Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, …………….2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря В.ИВАНОВА и прокурора……….,
разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.ч. дело №5391 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXI НПК, вр. чл. 250, ал.
4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
С разпореждане от 28.11.2017г.,
постановено по НЧХД №15645/17г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, на основание
чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, е
прекратено наказателното производство по цитираното дело, образувано по тъжба на
Е.А.З., наименована „жалба“, срещу Д. А.Х. за
престъпление от частен характер.
Срещу разпореждането в
законоустановения срок, е постъпила жалба от частния тъжител Е.А.З., с която се
иска отмяна на атакуваното разпореждане и разглеждане на делото по същество. Навеждат
се доводи, че първостепенният съд неправилно е интерпретирал представените с
тъжбата писмени доказателства, в които са обективирани клеветническите
твърдения, които макар и да не са доказани са оказали отрицателен ефект.
В разпоредително заседание на 19.12.2018г.
въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на лицето, срещу което е подадена
тъжбата и на свидетели, както и ангажирането на нови доказателства. Въпреки
това, в съдебно заседание, проведено на 30.01.2019г., с оглед изявленията на повереника,
че желае да представи писмени доказателства, а именно заверено копие на трудова
книжка на Е.З., посредством които да опровергае твърденията на лицето, срещу
което е подадена тъжбата, въззивният съдебен състав е дал ход на съдебното
следствие пред въззивния съд и е приел като писмено доказателство заверено
копие на трудова книжка на Е.З..
Пред
въззивния съд, повереникът на жалбоподателката – адв. А. – поддържа жалбата, депозирана от доверителката му
и пледира за отмяна на атакуваното разпореждане, което счита за неоснователно и
незаконосъобразно, тъй като прегражда възможностите на тъжителката да защити
своите права и законни интереси. Прави разбор на приложените към тъжбата
писмени доказателства, като изтъква, че с отговора на исковата молба Д.Х. е
нанесъл публична обида на тъжителката, позволявайки си да ангажира с факти и
обстоятелства, с които уронва нейния авторитет. Иска от въззивния съд да отмени
атакуваното разпореждане и делото да бъде върнато на СРС за разглеждане по
същество, но от друг състав на съда.
Жалбоподателката поддържа заявеното от адвоката си.
Лицето,
срещу което е подадена тъжбата не са явява пред въззивния съд. Не се явява и
упълномощеният от него адвокат Б.М. ***. От тях е постъпила молба по делото, в
която се сочи, че поради заболяване на Д.Х. и служебна ангажираност на адв. М. не могат да се явят в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, но желаят делото да се разгледа в тяхно отсъствие. В молбата
изразяват становище, че разпореждането на първостепенния съд е правилно и
законосъобразно. Излагат в молбата твърдения, че клевети не се съдържат в
подадения отговор по предявената искова молба, такива се съдържат в насрещната
искова молба, чийто автор е адв. М.И.и същата не е
подписана от Д.Х.. Последният е разбрал за насрещния иск от тъжителката, при
което е предприел съответните действия, като е депозирал молба за отказ от
предявения насрещен иск. Сочи се още в молбата, че за да е съставомерно
деянието по чл.147, ал.1 от НК, следва по безспорен начин да е установено
авторството на инкриминираните твърдения, а в конкретния случай Х. не е автор
на твърденията, които тъжителката е приела за обидни. По изложените в молбата
съображения се иска да бъде потвърдено разпореждането на районния съд, иска се
и тъжителката да бъде осъдена да заплати сумата от 100 лева, представляваща
заплатен от Д.Х. адвокатски хонорар, за изготвената и представена по делото
молба. Като доказателство, че хонорара е заплатен от Х., се представя договор
за правна защита и съдействие.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите
в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира, че не са налице
основания за неговата отмяна или изменение, като съображенията
за това са следните:
Производството
пред СРС е образувано по тъжба, наречена „жалба“ от Е.А.З. срещу Д. А.Х., в
която се иска от съда да бъде осъден Д.Х. да заплати на тъжителката сумата от
7000 лева, за претърпени от последната неимуществени вреди, причинени й в
резултат от обективираните в отговор на искова молба и насрещна искова молба
твърдения, че З. нямала родителски капацитет в достатъчна степен и била „морално
пропаднала“. Сочи се още, че описаното в
тъжбата-„жалба“ поведение на Х., е довело до уронване авторитета и доброто име
на тъжителката на публично място.
С
разпореждане от 16.08.2017г., СРС е оставил без движение жалбата на Е.З.,
подадена чрез адв. А., като е дал указания да бъде
внесена Д.Т., както и изрично да бъде уточнено дали тъжителката повдига
обвинение срещу Х. или претендира единствено обезвреда в размер на претендираната сума. С това разпореждане е указано още на
тъжителката, че в случай, че повдига обвинение, следва да посочи датата и място
на извършване на деянието и в какво се
изразява то.
С „молба-доуточнение“, депозирана от тъжителката чрез адв.
А., изрично е посочено, че желае да повдигне обвинение, като са описани и
отговора на исковата молба, насрещния иск, както и гражданското дело, по което
са подадени, съответно посочени са датите, на които тези документи са
депозирани по образуваното пред СРС гражданско дело.
С
атакуваното разпореждане, постановено по НЧХД №15645/17г. по описа на СРС, НО,
23-ти състав, на основание чл.250, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.5, т.2 от НПК, е прекратено наказателното производство, като в мотивната част на разпореждането съдът е приел, че
деянието, описано в тъжбата не съставлява престъпление.
Въззивният
съд изцяло се солидаризира с констатацията на районната инстанция, че описаната
деятелност в тъжбата и допълнителното уточнение към нея, не изпълва състав на
престъпление от особената част на НК.
В
тъжбата и уточнението към нея, основно е описано психичното и душевно състояние
на тъжителката, в резултат от отговора и насрещния иск, депозирани по
гр.д.№24770/16г. Доколкото инкриминирани по делото са изрази, употребени в
отговор на искова молба и насрещен иск, то налице е упражняване на правото на
защита от страна на ответника по образуваното гражданско дело, респ. налице са
граждански правоотношения между тъжителката и лицето срещу което е подадена
тъжбата.
На
следващо място, нужно е да се каже, че според чл.147, ал. 1 от НК - клеветата е
умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписването му
на неизвършено от него престъпление. Тези факти трябва да са обективно изложени
и да не се извеждат чрез предположения или асоциации, като позорящите
обстоятелства следва да бъдат от такова естество, че да накърняват репутацията
и доброто име на дадено лице. В конкретния случай твърденията за липса на родителски
капацитет на тъжителката и липсата на постоянен партньор, изложени в единствено
в насрещния иск, са извадени от контекста на спора за размера на дължимата
издръжка за отглеждането на детето, родено от съвместното съжителство между ищцата
и ответника, поради което не е налице умишлено разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго, а упражняване на процесуални права в гражданското
съдопроизводство. С оглед на това, в тъжбата и допълнението към нея не са
описани обстоятелства на престъпление, доколкото в тях се излагат твърдения,
които изначално сочат на несъставомерност на
деянието, за което се иска да бъде предадено на съд лицето, срещу което е
подадена тъжбата, което от своя страна сочи, че тъжбата не отговаря на
условията, предвидени в чл.81 от НПК. Ето защо, правилно и законосъобразно
първият съд е прекратил производството по НЧХД №15645/17г. по описа на СРС, НО,
23-ти състав, на основание чл.250, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.5, т.2 от НПК.
На
стр.2 от атакуваното разпореждане, неправилно е посочено като цифрово изражение
на основанието за прекратяване на производството по цитираното дело – чл.250,
ал.1, т.2 НПК. Доколкото в уводната част на обжалваното разпореждане правилно е
посочено цифровото означение на процесуалната норма, въз основа на която е
прекратено производството, а и от мотивната част на
разпореждането става ясно, че основанието за прекратяване е липсата на
престъпление, респ. несъответността на тъжбата на изискванията
на чл.81 от НПК, въззивният съд прие, че се касае за техническа грешка, поради
което не са налице основания за изменение на разпореждането, предмет на
проверка от въззивната инстанция.
С
оглед на гореизложеното и достигайки до извод за правилност и законосъобразност
на атакуваното разпореждане, необосновани се явяват твърденията на повереника,
изложени пред въззивния съд, че първият съдебен състав неправилно е възприел
фактите по делото, в резултат от което е постановил и разпореждането, предмет
на въззивна проверка.
Неотносими към предмета на делото са и представените
в хода на въззивното съдебно следствие писмени доказателства. Представената
трудова книжка удостоверява трудовата ангажираност на тъжителката, но този факт
е ирелевантен по отношение предмета на изследване в
настоящето производство. Предмет на проверка от въззивния съд е единствено
правилността и законосъобразността на разпореждането, постановено от районната
инстанция, с което е било прекратено образуваното наказателно производство от
частен характер. Съдията-докладчик по делото в първата
инстанция, е оправомощен да извърши преценка дали подадената тъжба, въз основа, на която е образувано
наказателното производство отговаря на изискванията на чл.81 от НПК и в случай,
че не е в съответствие с разпоредбата на чл.81 НПК, образуваното наказателно
производство се прекратява. Както бе посочено вече по-горе в
настоящето изложение, за съставомерността на деянието, описано в тъжбата, е без
значение обстоятелството дали изложените в отговора на исковата молба и
предявения насрещен иск твърдения отговарят на истината. Тъжбата, станала повод
за образуване на НЧХД №15645/17г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, не
отговаря на условията на чл.81 от НПК, тъй като отговора и насрещния иск, депозирани по гражданското дело
за увеличаване размера на издръжката, дължима
от родителя, който не упражнява родителските права, не са представени с цел да бъдат разгласени
позорни обстоятелства за ищцата по
това дело, а са подадени пред гражданския
съд в резултат от упражнено право
на защита от ответната страна. Поради това и ирелевантна за съставомерността на описаната в тъжбата деятелност, е
истинността на твърденията, обективирани в тези документи, с които се
претендира да е осъществен състав на престъпление по чл.147 от НК. По тези
съображения неотносими към предмета на настоящето
производство се явяват и писмените доказателства, представени в хода на
въззивното съдебно следствие.
В резултат на така констатираните пороци, от които
страда депозираната тъжба, с нея не са изпълнени
изискванията на чл.81 НПК, поради което са налице основанията на чл.250, ал.1,
т.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.2 НПК, за прекратяване
на образуваното по нея наказателно производство, което е било и сторено от
първостепенния съд.
Съобразно изхода от делото във
въззивната инстанция и в съответствие с разпоредбата на чл.190, ал.1
от НПК, основателно се явява искането на Д.Х., да бъде осъдена тъжителката да заплати сторените от
него разноски за адвокат, в размер на 100 лева, за изготвяне на молбата,
депозирана по настоящето дело, в която е обективирано становището на защитата
по предмета на делото. Видно от представения с молбата договор за правна защита
и съдействие, сумата от 100 лева действително е била заплатена от Д.Х..
Въззивният
съд като съобрази, че при образуване на ВЧНД, тъжителката не е представила
доказателства за платена държавна такса в размер на 5 лева, съгласно
разпоредбата на чл.14 от ТАРИФА №1 към
Закона за държавните такси за таксите, събирани
от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, според която за частни
жалби по наказателни дела от частен характер, се събира
държавна такса в размер на 5 лева, то Е.А.З. ще следва да бъде осъдена да заплати и сумата от 5 лева,
представляваща държавна такса, за образуваното въззивно наказателно
частно дело.
По изложените
съображения и на основание чл. 250, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1, във вр.чл.24, ал.5, т.2 НПК, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 28.11.2017г.,
постановено по НЧХД №15645/17г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, с което на
основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство,
водено срещу Д. А.Х..
На
основание чл.190, ал.1 и ал.2 от НПК, ОСЪЖДА Е.А.З. с ЕГН-**********, да
заплати на Д. А.Х. с ЕГН-**********, сумата от 100
лв. /сто лева/, съставляваща разноски, направени от Д.Х. за адвокатска
защита в производството пред въззивния съд, като и сумата от 5 лв.
/пет лева/, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
На
основание чл.14 от ТАРИФА №1 към
Закона за държавните такси за таксите, събирани
от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, ОСЪЖДА Е.А.З. с ЕГН-*********,
да заплати по сметка на СГС сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна
такса за образуваното въззивно наказателно частно дело, като и сумата от 5 лв. /пет
лева/, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.