Решение по дело №89/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В.Т.Р. *** против Решение № 155/ 09.10.2023 г., постановено по АНД № 383/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-1873-000123/ 22.06.2023 г., издадено от началник Сектор към ОДМВР – Разград, РУ – Разград. С потвърденото НП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на касатора са наложени наказания „глоба“ в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от същия закон. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, се че в хода на производството не са събрани доказателства, които да установяват по категоричен и безспорен начин вмененото административно нарушение. С оглед на това се иска от съда да отмени решението на въззивния съд, както и оспореното НП.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които обсъди с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице, което има право на жалба против решение, което подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни изводи:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват относимите към спора факти и обстоятелства.

Те сочат, че административнонаказателното производство е образувано по повод подадена жалба от К. Н. Т.- жител *** за това, че на 23.05.2023 г. около 20,10 часа в селото, в края на ул. „Стефан Караджа“, до дом № 145, на уширението за пътното платно (обръщалото) лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******** се движел с несъобразена скорост, при неправомерно шофиране, свирене на гуми и т.н. Извършена е проверка, при която са снети показанията на жалбоподателката, която подробно описва противоправното поведение на водача. В тях сочи, че при управлението автомобилът се въртял няколко пъти около оста си, като предницата му стояла на едно място, а задните гуми се въртели около нея. Чувало се свирене на гуми. Започнало да се задимява и да мирише на изгоряла гума. Водачът тръгнал към центъра на населеното място, но след няколко минути се върнал и повторил тези свои действия отново.

В хода на проверката е установено, че на посочените място, дата и час автомобилът е управляван от В.Р., който дал обяснения по случая. В тях по същество потвърдил фактите, че на обръщалото в с. Осенец въртял автомобила на място. При тези данни полицейските служителите приели, че с противоправното си поведение той е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и съставили срещу него АУАН № 156/ 09.06.2023 г., който му е надлежно връчен и подписан без възражения. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с оспореното пред въззивния съд НП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя наложил административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. С решението си районният съд е потвърдил в тази част НП като законосъобразно. В мотивите си е приел, че то е издадено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон. Тези изводи се споделят изцяло и от настоящата инстанция.

Оспорените АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни органи, при спазване на изискванията за форма и съдържание и в съответствие с процесуалните правила и норми. В тях се съдържа фактическо описание на нарушението, което е ясно и конкретно, както и доказателствата, които го потвърждават. От съдържанието му наказаното лице е могло да разбере какво административно нарушение му е вменено и да ангажира своята защита в пълен обем.

Правилно са посочени съответните законови разпоредби. От доказателствата по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, който забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на специално обособените за тази цел места. В закона не се съдържа легална дефиниция относно понятието „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари“. За този вид нарушения в практиката се е наложило понятието „дрифт“, за което също няма легална дефиниция. Общоприето е разбирането, че под „дрифт“ следва да се разбира специфична техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено МПС (най-често автомобил) извън контрол чрез "презавиване", като довежда до загуба на сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Обичайно гумите оставят видими следи по пътното платно и се предизвиква шум и свистене от търкането на гумите върху повърхността на пътя и от форсирането на двигателя на автомобила. Събраните доказателства сочат, че са осъществени съставомерните признаци на това противоправно поведение от наказания водач. Налице е деяние, което представлява опасно шофиране в рамките на населеното място и по правило създава непосредствена опасност за всички участници в движението.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира за неоснователно и недоказано оплакването на касационния жалбоподател, че вмененото му нарушение не е доказано по категоричен и безспорен начин. Следва да се отбележи, че в производството по чл. 59 и сл. ЗАНН районният съд действа като въззивна инстанция, която проверява дали оспореното НП е правилно и законосъобразно, поради което относими към това производство са разпоредбите на глава ХХІ (чл. 313 – чл. 340) от НПК във вр. с препращащата норма на чл. 84 ЗАНН. Съгласно чл. 327, ал. 3 НПК във вр. чл. 84 ЗАНН, разпитаните свидетели се допускат във въззивната инстанция, когато тя приеме, че е необходим повторният им разпит, или когато техните показания ще се отнасят до новооткрити обстоятелства. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН, според която при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение…, наказващият орган …, както и допуснатите от съда свидетели. Цитираните разпоредби сочат, че законодателят установява като процесуална предпоставка за повторен разпит на свидетелите, преценката на въззивния съд, че това е наложително за разкриване на обективната истина. Следователно при постановяване на въззивното решение съдът може да обсъди всички доказателства, надлежно събрани в хода на административнонаказателното производство, без да е задължително отново да разпита свидетелите на нарушението.

Наред с това следва да се отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставеният АУАН, ако е редовен от формална страна, се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. Следователно, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи въз основа на специалния закон е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Както вече беше посочено АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, в съответствие с процесуалните правила и норми и съдържа всички определени от закона реквизити. С оглед на това съдът намира, че той е редовен от формална страна и се ползва с доказателствена сила. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации

Законодателят е преценил високата обществена опасност на тези нарушения, което го е мотивирало в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП да предвиди кумулативно две административни наказания в относително голям размер- лишаване от право да се управлява МПС за срок 12 месеца и глоба от 3 000 лв. Те са абсолютно определени и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва правна възможност да бъдат намалени или заменени.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че въззивното решение е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така Разградският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 155/ 09.10.2023 г., постановено по АНД № 383/2023 г. по описа на Районен съд – Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: