№ 12777
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20221110100789
по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца П. Н. срещу ответника „ФИРМА“ АД /с
предишно наименование „ФИРМА“ АД/ искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 5, § 1, б. „в” вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент
/ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 година и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер
на 400,00 евро – обезщетение за отмяна на полет FB687 от 20.08.2018 г. по
направление Летище Бургас – Летище Санкт Петербург, ведно със законна
лихва от 19.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
22.08.2018г. до 17.08.2021 г. в размер на 230,59 лева, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 28.09.2021 г. по ч.гр.д. № 48218/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът П. Н. твърди, че е сключен договор за въздушен превоз с
ответника полет FB687 от 20.08.2018 г. по направление Летище Бургас –
Летище Санкт Петербург. Поддържа, че полетът опериран от ответника е
следвало да се осъществи на 20.08.2018 г. с час на излитане 7:00 часа. Сочи,
че е уведомен за отмяната на полета на 13.08.2018 г. – по-малко от 7 дни
преди неговата дата. Поддържа, че подала заявление за изплащане на
обезщетение в размер на 400 Евро пред ответника, по което нямало отговор.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът „ФИРМА“ АД /с предишно наименование „ФИРМА“
АД/ е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва
да е налице сключен договор за въздушен превоз между страните. Навежда
1
възражение за изтекла двугодишна погасителна давност за вземането за
обезщетение. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема за установено, че между ищеца и ответника е възникнало
валидно договорно правоотношение с предмет въздушен превоз по полет
FB687 с дестинация летище Бургас – летище Санкт-Петербург на 20.08.2018 г.
Представен е по делото електронен билет с превод на български език, който
съдържа информация за полета, за времето на излитане и кацане, както и
информация за плащането, същият е заверен вярно с оригинала. Оттук и
съдът намира, че e доказано сключеното договорно правоотношение между
страните.
Според приложената по делото и неоспорена от ответника справка,
разстоянието между летищата Санкт Петербург – Бургас по метода на дъгата
на големия кръг, използван в авиационния сектор за определяне на
разстоянията между двете летища е 1926 км.
Съгласно чл. 2, б. „л“ от Регламент 261/2004 г. „отмяна“ на полета
означава неексплоатация на полет, който е предварително планиран и за
който има поне едно резервирано място. Следователно за разлика от
закъснелия полет отмяната на полета е последица от неексплоатацията на
предварително планиран полет.
Ответникът не твърди и не установява, че планираният полет FB687 от
20.08.2018 г. е осъществен, нито се позовава на освобождаващи
отговорността предпоставки по смисъла на чл. 5, параграф 1, б. „в“, i-iii или
чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. Регламент (ЕО) 261/2004 г. на
Европейския Парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на
пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението
на задължението на превозвача да осъществи въздушния превоз при
предварително определени в договора параметри.
От представената от ищеца кореспонденция се установява, е полетът е
отменен като ищецът е уведомен по електронната поща на 13.08.2018 г. – по-
малко от 7 дни преди неговата дата.
С отговора на исковата молба ответникът не се позовава на наличието
на извънредни обстоятелства, поради които полетът не е осъществен. В
случая по делото не се твърди и не се доказва наличие на извънредно
обстоятелство.
При това положение съдът следва да разгледа своевременно
релевираното от ответника възражение, че вземането е погасено по давност,
обосновано с твърдения за приложимост на двугодишната погасителна
давност, уредена в чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване. С
Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент (ЕО) №
2
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че
срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на
предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя
съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото
на иск. Съдът на ЕС 3 приема, че всъщност мярката за обезщетение,
предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, не попада в приложното
поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал /в този смисъл
Решение от 23 октомври 2012 г. по дело Nelson и др., C-581/10 и C-629/10/.
Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската
конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за
приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание
членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004. Аналогична е и разпоредбата на чл.
135 от Закона за гражданското въздухоплаване (в относимата й за спора
редакция преди изменението с ДВ, бр. 16/23.02.2021 г. ), съгласно която
правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се
погасява в двугодишен срок, а по вътрешните в шестмесечен срок, считано от
деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението,
от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или
от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата,
която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации,
давност" обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим
единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно
производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но
не и към случаите на обезщетения по Регламент 261/2004 при закъснели
полети. Това следва и от чл. 137 от същия закон, според който сроковете по
чл. 135 ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство и
започват да текат отново от деня на получаване отговора на превозвача или
след изтичане на срока за отговор. Доводи за обратното не се съдържат в
мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, при което тази
давност е определена на една година, поради което съображенията на
ответника в тази насока не се възприемат от съда. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл.
135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в
относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в
приложното поле на чл. 135 ЗГВ. Следователно, при липсата на специални
норми, които да изключат приложението на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, вземането за
обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в рамките на три години,
считано от 20.08.2018 г. – датата, на която полетът е следвало да бъде
изпълнен , т. е. до 20.08.2021 г. Искът се счита за предявен на 19.08.2021 г. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
предвид което възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно. Още повече, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
3
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. Ето защо, искът следва да бъде изцяло
уважен за сумата от 400 евро, като се присъди законната лихва от подаване на
заявлението.
Относно акцесорния иск: Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след
като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, по делото е
установено, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
следващото се на ищеца обезщетение за отмяна на процесния полет, като
същевременно се установи и отправянето на покана за заплащане на
дължимото обезщетение. Моментът на поставяне в забава не е и спорен
между страните, доколкото не е оспорен с отговора на исковата молба.
Предвид изложеното основателна се явява и акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва за забава за периода от 22.08.2018г. до
17.08.2021 г. в размер на 230,59 лева, чийто размер не се оспорва от
ответника.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство в размер на 25,00 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и 300,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство. Насрещната страна своевременно е
противопоставила възражение за прекомерност за заплатеното от ищеца
възнаграждение, което се явява изцяло неоснователно. Посоченият размер е
изцяло съобразен с предвидения в чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение /в
приложимата редакция към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие - изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г./, фактическата
и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от
него разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева – платена
държавна такса и 300,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение
в исковото производство. Насрещната страна своевременно е
противопоставила възражение за прекомерност за заплатеното от ищеца
възнаграждение, което се явява изцяло неоснователно. Посоченият размер е
изцяло съобразен с предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение /в
приложимата редакция към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие - изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г./, фактическата
и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.
Воден от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92
ЗЗД вр. чл. 5, § 1, б. „в” вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г.
на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година и чл.
86 ЗЗД че „ФИРМА“ АД /с предишно наименование „ФИРМА“ АД/, ЕИК
......., с адрес – /населено място/ ДЪЛЖИ НА П. Н., гражданин на Руската
федерация, роден на ********** г. с адрес /населено място/ сумата от 400,00
евро – обезщетение за отмяна на полет FB687 от 20.08.2018 г. по направление
Летище Бургас – Летище Санкт Петербург, ведно със законна лихва от
19.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 22.08.2018г. до
17.08.2021 г. в размер на 230,59 лева, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.09.2021 г. по
ч.гр.д. № 48218/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД /с предишно наименование „ФИРМА“ АД/,
ЕИК ......., с адрес – /населено място/ ДА ЗАПЛАТИ НА П. Н., гражданин на
Руската федерация, роден на ********** г. с адрес /населено място/ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 325,00 лева – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 375,00 лева – разноски в исковото
производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5