайки големи емоции и любов.

С решението се ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН ********** да заплати на В.Ч.М. с ЕГН ********** сумата от 165,47 лв., представляваща разноски по делото за внесена държавна такса, банков превод и заплатено адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с уважената част от предявените искове;

ОСЪЖДА В.Ч.М. с ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН ********** сумата от 282,24 лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете.;

ОСЪЖДА К.В.М. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител В.Ч.М. с ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН ********** сумата от 221,76 лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете.

              Оплакванията на жалбоподателя са,че решението е неправилно и небосновано.Съдът ,с решението, приел за безспорно ,че бащата е упражнил правото си на виждане на детото за Коледните празници на 25,26 и 27 12.2014 г.Жалбоподателят счита ,че нямало нарушение в определения режим за виждане през коледните празници,тъй като в решението ,с което се регламентира режима на виждане не са посочени конкретните дни.

             Моли решението да се отмени в обжалваната част и да се отхвърли исковата претенция ,алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение,алтернативно да се обяви нищожност на първоинстанционното решение като постановено от незаконосъбразно избран състав. Претендира разноски.

             Постъпил е отговор на  въззивна жалба,с който  същата се оспорва.Претендират  се разноски.

             Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

             Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

               Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.  То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.Решението не е нищожно.Искът е по насрещна искова молба  като производството по съединените искове е разделено.Съобразно Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата на районните,окръжните,административните,военните,апелативните и специализираните съдилища/приета с решение на ВСС по протокол №57/14 г/по граждански,търговски и фирмени дела при разделяне на производството по обективно и субективно съединени искове,новообразуваното дело по отделните искове се разпределя на първоначално определения докладчик.Методиката е залегнала във Вътрешните правила на цитираните съдилища.

   Предявен е за разглеждане иск с правно основание  чл. 45 ЗЗД.

               Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие /, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Основният обективен елемент от горепосочените правопораждащи фактически състави на деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние, ,т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.

В разглеждания случай ищецът се позовава на увреждащо противоправно поведение на ответницата-  осуетила изпълнението на съдебно решение,с което е определен режим на виждане на детето с бащата като не му го предала на 24..12.2014 г.В резултат на това ищецът търпял страдания,тъй като детето било предадено на другия ден ,на 24.12.2014 г.,а на Бъдни вечер не могъл да прекара с детето,събитие ,което чакал две години и се подготвял,влагайки големи емоции.

                 В съдебното решение ,с което е определен режим на виждане , след навършване на четиригодишна възраст на детето ,е постановено бащата да го взима 3 дни на Коледа на четна година.Официалните коледни празници са посочените в чл.154 ал.1 КТ-24 декември-Бъдни вечер и 25 и 26 декември.В съдебното решение,с което е определен режим на виждане  не са фиксирани датите.Безспорно е ,че на 24.12.2014 г. майката е отказала да предаде детето на бащата.Налице са вреди,изразяващи се в страдание на ищеца,затова,че в деня на Бъдни вечер не          е взел детето да прекара с него,но това е било страдание в рамките на няколко часа ,поради което справедливото обезщетение следва да се определи на 100 лв.,съобразявайки принципа на справедливост ,залегнал в чл.52 ЗДД.

               Следователно предявеният иск за неимуществени вреди е основателен за сумата от 100 лв.и решението следва да се отмени като се отхвърли иска за горницата над 100 лв.до сумата 400 лв.като неоснователетен.

             По разноските: Пред първа инстанция на ищеца се дължи сумата 37 лв.,съобразно уважената част от исковете ,на ответницата се дължи сумата 317 лв.,съобразно отхвърлената част на исковете.         

            Въззивникът е сторил 25 лв.разноски за д.т.Няма представени доказателства за договорена и платена сума за хонорар за въззивното производство.Въззиваемата страна е сторила 600 лв.разноски за адвокатска защита ,които съдът редуцира на 100 лв.при направено възражение от противната страна,предвид фактическата и правна и сложност,съобразно Наредба №1/2004 г.,изм.от 15.05.2020 г.Съобразно изхода на спора на въззивникът се дължи сумата 18.75 лв.,на въззиваемата страна 25 лв.

            Воден от горното съдът

                                       Р  Е Ш  И:

ОТМЕНЯ решение от  30.04.2018 г. по гр.д. № 67542/16 г., СРС, ГО, 90 с-в в частта ,с която ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН ********** да заплати на В.Ч.М. с ЕГН ********** горницата над сумата от 100 лв.до сумата от 400 лв., ведно със законната лихва считано от 01.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението, представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от това, че на 24.12.2014 г. в 10.00 часа сутринта, ответникът Д. не е предала на ищеца детето К.В.М., с което е нарушила режима за лични контакти между ищецът- баща и детето, определен в съдебните решения по гр. дело № 11542/2010 г. по описа на СРС, 91 състав, в следствие на което ищецът е претърпял страдания от това, че е лишен от възможността да прекара Бъдни вечер със сина си - събитие, което е чакал цели две години и за което се е подготвял, влагайки големи емоции и любов ;

 ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН ********** да заплати на В.Ч.М. с ЕГН ********** сумата от 165,47 лв., представляваща разноски по делото за внесена държавна такса, банков превод и заплатено адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с уважената част от предявените искове ;

ОСЪЖДА В.Ч.М. с ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН ********** сумата от 282,24 лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете и вместо това

                                                 П О С Т А Н О В Я В А :

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Ч.М. с ЕГН ********** срещу Д.Г.Д. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД в частта,относно сумата от над 100 лв.до 400 лв.,ведно със законната лихва ,считано от 01.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението, представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от това, че на 24.12.2014 г. в 10.00 часа сутринта, ответникът Д. не е предала на ищеца детето К.В.М., с което е нарушила режима за лични контакти между ищеца- баща и детето, определен в съдебните решения по гр. дело № 11542/2010 г. по описа на СРС, 91 състав, вследствие на което ищецът е претърпял страдания от това, че е лишен от възможността да прекара Бъдни вечер със сина си - събитие, което е чакал цели две години и за което се е подготвял, влагайки големи емоции и любов ;

               ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН ********** да заплати на В.Ч.М. с ЕГН ********** сумата от 37 лв., представляваща разноски по делото за внесена държавна такса, банков превод и заплатено адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с уважената част от предявените искове ;

              ОСЪЖДА В.Ч.М. с ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН ********** сумата от 317 лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете  

               ПОТВЪРЖДАВА   решението в останалата обжалвана част.

              ОСЪЖДА В.Ч.М. с ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН ********** сумата от 18.75 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса за въззивна жалба.

               ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН ********** да заплати на В.Ч.М. с ЕГН ********** сумата от 25 лв., представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция

              РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на касационно обжалване  .

           

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                                                         

          

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                                                                                                                                

                                                                                                         

        

 

                                                                                              2.