Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Варна, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при секретаря Елена
Воденичарова и с участието на прокурора Александър А. като разгледа
докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №3408/2019 г. по описа на Административен
съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 1915/28.10.2019
г. по н.а.х.д. № 2605/2019 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено НП
№ 03-009508/07.03.2018 г. издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, с което на „ЕС ВИ ДЖЕЙ” ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на
200 лева, за нарушение на чл.11, ал.5, вр. чл. 12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, на
основание чл. 415в, ал.1 от КТ.
Касаторът
сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се че
неправилно въззивният съд е преквалифицирал административното нарушение, като
маловажно. Навеждат се доводи, че неправилно съдът тълкува разпоредбата на
чл.11, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд/Наредбата/. Посочва се, че в чл.2 от Наредбата работодателят създава
организацията и когато не е определено лице, то отговорността за недокументиран
инструктаж е негова, поради което правилно е била потърсена отговорността на
дружеството. В този смисъл се твърди, че работодателят е следвало да
документира провеждането на начален инструктаж на работник установен по време
на проверката. Навеждат се доводи, че декларацията попълнена от лицето е
необходима на контролния орган, за да установи при какви условия полага труд и
когато се установи да работи при условия на възникнало и съществуващо трудово
правоотношение, служителите, съответно административнонаказващият орган приема
наличие на задължението на работодателя да документира провеждането на начален
инструктаж. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване
на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции.
Ответникът
– „Ес Ви Джей“ ЕООД, чрез адв. Д. оспорва жалбата. Счита, че решението на
Районен съд – Варна е правилно и законосъобразно.
Представителят
на ОП – Варна счита, че жалбата е неоснователна.
Административен
съд – Варна, при преценка на
допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното
решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по
чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Районният съд е приел, че на 21.02.2018 г. служители на Дирекция
“Инспекция по труда”-Варна, извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство на строителен обект – „Делта Планет Мол“, находящ
се в гр. Варна. При проверката, проверяващите установили за лицето А.А.нямало
документиран начален инструктаж. АНО приел, че А. извършва трудови функции,
като бил съставен АУАН за нарушение на чл.11, ал.5 вр.чл.12, ал.1 и ал.2 от
Наредбата. На същата дата с А. бил сключен трудов договор, като на 22.02.2018
г. бил документиран инструктажа, поради което административнонаказващият орган
приел, че нарушението е отстранено веднага и му наложил наказание на основание
чл.415в, ал.1 от КТ. Въззивният съд е съобразил и представените доказателства,
както и показанията на св. Н.. Приел е че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица в предвидените срокове.
За да
отмени наказателното постановление въззивният съд е приел, че в АУАН и НП
нарушението не е описано от фактическа и правна страна. Посочено е, че
обстоятелствената част противоречи на диспозитивната част, поради което не
става ясно за какво точно е наказано дружеството, не става ясно в какво се
изразява изпълнителното деяние – допускане до работа без проведен инструктаж,
допускане до работа с проведен, но недокументиран инструктаж или в
непровеждане, или в недокументиране на инструктажа. Предвид разпоредбата на
чл.11, ал.5 от Наредбата, въззивният съд е приел, че за недокументирането на
инструктажа отговорност следва да носи лицето, на което е възложен. Приел е, че
не става ясно кога А. е постъпил на работа и дали изобщо е постъпил на работа,
като за да е налице отговорност по чл.3 от Наредбата следва начален инструктаж
изобщо да не е бил проведен, а не само да не е бил документиран, като
недокументирането е друго нарушение. Въззивният съд е посочил, че не става ясно
дали административнонаказващият орган е приел, че е налице прикрито трудово
правоотношение, както и че правото на защита на дружеството е ограничено. Приел
е, че не става ясно за какво е наказано лицето, поради което съдът е в
невъзможност да прецени кой материален закон е приложил АНО и дали го е
приложил правилно. Посочил е, че недокументирането на инструктаж е
самостоятелно нарушение, което се счита за извършено на датата на провеждане на
инструктажа и за което е отговорен този, който е трябвало да го документира. В
случай, че АНО е наказал дружеството за това нарушение, то материалният закон е
приложен неправилно, тъй като няма доказателства, че то е извършено на
21.02.2018 г. и поради това, че дружеството е наказано в качеството на
работодател, а работодателят не е субект на задължението за документиране,
съответно не е субект на нарушението.
Оспореното решение е законосъобразно.
Съгласно чл.
11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят осигурява провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ. Инструктажите
се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия,
определени от работодателя – ал. 2. Съгласно чл. 11, ал. 5 от същата наредба, проведените инструктажи се документират
в книги за инструктажи, съгласно Приложение № 1. Анализът на визираната
регламентация сочи, че задължението на работодателя е да осигури провеждането
на инструктаж, чрез определяне на длъжностно лице, което да извърши и
документира инструктажа, т. е. документирането на инструктажа е вменено в
задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което го е извършило.
В случая е ангажирана
административнонаказателната отговорност на работодателя. Налице е несъставомерност
на извършеното деяние, поради което правилно въззивният съд е приел, че
наказателното постановление е незаконосъобразно.
Неправилно
се твърди в касационната жалба, че според разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба
№ РД-07-2 от 16.12.2009 г., работодателят създава организацията и когато не е
определено лице, то отговорността за недокументиран инструктаж е негова. В
случая, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството, то следва безспорно административнонаказващият орган да е
установил, че работодателят не е определил лице, което да провежда
инструктажите, едва след което да бъде потърсена отговорността на дружеството.
Безспорно административнонаказващият орган не е изследвал въпроса има ли лице,
което е било определено от дружеството работодател да провежда инструктажите,
едва след което в случай, че се установи, че такова не е било определено да се
потърси административнонаказателната отговорност на дружеството, по чл. 11,
ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., а не както е сторено по чл.11, ал.5
от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.
Неоснователно се твърди в касационната
жалба, че въззивният съд е преквалифицирал административното нарушение, като
маловажно. В мотивите на обжалваното решение не са изложени никакви мотиви по
отношение на определяне случая, като маловажен, както и не е послужил този довод,
като мотив за отмяна на наказателното постановление.
Предвид изложеното, съдът намира, че
касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на
районния съд като правилно и законосъобразно трябва да бъде оставено в сила.
От процесуален
представител на ДИТ – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
На
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална
и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда. През РС – Варна не е правено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съответно съдът не се е произнесъл по такова
искане. В настоящото производство се извършва контрол по реда на чл.218, ал.1 и
2 от АПК на решението на РС – Варна. Искания, които е следвало да се направят
пред първоинстанционния съд, не могат да се правят за пръв път в касационната
инстанция. От това следва, че искането за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред РС – Варна е неоснователно
и не следва да бъде уважено.
В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, но
предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Съдът
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №1915/28.10.2019
г., постановено по НАХД № 2605/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.